Детето-образец на семейството

Привилегия за детето ще е получаването на каквото и да е, което не е необходимост. Т.е. за да има връзка с детето си, родителят може да купи съвсем елементарен телефон, който не поддържа картинки, клипчета и т.н. И пак ще изпълнява основната функция. Оттам нататък са функционалности, за които е нужно и доверие, че ще се ползват правилно.

Всяка майка трябва да знае какво се случва с детето. Също съм против залитането в коренно различна посока от тази, в която ние бяхме възпитавани. В случая най-добрата реакция би била да се убеди детето, че не е редно да има подобни неща на телефона си, но това няма да стане ако хванеш телефона и изтриеш всичко. Трябва да се подходи, като към голям човек.
Естествено има случаи, в кито подхода трябва да е по-твърд, пак се стига до това, че отношението към проблем е индивидуално за всяко дете.
Според мен е важно родителят да"държи юздите" на детето си, но без да го унижава и с уважение към самото дете. А това е доста трудно, но не непостижимо.

Ето за това говоря и аз!

SV, да се хвана за думата с телефона отново. Ще се хванеш специално да търсиш телефон със супер орязани възможности само, за да не може детето ти да си качи порно  Не мисля, че е добър подход. Така от самото начало му показваш, че му нямаш доверие, не мислиш ли? Много по-добре ми се струва да вземеш нещо, което ти се струва добро за парите си (инфрареда вече не е екстра май) и да опиташ да възпиташ детето си кое е добро и лошо, вместо да му отпускаш "на час по лъжичка", когато си го заслужи 
Друг пример - ползва интернет, но хвърлям по един поглед какво прави там. Не се е случвало да "нагази" в кофти сайт, но ако се случи ще говорим. Като беше по-малък го пусках само на Дисни и подобни сайтове от където няма линкове към неподходящи такива, така че нямаше риск.

Анда, не мисля, че някой тук говори за четене на дневника на детето и коментиране пред него негативно. Не знам бих ли чела дневник, ако детето ми има един ден. Но ако подозирам проблем може би бих надникнала като много, ама  МНОГО внимавам то да не разбере.
И пак казвам, че говоря за ДЕТЕ. Трудно ми е да дефинирам до каква възраст, но приказката тръгна от 8 годишно. На такава възраст контролирам, да.

За себе си нямам никакво колебание по въпроса- длъжна съм да подсигуря възпитанието, образованието и здравето на децата си. Това става само с осъществяване на контрол. Къде ще е точната му граница- всеки родител си решава сам за себе си, но такъв съм длъжна да осъществявам и ще осъществявам. Виждала съм в къщи в търсачката "цици" и "порно"- това ме накара да говоря със сина. Да се караме- боже, опази, че на осем години и ние сме гледали апокрифни картинки и сме се срещали при игра с разни чичковци в парка, от тези, дето се показват на момиченцата и жените. Просто в къщи се говореше за това без проблеми. Дори по този въпрос, с чичковците, сварих в къщи баща ми и с него говорихме, от него получих няколко чудесни съвета по въпроса. За да се научат обаче децата да споделят не мисля, че родителят следва да се дистанцира от интересите им. Напротив, лично аз смятам, че е по- добре на тази възраст да ги следя, къде тайно, къде- по- явно, за да мога при нужда да се намеся, без наличие на фатални закъснения. Въобще не мисля, че ограбвам нечия свобода. В крайна сметка синът има лично време, своя стая, лично пространство, събира се и играе с деца без някой възрастен да им виси над главата. Когато мога обаче се информирам за това какво прави, какво говори, какво го вълнува. Родител съм на малолетно дете, чиято възраст далеч не предполага интелектуална, емоционална и волева зрялост за да се грижи само за себе си. Възпитанието на вкус и предпочитания е част от цялостното му възпитание, което е мой и на баща му ангажимент. Пиша тук именно защото стана въпрос за осемгодишно дете, като моето. Проблемът ми е близък.

Знаете ли в интерес на истината моята майка никога не се е интересувала от мен какво съм правила в училище къде съм ходила през деня-тогава нямаше джиесеми  за да ми ги гледа,е не че ако е имало е щяла да ми го гледа.Никога не ми е обеснявала като майка на дъщеря-че на момичетата им идва цикъл за презервативи и др.такива по интимни въпроси камоли пък да говорим за секс.Всичко съм научавала от приятелки на който майките им са им обяснявали.Незная каква е причината-забързаното ежедневие ли ,напрегнатия живот ли незнам,но при всички случаи ми е било много кофти,защото няма с кои да си поговориш.

