Синът ми не ме иска

не знам какво да кажа. Не знам какви са ви отношенията вкъщи.
Но според мен го няма елементарното уважение към майката.
А с подобни хора, които толерират такова отношение едва ли ще му е добре.
Според мен пусни го да отида там. Ако реши да се върне обаче ще трябва да се съобразява. Предполагам колко е трудно.
Успех, мила!   

Уфф..стискам ти палци много,много силно.Дано да се опомни детето и да не се поддава на тинейджърски лекомислия 

Ами какви са ни отношенията - бях в чужбина за месец и ми извади душата още след седмица, от както бях там,да ме пита кога ще му пратя пари за телефон, после като се върнах други скъпи неща му се купиха   . То май ме уважава само, докато му купувам - това забелязвам последните месеци. А много странно,от баща му все още чакаме подаръците за два минали рожденни дни и 1 Коледа,а и за тази Коледа подаръка още го няма,а мен ми надува главата, докато му купя каквото иска  . И аз съм виновна, знам, но все гледам да е добре той....а сега, как ми се отплаща  

Ами пусни го. Кажи му, че го обичаш, че това е неговият дом и че винаги, когато реши, може да се върне в него.
После поговори културно с бившия си мъж, да определите границите, в които да се движи младежът. Наблегни на дисциплината.
И после изчакай... младежът да се осъзнае и сам да се върне. Вкъщи.

ПП Надявам се, че детето не е съвсем меркантилно и че бившият ти съпруг не е човек с неограничени финансови възможности. Тогава битката ще е много, много трудна.

  бъди силна, първо е в такава възраст че не знаеш какво да правиш, да наказваш ли, да говориш ли, абе тинейджъри
и второ ако чака само скъпи подаръци от теб а иначе не го е грижа е лошо, остави го малко при баща му щом иска, колко време мислиш че ще го търпи другата и ще си лишава детето, не му се моли да се връща и най вече не се опитвай да го подкупваш със скъпи подаръци, знам че ти звуча жестоко но съдя от собсвения си опит ( нямала съм такива проблеми) сина ми ще направи 16г. и знам колко е трудно да се намери общ език и най-вече опит за разбиране ( остарявам явно след като не я разбирам тази младеж ) но мога да кажа че е научен да уважава другите и да познава и цени парите, ходи лятно време да бере липа, да раздава листовки за да си изкара пари, вярно че и аз все гледам за него дори ми съвестно че лишавам малката, не от кой знае какво примерно за него есента събрах пари да си вземе по хубави дрехи, а за нея все нещо евтинко или дадено от някой, но знае че никога не ги деля и има и за двамата, дори се радвам че като изляза до магазина и купя на малката шоколадово яйце и веднага ми казва и за бате, той по същия начин реагира, излиза с приятели взел си пуканки или нещо друго но винаги и носи
просто го остави за малко, жалко е че няма никакво уважение към теб и труда ти да го отгледаш сама и да не го лишаваш от нищо

Ами аз културно с него, по точно той с мен не може да говори.И как да говоря за дисциплината му, като той не ми вярва , когато му кажа ,как се е държал синът му, а вярва на него и го настройва против мен  . И той баща му липсва през по голямата част от седмицата, та дал родителските си права на госпожата, с която живее сега, защото тя го контролира по скайп :научи ли си, яде ли,....... кара ли ти се .....много загрижена, ей  

Знае ли някой да ми каже, дали може така да го вземе баща му, без да ми се обади да ми иска разрешение?

По закон няма право!

Съчувствам ти, но мисля, че онези хора неадекватно реагират спрямо сина ти... Те носят голяма вина, а и са причина, която не виждам как можеш да тостраниш. Бъди себе си! Няма начин синът ти да не се усети, че ти все пак, се грижиш за него... 

Много ви благодаря за съветите !

Ама много ми е болно 

Глухарче, може ли да ме посъветваш какво мога да направя в случая ?

За съжаление правните ми познания са ограничени,дано някой юрист се включи за да ти каже точно какво и как да направиш.Но друг е въпраса синът ти как ще реагира ако го задържиш на сила.Подкрепям съвета на другите мами да го пуснеш да види как ще е в другото семейство.Там няма да е центъра на внимание и най-вероятно бързичко ще се завърне.Много е тежко положението ти и много боли когато детето ти те нарани.Дано всичко се развие благоприятно за теб,стискам палци

Пусни го и му кажи че ако реши винаги може да се върне при теб. Ще поживее с тях и може би ще разбере, че при теб се чувства по добре 

Незнам, но мен ми се струва малко нередно майката така да рови в личните разговори на сина си, пък било и той 13 годишен. Може това да го е ядосало и правокирало към действие. Все пак трябва да има уважение към личното пространство и на децата. Когато бях дете, определено страдах от такова отношение...

