Синът ми не ме иска

Иса, добър пример 
Шугърфри, вярно е, че ако се предаваме при всяка трудност и беда не вредим само на себе си. Вярно, че дори сега, когато авторката я боли пак трябва да мисли първо за детето си.
В същност ако бъде егоист има риск да влоши повече нещата.

Именно за това става въпрос, Иса, да се парират манипулациите. Щото сега позволи ли му да я прави на маймуна, ще я върти на пръста си до второто пришествие. Малките пубертетски гадинки много добре усещат кога манипулацията е сработила и ако пубертлъка, който кара е от тежките, всеки следващи път методично и садистично ще увеличава дозата.

цяла вечер си мислих как почнахме да обвиняваме - виновна та виновна, как не я е срам да рови ит.н.
първо - виновна е само в това че обича...всеки допуска грешки особено ако детето е едно, ако е сам и се бори със зъби и нокти да оцелява
второ - ми не е виновна ако случайно й е попаднало хисторито, не е виновна ако ревнува...кояь майка обича детето й да предпочита дург???
че аз моята майка я ревнувах когато сина тръгваше и забравяше за мен като бях бременна /я сега да ревнувам като не мога да го накарам да иде на гости на баба си!/

на авторката ще кажа - има проблем с раждането на бебето
сина ти страда по баща си, сега има конкуренция, противопоставянето не върви - затова за да се впише в новия живот на баща си трябва да е добър с жена му и тя да го приема
твоето неприемане на жена му го терзае /още повече ако усеща че си права това го раздвоява/
тези му чувства го карат да страда и тъй като в момента ревността към бащата надделява и той там трябва да печели - застава срещу теб
няма начин да спечелиш ако не пиремеш жената отсреща и бебето й
остави сина си да преболедува тази нова загуба на баща си
дай му време да осъзнае че бебто е бебе, а той винаги ще е сина на баща си...но затова трябва да поговориш и с бащата...а вможе би дори с майката - все пак е майка може пък нещо да й трепне за твоето дете!
няма смисъл да говориш със сина си - той тия неща не ги осъзнава и няма и да ги осъзнае
просто го остави да иде и да се бори за територия...но подготви бащата - не с друго, а че вероятно вашето дете все пак чувства известна ревност към бебето и ако може и към него да са търпеливи и добри...
вероятно като осъзнае совето място в тяхното семейство детето ще се успокои

тази криза може и да няма нищо общо с вашите взаимоотношения с детето

само да добавя че сина ми като се роди малката не искаше да ходи въобще при баба си - трябваше да минат 6-7 месеца за да приеме почти на сила да иде...и после пак дъйлго не иска...
първия път като излезе на разходка с баща си и ме видя да приспивам бебето в количката на балкона като се върна дойде и ритна количката а бе на 1г9м само
дори и на 50 и на 100 децата изпитват известна ревност към братчето и сестричето, още повече когато детето е "изгубило" вече баща си....

успех! не се предавай, но ако много се затормозят нещата не е лошо преди да е станало късно да се посъветваш с психолог детски!

ooooooooo
чантата, багажа и у тех. ама безсро4но. и за него. и за наборите.
да види хубаво ли е.
ма, мамо, аз да си дойда искам, аааааа аз сега не те искам, обидена съм, ше по4акаш малко да ми мине.
ма мамо извинявай, ма то с извинявай не става - я тука на един лист да ми се напише извинявам се за следното и за извинение - обещавам да си повиша успеха и да изхвърлям боклука!
ма я не се трови бе!
ма това са дребни тарикатлъци. нема дете на разведени, разделени, но познаващо и двете страни да не го прави!
айде, бе!
* и тука голяма звезда - нито за възпитание нито за дисциплина иде ре4 - това е оная специалната възраст, дето си готов да повръщаш и май4иното си мляко.
бтв, аз добре 4е не съм го кърмила, 4е това да ми се слу4и нема да го преживея и ше го утепам собственоръ4но.

