Фен клуб на Свекърви!

Чак фенка на моята не съм, но я  уважавам. Намерили сме си някаква форма на комуникация и близост, която ни устройва. Разбираме се много добре. Наложи се на няколко пъти да демонстрирам, че нашите тогавашни лоши отношения не влияят на отношенията им с детето. Тя и досега е благодарна, че винаги е имала достъп до внука си. Оставяме й го за по 5-10 дни у тях, гледа го почти безупречно (то ако тръгнем да търсим кусури, винаги можем да открием, дори и в нас си). Детето обожава баба си. Няма разлика в отношението ми спрямо нея и спрямо майка ми, когато се касае за детето.

Тактика - една и много проста. Няма смисъл да се конкурираме. Ясно е, че всяка си има своите предимства и недостатъци. Не във всички случаи е нужно да има победител. Понякога "всички печелим по малко" е много по-лесно достижимо от "аз трябва да спечеля всичко на всяка цена, ти задължително трябва да загубиш" и по-добре за всички околни.

майка е на мъжа ми, най-малкото.

интересува се, помага, внимателна е ...

Добре! Не съм сама 
Аз съм далеч от мисълта, че можем да бъдем първи приятелки... в различен свят си живеем, все пак. Но няма смисъл от конкуренция, както каза *SV*  Тя е майка, и винаги ще бъде такава. Аз пък съм майка на неговите деца. И нищо не може да промени това. Всеки си има своето място, аз няма какво толкова да деля със свекърва си, че да й търся кусури, нали така
А и като ми докривее понякога си казвам, че тя му е майка "по природа", така се е случило, а аз съм му жена по негов собствен избор! Никой няма да ме измести от сърцето му 
Иначе, моето свеки е образована жена, говори доста чужди езици, интересува се от поезия... което не й пречи да прави божествена туршия, да казва "какво ще кажат хората" и други подобни    Уважава ме, разбира, че съм си чешит, и ме приема така... дори като се татуирах подкрепи избора на картинка, и каза колко е красиво точно на моя гръб!!!
Смятам, че ще стане страхотна баба!
Моята тактика е - казвам си всичко, с което не съм съгласна, в момента в който съм си го помислила; не чакам да се натрупа напрежение, и да избухна. Обаждам й се със и без повод. Това е доста добро нещо, смятам.
Поздрави на всички!

Аз да се похваля - имам супер свекърва!
Не я търпя, не я уважавам, защото е майка на мъжа ми. Не прилагам никакви тактики за разбирателство. Не бих казала, че съм отстъпчива.
Просто тя е един безкрайно добър човек, умна и фина жена. Неконфликтна. Не се бърка в чужди работи. Ако го прави, е ненатрапчиво, като страничен наблюдател. Винаги е готова да помогне, но не натрапва помощта си. Винаги е в добро разположение на духа. Ако не е, ни прехвърля настроението си върху другите. И тя, и свекър ми много се шегуват и смеят. Синът ни я обожава!
Искрено пожелавам на всеки такава свекърва!

 

 offioly чакай,не си родила още 
Шегувам се Истината е че аз се дразнех в началото,но погледанато от днешна дата свеки е правила всичко с най-добри намерения и така е виждала нещата.

Записвам се,моята свекърва е много добра  Не ни се меси,не се натрапва,обожава детето,не ни дели със сина си,винаги помага...Има още много неща,няма да изреждам всичко.

Разбираме се,обичаме да пием кафе заедно и да си бъбрим.
Само хубави неща и пожелавам за Новата година и най-вече здраве,защото последното нещо за което мисли е за самата себе си

мдааа EASprit, и аз съм си мислила същото... сега сме в различни държави дори, а скоро мислим да се преместим в града, от където е мъжа ми, тогава и родителите му ще се връщат там... Това несъмнено ще промени ситуацията, но аз мисля, че всичко ще е ОК! Имам страхотен мъж, който умее да контролира семейните ситуации (честно казано той е основния носител на равновесие по всички параграфи!) А и те са много готини хора, и по-скоро ще съм доволна да са наблизо за внучето 
До скоро!

И аз не мога да кажа лоша дума за моята.
Мисля, че при други обстоятелства бихме
могли дори да сме приятелки. Тоест, и без
да се беше наложило да ми е свекърва.
Има почти всички мои качества и пороци.

Обичам си я, уважавам я и и се възхищавам.
Няма да изпадам в  подробности, защото ще се потретя (не в една и две теми за свекърви съм я хвалила). Истината е, че много си приличаме, че съм желаната снаха, че правя сина и щастлив, обича детето ми от първия брак като родна внучка, уважава ме като домакиня а и пък сме и раждани на една и съща дата (14 ноември) и това обяснява (и според свкъра и според мъжа ми) взаимната ни обич и умение за оцеляване!
Та с две думи - обичам си аз майчето      - май-станаха повече от две думи 

И аз да се включа в темата
Чак като майка не ми е и никога няма да бъде, но я харесвам и уважавам. Естествено има кусури, но кой ли няма. Приемам я такава каквато е.

Отнася се с мен като със собствено дете.Грижи се  като майка, понякога е досадна като майка и така. Дано да е край нас жената още дълги години!