Гледаш все да е добре материално. Оставам с впечатление, че ти си една работеща майка, която обича детето си, но няма време за него. Може и да бъркам, но :

И какво се получава? Бащата и майката затънали до гуша в служебни дела, а единственият възрастен човек, който разговаря с него, макар и по скайпа е жената на баща му. Ами може би тя компенсира твоята липса. Реално по колко часа на ден общувате? Познаваш ли приятелите му, знаеш ли какво го интересува, знаеш ли как е минал денят му, има ли проблеми в училище, знаеш ли за какво мечтае (не става дума за разните покупки)......
Научи се да разговаряш с детето си, ако не искаш да се отчужди още повече.

П.П.Не те укорявам. Опитвам се да ти дам, доколкото мога някаква насока. Знам, че е ужасно трудно да бъдеш добър родител в днешно време. Аз също работя и макар, че детето ми е още малко, все имам чувството, че му отделям малко време.

Съгласна съм и аз, че трябва да пуснеш детето да отиде при баща си и мащехата си, първо защото "Насила хубост не става" (ако го спреш естествената му реакция би била още по-голямо наостряне срещу теб) и второ, защото единственият начин синът ти да спре да идеализира другото семейство и някакъв хипотетичен живот там, е да се увери с очите си, че те НЕ са НЕГОВОТО семейство. На първо време не бих се занимавала с адвокати, защото ако синът ти не е имал време да опознае "другия" живот, това би го озлобило.

Аз бих му казала, не веднага и не в момент на афект, защото тогава хората просто не чуват какво им се говори, колко го обичам и колко ми липсва, как осъзнавам МОИТЕ грешки и бих искала да ми прости, как винаги е добре дошъл и т.н.

От прочетеното ми се струва, че ти изкупваш чувството си за вина от физическата ти липсата си с материални облаги. По мои наблюдения, подходът е грешен и отнема време, докато детето свикне с другата страна на медала. Когато синът ти се върне при теб, мисля, че трябва да поработиш върху това.



Сори за офф-а, roverandom, дали така ще разсъждаваш когато детето ти е на 10 и кусур години, а не на 10 месеца

Точно пубертета е времето когато очите ти трябва да са на четири.Не компа да му проверявам,ами най-редовно и дрехите и всичките му вещи бих проверявала.

Да, права си много за това  , майка ми като ми го казваше, аз не  я послушах, сега вече го осъзнах

aniani_7, аз не разбирам какво в думите на другата жена те е ядосало?  Само защото е казала името ти, вместо 'майка ти' и това, че на другия ден го пита дали е имал проблеми?  Обаче виждам, колко много я мразиш тази жена... което рефлектира както на отношенията ти с бившия мъж, така и на тези, които имате със сина си.

Аз виждам друго /ама нали съм дете на разведени, та съм минала от там/: опитваш се да 'надцакаш' бащата като явно глезиш детето с подаръци, а после пък му ги вземаш по неясни критерии. Детето ти хем не е щастливо/защото любовта не се купува/, хем си прави каквото ще манипулирайки успешно и теб и баща си.

Също смятам, че не може да го спреш, ако не за друго бившия може да те съди и детето, което е вече на 13 има право на мнение къде да живее.

И аз на това се позачудих, много омраза към другата жена има тук. aniani_7 , докато не започнеш да приемаш спокойно другото семейство, синът ти ще е объркан, твоите чувства и емоции рефлектират върху него и той се съпротивлява, защото най-вероятно баща му и жена му са му приятни от една страна, от друга не може да се отпусне пред теб и се лута между чувствата си и синовната си привързаност къ теб. Може и да не съм права, само разсъждавам.

Надявам се, че един ден, когато децата ми са големи ще се въздържам да им ровя в хисторито и телефона и тн, защото за мен това е грубо вмешателство в личното пространство.А ако се изкуша, последното което ще направя е да им кажа. Може би има право да бъде обиден. Много е трудно, но аз бих се опитала да скрия огорчението си и да създам добри отношения със семейството на бившия. Така ще подобря отношениятя и със сина си.
И не мисля, че това че жената те нарича по име е признак за пренебрежение. Може да е просто различно възпитание.
Това, че ще общува с ТЯХ не значи че ще спре да обича теб, освен ако сама не го отблъснеш.

Ти си била в чужбина
явно и др път може да си била някъде
в тези моменти кой гледаше детето?
то по една или др причина лесно пренебрегва респек и уважение към теб на думи...това е първа стъпка и говори зле за емоциите му към теб - по една или др причина явно ти е ядосан
второ - жената на мъга ти се страхува да прати снимка на детето - вяно ВАШИТЕ взаимоотношения са лоши
при положение, че делите детето - това се отразява много негативно на неговите емоции. никой не те кара да ги обичаш, но явно детето вижда и4 усеща ка кстоят нещата и това е като с приятелите - той явно харесва баща си и жена му /или поне сега ревнува и мисли че ги обича заради лбебето/ - това че ти го караш да се съмнява в тях го ядосва и раздвоява и той страда и му е по-лесно в момента да вини теб
това е като с приятелите - коагто майки ти не ги харесва страдаш!

