Трябва ли и двамата родители да участват във възпитанието на детето?

само да ти добавя че въобще това да бяхте останали заедно не е гарант че нещата щяха да са така както ти се иска...по-вероятно е да не бе станало така...иначе нямаше да си разведен
но каквато и да е ситгуацията моя съвет продължава да е да се правиш на незаинтересован - виждам че това е което най-много тежи на жените - липсата на интерес на бившите към децата...а понякога подсъзнателно и към тях /не че искат по-такова внимание ама друго си е да те забелязват че съществуваш поне/
така че оставия да си разиграва коня...ще дойде и твоя момент - но това разибра се само ако не забелязваш наистина сериозни пропуски в гледането на детето

 catnadeen, на какъв език до го обясня? Какво значи, да не забелязвам сериозни пропуски в гледането на детето?
Хайде моля те, прочети какво съм писал

Дани, много добре те разбирам, наистина. Аз например, затова не се съгласих свекърва ми да се пенсионира по-рано и да гледа Иво – ученик, а плащам на жена. Понеже свекърва ми прави АБСОЛЮТНО всичко, което Иво поиска. Представям си какво е да си в такава ситуация и да нямаш право на избор.
За съжаление не знам какво да те посъветвам, освен да продължаваш с досегашната си линия на възпитание и да се надяваш, че на бившата й ще се укротят емоциите в един момент и ще можеш да говориш спокойно с нея.

Абсолютното стиковане го НЯМА и в най-доброто и сплотено семейство бе хора!И не става идея дали и заради какво Дани и жена му са се разделили и да не били и да били заедно-едикакво си.Идеята  е, че подобни различия има и в добрите семейства, даже не от типа-мъжа с вестника, а от онези-идиличните.Баланс...той се постига след години, когато...постфактум...децата са порастнали.Рядко са хората, котио има абсолютно идентични методи за абсолютно всичко.Какво остава при раздяла-да очакваш да стисне зъби някой, който не те обича, за да ти угоди, въпреки, че е убеден в неговото си е направо смешно.Айде на земята малко...Ето-ние например не сме никакво семейство.Аз настоявах години наред съпруга ми д асе включва във възпитанието и съм го питала-така ли да постъпя, онака ли.Общо взето-решенията сама съм си ги взимала.Ръчкала съм го да вземе и той отношение по дадени проблеми/забрани и нелигавене примерно/ и той просто се е съгласявал с мен, не е отменял, не е заобикалял мои наложени такива.Но това е до характер.Той е такъв.Не го прави, защото мноооого ме обича и уважава, не отчита заслугите ми по възпитанието.Те са си просто един незабележим факт.За него гледането на дете е рутинна работа.Това за него е лесния вариант просто.Има и различни от него хора, те са като жената на Дани примерно/ не я познавам/Дето и на нея, за да и е по-лесно пък дава, разрешава и прочее.Това щеше да се случва дори да предположим абсолютна идилия между двамата извън това.И след като Дани толкова се дразни от това, просто той щеше да си го върши у тях, а тя да си пасува.
Бърди- и аз си наех жена.Ако допуснем идилия между мен и майка ми и бях оставила детето на нея-пак така-тя си има нейни си методи, дето и да моля, и да обяснявам-все 200.И се предполага, че майка ми не ме мрази примерно и не би правила напук.Какво остава за хора, прясноразделили се.

Директно на въпроса ти- Да, смятам категорично че и двамата родители имат роля и трябва да участват във възпитанието на децата. Това в идеалния случай на разделени родители, семейните не ги обсъждам, макар както бе за сегната темата, в много семейства положението е като при разделениете, което пък не ме успокоява особено, щото "псевдонормални" семейства не са ми пътеводната светлина. Смятам че за ценностната система на детето е много по-добре да има два единни примера, така е по-уверено в истиннсота на това което научава. Кво пра'йм обаче като примерите не са единни... В твоя случай на твойта убавица болката не и е че " не си стоял с нея" , щото разбирам още докато си стоял тя не е стояла...ами чиста проба злобица, личната и война с тебе, не бащата, а мъжът който не е това което е искала тя или дявол знае кво.... Всеки случай, за мене факта че не поставя интересите на детето над своите и води тъпи спорове и търси постоянно причина да ти опонира е показателен, че я вълнува не възпитанието на детето а да ти направи сечено, което е най-тъжния сценарий, какъвто за огромно мое съжаление го сърбам и аз, въпреки нечовешките ми усилия.  И понеже живота тече и трябва да го живеем, ако може по-правилно заради децата си, решавам нещата по този начин- повтарям до откат, че детето ми е най-важно, че лична война нямам и не искам да чувам думи за себе си в обясненията му за отношението към детето. Както аз заради детето мога да загърбя неприязънта си към него, така и той трябва да може.  Да не говорим, че към него неприязън вече имам само и единствено заради отношението му или по-скоро липсата на такова към детето.
Дани, според мене всяко усилие заради децата си заслужава, колкото и да ни се иска да махнем с ръка и да кажем немога повече, дотук бях. От Петък до Неделя не е малко време- вероятно от Неделя до Петък детето няма по-пълноценна комуникация с майка си, така че шансовете ти да окажеш своето благотворно влияние са огромни.
 Освен това- търсим ли начин да манипулираме недотам умните бивши или под влияние на емоцията казваме- Казах, това е правилно, ти разваляш детето.... Например- " Детето глътна дъвката, не му давай" И кво прави тя- точно обратното естествено, нали трябва да е наопаки на тебе, как така ти ще я водиш. Обаче: " Дадох на детето дъвка, глътна я, май не беше правилно, ти какво мислиш, дали ве че е достатъчно голямо за дъвка или е опасно за него СПОРЕД ТЕБЕ....? " Ха сети се  какъв ще е отговора ..... Дипломация и здрави нерви е рецептата за единното възпитание на децата, ако държим истински на него.А при двама участващи родители друг начин според мене няма.

А в случаите на крайна незаинтересованост на единия родител ( при липса на такъв изобщо) възпитанието само от едната страна според мене е благословия. Щото не мога да си представя на какво ще научи едно дете родител способен да забрави за него.

яхнала метлата, благодаря ти