Judy, благодаря ти за чудесния постинг! Точно така ги виждам и аз нещата, точно такъв родител искам и се надявам да успявам да бъда   

Аз самата и до днес научавам нови неща за начина, по който родителите ми са извършвале този задължителен контрол над мен и брат ми и за които, като дете, не съм и предполагала. За мен така те са свършили по- качествена работа, изпълнили са основните си задължения без самата аз дори да знам за голяма част от нещата.
Относно литературата за просвещението ни по сексуалните въпроси, напр.- намирала съм в библиотеката в къщи редовно книги. Когато пораснах разбрах, че са били нарочно оставяни там. За месечният цикъл- бяхме в парка с друга майка и по- голямата й дъщеря, която имаше такъв. И двете майки обясниха, тъй като ни чуха да си говорим за това, за какво точно става въпрос, на мен, която не знаеше.
Веднъж в шкафа си, бяхме в ІV-V клас, бах покрила откровено порнографско четиво, разпространявано между съучениците, на което само се хилехме. Майка ми го открила и ме повика на разговор. Не ме е карала да се чувствам засрамена. Просто ми обясни, че така написано е просто грозно.
Millena и за се старая, какво ще докарам на практика е друг въпрос, но поне съм приела това виждане по темата. И аз, като теб, мога за сега само да се надявам.
За юздите- така е, без поводи кон не се вкарва в пътя, само дето те трябва да не са много къси и да убиват безпричинно, нито пък е добре да не се ползват такива.

 На 10 моята дъщеря имаше телефон с ограничени възможности, но въпреки това си беше качила мръснишки черно-бели картинки.  Мисля че вече на тази възраст на всички това им е интересно. Не съм й изнасяла дълги лекции, за да не придавам допълнителна важност на "яките" картинки. Просто й казах, че са неприлични и биха я поставили в неловка ситуация, ако някой друг вземе телефона й,но не съм й ги трила. Сега е на 12 и вече сама избягва разни вулгаризми. Не е толкова страшно и не мисля,че може да се избегне този период.

От цялата работа излиза, че моите пак си живеят в блажено невежство. Не че не са виждали никога по ТV. По-скоро са много възмутени дори от употребата на псувни от съучениците си, защото (цитирам малкия) "аз не съм простак".

Това е напълно нормално-за малките ти деца, ти все още си "център на света" и това, което те "вземат" от теб, на този етап, е най-правилното, най-доброто, най-желаното от тях...Супер е! Радвай се,че все още е така...идва обаче един момент(,за който предполагам си наясно,съдейки по постовете ти в мн. други теми), в който "центърът на света" ще станат обекти много далече от теб и твоя светоглед, които(, много е вероятно ) да са напълно различни, дори противоположни на теб (както и най-често се случва)...Е, тогава се надявай да им е останало в главичките на твоите деца максимално количество от принципите и идеите, които си се опитвала да им внушиш...За това си говорим тук-за момента, в който нашите, иначе прекрасни и перфектни дечица до този момент, започват да "закачат" от гадостите на света извън защитения свят в къщи и около мама... По този повод, аз съм радетел на наличието на "юзди", но в никакъв случай да не са опънати. Но съм в постоянна дилема доколко успявам да следвам този принцип-всеки ден се гледам под лупа...в същото време продължавам по всякакъв начин да "набивам" в главите на моите момчета представите ми за добро държане, за това как да се пазят от другите и от себе си, как да се наблюдават и да не живеят по инерция(разбира се, опитвам се да го правя на разбираем за тях език ) и пр...И всичко с това с надеждата да не стана досадна, но и да им "вградя червени лампички в главите", както направиха това моите родители (и съм им много благодарна за това). За целта измислям какви ли не косвени начини за втълпяване ...Но успявам ли? Май само времето ще покаже...надявам се.

не са толкова малки, все пак са на 8 и 9.
В темата обсъждаме случка с 8-годишно дете. Зная и как се държат някои от съучениците им. Ей сега, докато чаках децата в двора, такива сочни псувни чух, че нарочените каруцари могат само да завидят. Поне досега не съм чула за размяна на клипчета. Ако бяха чули със сигурност щяха да ми се "похвалят". Покрай другите им занимания общуват и с по-големи деца от тях. Досега не съм чула от другите родители или деца нещо за клипчета.