не можеш да го спреш - те.е законово можеш, но не мисля, че е добър подход
изчакай
явно и друг път си била без него /напр като си работила в чужбина/
имай търпение и ако реши да се върне обаче постави ясни условия кое те притеснява и кое би искала да промениш, но също така добре помисли ти какво му даваш и той какво исак - материалното е хубаво нещо но не висчко...изгради доверие помежду ви
звучи много тъпо така написано, но не знам как иначе да ти помогна
не пречи да идеш и на психолог .- ще ти трябав на теб самата помощ да преодолееш тази травма

успех и ако го върнеш съ ссила само ще затвърдиш мнението му че си истерична неуравновесена и злоблива....
знам че всичко си правила заради него но някъде и ти леко си объркала нещата...няма страшно стига да поработиш над проблемите и в теб и в него!

Изчетох темата и подкрепям Иса.

Така, възрастта на сина ти е трудна - онази, в която ние също сме правели магарии и сме си мислели, че никой възрастен не ни разбира. В тази възраст при някои деца бунтът срещу възпитаващия може да е доста засилен. Но при вас (теб и бащата на детето) ми се струва че липсва нормален контакт. Опитай се да говориш с него, защото раздвоението може да се окаже пагубно и детето да се настрои крайно срещу теб, него или и срещу двама ви накуп.

В това, което разказа единственото, което е неприятно е, че той е писал за теб с името ти. Това по принцип също е въпрос на възгледи де. Аз на моменти наричам майка си по име, но това не означава, че не я обичам. И още нещо: детето ти не е на три години, когато взимането на предмет от него е вид наказание. Като си му взела скъпия предмет си го обидила и той е решил да те накаже.

Пусни го при баща му, кажи му че го обичаш, че винаги когато иска може да се върне при теб, защото това е вашият дом и защото ти имаш нужда от него.

Ами да, липсва контакт при нас. Но аз не смея да му звънна вече за нещо, понеже когато бях в чужбина и на детето телефона беше изключен, звъннах на баща му, вдигна сегашната госпожа и след като казах да ми даде детето, тя ми каза, че детето си има мобилен и да звъна там, защо съм звъняла на баща му и ми затвори телефона.
А когато е сам бащата, говори нормално с мен, просто усещам кога е с кака ....., кога е сам )

Та така

Благодаря на всички за съветите! Имам вина, правя грешки, относно възпитанието, ще се постарая да ги поправя !

Напълно подкрепям написаното от Иса!
И на мен ми направи впечатление в описаната история, че се броят подаръци за тоз, пък за онзи РД, че се чака такава и онакава скъпа вещ - въобще не стана дума детето какво чувства, какво му липсва, какво иска...

И наистина, ако проверявам из хистърито на тиийнейджъра ми един ден, то последното което бих направила след това е да му кажа, че съм ровила - това е много неправилно, според мен. Мисля, че много прибързано и афектирано си реагирала в този момент. Детето е обидено от липсата на доверие, вероятно.

А за отношението на ответната страна....... е, не може след реплика "не ме е*е за..." да не последва най-малкото "така не се говори!"........Явно не е стока и "каката".
Много сложна ситуация...

Моето мнение е, че трябва да го пуснеш, защото ако го ограничиш, пуберският бунт може да избие Бог знае в какви глупости! Явно мащехата е загрижена (дали лицемерно, дали за да те трови) - но детето гладно няма да остане. А ти намери време и начин да говориш с него, макар че в тази възраст е много сложно.
Аз като се сетя какво  диване бях в пубертета - чудя се как ме е изтърпяла майка ми!

Това е време, в което задължително хлапетата си имат кумир и той никога не е някой от родителите.
Имай търпение!
 

Напълно подкрепям мнението на Траяна, Иса и всички останали, които гравитират около идеята, че детето е жертва на нездравата атмосфера, която витае в отношенията ви с бившия и неговата настояща. Според мен с това, че си му взела телефона и незнам каква си още любима вещ, наистина си го наострила срещу себе си. Ми че тва е пубер - дай му муха и за нула бройки ще я превърне в слон! В тази възраст най-лошата възможна тактика (според мен) е санкционирането, при положение че в главата му винаги стои "резервния вариант - татко", с който той успешно те манипулира. Друго щеше да е ако двамата родители бяхте с обща стратегия за възпитанието му. Пък и да не те разстройвам, ама това до което си се добрала (хисторито) може да е само върха на айсберга. Не можеш да знаеш при личен контакт с него дали те директно не го обработват с уверения колко чудесно ще си живее, ако отиде при тях. И ако е така, твоята настъпателна строгост е 100%-ва гаранция, че идеята за прекрасния живот в новото семейство на татенцето съвсем ще го завладее.

