no  rear , дълбоко ти съчувствам за това което си преживяла.Просто в момента перди операцията ти си изпаднала в силен пристъп на паника.Първото ,което биха направили лекарите е да те извадят от това стресово положение и тогава да те "резнат" и да те направят майка.То в такъв ужас ти не си успяла да усетиш сладкия миг ,първият миг с бебето си.
  Всъщност от друга страна ми е непонятно от къде този страх , този огромен страх...явно нервната ти система в онзи момент е била пред срив.Аз също раждах секцио....никога не ме е било страх ,че ще се случи нещо непредвидено или че ще има усложнения. Някъде четох ,че започват препирни "за" и" против" секциото.  bowuu Но  нека не го обръщаме в токива спорове. Изобщо не е гаранция ,че при секциото или при нормалното раждане човек може повече или по малко да изпадне в паника.....представи си се само с такава паника и неадекватност да раждаш нормално/мисля ,че за теб това изпитание би било далеч по голяма/ Ти сега си изпаднала в паника при липса на силните болезнени контракции ,при пълната помощ от страна на докторите ,от теб нищо не зависи при секциото ...просто стоиш и си умираш от страх.....ако с този страх раждаше иначе ,дали щеше да чуваш напътствията на лекарите ,дали щеше да си одекватна кога какво да правиш ,за да излезе бебето ти на бял свят..../казваш че си се сковала от страх... bowuu / така че минала си по по "тънката лайсна" дето се вика....раждала съм два пъти -нормално и секцио ....затова казвам следното /лично мое мнение/При нормалното раждане  смелостта ,силите ,концентрацията и устояването на болката са водещите ...майката трябва смело да посреща всичко ,без да се панира.....при секциото лягаш под ножа ,болка няма ,всичко зависи от това доколко кадърни са лекарите ,за майката остава да се отпусне и да чака на ръцете на доктора......
и накрая ..........секциото не е страшно, не е изобщо страшно