Много е мила моята свеки. Обича ме като дъщеря. Никога не се е намесила в отношенията ни с мъжО. Обичкам си я

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ....Браво на вас момичета най после да прочета ,че има и доволни снахи.
Аз също имах добра  свекърва.Когато отидох в нейният дом аз си признах че не мога да правя нищо и че тя е човека който ще ме научи /понеже се омъжих на 18/ Женицата какво търпение е имала    но ...всичко което знам се дължи на нея.Смея да твърдя че съм отлична домакиня /поне така казват/ и всичко се дължи на нея.Лошото е това че няма как вече да и го кажа и да и благодаря защото вече не е между живите.И ние сме имали пререкания но когато няма озлобяване една към друга всичко минава и заминава.Няма смисъл от конкуренция защото точно от това конкуриране между двете се получават тези дразги и омраза.Снахата иска да покаже колко е по добра от нея ,а свекървата естественно че не го удобрява.Затова мойто скромно мнение е че трябва да има една елементарна поносимост ,поради факта че тя все пак е МАЙКА на хората които ОБИЧАМЕ.

Аз съм разведена,но с "бившата " ми свекърва продължаваме да се разбираме чудесно.След развода   бях много зле - и финансово и психически  и тя  ми помогна много .Чуваме се много често по телефона,по празниците си изпращаме подаръци/и всичко това  тайно,защото синът и е забранил да говори с мен/На Коледа и Нова година бях първата на която се обади да честити.Така че с чиста съвест мога да кажа че съм случила поне на свекърва

Хайде  и аз да се включа в хубавата тема.
И аз се присъединявам към фен клуба.
Моята свекърва се разбира повече с мене, отколкото със синовете си.
Много ми помага с отглеждането  на сина ми. Аз го оставям на нея без никакви притеснения за него. Когато е болен тя се справя много добре с него.
Естествено, че понякога е досадна, но това е присъщо за почти всеки.
За свекър ми също само хубави думи.

И аз съм в отбора с добрите свекърви 
Внимателна, грижовна, много ни помага, не се меси, а ако се наложи заема моята позиция 
Ама и аз съм добричка, та може би затова се разбираме 

АМИ ДААААА  За разбирателство се иска и двете страни да са добрички.

Да се запиша засега пък нататък ще пиша повече.
Вече 10 год. ми е свекърва жената, имали сме някои моменти, но то с кой ги нямаме все пак.
Разбира ме се, уважаваме се, гледа децата вечер след градина в последно, така че през последната година се виждаме с нея почти всяка вечер и въпреки това не сме си оптегнали отношенията, даже напротив. Да ми е жива и здрава   

Точно за това си мислих сега... че когато нещо не ти върви в семейството (защото всяка двойка си има кризи) е много полезно нещо поне с околните да можеш да се разбереш. Мисля си, че тези дами, които категорично отказват да се разберат със свекървите си, излишно си създават напрежения в семейството, които иначе не биха съществували. 
А за това, което казваш, svetli333, мога само да те поздравя... в смисъл че е много хубаво да имаш такива отношения с който и да е човек, а ако ги имаш със свекърва си, още повече когато е станала бивша, това говори много добре за теб самата!
Аз засега мога да се похваля с отлични отношения с лелите на съпруга ми, които помежду си се ... да кажем че не се харесват, обаче и с двете сме си дружки! Ходя им на гости и сама, когато той пътува! смятам, че това са точно такива жени, които дори и ако стане нещо между нас двамата, пак ще си ме обичат! Много ги харесвам, и без притеснение си ги наричам Лели, още отпреди да се оженим.

Права си,не може да загърбиш всичко ,да вирнеш нос и да  се смяташ за велик.Всеки има и своите слаби моменти и затова е добре да има хора,на които да разчита,хора които ще помогнат точно в тези трудни дни.Баба ми винаги е казвала че животът е колело - днес си горе,утре долу.А аз бих допълнила,че всичко в този живот се връща - утре ние ще сме свекърви - а с нас как ли ще се отнасят......................

Мойто мнение е ,че всеки ДОБЪР човек може да се разбира със всеки било мъж или жена.Това значи  че всички тук сте добрички и затова нещата стоят така с вашите свекърви.Една свекърва иска само добро отнушение и блага дума нищо повече .Но озлоблението наделява над повечето млади и те не се примиряват с факта че тази жена и тя е майка ,баба и че и на нея и се иска всичко да е наред.И в случая се получава -КАКВОТО ПОВИКАЛО ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО.
И забелязвам че не говорят за своите майки по този начин както за свекърва си, а снахите им казват че са лоши. Но нали е маминка тя е най- най и за нея лошо няма.

Мен лично ме дразнят определения като "тая", които се срещат из форумите относно свекитата. Добре де мама му стара, "тая" като е толкова ужасна, зла и лоша, как е отгледала мъж, който ти всяка вечер прегръщаш!!! На всичкото отгоре го е и възпитала така, че да те впечатли! (ми щом си му жена, значи си била впечатлена все пак!)  А твоята майка не е ли в много от случаите едновременно тъща и свекърва? А жената на брат ти дали не е някъде из форума, и говори за "тая" твоя майка по същия начин? Нееее, това няма начин да е така! Те лошите свекърви имат само синове, никога дъщери, нали 
Ето това не разбирам. Нормални човешки същества да се държат по такъв начин едни с други.
Добре поне, че има доста записи в тази тема, иначе щях да се отчая 
 

БРАВО  Аз също съм на това мнение и някъде писах по този въпрос .Напълно те подкрепям. И във тези случаи когато майките им ги тормозят снахи ,естественно че вече снахата е лоша а не майка и.А тяхното поведение не го слагат в списъка ,че са зли и нагли.

