Синът ми не ме иска

Точно пубертета е времето когато очите ти трябва да са на четири.Не компа да му проверявам,ами най-редовно и дрехите и всичките му вещи бих проверявала.

Да, права си много за това  , майка ми като ми го казваше, аз не  я послушах, сега вече го осъзнах

aniani_7, аз не разбирам какво в думите на другата жена те е ядосало?  Само защото е казала името ти, вместо 'майка ти' и това, че на другия ден го пита дали е имал проблеми?  Обаче виждам, колко много я мразиш тази жена... което рефлектира както на отношенията ти с бившия мъж, така и на тези, които имате със сина си.

Аз виждам друго /ама нали съм дете на разведени, та съм минала от там/: опитваш се да 'надцакаш' бащата като явно глезиш детето с подаръци, а после пък му ги вземаш по неясни критерии. Детето ти хем не е щастливо/защото любовта не се купува/, хем си прави каквото ще манипулирайки успешно и теб и баща си.

Също смятам, че не може да го спреш, ако не за друго бившия може да те съди и детето, което е вече на 13 има право на мнение къде да живее.

И аз на това се позачудих, много омраза към другата жена има тук. aniani_7 , докато не започнеш да приемаш спокойно другото семейство, синът ти ще е объркан, твоите чувства и емоции рефлектират върху него и той се съпротивлява, защото най-вероятно баща му и жена му са му приятни от една страна, от друга не може да се отпусне пред теб и се лута между чувствата си и синовната си привързаност къ теб. Може и да не съм права, само разсъждавам.

Надявам се, че един ден, когато децата ми са големи ще се въздържам да им ровя в хисторито и телефона и тн, защото за мен това е грубо вмешателство в личното пространство.А ако се изкуша, последното което ще направя е да им кажа. Може би има право да бъде обиден. Много е трудно, но аз бих се опитала да скрия огорчението си и да създам добри отношения със семейството на бившия. Така ще подобря отношениятя и със сина си.
И не мисля, че това че жената те нарича по име е признак за пренебрежение. Може да е просто различно възпитание.
Това, че ще общува с ТЯХ не значи че ще спре да обича теб, освен ако сама не го отблъснеш.

Ти си била в чужбина
явно и др път може да си била някъде
в тези моменти кой гледаше детето?
то по една или др причина лесно пренебрегва респек и уважение към теб на думи...това е първа стъпка и говори зле за емоциите му към теб - по една или др причина явно ти е ядосан
второ - жената на мъга ти се страхува да прати снимка на детето - вяно ВАШИТЕ взаимоотношения са лоши
при положение, че делите детето - това се отразява много негативно на неговите емоции. никой не те кара да ги обичаш, но явно детето вижда и4 усеща ка кстоят нещата и това е като с приятелите - той явно харесва баща си и жена му /или поне сега ревнува и мисли че ги обича заради лбебето/ - това че ти го караш да се съмнява в тях го ядосва и раздвоява и той страда и му е по-лесно в момента да вини теб
това е като с приятелите - коагто майки ти не ги харесва страдаш!

не можеш да го спреш - те.е законово можеш, но не мисля, че е добър подход
изчакай
явно и друг път си била без него /напр като си работила в чужбина/
имай търпение и ако реши да се върне обаче постави ясни условия кое те притеснява и кое би искала да промениш, но също така добре помисли ти какво му даваш и той какво исак - материалното е хубаво нещо но не висчко...изгради доверие помежду ви
звучи много тъпо така написано, но не знам как иначе да ти помогна
не пречи да идеш и на психолог .- ще ти трябав на теб самата помощ да преодолееш тази травма

успех и ако го върнеш съ ссила само ще затвърдиш мнението му че си истерична неуравновесена и злоблива....
знам че всичко си правила заради него но някъде и ти леко си объркала нещата...няма страшно стига да поработиш над проблемите и в теб и в него!

Изчетох темата и подкрепям Иса.

Така, възрастта на сина ти е трудна - онази, в която ние също сме правели магарии и сме си мислели, че никой възрастен не ни разбира. В тази възраст при някои деца бунтът срещу възпитаващия може да е доста засилен. Но при вас (теб и бащата на детето) ми се струва че липсва нормален контакт. Опитай се да говориш с него, защото раздвоението може да се окаже пагубно и детето да се настрои крайно срещу теб, него или и срещу двама ви накуп.

В това, което разказа единственото, което е неприятно е, че той е писал за теб с името ти. Това по принцип също е въпрос на възгледи де. Аз на моменти наричам майка си по име, но това не означава, че не я обичам. И още нещо: детето ти не е на три години, когато взимането на предмет от него е вид наказание. Като си му взела скъпия предмет си го обидила и той е решил да те накаже.

Пусни го при баща му, кажи му че го обичаш, че винаги когато иска може да се върне при теб, защото това е вашият дом и защото ти имаш нужда от него.

Ами да, липсва контакт при нас. Но аз не смея да му звънна вече за нещо, понеже когато бях в чужбина и на детето телефона беше изключен, звъннах на баща му, вдигна сегашната госпожа и след като казах да ми даде детето, тя ми каза, че детето си има мобилен и да звъна там, защо съм звъняла на баща му и ми затвори телефона.
А когато е сам бащата, говори нормално с мен, просто усещам кога е с кака ....., кога е сам )

Та така

Благодаря на всички за съветите! Имам вина, правя грешки, относно възпитанието, ще се постарая да ги поправя !

Напълно подкрепям написаното от Иса!
И на мен ми направи впечатление в описаната история, че се броят подаръци за тоз, пък за онзи РД, че се чака такава и онакава скъпа вещ - въобще не стана дума детето какво чувства, какво му липсва, какво иска...