И аз ще ти кажа същото като всички май преди мен - пусни го бе! Ама сърцето ти да се къса, остави го да поживее при тях. Нали знаеш за миражите в пустинята?! Те изглеждат невероятно привлекателни и истински, но се изпаряват когато се опиташ да ги достигнеш. Дай на сина си тази възможност - да се докосне до своя мираж...!

Бъди силна и търпелива!

Момичета, прави сте!
Но аз като се поставя на място на авторката си мисля, че бих полудяла. Разбира се не знам нейната история, но като майка, която се е борила за детето си сама мисля си все пак че не е честно. Знам в живота не всичко е честно. Но ако някой ден моите деца ме пренебрегнат заради някоя друга "майка" бих се сринала.
Към авторката - пожелавам да си силна!

Няма спор, Сиси! Ужасно нечестно е!
Аз подивявам отсега като си помисля, че някой би могъл да ми прилъгва детето и да го манипулира - с жестове, с подаръци, с приказки - моля се никога да не се окажа с ситуацията на авторката - отвратително е просто - един ден детето ми да се отнесе така с мен 

аз сега ги редя едни преумни съвети, но ако съм в реалната ситуация може и да нямам сили или очи да видя обективно нещата...

Сиси, разбира се че не е честно! Дори зверски нечестно е!!! Ама тук става въпрос жената да провокира сина си сам да проумее кой е истинския грижовен родител, а не да му налива здравия разум с фуния в главата. Щото в пубертета повече от всяка друга възраст важи физичния закон "На всяко действие - равно на него противодействие!"

Сиси, от полудяването ти и сриването ти ни ти би имала полза, ни детето ти. и не ми казвай, че то на приказки е лесно, щото пък лайф - решение трябва, а да се решава каквото и било `луднал и сринат` не е особено практично и последствията, надали, биха били желателни.
може да се сриваш и полудяваш, ама след като бурята е отминала. и това, като много други неща, може да се самовъзпита и оттренира.
съвсем различна ситуация: четири годишната ми дъщеря и приятелката й отварят прозореца и сядат на перваза екстремистките, повея на вятъра би ги свалил на асфалта и ш забравим от тях да остане нещо. хич не допуснах майката на другото момиченце да се намеси, поех си риска и от скастрянето й и от подхода си, ама...бавно и тържествено се доближавах към тях и не спирах да им говоря, усмихната и сякаш всичко е в реда на нещата, свалям номер едно от там, свалям номер две...по-нататък не  е чак толкова интересно, ама вече имах право да лудвам, да се сривам, да дигам кръвно и захар, да пуша по две цигари едновременно и тн.
вероятно не бях ясна, ма аз принципно много се отнасям като взема да говоря.

*гледам траяна успя да се включи, докато аз писателствам. е права си, реалната ситуация и като си в нея е друго. за това не съветвам аз, поне се старая да не. ма не се въздържах, щото така обяснявам все на себе си - е нямаш право да си доброто ченге, щото си едниственото

На най-добрата ми приятелка децата й така се опитаха да я манипулират /те са на около 10-12г./. Тя ходи с години с един мъж и накрая се събраха да живеят заедно: Тя, нейните 2 деца, неговото 1... Та нейните двете й казаха - Разделяш се с него/а го познават от самото начало и уж го харесваха/ иначе ще отидем да живеем при тати. И тя нали е шматка направо за раздяла се замисли.
Майка й обаче като го чу това и им каза: "При тати ли? Дайте си чантите - веднага ви събираме багажа и при баща си. Веднага!"
И малките мишки взеха да се почудват... Още си живеят с нея, но се усетиха, че манипулирането не върви. 

Иса, добър пример 
Шугърфри, вярно е, че ако се предаваме при всяка трудност и беда не вредим само на себе си. Вярно, че дори сега, когато авторката я боли пак трябва да мисли първо за детето си.
В същност ако бъде егоист има риск да влоши повече нещата.

Именно за това става въпрос, Иса, да се парират манипулациите. Щото сега позволи ли му да я прави на маймуна, ще я върти на пръста си до второто пришествие. Малките пубертетски гадинки много добре усещат кога манипулацията е сработила и ако пубертлъка, който кара е от тежките, всеки следващи път методично и садистично ще увеличава дозата.

цяла вечер си мислих как почнахме да обвиняваме - виновна та виновна, как не я е срам да рови ит.н.
първо - виновна е само в това че обича...всеки допуска грешки особено ако детето е едно, ако е сам и се бори със зъби и нокти да оцелява
второ - ми не е виновна ако случайно й е попаднало хисторито, не е виновна ако ревнува...кояь майка обича детето й да предпочита дург???
че аз моята майка я ревнувах когато сина тръгваше и забравяше за мен като бях бременна /я сега да ревнувам като не мога да го накарам да иде на гости на баба си!/

на авторката ще кажа - има проблем с раждането на бебето
сина ти страда по баща си, сега има конкуренция, противопоставянето не върви - затова за да се впише в новия живот на баща си трябва да е добър с жена му и тя да го приема
твоето неприемане на жена му го терзае /още повече ако усеща че си права това го раздвоява/
тези му чувства го карат да страда и тъй като в момента ревността към бащата надделява и той там трябва да печели - застава срещу теб
няма начин да спечелиш ако не пиремеш жената отсреща и бебето й
остави сина си да преболедува тази нова загуба на баща си
дай му време да осъзнае че бебто е бебе, а той винаги ще е сина на баща си...но затова трябва да поговориш и с бащата...а вможе би дори с майката - все пак е майка може пък нещо да й трепне за твоето дете!
няма смисъл да говориш със сина си - той тия неща не ги осъзнава и няма и да ги осъзнае
просто го остави да иде и да се бори за територия...но подготви бащата - не с друго, а че вероятно вашето дете все пак чувства известна ревност към бебето и ако може и към него да са търпеливи и добри...
вероятно като осъзнае совето място в тяхното семейство детето ще се успокои

тази криза може и да няма нищо общо с вашите взаимоотношения с детето

само да добавя че сина ми като се роди малката не искаше да ходи въобще при баба си - трябваше да минат 6-7 месеца за да приеме почти на сила да иде...и после пак дъйлго не иска...
първия път като излезе на разходка с баща си и ме видя да приспивам бебето в количката на балкона като се върна дойде и ритна количката а бе на 1г9м само
дори и на 50 и на 100 децата изпитват известна ревност към братчето и сестричето, още повече когато детето е "изгубило" вече баща си....

успех! не се предавай, но ако много се затормозят нещата не е лошо преди да е станало късно да се посъветваш с психолог детски!

ooooooooo
чантата, багажа и у тех. ама безсро4но. и за него. и за наборите.
да види хубаво ли е.
ма, мамо, аз да си дойда искам, аааааа аз сега не те искам, обидена съм, ше по4акаш малко да ми мине.
ма мамо извинявай, ма то с извинявай не става - я тука на един лист да ми се напише извинявам се за следното и за извинение - обещавам да си повиша успеха и да изхвърлям боклука!
ма я не се трови бе!
ма това са дребни тарикатлъци. нема дете на разведени, разделени, но познаващо и двете страни да не го прави!
айде, бе!
* и тука голяма звезда - нито за възпитание нито за дисциплина иде ре4 - това е оная специалната възраст, дето си готов да повръщаш и май4иното си мляко.
бтв, аз добре 4е не съм го кърмила, 4е това да ми се слу4и нема да го преживея и ше го утепам собственоръ4но.

  Развесели ме milk, браво, чудесно го написа  !

Сега може би пак някои ще ме упрекнат, ще потърсят под "вола- теле", пак ще се хванат за хисторита ,скъпи вещи и прочие....но аз съм такава.От вчера си припомням думите на майка ми - Това, което децата ти го сторят, никой друг не може....

По темата - сина ми днес се прибра, аз си бях в къщи, днес не бях в състояние да отида на работа, от вратата ме попита- А, мамо, ти в къщи ли си? , отговорих почти безразлично - да...Ами защо не си на работа?...не отговорих нищо.....той излезе от стаята,повъртя се някъде,пак дойде,пита ме какво има за ядене,дали ще му помогна за един преразказ,отговорих с ДА и така.....докато готвех вечерта,дойде 3 пъти при мен,казва ми нещо и ме целува и прегръща.

Баща му се обади,пита го защо не е на скайпа (просто бях до него и чух какво му говори баща му, не съм подслушвала ),каза, че пише, следващия въпрос беше -Имаше ли проблеми с майка ти?, отговора беше -Не и така. Щастлива съм! Държах се така, все едно нищо не е станало.

Не искам да се правя на специалист по възпитание, само искам да споделя малко от моя опит, може някой да има полза от това.
Децата от най ранна възраст започват да търсят границите на позволеното, и постоянно искат да разберат докъде може да се стигне, дали не може да се заобиколи тази граница. Това е нещо съвсем нормално и го прави всяко дете, така то се учи. Много е важно обаче , родителя, след като постави граница да следи тя да си остане на мястото. Много е лошо тази граница да зависи от състоянието в момента. Дори и наградите и наказанията не трябва да я променят. Знам че това не е лесно, но понякога в желанието си да ни обичат, или като сме ядосани, правим грешки, които имат точно обратния ефект. Децата много по добре се ориентират в отношението към тях, отколкото ние си мислим. Както режима на хранене, спане, разходки е важен за едно бебе, така е важен за тинейджъра последователния подход от родителите към него. Тинейджъра очаква отношение като към възрастен, и то трябва да бъде такова. Трудно се приема, че децата са вече пораснали, и вече не са малките сладки непослушници. В тази възраст е последната възможност , да се покаже, че всеки сам отговаря за грешките си, и думичката Извинявай, е само молба да се прости обида. Най трудно се намира компромиса между свободата да се вземат самостоятелни решения, и заповедите, които не подлежат на обсъждане. Водещо според мен за определяне на тази зона е реалната преценка, доколко тинейджъра е в състояние да предвиди реалните последствия от своето решение, точно това е най трудно да се прецени от родителите. Обсъждането на самостоятелните решения, и предлагането на алтернатива винаги е по добрия, но и по бавен вариант, от много по бързото казване на заповед.
Времето за ефективен контакт не може да се замени и компенсира с нищо друго.

пак да се вкл
това което ти писах е мое предположение - ако идеш при психолог ще ти каже дали проблема е в начина ти на възпитание на детето и вашата комуникация или в ситуацията /която определено не зависи от теб - раждането на бебето/
хубаво е да запазиш спокойстви
твърдо ПРОТИВ съм да му правиш НА ПУК - те.е ако отиде да го отритваш ако поиска да се върне - това е за мен лично незряло поведение /аз също го допускам в себе си като се вбеся - сина като реве "дай", и аз като избеснея и отговарям "няма пък" и се зацикля една детска препирня.../
ако нещо се прави то страна на родителя е да се обяснява защо се постъпва така или иначе, без фасони и тем подобни /защото всъщност децатга копират нашето поведениее и се държат с нас така както ние с тях - ние дори може да не подозираме точно как се държим..../

Радвам, се че поне един е на моето мнение. ..Предполагам, че когато детето ми е на 10 ще расъждавам по различен начин, но поне за това се надявам да не си променя мнението. Мисля, че няма нищо лошо да му проверяваш дрехите, компютъра и т.н. ако има нещо подозрително, но поне не му казвай.....Обидно си е, въпреки, че си дете.

Добре си направила.
Дъщеря ми се държи така, когато усети, че е прекалила и се чувства гузна.
Не дискутирай повече случая с него. Остави нещата недоизказани. Важното е, че ти вече ще обръщаш повече внимание на чувствата му и че той все пак е при теб и те обича.
Имаш материал за размисъл върху твоето/неговото  поведение/отношение към него и баща му (вкл. семейството му). Оттук нататък просто се опитай да си по-близо до него и да се поставяш мислено на негово място.
Успех

Аз ще отговоря от страната на контролиращата по Скайпа.Надявам се да не ме изядете за това.
Може би ТЯ също се интересува от детето, пък защо не и да го обича.И защо да не говори с него и да го пита как е.
Надявам се твоето момче да е разбрало , че те е наранило и нещата да се оправят.Ако много иска да отиде при баща си, пусни го.Така със сигурност ще разбереш много и за себе си и за детето.
Пиша от личен опит.Стана малко объркано, дано ме разберете.

ние те разбираме
и това че може да държи на детето също го разбираме
само не разбираме като го обича как му позволява да ПСУВА без дума да го упрекне??? коя майка ще позволи детето й да псува когото и да е? още повече да псува родната си майка???? е те това ми се губи като разбиране

Това и аз не го разбирам, и не съм го допускала!
Не съм допускала да се говори лошо за майката - нито от баща му, нито от баба му!За това съвестта ми е чиста.Само че в моя случай беше малко по-различно.Детето живееше с нас.Смея да кажа , че за времето през което бяхме заедно, станахме добри приятели.Дори сега ми е мъчно за него, защото не го виждам и не го чувам.

Я и аз да се намеся с некомпетентно мнение. Отвсичко, което изчетох оставам с впечатление, че тлее един скрит, но много жесток конфликт между майка и мащеха. От това потърпевш е синът, който пък може да си харесва мащехата, може по някакъв начин да я чувства близка и в това няма нищо лошо.

Ани, концентрирай се върху собствения си живот и остави бившия си съпруг да живее своя със своето семейство.  Обясни на детето си, че то е важно за теб, че искаш да е щастливо. Разговаряй с него, все пак е в гадна пуберска възраст, когато определено човек не наясно със себе си. Не забравяй обаче, че той има нужда и от мъжко присъствие, така че нека общува с баща си, защо не. И не се бъркай в тяхното общуване, то си е нещо лично, между тях. Теб то какво те бърка.

И да питам всички. Ако едно дете ( тийнеджър) обича майка си, но се чувства по-добре и е по-щастливо в семейството на баща си, то тогава какво? Не е ли правилно детето да живее там, където се чувства по-добре? Случая очевидно не е такъв, но Ани, не изключвай вариант един ден това да не е просто манипулация. В крайна сметка ние ги раждаме, даваме най-доброто от себе си да ги направим хора, но децата са самостоятелна биологична единица и трябва да ги уважаваме като такава още от първия ден, в който се появят на бял свят.

Най-добрия вариант е да оставиш сина си да общува пълноценно със семейството на баща му и ти самата да търси най-добрия начин, когато вие двата сте заедно да сте щастливи. Един живот имаме, не го пропилявай в неприязън към бившия. Той просто се опитва да бъде щастлив по своя си начин.

Извинявам се ако има правописни грешки, но бързам да си кажа всичко и да изчезна.

jpop4e  напълно те подкрепям 

защото не твоето дете иска да те напусне
вярно че правим всичко за тях и те не ни принадлежат но под 18г - децата не могат ад решават сами - така е по закон
по определени причини се счита че до 16-18г детето е психически нестабилно и не носи отговорност за някои свои постъпки, но също така и само не може да прави някои неща - пак поради своята психичан несъзрялост и недостатъчен опит и недостигната зрялост
вярно че зрялостта е тоносителан за всекиго, но си има възраст за самостоятелни решения , а има и таква кожгато такива не се взимат..

Catnadeen, при цялото ми уважение и без да съм специалист, мога да ти кажа, че на 13 г. детето и в съда има право да избере при кой родител да живее. Освен това нищо не знаеш нито за живота ми, нито за моето дете, което първо е по-голямо от твоите и второ е оставено да взима някои решения и да носи отговорността за решенията си.

Освен това смятам, че е много важно да насочваме децата си, но никога да не им налагаме собствените си решения, винаги трябва да има алтернатива. Ти пък откъде знаеш, че твоите решения са по-правилни от тези на пубертета, който отглеждаш. Всеки гледа от своята камбанария и смята, че неговата визия и мислене са правилни, да ама не, защото децата имат право на мнение, на свободен живот и избор. Вярно не могат да взимат всички решения, но с възрастта трябва да получават и свобода, защото няма да живеят вечно под крилото ни. Не е правилно и здрависловно.

В тази връзка много ми хареса поста на Милк

Не смятам, че проверяването на телефон и интернет е проява на ВМЕШАТЕЛСТВО! Нещо повече - според мен всеки родител е ДЛЪЖЕН да го прави, за да е в течение на евентуални опасности, които застрашават детето. Нали затова непълнолетното дете се нуждае от родителите си!
Какво вмешателство, какви глупости???? Детето НЕ Е наш приятел или съквартирант, който има нужда от лично пространство!!! Това е нашето дете, което е под нашата закрила. Не съм съгласна, че на тази възраст то знае перфектно кое е добро и кое лошо за него. В противен случай децата щяха да си взимат паспорта на 10 години, да се издържат и да живеят самостоятелно.
И също така не мисля, че приятелството е най-верния родителски подход. Детето си има приятели, ти има нужда от РОДИТЕЛИ.
Така мисля.

Мисля, че най-добрият вариант би бил този, при който детето те чувства като приятел, но не забравя, че си негов родител. Няма нищо по-хубаво от това, ако съумееш да накараш детето ти да споделя с теб като с приятел. Но това изисква търпение и  изслушване на една торба с дивотии (ама дивотии за нас възрастните, пък за детето супер съществени неща), докато един ден ти сподели нещо наистина значимо. Печеленето на този вид доверие у детето е трудоемък процес (много е важно то да бъде изслушвано без поучително-назидателния тон, който често използват родителите), но веднъж спечелиш ли това доверие, спечелил си най-резултатния инструмент за контрол върху поведението му.

Даването на лична свобода и обема на тази лична свобода трябва да е съобразен с възрастта на детето. От ранна възраст трябва в него да се изгражда съзнанието, че човек като вземе определено решение, трябва да е готов да понесе неговите последствия. Това не означава да се остави малкото дете  да прави каквото му щукне, но когато поиска нещо не особено приемливо, родителят трябва да му даде избор между две или три възможности (избрани и съответно преценени от него). Така хем детето има усещането, че решава само за себе си (па макар и измежду подбрани от родителя варианти), хем се научава да носи отговорност за действията си.

Не мислете, че аз съм го измислила това - има си психолози. Аз само щрихирам каквото съм чела по темата.

ето това мисля и аз
ако бе да съм приятел...нямаше аз да го родя
приятелството и НЕ вмешатеството са едно, а къде идва границата на липсата на контрол...
но това е личен избор за всеки  родител
но! моля! така както на вас не ви е приятно да ви наричат например безотговорни за това, че не контролирате детето си - не обиждайте родители които оказват елементарен контрол!

jpop4e, не разбрах тнвоя живот защо трябва да го знам? е явно твоето дете си е при теб иначе би писала ти лично как си преодоляла такава драма
и само да ти добавя - детето НЕ ВЗИМА РЕШЕНИЕ - такова ВИЗАМ СЪДА след обстойно разтглеждане на фактите и на желанието на детето. само по себе си желанието на детето не важи толкова колкото фактите например.
детето решава само на по-късен етап

Извинявай, но това звучи ужасно - как така ще му проверяваш телефона, интернета и т.н. до пълнолетие. А, доверието къде остана? И как ще се научи едно дете какво е лично пространство и зачитането на такова, ако няма пример.
Загрижеността на родителя няма нищо общо с шпионирането. Ако има доверие, не е необходимо да му четеш дневника или да се ровиш в телефона му, това е моето мнение.

Извинявай, на мен пък още по-ужасно ми звучи детето ми да има интернет контакти, за които аз не подозирам, да се сдобие с още по-ужасни извратени интернет- (и не само) приятели, които да му направят най-ужасните неща, за които можеш да се сетиш, а пък аз - видиш ли - да си тъна в блажено ДОВЕРИЕ и НЕшпиониране. Нека се научи на "незачитане на личното пространство" (леле майко колко УЖАСНО), но пък да е жива и здрава, пък било то и "шпионирана" oт собствената й майка, с цел да й наруши ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО.

Как така няма да подозираш? Явно изхождаш от позицията, че детето ще крие всичко от тебе и ти ще откриваш какво крие чрез шпионаж ли? За мене е важно детето ми да ми има доверие и да споделя с мене, не да инсталирам шпионски програми по компа. Ако стигна до там значи някъде не съм се справила както трябва.
Родителският контрол, поставянето на граници и т.н. няма нищо общо с намесата в личното пространство и следенето, според мене.
И докога смяташ да я контролираш така? Да не станеш като тъщата от онзи виц дето в първата брачна нощ се обадила зад стената "А, сега и студена вода както си изпотена".
Интересно ми е - признаваш ли на детето си правото да има дневник и ти да НЕ го четеш.

Dincho, изобщо не си прав/а/ според мен.
Какво означава доверие на детето, особено пък тийнейджър? Ти забрави ли какво е да си тийн? Не знаеш ли колко педофили и мошеници има в мрежата? Не знаеш ли, че наркотиците са на всяка крачка???
Както е казала catnadeen детето ми си има приятели, аз съм родител.
И компютъра ще проверявам, и пощи, и скайпове, и чатове; и да, ако им дневник, ще му го прочета.
Няма да кажа или да коментирам, освен ако няма наистина сериозен проблем (наркотици, педофилия...), но ще съм нащрек непрестанно.
Абсолютно съм съгласна с Christine .

Birdy, аз си имам тийн вкъщи. И не съм забравила какво е да си такъв  Знам колко е неприятно някой, пък бил той и родната ти майка, да ти чете дневника. Мисля, че всеки има право на лично пространство. Това, че сме им майки не ни дава неограничени права върху тях.
И до каква възраст мислиш, че имаш право да му четеш дневника без негово съгласие?
Да си нащрек, за мене значи да усещаш детето си, то да споделя с тебе, а не да го следиш.

Не знам, Dincho, моят е още далече от тийн, обаче помня аз каква бях и страх ме хваща 

А, нема да се плаУшиш, его къде е и твоят да стане тийн 
И да не му четеш дневника, ей ...................

Хайде стига с тоя дневник де...дневника та дневника.. Бас държа, че отрочето ти старателно си пише дневник, а ти умираш от любопитство какво пише вътре И сега в несвяст скандираш тук за дневници, лично пространство и доверие..
А това за инсталирането на шпионска програма направо ме разби  Напреднала си в умуването, на мен не ми беше хрумнала подобна глупост, мерси че ме подсети.
За първата брачна нощ ще се разберем приятелски с щерката къде да стои камерата, няма да се напрягам да клеча до стената, не бой се.
И вземи го прочети тайничко тоя дневник да се успокоиш накрая

Сега сериозно, съгласна съм с Бърди, един родител е длъжен да бъде нащрек, не за да навреди, а за да предпази детето си. Познавам много нещастни пристрастени към наркотици деца на доверчивите си и приятелски настроени родители.

Christine, признавам тоталното си поражение. Страхотният ти хумор тотално ме разби.    и вече съм в несвяст.  Как смееш да пишеш, че ще следиш детето си, а дори не ти е хрумвало за шпионски програми. Е, поне ти дадох идея.

Сега и аз сериозно, пътят към ада е осеян с добри намерения. Аз пък познавам много нещастни пристрастени към наркотици деца на супер обсебващи  и "загрижени" родители.

Айде бе...... Ти се шегуваш!!!