В другите теми и аз съм хвалила моята свекърва, сега се записвам и в тази. Много добър и разбран човек, деликатна и тактична, много я уважавам и смятам, че се разбираме.
Не трябва насила да търсим кусури /е, не говоря за някакви драстични случаи/. Ако тръгна да й търся кусури, сигурно ще й намеря, както и тя на мен. Но какъв е смисъла.... само и само да се вписваме в рамката на всеобщите лоши отношения между снаха и свекърва. Все пак идеални хора няма.

Абе недей така offioly, има жени дето наистина хич ги няма. И не е задължително да са били лоши майки и да са възпитали сина си зле. Основния проблем на повечето "лоши свекърви" е че болезнено ревнуват синовете си и трудно осъзнават, че вече имат собствен живот. Като добавим и прословутата критическа възраст, когато им се разбъзикват хормоните и нещата стават зле понякога.

Ако нещо не одобрявам е езика, с които се споделя за проблеми "снаха-свекърва". "Тая" и "оная" гледам да не са ми в речника.

Така е, има хора, които просто са си лоши. Но това не оправдава едно отношение като това, което се среща често по  форумите... Като е лоша, като не я понасяш - добре; но защо трябва да се натъртва непрестанно как не искаш дори да я виждаш, как няма да й позволиш да си вижда внучето, как синът й не я понася... Лично на мен това ми прилича на същото злобно отношение, което тези дами вероятно са получили насреща. Ако са толкова по-добри от свекитата си, просто да махнат с ръка, и да са над нещата!
За ревността е така, несъмнено. Но тук идва ролята на новата му съпруга - още в началото трябва да се поставят границите и да се покаже как новото семейство може да се справя и да е самостоятелно. По-добре в началото няколко остри разговора, но в последствие всеки да си "знае мястото", отколкото години наред да си подвикваме на "тая" и "оная".  Това си е мое мнение. Не твърдя, че съм права. Просто при мен работи.
В крайна сметка отношенията се градят и от двете страни, не само от едната!

Така е, лошо впечатление прави така написано. Но недей да си вадиш генерални изводи от форумски писания. Често се случва "форумски образ" и реалния да имат малко общо, супер харизматични и забавни форумци, например, да са съвсем мълчаливи и срамежливи в живота. И с грубостта така. Никога не знаеш кой е отсреща. А дори и да го познаваш, пак ти се струва различен понякога.

Искам да споделя колко готина и свестна е моята свекърва,всъщност не ми е официално такава,но както и да е.С нея се разбираме чудесно,като приятелки сме.Дори повече отколкото със собствената ми майка,когато тя ме изгони от нас именно мойта свекърва ме прие.Супер печена,незнам дали е от възрастта (само на 38 години е) ама и благодаря за всичко,което прави за нас

много ме радва написаното от всички вас.важното е че развенчахме мита за лошата свекърва!!аз моята много си я обичам.просто е човек,който е много наясно с нещата.помага ни много и никога не се намесва и бърка.единствено може да изкаже мнение  и да даде съвет,ако нещо не е правилно с цел само да помогне.много обичам да си хойкаме заедно.понякога и по цял ден обикаляме магазините.съвременен човек!като приятелка ми е!

И аз се разбирам много добре с моята свекърва Помага ни много,душа човек 

Приятелите на мъж ми много харесват свекърва ми повечето са й бивши възпитаници, значи трябва да е готина.
За възпитанието сте прави има страхотен син, но влияние винаги има и околната среда не само гена и семейството.

Това добре ама не може човек, с претенции, който те вижда 1-2 път в годината да се опитва да ти дава тон в живота и то да работи не сина си, а теб. Примерите по долу не са под формата на предложения или какво мислиш:
- ама вие няма ли да се жените? (това, 'що го казва на мен , баща му не можел да говори с него, 'щото той самия късно се бил оженил  )
- ще дойдете, ще направим кръщене на бебето, ще дойдат и вашите (ние дори с мъжа ми не сме обсъждали дали ще има такова нещо);
- нося (си) продукти (от 500 км ) да наготвя за рождения ден на детето (то 'щото аз не мога да готвя, мъж ми ме е признал за по-добра готвачка и от 2те майки, а и 2те са добри) Още нещо готварско: приготвям нещо в нейната къща и след като ме е похвалил мъж ми и констатацията е :"Ми то с хубави продукти разбира се, че ще стане вкусно"(добре, че съм добричка, та не и показах как може и буламач да стане със същите продукти).
Та подобни дребни камъни обръщат колата.

Относно майка ми/баща ми, ако нещо не ми отърва си й/му го казвам в прав текст. Ако има нещо което да засяга моето семейство(аз, мъж ми и децата ни) родителите ми го коментират с мен, ако е нещо в присъствието на мъж ми и знам че няма да го одобри парирам опитите им за въздействие/съвети. Когато се опитах да кажа каквио ме нерви какво не харесвам на другата "майка" ми се сърдят и обиждат.

