Сопрано, тя пита нас. Да не вземе да прекрачи нашите.
- Публикувана: 17 дек. 2007, 23:43 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 17:35 ч.
Границите на приличието. ВАШИТЕ!
Сопрано, тя пита нас. Да не вземе да прекрачи нашите.
А, добре. Значи, Лисицо, когато разбиеш илюзиите на някой, тогава нарушаваш границите. Така става ли?
Моите граници на приличие стигат там, където започва простащината. Нахълтването в чуждо лично пространство е най-малкото неспазване на приличие.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна.
запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна. запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
Въпрос: граници преди или след употреба на алкохол 
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение 
Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...
И аз така,ако има шефове го правя под носа си-и това ако не е граница..... Моите граници на приличие стигат там, където започва простащината. Нахълтването в чуждо лично пространство е най-малкото неспазване на приличие.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие? дефиницията не е особено ясна.
запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна. запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
Подписвам се под това мнение. Това е и моето мнение за границите и скромността.
И понеже напоследък покрй мен се изсипа много простотия и простащина при това от човек имащ се за интелигентен мога да добавя, че това е още една граница, която гледам да не прекрачвам-границата с простотията. Много прости хора има на тоя свят да знаете./и зарази тях сега ми е кофти настроението/
. приличие - ако се поразсъждава по произхода на думата, то най-вероятно е свързана с лицето - онова, което е видимо и прието за норма.
. къде са моите граници? Там, където са и на всеки друг - според ситуацията. Ако ме е атакувало цигане с искане за стинки - намирам за нормално да ревна "Я, марш оттук" и няма да трепна. Същото е неприложимо спрямо колеги или приятели, освен, ако не е в рамките на някоя шега. Коя тема да се повдигне в разговор - в едни случаи е прилично, в други - не. Та, всичко е в контекст. Въпрос на тенденция е: кой е склонен по-често да прекрачва тази невидима граница на изразеното-видимото лично пространство. За себе си мисля, че по-често съм много далеч от нея. Но не съм безгрешно. Да. И аз не знам какво написах.
. къде са моите граници? Там, където са и на всеки друг - според ситуацията. Ако ме е атакувало цигане с искане за стинки - намирам за нормално да ревна "Я, марш оттук" и няма да трепна. Същото е неприложимо спрямо колеги или приятели, освен, ако не е в рамките на някоя шега. Коя тема да се повдигне в разговор - в едни случаи е прилично, в други - не. Та, всичко е в контекст. Въпрос на тенденция е: кой е склонен по-често да прекрачва тази невидима граница на изразеното-видимото лично пространство. За себе си мисля, че по-често съм много далеч от нея. Но не съм безгрешно. Да. И аз не знам какво написах.