Мисля, че е нормално всяко дете да мине през периода на глупостите. Периодът на това преминаване е част от периода на растежа, просто всяко дете го минава по различно време. Нездравословно е ако този етап се прескочи или забави много във времето. Тогава или детето е расло под похлупак, или има нещо недовидяно от родителите /всеки родител е не достатъчно обективен, когато  става въпрос за собствените му деца, те винаги са най- възпитаните и добри  във всяко едно отношение /, или има нещо забавено в процеса на израстването.
Днес е нормално дете на тази възраст, над което не стои постоянно денонощно по някой възрастен, да се интересува от мръсни вицове, картинки, филми и въобще от информация по въпросите, свързани със секса. И не само днес, по мое време също беше нормално. Та моля ви се, децата започват да го практикуват днес в основното училище. Не говоря дали е нормално или не- просто е факт. И този факт не следва да се крие. Че нали децата го научават дори преди нас, самите?
Ако в класа 22 от 23-те деца си обменят такава информация, текстова или на друг носител, как мислите, дали е нормално 23-тото дете, само на 8 години, да страни от нея? За мен това е по- ненормално поведение, особено за тази възраст, от поведението на самотния единак, спазващ стриктно домашните норми на възпитание. Последните често са идеализирани в повече в някои семейства от реалните изисквания на живота.
Ако децата не са порасли в саксия, те имат свободни контакти навън, включително и с по- големи от тях, от които научават какво ли не. Как, пък и защо, следва да ги изолираме от естествената им среда?
Реалният родител на реалните деца е запознат с тези факти и ги приема, като мисленето му е не в насока дали да се избегне досегът с мръсотията и как да блесне в обществото с перфектните си деца, а по- скоро как да ги научи да възприемат и да се очистват от тази мръсотия, като първо осъзнаят, че тя е такава. Контролът върху средата в никакъв случай, според мен, не следва да води до стерилност на същата. И друг път съм писала за необходимостта от създаване на здравословен имунитет, което става само посредством предоставяне на възможност детето да расте в естествена среда с лек контрол и поглед от вън /моят поглед и моят контрол/, с оглед при първи симптоми на съществено отклонение да се намеся.

Децата под похлупак са изключение в наши дни. За воденето по акъла на другите за едно нещо има разсъждения в други теми, например за наркотиците. Ако повечето се друсат, може би е нормално да няма отцепници от модата, така ли?  Ако съученичките на дъщерями започнат да правят секс на 11 години трябва ли да се радвам, ако и тя започне само за да не се отличава от тях? Може би трябва да я насърча с думите, "хайде, мама, да не се делиш от колектива".
Ако не ги науча "да си опичат акъла", както се казва, ще има да патят. А ако домашните норми не са за спазване, тогава защо ги караме да ги учат, защо им ги набиваме в главите?

Интересна тема.

Съгласна съм принципно с Isa. По всички параграфи. Особено в онази част за учлището и средата, колкото и зле да прозвуча на авторката на темата. Не знам какво бих или не бих изтрила. Истината е, че моите деца имат телефони, но засега /не знам случайно или не, дали заслугата е моя или не/ ги ползват само и единствено по предназначение. Говоря за Наталия и Крисо. Телефона не излиза от чантата, освен за зареждане, с него не се играе, не летят смс-и, не се щракат снимки и клипове. /И на двамата апаратите позволяват подобни забави./ Затова и подобни казуси като този не съм обмисляла като възможни. Наталия получава смс-и сравнително рядко, всички съм ги чела, защото тя ми носи да й ги чета. Това й доставя някакво странно удоволствие, имам идея защо, но то не е актуалната тема в момента. Та идеята ми беше, че засега нямам проблеми от подобно естество, но вярвам, че Наталия /от тримата само тя е на коментираната възраст/ сама ще изтрие веднага клипове с подобно съдържание. Имам основания да го вярвам. За Крисо тази ми убеденост е почти също толкова твърда.

С Ангел нещата не стоят по този начин. На него телефона му не слиза от ръцете. Все нещо цъка, все нещо свири там, все нещо праща и препраща. Не съм му ровила в нещата, той все нещо ми показва, а аз все си правя оглушки. Но обикновено са разни тъпи текстове на песнички или грозни кикоти, които кой-знае-защо на подрастващите им се струват изключително интересни. Ако за някой имам съмнение, че би... как да го кажа... приел подобни клипове в телефона си, то това е той. И понеже ситуацията там е по-особена, в заключение ще кажа: да, детето е продукт на семейството и в този смисъл спокойно би могло да се брои за представителна извадка.

И са много интересна илюстрация в този смисъл.

Че нали затова пиша: "И друг път съм писала за необходимостта от създаване на здравословен имунитет, което става само посредством предоставяне на възможност детето да расте в естествена среда с лек контрол и поглед от вън /моят поглед и моят контрол/, с оглед при първи симптоми на съществено отклонение да се намеся.". Повече не виждам какво да разводнявам. Да придобиеш имунитет не означава непременно да преболедуваш всички болести.
А гледаните като стайни растения деца не са чак толкова голяма рядкост. Имам лични примери на деца на възрастта на моето, едно такова не си подава носа навън, същото е на светлинни години в доста отношения от връстниците си. Определено не е нито най- възпитаното, нито най- доброто, но е доста неприспособимо. Връзката с ТВ и компа не е достатъчна, за да създаде у децата представа за реалния живот.
Детето е не само семеен продукт, ако беше така щеше да ми е много лесно да проектирам хлапетата съгласно само личните си разбирания и желания. С нарастването на възрастта и реалните контакти страничните влияния върху тях се увеличават в пъти. С реалната среща с реалните проблеми децата се учат как да се справят с тях или с аналогични на видяните /преживяните, споделените от други/ такива.