Desem, това, което казваш, звучи като съвсем нормално отношение на по-възрастни с по-млади
Ако съпругът ти те харесва като готвачка, какво те вълнува мнението на майка му... ти сама казваш, че я виждаш по 1-2 пъти в годината 
И мен са ме питали кога ще се женим, и дори ме беше предложено да ми се купи рокля    обаче това не ме растройва, забавлява ме. Мъжът ми така нежно ги изряза, че те дори не си дадоха сметка за това... После, като решихме една сряда, че в неделята ще се оженим... никой не ни упрекна за внезапното решение, и за това, че няма да присъства никой, дори родителите! Естествено, опитаха се да ни вменят, че трябва да се покани неговата сестра на това събитие, понеже тя живее в същия град (моята пък си има собствена кола, и щеше да дойде дори още по-бързо, ако е в растоянието въпросът...) Но ние това го отказахме категорично! Пак не им се сърдя. Познавам ги вече, и знам че това не беше опит за намеса, а техният си начин да изразят вълнението си.
Има и много други случаи, но не смятам да ги изреждам. Аз също съм имала "изцепки", които са били крайно неуместни. Едно и също нещо се възприема по различен начин от различните хора.
Така че не разбирам какво точно искаше да кажеш с този списък от действия 

А, и още нещо, относно даването на "тон в живота"...
Тон може да ти се дава само, ако сам позволяваш това. Такова е мнението ми, понеже със собствените си родители съм го изпитала... на сестра ми толкова много й даваха "тон", че имаше постоянни разправии, кавги, сълзи... На мен не помня някой въобще след 10-тата ми година да ми е давал "тон" Пък същите родители уж 
До момента, в който сама съм уверена в това, което правя, и виждам добрия резултат на действията си, ничие кофти мнение не може да ме засегне!
 

В повечето случаи свекървите искат да помогнат и мислят, че това, което правят е за добро. Понякога остават неразбрани. Моята например, ми беше обяснила колко зеленчуци специално за бебето е засадила и гледа, а аз й се чудех на акъла що ме занимава с глупости - морковите са по левче, картофите по 50 ст, доматите по левче и т.н. Но когато бебето на моя приятелка се обрина от морковите, купени от магазина (заради прекалено много нитрати), друга песен запях. Изведнъж много живо се заинтересувах от реколтата на свеки. Не смеех никакви зеленчуци да купувам за домашни пюрета, а само на купешки не исках  да караеме - най-малкото, защото смятах че детето трябва да привикне на всякаква храна - и купешки, и домашни пюрета.

Мило момиче тук говорим само хубави неща за свекърви ако искаш да се оплакваш пиши в друга тема против тях .Не разваляй ХУБАВАТА тема с дребнавите си капризи. Тук можем да си кажем само колко сме благодарни , колко се грижат за нас и децата ни,колко ни помагат с каквото могат  без дребнавости  и злоба към  нашите свекърви -които наричаме майки с удоволствие.

Сори за спама.

offioly, тон не може да ми даде (явно аз й бях надеждата да пробие някъде ). Виждането 1-2 пъти годишно и даването на тон е като отделянето от родителите ми, а когато съм при тях да ми искат отчет. Ами казах им "Сори, ама мина това време".
zi4e57, аз хубави неща съм писала ...явно не си чела теми за свекърви (моите са бели кахъри) включих се т.к. се пита "защо". Че съм капризна, капризна съм, ама пред майка ми.
*SV*, той и пътя за ада бил постлан с добри намерения . Когато искаш да помогнеш предлагаш, а не натрапваш.... ех, няма угодия на тез снахи. 

За мен свекито е като монетата с 2 страни мога и да се оплача и да я похваля - и 2те съм ги правила в зависимост от психическото и физическото ми състояние. Никога не съм крила, че и аз съм зрънце. Нищо от това, което съм писала за нея не бих се притеснила да стигне до нея.

Майка ми не може да я оплюе снаха (аз съм й достатъчна, когато се изказва или действа не на място), но виж леля ми и съм я критикувала или обяснявала действия на снахите й или на тях съм казвала в прав текст (в шеговита форма): "за вас свекърва, но за мен леля (много си я обичам)..." (успокоявала съм 1та снаха)

Обещавам да ми е за последно това включване, освен ако вляза във фаза на харесване

Аз явно не съм късметлийка като вас.Като видях темата се запитах що за чудо е това и имали то почва у нас.Току виж тук съм открила верния път към моята свекърва затова влязох.Но пък се надявам и аз някой ден да се присъединя към вашия фен клуб!

Не мога да изпитвам нищо по-малко от уважение към семейството на съпруга ми и по-точно майка му за начина по който е възпитан. Много щастлив семеен живот имам и съм сигурна,че за това е допринесло възпитанието което го е изградило като личност.

Свекърва ми е много фин човек и се надявам и аз ако имам син един ден да се уважавам така със съпругата му.

Добро утро!
Аз нали съм сега в "месеците на очакването", та си позволявам малко лигавщини от време на време... взех си болнични, и си седя вчера и днес у дома!
Моето свеки не го наричам "майка", защото мен лично ме тормози това, че при жива и здрава майка, да наричам друга жена така, колкото и тя да е добра. Не казвам, че е погрешно, в никакъв случай, просто на мен душичката ми не ми дава...
А и тяхното семейство са си много либерални в това отношение - говорят си на малки имена толкова често колкото и на майка и татко. Та и аз така. Сама си открих едно обръщение - "мама Венчи". Това е, което ми подхожда на мен. За сега не съм имала възможност да се обръщам така директно към нея, но си  го използвам широко като си говоря със сестра й и с другите роднини. Мисля, че свекито ще е доволна.
Вие как се обръщате към вашите?

Честно казано и аз като теб не мога да си пречупя езика и да й кажа майко. Мисля си, че така ще обидя моята майка, знам ли и аз  Може би малко по-нататък, като мине още някоя друга година   

Е, момичета и аз да се присъединя към вас.
Много си харесвам и уважавам и аз свекървата  .
Не живеем заедно по принцип, само по 2-3месеца в годината, но се разбираме много добре за този период.
И много ме е яд, че етървата по всякакъв начин се опитва да създаде интриги между нас и да ни скара добре, че свеки си я знае какво представлява (живеят заедно) и не и се вързва.

Хеххеех! Това с етървите ми е познато 
Моята, не е лош човек, обаче не може да се примири че малкият й брат баш с такава чавка кат мен се е зел! И то не за друго, а защото аз съм коренно противоположна на нея (във всяко отношение) и въплъщавам всичко, което тя не може да разбере, а той очевидно много ме харесва иманно заради тези ми качества....
Но с времето се научаваме и двете да се спогаждаме, за да има мир. Трябва да призная, че в последно време аз съм по-големият инат... сега, като дойде новото попълнение, ще видим какво ще излезе 
Искрено се надявам, че това човече ще бъде наистина "обединител", защото вече ставаме истинско биологично семейство.
 

а дано
А аз ще видя докога ще успея да се сдържам (да не се изпокараме)

И аз съм фен на моята вече бивша свекърва. Приемат ли се бивши снахи във вашия клуб  Много си беше готина жената и сега си е такава. Не съм и документална снаха от 8 години, но и до ден днешен и викам "майко". Живеем наблизо и често си сядаме на по ракийка и клюкавинка. 

Машалла! Браво на таквиз булки!   

Айде и аз да се разпиша с готина свекърва и свекър  много се разбираме живееме в един квартал виждаме се абсолютно всяка седмица поне по 2 пъти ,вечеряме заедно и си прекрваме много весело. Помагат ни доста и не се бъркат никога в нищо ,как го постигат незнам. Трябва да взимам пример ,че и аз свекърва ще ставам 

И моята свекърва е от добрите Чак първи дружки не сме,но помага с каквото може-прави зимнина,гледа децата,не се меси във отношенията с мъжа ми,не създава интриги и не сплетничи зад гърба ми-какво повече да искам от жената?!

  момичета обичам такива които не издребняват.

 и аз си харесвам свекървата - много открит, забавен и интелигентен човек е и най-хубавото, е че чувствата ни на уважение са взаимни 

Ох ми аз малко късничко да се включа ама ей сега я изпратих майка/свекито/.
Снощи пихме тя ракийка аз мартини сутринта изгонихме мъжо  и го ударихме на кафе с цигарки
Та така си живеем с нея кво да правиш трудно ни е много щото все в пробити чаши пием

е това е проблем, то или чашите пробити или като се заговорите и някой ви изпил пиенето
ууууууууууууу и аз как мразя така
 

Без какпка съмнение и аз се включвам в клуба.
Гледа малкия ,не ни се меси дори и да искаме мнението и.Мога да разчитам на нея и тя на мен за всичко.

Преди година и половина бях кандидат-снаха и бях луда по кандидат-свекървата, страхотна жена, въртяла къща и дете почти цял живот със мъж-гурбетчия, поддържаше се, и винаги невероятно мила и грижовна...Майка ми не се е грижила така за мен , все казваше, че си мечтаела за дъщеря, пък и аз я обичах...Синът и се държеше доста зле с нея, много сме се карали и затова, и по стечение на обстоятелствата се разделихме, не поддържаме връзка, но ми е много мъчно за нея...Липсва ми като човек и приятел. Дано някой ден има снаха, която наистина да я оцени 

Браво! Щом три страници станахме вече - много добре! 
Тя работата със свекитата че е късмет - късмет е, ама май и не само 
Аз преди време бях също кандидат снаха, ама съвсем на сериозно, и с тогавашната ми кандидат-свекърва се разбирах чудесно! А трябва да се има предвид, че при първата ни среща почти й счупих носа, понеже затръшнах входната врата след себе си, без да видя, че има някой на площадката 
мдааа
И сега като се видим, много си се радваме! И с майка ми имат общи приятелки, и контактът е винаги жив!

Moqta svekarva e dobra i liubezna  i mnogo mi se radva kogato me vidi,kakto i svekara,no okolo tqh se 4ustvam bespolezna,za6toto kakto se kazva ''te me nosqt na tepsiq''ne mi davat ni6to da pipna,a svekara samo mi povtarq kak 6te se radva na deteto mi i 6te go ma4ka kogato rodq,a moqt problem e 4e sam sviknala da se opravqm sama i sega se 4ustvam nekonfortno pokrai tqh,no ina4e sa dobri hora ne moga da kaja ni6to protiv svekara i svekarvata

Запис и от мен. Свекърва ми е чудесна жена. Винаги ни е забавно заедно, винаги се опитва да помага, без да се натрапва. Когато сме заедно всеки ден сме или на пазар, ресторант, готвим си, правим малки проекти и тн.
Нямам какво да деля с нея, нито с някой друг от семейството. Нямам проблеми със снахи, баджанаци, етърви и девери. Всички са възпитанни и никой в на никой живота не се бърка.

Според мен проблема с повечето снахи е, че подсъзнателно сравняват свекървата с майка си. Приемете каквато е, не и се връзвайте и ако пък наистина е лош човек стойте на далече

benson10, май си права за сравнението.

Аз си го обяснявам така:
живяла съм с майка си, в голяма степен копирам нейните подредби, домакинство, най-елементарни навици - освен тези, които отявлено ненавиждам
не съм живяла със свекърва си, но тя си има своите навици и виждания за това как да се върти домакинството...

Всяка е права за себе си. Ако отворим и темите тук, ще видим че много хора например приемат влизането на гостите с обувки за нормално, и много хора приемат събуване за нормално. Какво излиза? Че ако моят син утре доведе снаха (айде, не утре, ама след 20 години), и тя си е свикнала да си кани гостите обути, то веднага ще имаме различия с нея. Тя ще ме смята за невъзпитана и т.н. защото цял живот е възпитавана, че гостите не бива да се събуват. И от най-дребното нещо ето ти го проблема. Още по-голям пък е ако заживеем заедно.
Същото е и с възпитанието, и с ценностите, и с вижданията ни.

Нормално е като сравняваме майка си и свекърва си - по нашите си критерии - в повечето случаи да печели майката. Защото точно тя активно ни е възпитавала в такива ценности и ни е оформяла тези критерии.

Аз пък виждам, че много неща при майка ми , които съм смятала за правилни, докато съм живяла с нея, не са толкова правилни и идеални.

Та просто не трябва да мерим нормално и ненормално, правилно и неправилно, а трябва да приемаме останалите такива каквито са. Повечко толерантност и разбиране на другата позиция.

И аз съм много доволна от свеки и си я обичам както и тя мен
Живеем в един квартал,пием кафе редовно,всяка седмица сме в тях на семеен обяд,много се веселим.Не ми се бърка,освен ако не я помоля за помощ
И етърва ми е на моите години и се разбираме идеално
Попаднах в добро семейство,за което съм особено щастлива

benson10,  и аз така смятам за сравняването с мама. А има и още нещо, според мен - стремежа ни да се докажем като по-добри на всяка цена. Тъй като имаме различия, и ето - сега трябва всички да видят как ние сме прави! Ако и свекървата е от тези, дето все трябва да са по-добри и става еднааа... ако и мъжът не е способен да намери равновесието между двете си любими жени, да не говорим...
Аз имам късмет и със съпруг, и със свекърва (защо говорим за късмет, всъщност, нали ние си ги избираме, не ни се падат от лотария...). Няма съревнование. Вчера най-добронамерено, без дори никой да ме е питал, си споделих със свеки как исках да направя кекс, ама той стана за боклука... И какво от това? За сметка на това съм единствената, която може да сготви пиле с ананас и сметана така, че мъжът ми да го яде...  
Аз си мисля, че в новото семейство трябва да се влезе със самучуствие, без предрасъдъци и предварителни нагласи. Със сигурност без страхове! Цял живот ни е набивано в главичките че свекървата и снахата са два различни свята, и че трябва да трепериш на първата си среща с нея, и да се молиш да те хареса... Айде бе!
Поздрави на всички с готини свекърви! И поздрави на свекитата! 

Аз си я наричам моята "майко", майка ми от край време си е "мамо". Не смятам, че е обидно за нея, много си я обичам и си е ясно, че само тя си ми е майка. За свекърва ми очевидно беше важно, защото в един момент още преди да се омъжа за сина й започна да говори за свекър ми като за "баща ти", така че усетих, че тя така го възприема. Не ми е било проблем, поне не помня

Сестра ми нарича своята свекърва "майко", и няма нищо лошо в това, за майка ми е съвсем в реда на нещата; просто аз самата не мога... аз и щом не се изисква от мен, не мисля да си крувя душата

Това е въпрос на личен избор и усещане. Чудесно е, че няма нищо "на сила", едно от хубавите неща на тези отношения 

АААА, нещо сме изпаднали чак на края на втора страница... не може така 

Аз онзи ден си получих подаръците от свеки за новата година, и трябва да кажа, че са чудесни!!! Поръчахме си едни чаршафи, понеже при нея има много качествени (които тук са безобразно скъпи!) но избора си беше нейн! Направо съм изумена! Явно вече започва да ми свиква на вкуса, защото са Баш каквито ми харесват!
И една жилетка за мен, всекидневна, ама тамън ми хваща коремчето, и ще ми топли през зимата!
Браво! Доволна съм много!
Поздрави!

Защо все те откачат бе мили господи, а вие свети води ненапити както казваш. Щом не ти харесва това което споделяме не взимай отношение никой не те кара да вярваш.

Откачацията на болест ли се дължи, нерви или хей така се промени без причина един ден?

И аз казвам, на моята майко, бях се зарекла на никой да не казвам така, след като майка ми почина. Свекърва ми направи чудеса да се съберем с мъжа ми по- бързо (живеехме на различни континенти)+ много други неща и от уважение стана някак си естествено.

Здравейте и аз да се включа (само дано съм запомнила всичко)...
Първо да отбележа: повечето май не са отавнашни снахи. Аз съм снаха (без кандидат) вече осма година. Разбирам се много добре със свекърва ми. Отчасти това се дължи на нея (сега като се сетя какви съм ги бръщолевила...); отчасти на мен (все пак съм чудесен човек); отчасти на мъжа ми (той прекрасно се справя и с двете ни); отчасти и на далечните разтояния по между ни. Не смея да твърдя категорично, че е толкова лесно когато живееш заедно - все пак две поколения близо едно до друго.
Тук е мястото да отбележа, че майка ми и баба ми са в прекрасни отношения (пак двустранно са нещата). Аз съм живяла в семейство, в което свекърва и снаха не се карат.
'Майко' казваме и на двете баби. Никога не говорим за майка ТИ. Винаги казваме майка Пенка и майка Драганка - желязно правило от самото начало.
За финал - аз се разбирам прекрасно с моята (по причините, които изброих), но не съм сигурна дали всичко не е струпване на обстоятелства или късмет.

П.С. Винаги помага за децата. Разчитам на нея безприкословно, никога не иска нещо в замяна, което е и смисъла на добрината де.
Нещата за домакинството не мога да коментирам, както казах ние сме в отделни такива.

Да бе, късмет.... 
както и се говори "...пък той моя мъж еди-какво-си..." все едно се е паднал от томбола, а не е бил избран по желание

А за живеенето заедно, не смятам, че ако някоя дъщеря живее със съпруга и децата си и със нейните родители нещата ще са цветя и рози... Поне аз не бих могла, няма значение дали е моята майка, неговата, нечия леля или който и да е. То затова се прави семейство, за да си е самостоятелна единица. Щото в един момент рано или късно се стига до "откачане" на някоя от страните. По една или друга причина, всеки си има собствена емоционалност.
А bezopastna, ако някой, с когото имаш добри отношения, без значение свекърва, съпруг или приятел, в един момент безпричинно откачи, то явно просто добрите отношения са си в твоите представи... не и в неговите. Или има логична причина, или ти не я виждаш, или от самото начало не е така както си мислиш, и в един момент чашата прелива. Това си е мое мнение.
 

По поста ти личи че КРУШАТА СИ ИМА ОПАШКА и не е лошо да поговориш със свекърва ти каква е причината да откачи както казваш.

Това, че крушата си има опашка, е мнооого точно!!! Както и преди съм казвала, едни отношения се градят от ДВАМА души, не само от единия. Ако всичко е ОК, много е лесно да кажем "аз съм толкова добра!", обаче ако не е ОК, не си и помисляме че "Може би и аз имам вина"!
И, bezopastna, ако мислиш сега да ни разказваш цялата история от началото до края, за да ни убедиш как нищо не знаем, и колко ти си безпогрешна, недей, моля
Тук си говорим приятни неща 

И аз това исках да кажа. Има тоооолкова много теми плюещи свекървите, толкова ли е трудно поне в ЕДНА да не се прави това?!?! Хич не ме интересува кой вярва кой не, факт, че има и добри свекърви. И факт, че една голяма част от нас също ще бъдем свекърви живот и здраве

    Един човек когато не иска да си признае собствените грешки ,а всички други са луди и не разбират ,така се получават дразгите .Защото всеки си има достойнство в крайна сметка и го брани  както сметне за добре.,

Да се запиша и аз в клуба на положително настроените снахи 
Много мога да изпиша по въпроса, все пак имам стаж 19 години като снаха, но най-обобщено мисля че звучи така - кой както си го направи.
Започнах с уважение към жената, родила съпруга ми, никога не съм търсила под вола теле, отчитала съм винаги поразиите които ми е направила в стремежа си да извърши нещо добро по правилния начин и така доживях.
Дай боже и аз да съм такава свекърва.
И много държа да отбележа почетното разстояние от което поддържам тези взаимоотношения с мамето /така я наричам от първия ден/ - 2 етажа с асансьор.

И такава снаха като теб да не доглежда  мамо гале

Днес не ми е най-акълестия ден, ама хич не го разбрах 
Моля те, поясни 

Имам супер свеки. Винаги я чакам с нетърпение да дойде на гости 

Аз току-що направих моето свеки щастливо 
Снимах се с корема, и й изпратих  снимчици    Тя така се радва, защото й е първо внуче, а пък е далеч, и не ни вижда...  А и ме разбра вече какъв чешит съм, и не ме разпитва прекалено; затова пък на мен ми е приятно да й се обаждам и да я информирам за ситуацията с бебето... Мисля че така всички сме щастливи 

bezopastna,
Свекървите и любовниците са различни теми не само във форумите, а и в живота, нормално е хората да имат различни възгледи по тях;
И ако имаш някого конкретно предвид - назови го;
Никой не ти скача; още в началото на темата е написано, че оплакванията не са тук, и затова се изненадах въобще от първия ти постинг;
Ако желаеш да коментираш поведението на твоята свекърва, която очевидно не харесваш, пусни си тема "Откачили свекърви" или както там сметнеш за добре, и ще получиш отговори от хора с подобни преживявания; какво очакваше от тази тема, когато се включи?

За да сме "разбрали" трябва някой първо да напише смислен постинг!
 

offioly - ти замисляла ли си се,че може би се разбираш със свекърва си,защото е далея от теб.Я да бяхте под един покрив??????

Аз - може би. Но ако прочетеш всички мнения - има доста дами, които живеят в близост до свекървите си, и пак си ги харесват;
А въпросът за живееното под един покрив - и със сестра ми да живеех, пак щяхме да се изпокараме в един момент. Затова - общият дом е оправдание. Ако ти тежи - изнасяш се. Аз така или иначе не съм си взела мъж, за да живея при майка му и баща му. Това си ми е философия, и няма да я променя.
Ако на някой не му стиска да си вземе живота в ръце, то тогава е редно да се съобразява с човека, в чийто дом живее, а не да го плюе. Това също си ми е философия.
И въобще какво толкова ви дразни, че има жени, които се харесват със свекървите си, та все търсите да ги убедите колко това е невъзможно?

А ако приемеш някого в дома си, редно ли е да му тровиш живота и постоянно да му показваш, че е един нежелан натрапник?
Със свекърва ми се разбирам много добре, но не съм й фенка  Живеем под различни покриви, но това никак не ми дава основание да смятам, че собственикът на жилището е господар в него.

Не е редно никой на никого да трови живота.
Затова и в моето семейство въпросът със съвместното съжителство е решен веднъж завинаги - Всеки да си знае къщата!
Колкото и да ни е трудно финансово, по-добре с празен джоб, но с добро семейство, отколкото със спестени левчета от наем, обаче с отровен живот!
Може да кажете че съм крайна, и че не трябва да съм толкова убедена, обаче фактът си е факт - Аз си харесвам свекървата, смятам да си кръстя детето на свекъра, защото ми е приятел и се харесваме, не по задължение, и се чуствам щастлива в моето ново семейство! Ако ще и да съм крайна!
Айде сега моля да се върнем към същината на темата!

ПП: може някой да се засегне, но какво да правя; ако един мъж не е способен да осигури отделен дом, и трябва да се живее у майка му, то тогава за укоряване е съпругът, а не свекървата!

Ами доволни от свекървите си, какво се казва още в началото на темата 
Аз се чудя вие какви хора сте след като продължавате да пишете негативно в единствената положителна тема и то след като няколко пъти бяхте помолени да не го правите.
Разбира се, че има хора и хора, ситуации и други такива. Но мисля, че с малко повече положителна настройка и от двете страни нещата стават. И пак ще кажа, мислете си какви свекърви ще сте вие един ден. Или тъщи евентуално

offioly, и аз зарадвах свекърва ми вчера по друг повод. Сина ми беше доста кофти болен точно преди Коледа, загуби апетит за около 2 седмици и много отслабна. Тези дни вечеря у свекърва ми след градината и хапва доста добре. Казах й, че явно е покрай вкусните й манджи и тя беше много щастлива. Все си мисля колко малко му трябва на един човек, за да се усмихне   

 
Колкото малко се иска да обидиш някого, толкова малко се иска и да го зарадваш! Въпрос на избор на посока!
Аз предпочитам вместо да казвам "Тя пък сега какво ми следи килограмите, все едно не се гледам добре", да й изпратя една красива снимка, където изглеждам толкова добре, че тя дори и не се замисля за малкото килограми... И двете сме щастливи, вместо сърдити!

ПОЖЕЛАВАМ да ти се падне снаха каквато си ти .Да не доглежда толкова и да не издребнява.

 Ясно е че ти винаги си правата котките по гръб не падат .Развали хубавата тема с твойта безкруполност- КАКТО ТИ КАЗВАШ. А за боя  има една приказка / БИЙ ГАЗЕНЦЕ  ДА НЕ БИЕШ ГАЗИЩЕ/  Повече няма да отговарям на постовете ти ,даже и няма да ги чета  .

и аз се присъединявам моята свекърва(преди това ми беше колежка)е много либерален човек,разбираме се чудесно.много ми помага с малката,винаги е на линия когато искам да излеза малко и ми е приятелка което мисля че е важно

Ох, откога чакам такава тема, нищо, че късно съм я забелязала, не късно да си похваля и моята  .
Страшно ни помагат със свекър ми, подкрепяли са ни във всяко начинание, мълчаливо и ненатрапчиво.
Сина ни е осиновен и аз имах големи притеснения дали ще го обичат наравно с другите си две "кръвни" внучета. Явно свекърва ми е усетила това притеснение и още преди дасе появи Никола, един ден право в очите ми каза много кротичко - "Ти се притесняваш, че няма да ти обичаме детето, нали - просто бъди спокойна" 

Откакто Никола е с нас - не съм вярвала, че така може да се гледа внуче. Наложи се аз да тръгна на работа и те си го поеха на практика от 9тия му месец. Сутрин им го водим, вече си го прибираме. Пълна дисциплина, никакви импровизации, нон стоп разходки, гушкане, целувки, редувани с уроци  . Изобщо - думи нямам

А и честно казано винаги съм се чудила на крайното оплюване на свекървите. В края на краищата те са възпитавали мъжете, които обичаме, не може да са толкова лоши...