Публикувана: 15 дек. 2007, 19:17 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2007, 11:18 ч.

Следродилна депресия или посттравматичен стрес?

4 139
60
1

Гост

# 15 15 дек. 2007, 21:55 ч.

София
Мнения: 10 337

Това твоето ми прилича на пристъп на паника, съчувствам ти. И аз питам, защо въобще ражда със секцио при такава отрицателна нагласа? Имаше ли медицински показатели? Страхът те налегна изведнъж и на място ли?
Каквото и да е било, важното е, че ти и бебето сте добре! bouquet

До бременните мами:

Цитат на: Dante в сб, 15 дек 2007, 21:25

НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ и да го карат по-спокойно.

Моето секцио също мина добре, отидох по спещност два дена преди насрочената дата, раждах си десет часа нормално и пак до секцио опрях. Хилех се като тиква през цялото време. Всичко е въпрос до нагласа, поне за начина по който се чувстваме. За останалото разчитаме на напредналата медицина и професионализма на лекарите. Wink

# 16 15 дек. 2007, 22:16 ч.

Мнения: 174

Мдаммм...вси4ко минава и се забравя...

Бременноста ми беше ужас и безумие, раждането и то (секцио по спешност след индуцирано раждане, не ме хвана упойката...абе по-добре да не пиша, 4е нейния разказ е приказ4ица в сравнение с моя), зверски усложнения, тонове антибиотици, три престоя в болница...дамммм...

Е, в момента (3 седмици откакто мога да ходя без болка) си планирам втората бременност! Laughing

(Мъж ми още си ближе емоционалните травми, горкия... Wink

)

Ноу фиър, направена си от много по-здрав материал от колкото предполагаш! Ще видиш!

bouquet

# 17 15 дек. 2007, 22:20 ч.

Мнения: 262

съчувствам ти напълно. на мен пък ми казаха,че съм първа и тъкмо да ме подготвят за влизане се оказа,че има жена по спешност с високо кръвно. представи си ужаса,който изпита мъжа ми. аз му се обадих,че влизам след 20мин,а влязох след 1.30мин. на всичкото отгоре телефона,койтобях зареждала цяла нощ се изтощи точно преди секциото. Mr. Green

като капак на всичко разбрах в последния момент,че ще е спинална упойка. всичко беше наред,но от стрес започнах да почервенявам на всякъде. Embarassed

решиха,че получавам алергичен пристъп и ми сложиха 1 инжекция. докторите се поуплашиха,но след няколко минути се разбра,че е от напрежение Simple Smile

иот много бъбрене с анестезиолога. накрая ми сложиха кислородна маска под предлог да подиша бебето. иначе честно да ти кажа през 1я месец гледах бебето стреснато и не знаех на кой свят съм. като почнете да контактувате с бебечо всичко се променя. Peace

първа усмивка,следене с поглед и т.н. Успех!! А коремчето ще мине бързо,мен до 1 г все си ме притегляше, но вече забравих.

# 18 15 дек. 2007, 23:10 ч.

Мнения: 22 452

Това, което си преживяла наистина е крайно неприятно.
Но щом си знаела, че ще раждаш секцио е можело да предупредиш наблюдаващият те лекар, че имаш склонност към подобни страхови неврози, и дори пристъпи на паника в определени моменти. Предполагам, че с подходящи медикаменти изобщо е нямало да се стигне до там.
Раждането, независимо дали по естествен път, или със секцио е нещо чудесно и никоя жена не бива да изпитва подобни негативни емоции.

# 19 15 дек. 2007, 23:21 ч.

Мнения: 127

Цитат на: Dante в сб, 15 дек 2007, 21:25

.........
Аз пък от разказа разбрах, че операцията е минала нормално. Страхът обаче е бил голям. По-скоро бременните трябва да се поучат, че НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ и да го карат по-спокойно.

това е и моето мнение!!! Аз също бях секцио, също се страхувах, даже по едно време виках че съм се отказала да раждам Mr. Green

но пък анестезиолога излезе човек и ме приспа, за което съм страшно благодарна. Събудих се 10 мин след като бяха извадили бебка и на втория час след операцията вече се разхождах гордо Blush

После около седмица след раждането имах лека мускулна треска. И това е!!!

# 20 15 дек. 2007, 23:23 ч.

Мнения: 2 100

Твърде много си се паникьосала. И аз треперех, но от болка (бебо беше започнал да излиза), и аз виках "Помоооощ" Joy

Ох, като се сетя каква картинка съм била...Но ми останаха невероятно и само хубави спомени от родилния дом-първа среща с бебо, първото докосване, първия плач, първо гушкане...Родилките в стаята-смях на корем, персонала-с прекрасни общи впечатления...После не исках да си тръгвам от болницата Grinning

Не мисли за най-лошото, изтрий лошите мигове, спомни си за хубавите...само те трябва да останат Hug

П.П. И...следващия път с пълна упойка моля моля Naughty

# 21 15 дек. 2007, 23:27 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: nina84 в сб, 15 дек 2007, 21:08

Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy

Излишно е да се паникьосваш от сега. Не всеки приема операцията по този начин.
В крайна сметка се случва нещо хубаво - ражда се твоето дете! Това, което ще преживееш зависи главно от начина, по който подхождаш към случващото се.