И наистина, ако проверявам из хистърито на тиийнейджъра ми един ден, то последното което бих направила след това е да му кажа, че съм ровила - това е много неправилно, според мен. Мисля, че много прибързано и афектирано си реагирала в този момент. Детето е обидено от липсата на доверие, вероятно.

А за отношението на ответната страна....... е, не може след реплика "не ме е*е за..." да не последва най-малкото "така не се говори!"........Явно не е стока и "каката".
Много сложна ситуация...

Моето мнение е, че трябва да го пуснеш, защото ако го ограничиш, пуберският бунт може да избие Бог знае в какви глупости! Явно мащехата е загрижена (дали лицемерно, дали за да те трови) - но детето гладно няма да остане. А ти намери време и начин да говориш с него, макар че в тази възраст е много сложно.
Аз като се сетя какво  диване бях в пубертета - чудя се как ме е изтърпяла майка ми!

Това е време, в което задължително хлапетата си имат кумир и той никога не е някой от родителите.
Имай търпение!
 

Напълно подкрепям мнението на Траяна, Иса и всички останали, които гравитират около идеята, че детето е жертва на нездравата атмосфера, която витае в отношенията ви с бившия и неговата настояща. Според мен с това, че си му взела телефона и незнам каква си още любима вещ, наистина си го наострила срещу себе си. Ми че тва е пубер - дай му муха и за нула бройки ще я превърне в слон! В тази възраст най-лошата възможна тактика (според мен) е санкционирането, при положение че в главата му винаги стои "резервния вариант - татко", с който той успешно те манипулира. Друго щеше да е ако двамата родители бяхте с обща стратегия за възпитанието му. Пък и да не те разстройвам, ама това до което си се добрала (хисторито) може да е само върха на айсберга. Не можеш да знаеш при личен контакт с него дали те директно не го обработват с уверения колко чудесно ще си живее, ако отиде при тях. И ако е така, твоята настъпателна строгост е 100%-ва гаранция, че идеята за прекрасния живот в новото семейство на татенцето съвсем ще го завладее.

И аз ще ти кажа същото като всички май преди мен - пусни го бе! Ама сърцето ти да се къса, остави го да поживее при тях. Нали знаеш за миражите в пустинята?! Те изглеждат невероятно привлекателни и истински, но се изпаряват когато се опиташ да ги достигнеш. Дай на сина си тази възможност - да се докосне до своя мираж...!

Бъди силна и търпелива!

Момичета, прави сте!
Но аз като се поставя на място на авторката си мисля, че бих полудяла. Разбира се не знам нейната история, но като майка, която се е борила за детето си сама мисля си все пак че не е честно. Знам в живота не всичко е честно. Но ако някой ден моите деца ме пренебрегнат заради някоя друга "майка" бих се сринала.
Към авторката - пожелавам да си силна!

Няма спор, Сиси! Ужасно нечестно е!
Аз подивявам отсега като си помисля, че някой би могъл да ми прилъгва детето и да го манипулира - с жестове, с подаръци, с приказки - моля се никога да не се окажа с ситуацията на авторката - отвратително е просто - един ден детето ми да се отнесе така с мен 

аз сега ги редя едни преумни съвети, но ако съм в реалната ситуация може и да нямам сили или очи да видя обективно нещата...

Сиси, разбира се че не е честно! Дори зверски нечестно е!!! Ама тук става въпрос жената да провокира сина си сам да проумее кой е истинския грижовен родител, а не да му налива здравия разум с фуния в главата. Щото в пубертета повече от всяка друга възраст важи физичния закон "На всяко действие - равно на него противодействие!"

Сиси, от полудяването ти и сриването ти ни ти би имала полза, ни детето ти. и не ми казвай, че то на приказки е лесно, щото пък лайф - решение трябва, а да се решава каквото и било `луднал и сринат` не е особено практично и последствията, надали, биха били желателни.
може да се сриваш и полудяваш, ама след като бурята е отминала. и това, като много други неща, може да се самовъзпита и оттренира.
съвсем различна ситуация: четири годишната ми дъщеря и приятелката й отварят прозореца и сядат на перваза екстремистките, повея на вятъра би ги свалил на асфалта и ш забравим от тях да остане нещо. хич не допуснах майката на другото момиченце да се намеси, поех си риска и от скастрянето й и от подхода си, ама...бавно и тържествено се доближавах към тях и не спирах да им говоря, усмихната и сякаш всичко е в реда на нещата, свалям номер едно от там, свалям номер две...по-нататък не  е чак толкова интересно, ама вече имах право да лудвам, да се сривам, да дигам кръвно и захар, да пуша по две цигари едновременно и тн.
вероятно не бях ясна, ма аз принципно много се отнасям като взема да говоря.

*гледам траяна успя да се включи, докато аз писателствам. е права си, реалната ситуация и като си в нея е друго. за това не съветвам аз, поне се старая да не. ма не се въздържах, щото така обяснявам все на себе си - е нямаш право да си доброто ченге, щото си едниственото

На най-добрата ми приятелка децата й така се опитаха да я манипулират /те са на около 10-12г./. Тя ходи с години с един мъж и накрая се събраха да живеят заедно: Тя, нейните 2 деца, неговото 1... Та нейните двете й казаха - Разделяш се с него/а го познават от самото начало и уж го харесваха/ иначе ще отидем да живеем при тати. И тя нали е шматка направо за раздяла се замисли.
Майка й обаче като го чу това и им каза: "При тати ли? Дайте си чантите - веднага ви събираме багажа и при баща си. Веднага!"
И малките мишки взеха да се почудват... Още си живеят с нея, но се усетиха, че манипулирането не върви.