  Развесели ме milk, браво, чудесно го написа  !

Сега може би пак някои ще ме упрекнат, ще потърсят под "вола- теле", пак ще се хванат за хисторита ,скъпи вещи и прочие....но аз съм такава.От вчера си припомням думите на майка ми - Това, което децата ти го сторят, никой друг не може....

По темата - сина ми днес се прибра, аз си бях в къщи, днес не бях в състояние да отида на работа, от вратата ме попита- А, мамо, ти в къщи ли си? , отговорих почти безразлично - да...Ами защо не си на работа?...не отговорих нищо.....той излезе от стаята,повъртя се някъде,пак дойде,пита ме какво има за ядене,дали ще му помогна за един преразказ,отговорих с ДА и така.....докато готвех вечерта,дойде 3 пъти при мен,казва ми нещо и ме целува и прегръща.

Баща му се обади,пита го защо не е на скайпа (просто бях до него и чух какво му говори баща му, не съм подслушвала ),каза, че пише, следващия въпрос беше -Имаше ли проблеми с майка ти?, отговора беше -Не и така. Щастлива съм! Държах се така, все едно нищо не е станало.

Не искам да се правя на специалист по възпитание, само искам да споделя малко от моя опит, може някой да има полза от това.
Децата от най ранна възраст започват да търсят границите на позволеното, и постоянно искат да разберат докъде може да се стигне, дали не може да се заобиколи тази граница. Това е нещо съвсем нормално и го прави всяко дете, така то се учи. Много е важно обаче , родителя, след като постави граница да следи тя да си остане на мястото. Много е лошо тази граница да зависи от състоянието в момента. Дори и наградите и наказанията не трябва да я променят. Знам че това не е лесно, но понякога в желанието си да ни обичат, или като сме ядосани, правим грешки, които имат точно обратния ефект. Децата много по добре се ориентират в отношението към тях, отколкото ние си мислим. Както режима на хранене, спане, разходки е важен за едно бебе, така е важен за тинейджъра последователния подход от родителите към него. Тинейджъра очаква отношение като към възрастен, и то трябва да бъде такова. Трудно се приема, че децата са вече пораснали, и вече не са малките сладки непослушници. В тази възраст е последната възможност , да се покаже, че всеки сам отговаря за грешките си, и думичката Извинявай, е само молба да се прости обида. Най трудно се намира компромиса между свободата да се вземат самостоятелни решения, и заповедите, които не подлежат на обсъждане. Водещо според мен за определяне на тази зона е реалната преценка, доколко тинейджъра е в състояние да предвиди реалните последствия от своето решение, точно това е най трудно да се прецени от родителите. Обсъждането на самостоятелните решения, и предлагането на алтернатива винаги е по добрия, но и по бавен вариант, от много по бързото казване на заповед.
Времето за ефективен контакт не може да се замени и компенсира с нищо друго.

пак да се вкл
това което ти писах е мое предположение - ако идеш при психолог ще ти каже дали проблема е в начина ти на възпитание на детето и вашата комуникация или в ситуацията /която определено не зависи от теб - раждането на бебето/
хубаво е да запазиш спокойстви
твърдо ПРОТИВ съм да му правиш НА ПУК - те.е ако отиде да го отритваш ако поиска да се върне - това е за мен лично незряло поведение /аз също го допускам в себе си като се вбеся - сина като реве "дай", и аз като избеснея и отговарям "няма пък" и се зацикля една детска препирня.../
ако нещо се прави то страна на родителя е да се обяснява защо се постъпва така или иначе, без фасони и тем подобни /защото всъщност децатга копират нашето поведениее и се държат с нас така както ние с тях - ние дори може да не подозираме точно как се държим..../

Радвам, се че поне един е на моето мнение. ..Предполагам, че когато детето ми е на 10 ще расъждавам по различен начин, но поне за това се надявам да не си променя мнението. Мисля, че няма нищо лошо да му проверяваш дрехите, компютъра и т.н. ако има нещо подозрително, но поне не му казвай.....Обидно си е, въпреки, че си дете.

