Публикувана: 17 дек. 2007, 23:43 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2007, 17:35 ч.

Границите на приличието. ВАШИТЕ!

5 875
79
1

# 30 18 дек. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 4 841

Като цяло границите са гъвкави и твърде относителни Simple Smile

Зависят от времето, мястото, аудиторията, моментното ми състояние на духа и какво ли още не.
Като цяло има неща, които са постоянни, и те са: хвърлям боклука само на определените за това места, спазвам правилата за движение по пътищата и не правя на другите това, което не искам да направят на мен.
Мисля си, че ако някой може да формулира границите си, то той или е твърде праволинеен човек, или просто не е искрен.

# 31 18 дек. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 2 161

Имам граници и те не са мои,а са приети официално и са стандартни.По моему трябва да си малоумен,за да не усещаш границата.Или да се казваш Линдзи или Бритни или Жириновски.

# 32 18 дек. 2007, 10:19 ч.

Мнения: 516

Границите се размиват. Лицемерието се приема за благоприличие.

# 33 18 дек. 2007, 10:28 ч.

Мнения: 1 840

Хубаво е да си широко скроен човек. Зависи кой какво разбира под това! И на мен ми харесва да се мисля за такава. Flutter

Но границите са хубаво нещо - добре е да ги има. И като стана въпрос за граници, лично мен ме вълнува кой какви граници си е поставил на езика - какво си позволява да излезе от устата му и какво успява да премълчи. Дори когато е прав. Защото с думи можеш да нанесеш много по-голяма вреда, отколкото с огнестрелно оръжие.

# 34 18 дек. 2007, 10:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Ако някой знаеше точно къде са границите, адвокатите щяха да умрат от глад, клюкарките щяха да умрат от скука.

# 35 18 дек. 2007, 10:35 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Моите граници на приличието са дебели зидове. За мен е въпрос на чест да не съм простак в този просташки свят. С годините разбрах, че да воювам, да се карам, да се опитвам да променя нечии граници (и възпитание) е загубена кауза. Човеците не се променят. Омръзна ми. Реших да пазя енергията си за себе си. Станах един възпитан егоист и ми харесва да съм такъв.
П.П. Понякога прескачам зида. Минавам за ексцентрична и с това се оправдавам. Mr. Green

Иначе няма да ми е весело и няма да играя. Laughing

# 36 18 дек. 2007, 10:37 ч.

София
Мнения: 38 536

Имам си една червена точка на гърдата - ако блузката ми я покрива, значи е прилично. Това ми е границата. Mr. Green

# 37 18 дек. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 494

  Конкретно по темата. МОИТЕ граници:
  Определят се от принципите, по които съм възприела да възпитавам децата си.
  Налага се поради очебийната нужда от свестен пример за подражание (моя, в случая).
  В конкретика няма да изпадам, че ще ме прехвърлят на бърза ръка в "Нашите деца"(съвсем основателно, впрочем).
  Няма нищо размито или относително в границите на МОЕТО приличие. Напротив.
  Ако имаше, нямаше да е възпитателно от моя страна.
  Всичко друго би било извинение, излишно правене "на интересна" и не би приличало на ролята, която смятам за най-важна за себе си - да съм отговорен родител.

# 38 18 дек. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 2 401

Предвид това, че толкова навътре си приела тези номинации, може би е по-удачно да попиташ потребителките, които са те номинирали ТИ къде ги преминаваш.

# 39 18 дек. 2007, 10:45 ч.

Мнения: 985

Ако приличието е скок с бънджи, то границите са ластикът. Стават и фалове. С границите. Човек трябва да е подготвен за срещата с литосферата)))

# 40 18 дек. 2007, 10:50 ч.

Мнения: 1 072

Не съм чела темата, не знам на къде е поела но това е отговорът ми на прекия въпрос - Къде са границите.

Аз границите си ги определям сама. Това ме дефинира като различна от теб личност.
Казвайки ти някой, че си прекрачила границите, това означава, че си прекрачила неговите граници, не твоите.

Ако капка мастило капне върху бал лист и се разстеле, това би било полето на свобода на индивида, ако той съществуваше сам по себе си. В обществото твоето петно се разпростира до границите на другите петна. В пограничните области понякога синьо и червено мастило се смесват и се получава този така модерен лилав цвят. Представям си го като гранична полоса. Мога да си я нарека конфликт на интереси или общи интереси, в зависимост от това, дали нюансът на лилавото ми харесва. В зависимост от нюанса на лилавото и теб те наричат или дръзка и новаторка или невъзпитана циничка.

Лисунгер, лилавото ти ме кефи, но понякога е толкова тъмно, че го бъркам с черно.

Ако някой разбере какво съм писала, моля да ми обясни. Grinning

# 41 18 дек. 2007, 10:52 ч.

Мнения: 5 370

Моите граници са: от 8 до 17, или евентуално от 11 до 20. Mr. Green

Оттам нататък съм просто безгранична.

# 42 18 дек. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 765

Не псувам, рядко крещя и не се меся в живота на другите.
Очаквам същото мило отношение и към мен.

# 43 18 дек. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 620

Цитат на: Liska в вт, 18 дек 2007, 00:13

Цитат на: Nuclear Queen в вт, 18 дек 2007, 00:10

Ти с чии норми живееш-собствените или чуждите Wink

Разбира се, че живея с чуждите,
особено с някои чужди. Поправих
темата обаче, защото ме вълнуват
вашите граници, моите са ми ясни.

Е да ама с твойте,прекрачваш нечии други Wink

Мен не ми пречи,прага ми е далече.Даже и да се сексиш на масата ми,докат вечерям,ще ми стане смешно. Crazy

# 44 18 дек. 2007, 11:23 ч.

Мнения: 677

Сега, Лисицо, виж. Границите не са константна величина. Едно е да си в Бъкингам, съвсем друго е да си в Син Сити.
И защо пускаш цяла тема, вместо да питаш, на ЛС, граничарят Лизбет какво е искал да каже.

Препоръчани теми

Знаете ли кого видях - 44 тема

ХАМАС нападна Израел

Българска история (681-1947)

Криминални досиета

Причина:

Причина: