Много си права за гена, или природата, или каквото и да е там. Моят Борис е много типичен с разликите си спрямо мене - аз съм споменавала неговата страст и свръхкомпетентност по отношение на живата природа, и моята абсолютна неграмотност в това отношение, хем съм селско дете ... Днес сума ти време се взирах в един храст като в лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си, и накрая след кратка консултация със съпруга по мобилния телефон, се престраших да се надявам, че може би съм улучила дрян. Та това ми е успехът на деня.
От друга страна, колкото аз бях отнесена и на тази възраст четях големите тухли и спасявах гаджето на Кралица Марго от дръвника, толкова детето не вижда смисъл в художествената литература: това е измислица, не му е интересно, и толкова. Да живее нон-фикшъна. Енциклопедии и всякакви други подобни, особено за животни, се четат в изобилие. И като каже някой, че всичко зависело от родителите, се чудя аз ли на друга планета живея. Пък после решавам, че е поредната патетична изцепка, и най-доброто, което мога да направя, е да си гушна детето.