Добре си направила.
Дъщеря ми се държи така, когато усети, че е прекалила и се чувства гузна.
Не дискутирай повече случая с него. Остави нещата недоизказани. Важното е, че ти вече ще обръщаш повече внимание на чувствата му и че той все пак е при теб и те обича.
Имаш материал за размисъл върху твоето/неговото  поведение/отношение към него и баща му (вкл. семейството му). Оттук нататък просто се опитай да си по-близо до него и да се поставяш мислено на негово място.
Успех

Аз ще отговоря от страната на контролиращата по Скайпа.Надявам се да не ме изядете за това.
Може би ТЯ също се интересува от детето, пък защо не и да го обича.И защо да не говори с него и да го пита как е.
Надявам се твоето момче да е разбрало , че те е наранило и нещата да се оправят.Ако много иска да отиде при баща си, пусни го.Така със сигурност ще разбереш много и за себе си и за детето.
Пиша от личен опит.Стана малко объркано, дано ме разберете.

ние те разбираме
и това че може да държи на детето също го разбираме
само не разбираме като го обича как му позволява да ПСУВА без дума да го упрекне??? коя майка ще позволи детето й да псува когото и да е? още повече да псува родната си майка???? е те това ми се губи като разбиране

Това и аз не го разбирам, и не съм го допускала!
Не съм допускала да се говори лошо за майката - нито от баща му, нито от баба му!За това съвестта ми е чиста.Само че в моя случай беше малко по-различно.Детето живееше с нас.Смея да кажа , че за времето през което бяхме заедно, станахме добри приятели.Дори сега ми е мъчно за него, защото не го виждам и не го чувам.

Я и аз да се намеся с некомпетентно мнение. Отвсичко, което изчетох оставам с впечатление, че тлее един скрит, но много жесток конфликт между майка и мащеха. От това потърпевш е синът, който пък може да си харесва мащехата, може по някакъв начин да я чувства близка и в това няма нищо лошо.

Ани, концентрирай се върху собствения си живот и остави бившия си съпруг да живее своя със своето семейство.  Обясни на детето си, че то е важно за теб, че искаш да е щастливо. Разговаряй с него, все пак е в гадна пуберска възраст, когато определено човек не наясно със себе си. Не забравяй обаче, че той има нужда и от мъжко присъствие, така че нека общува с баща си, защо не. И не се бъркай в тяхното общуване, то си е нещо лично, между тях. Теб то какво те бърка.

И да питам всички. Ако едно дете ( тийнеджър) обича майка си, но се чувства по-добре и е по-щастливо в семейството на баща си, то тогава какво? Не е ли правилно детето да живее там, където се чувства по-добре? Случая очевидно не е такъв, но Ани, не изключвай вариант един ден това да не е просто манипулация. В крайна сметка ние ги раждаме, даваме най-доброто от себе си да ги направим хора, но децата са самостоятелна биологична единица и трябва да ги уважаваме като такава още от първия ден, в който се появят на бял свят.

Най-добрия вариант е да оставиш сина си да общува пълноценно със семейството на баща му и ти самата да търси най-добрия начин, когато вие двата сте заедно да сте щастливи. Един живот имаме, не го пропилявай в неприязън към бившия. Той просто се опитва да бъде щастлив по своя си начин.

Извинявам се ако има правописни грешки, но бързам да си кажа всичко и да изчезна.

jpop4e  напълно те подкрепям 

защото не твоето дете иска да те напусне
вярно че правим всичко за тях и те не ни принадлежат но под 18г - децата не могат ад решават сами - така е по закон
по определени причини се счита че до 16-18г детето е психически нестабилно и не носи отговорност за някои свои постъпки, но също така и само не може да прави някои неща - пак поради своята психичан несъзрялост и недостатъчен опит и недостигната зрялост
вярно че зрялостта е тоносителан за всекиго, но си има възраст за самостоятелни решения , а има и таква кожгато такива не се взимат..