# 22 15 дек. 2007, 23:56 ч.

Варна
Мнения: 1 817

Съжалявам, че си преживяла така това събитие. Rolling Eyes

И тъй като аз също мисля, че много бременни момичета биха се стреснали от разказа ти, аз искам само да им кажа, че всичко е въпрос на психика и както се настроиш, така преживяваш нещата. Аз бях се настроила изключително позитивно, е нормално да има притеснения (повече за бебето от колкото за мен), но страх категорично е нямало. Peace

Късмет и леко раждане на всички бъдещи майчета bouquet

# 23 16 дек. 2007, 00:26 ч.

София
Мнения: 4 590

Цитат на: Карина в сб, 15 дек 2007, 23:27

Цитат на: nina84 в сб, 15 дек 2007, 21:08

Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy

Съгласна съм. Peace

Аз имам само хубави спомени от моето секцио. Единственото нещо, от което леко се шашнах, беше, че не си усещам краката. Е, притеснявах се за бебчо и за мен, но в рамките на нормалното.
Слава богу всичко мина нормално. Дай боже и втория път да е така. Praynig

no fear, съжалявам, че при теб така се е получило. Дано скоро забравиш лошите моменти. Hug

# 24 16 дек. 2007, 09:51 ч.

София
Мнения: 2 734

Аз пък като си спомням,че като ме започнаха яките контракции искрено завиждах на другите в предродилна,които ги подготвяха за секцио...Към бъдещите мами-това,което е преживяла авторката,не е правило!Момичето изглежда е по-чувствително и лесно се паникъосва,но нормално или със секцио,раждането е един от най-великите моменти в живота,колкото и банално да звучи!Аз също кътам спомените си от болницата с много топлина и любов,много ми беше приятно,основно заради това,че там за първи път срещнах дъщеря си.Не мислете за раждането като за момент,пълен със страх,болка и ужас!Ще видите после с колко хубави спомени ще се връщате на него.
За авторката-мила,опитай се да си втълпиш,че секциото ти е минало съвсем нормално,без никакви усложнения,каквато е и истината.Просто ти си се панирала повече от обичайното!Погледни го от смешната му страна,100% си била незабравима картинка Heart Eyes

Радвай се на бебчо,раждането така или иначе е минало,край,това е затворена страница за теб!Недей да се връщаш постоянно и да съживяваш паниката си.Кажи си,гадно беше,ама свърши,но резултатът е най-хубавото бебе на света! Hug

# 25 16 дек. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 1 732

Консултирай се с психиатър и с психотерапевт.
Това 100% е преживян посттравматичен шок.
Минах през същото. Последствията бяха сериозни.

# 26 16 дек. 2007, 10:25 ч.

София
Мнения: 721

Жената е бременна цели 9 (девет) месеца - има предостатъчно време да се подготви за момента на раждането. Аз съм изключително щастлива, че го има нашият форум - докато бях бременна прочетох Маймунската тема и други материали по този въпрос и разбрах, че паниката и страхът са тези, които правят едно раждане кошмарно. Не е възможно една родилка да започне раждането си с такава нагласа и то да не бъде наистина ужасно.
Та съветът ми към бременните майчета е - четете, изживявайте прекрасната си среща с бебчо в ума си всеки ден, представяйте си как ще бъде и ще видите, че когато моментът дойде ще тръгнете към родилното изключително спокойни и уверени (природата се е пожрижила за това).
На страха очите са големи, но страхът идва, когато не знаем какво ни чака - подгответе се добре и ще сте много по-уверени!

# 27 16 дек. 2007, 10:43 ч.

Мнения: 2 131

Доколкото разбирам при теб нещата са повече на психологична основа, а не толкова, че самото ти раждане като процес е било тежко. Жалко, че така се е получило. Всеки реагира различно при такива ситуации. Колкото и странно да звучи при мен най-кошмарният момент от раждането бяха прегледите за разкритие и за.... не знам точно, май за изглаждане на шийката на матката. Можех цял ден да си издържа контракциите, само и само да не ме "бъркат". На някой може и да му звучи смешно това, но аз известно време след това като се сетех за "бъркането" /извинявам се за израза/ и потрепервах. Иначе имах късмета да родя за два часа и да вляза в болницата с изтекли води, 5 см разкритие и абсолютно никакви болки, тоест по-голямата част от раждането така да се каже, беше минала.
Пожелавам ти бързо да преодолееш тези негативни емоции и, ако решиш да имаш второ бебче, да гледаш на нещата по-ведро и спокойно bouquet

# 28 16 дек. 2007, 10:45 ч.

Мнения: X

Леле, голям страх си брала.
Съжалявам, не мога да ти помогна, всичко е в главата ти, ти сама си се настроила така.
Това, което мога да кажа за моето секцио е, че бях много положително настроена от това, че е планирано. Беше ми много спокойно, слушах музика в операционната и останах с много хубави спомени. Психическата нагласа е много, много важна.
Ето сега ми предстои второ и честно казано това, което ме тревожи, е не самото секцио, а дните след него - първата среща с бебето, първите грижи за него, наред ли ще е всичко, как ще го приеме каката...........такива неща.

Ами нормално е да те е страх, всяко раждане си е малко или повече страшно, но с вътрешната настройка можеш да повлияеш много, много на нещата.

# 29 16 дек. 2007, 11:31 ч.

София
Мнения: 545

Трябва да се опиташ да го преодолееш. Ако трябва се консултирай със специалист, а долното ще го напиша заради бъдещите майки, които ще раждат със секцио.
Моята операция беше за 12.30, но ме извикаха към 11. Трябваше да се обадя на мъжа ми, преди да си изключа телефона...и се разплаках, но по скоро от вълнение, че след по малко от час ще видя човечето, което е растяло 9 месеца в мен. По време на операцията дори ми искаше да видя отстрани как става всичко. След това в реанимация бях с още една жена и беше много весело. Сега си спомням само с хубаво този ден и когато видя болница и операционна ми става мило, защото на това място изживях един от най- прекрасните моменти в моя живот.

Препоръчани теми

ДЕКЕМВРИ 2008

295
Родени 2008 г.

Често кърмене и тревожност през първите дни след раждане

Стрес и тревожност

Следродилна депресия

Причина:

Причина: