Отношенията ни са такива - уважаваме се взаимно. Естествено, не обичам когато ми прави забележки, въпреки че обикновено има право. Имам много да науча от нея. Перфектна домакиня и готвачка е. Lebeduna го е написала много точно - достатъчно близо сме, за да си помагаме, и достатъчно далеч за да не си пречим.
- Публикувана: 2 ян. 2008, 17:29 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2008, 13:47 ч.
Фен клуб на Свекърви!
Толкова е хубаво да се разбираш с близките си,да не се вторачваш само в лошото,особено в навечерието на празника.Така че просто се радвам на всички фенки на свекърви,каквато съм и аз,и ви поздравявам 
И аз да се похваля от моите свекър и свекърва.И двамата са страшно съобразителни и мили хора.Помагат ни много и аз си ги уважавам.Досега не сме си казали лоша дума,въпреки че аз съм малко избухлива,но хората се съобразяват непрекъснато с мен и ме търпят.Аз съм голяма късметлийка.
Чак фенка на моята не съм, но я уважавам. Намерили сме си някаква форма на комуникация и близост, която ни устройва. Разбираме се много добре. Наложи се на няколко пъти да демонстрирам, че нашите тогавашни лоши отношения не влияят на отношенията им с детето. Тя и досега е благодарна, че винаги е имала достъп до внука си. Оставяме й го за по 5-10 дни у тях, гледа го почти безупречно (то ако тръгнем да търсим кусури, винаги можем да открием, дори и в нас си). Детето обожава баба си. Няма разлика в отношението ми спрямо нея и спрямо майка ми, когато се касае за детето.
Тактика - една и много проста. Няма смисъл да се конкурираме. Ясно е, че всяка си има своите предимства и недостатъци. Не във всички случаи е нужно да има победител. Понякога "всички печелим по малко" е много по-лесно достижимо от "аз трябва да спечеля всичко на всяка цена, ти задължително трябва да загубиш" и по-добре за всички околни.
Тактика - една и много проста. Няма смисъл да се конкурираме. Ясно е, че всяка си има своите предимства и недостатъци. Не във всички случаи е нужно да има победител. Понякога "всички печелим по малко" е много по-лесно достижимо от "аз трябва да спечеля всичко на всяка цена, ти задължително трябва да загубиш" и по-добре за всички околни.
Миналата година моя нещо го бяха хванали Карастанчовите
. Обадих се на свекърва ми - казах и всичко, а тя се срещнала с него и 
. Като се прибрах вечерта у нас, беше излекуван 
. Това веднъж за толкова години 
. Както вече писах в друга тема, не сме близки приятелки - не е и нужно. Тя обича моите деца, аз обичам нейното. Нейният син ме обича мен, моите деца обичат нея - това е достатъчно, за да живеем нормално (разбира се, не заедно).