Мили мами,от сибствените си преживявания и възприятия мога да ви посъветвам да действате много деликатно по темата.Когато бях малка баба ми постоянно ме заплашваше,че ще умре и разни такива неща.Изпитвах ужас от смърта,както и сега.Не можех да заспя с часове,за да слушам дали баба ми диша или не.Страхувах се от вероятността майка ми баща ми да умрат.Те много пътуваха,а аз винаги боледувах тежко.Все още се страхувам за близките си и не мога спя спокойно.Това е ужас,който никога няма да ме напусне и ще вгорчава живота ми.
- Публикувана: 8 ян. 2008, 23:46 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2008, 18:25 ч.
Мамо, какво ще правя като умреш
............
За мен в това е "силата" на част от тези хора- внушението. Някои хора по-лесно приемат казаното за вярно. Трябва да се пребориш с това. Но за мен най-ефикасната борба е вътрешната.
Иначе и аз в детството си съм имала страхова относно майка ми. Но мисля, че проблема е излязъл именно от липсата на истински контакт и разговор с нея, а също и от някои казани- волно или неволно нейни реплики...Понякога родителите не си дават сметка как една случайно изпусната реплика, може да се загнезди в душата на по-чувствителното дете...
............
...Понякога родителите не си дават сметка как една случайно изпусната реплика, може да се загнезди в душата на по-чувствителното дете...
Абсолютно. И досега чувам гласа на лудата си майка: "Който ходи с един чорап, майка му ще умре"
, и много внимавам дали съм с два чорапа.А относно въпросите за смъртта, ние сме на фаза - Какво се случва след това? От всички теории, на децата май най-много им се услажда тази за прераждането и разговорите сега са в духа: "Нали когато се родим другия път
, пак ще живеем заедно ...". Не твърдя, че това е правилния вариант /аз съм абсолютен атеист/, но на този етап, децата сами са си го избрали.
Ами от личен опит си мисля, че не е препоръчително да се разговаря надълго и нашироко по тези въпроси с детето. В смисъл, да се възбужда чак толкова въображението му. Децата обичат да се вживяват в приказките и едно такова вживяване в евентуалната смърт на родителите е доста тежко изпитание за тях.
И моят син беше на 3 години, когато почина единият му дядо. И като се зареди една черна поредица - поне по веднъж в годината почиваше някой и то все от най-близките ни. Та може да се каже, че израсна по гробищата. Когато ми е задавал тези въпроси, съм отговаряла естествено, но някак с пренебрежение.
- Мамо, и ти ли ще умреш?
- Да, но след много години, когато стана много стара и болна, а ти ще си голям, ще имаш свои деца и няма да ти е много мъчно за мен.
- И аз ли ще умра, мамо?
- Да, и ти ще умреш, но чак като станеш стар дядо и имаш внучета, и правнучета...
И отклонявах разговора към нещо по-приятно. Например към бъдещите му деца.
Не сме му говорили за небе и облачета, той знае, че близките ни са в гробищата и винаги ходи с удоволствие. Обичаше да пали свещичка на дядо ..., на баба..., на чичо... За него това беше общуването с тях и по някакъв начин заместваше живите контакти.
Не знам дали е правилно и едва ли действа при всички деца, но така го чувствам, че децата не трябва да се замислят много-много по тези въпроси, а да се набляга на очакването им да станат самите те родители.
Толкоз от мен за кръговрата на живота.
И моят син беше на 3 години, когато почина единият му дядо. И като се зареди една черна поредица - поне по веднъж в годината почиваше някой и то все от най-близките ни. Та може да се каже, че израсна по гробищата. Когато ми е задавал тези въпроси, съм отговаряла естествено, но някак с пренебрежение.
- Мамо, и ти ли ще умреш?
- Да, но след много години, когато стана много стара и болна, а ти ще си голям, ще имаш свои деца и няма да ти е много мъчно за мен.
- И аз ли ще умра, мамо?
- Да, и ти ще умреш, но чак като станеш стар дядо и имаш внучета, и правнучета...
И отклонявах разговора към нещо по-приятно. Например към бъдещите му деца.
Не сме му говорили за небе и облачета, той знае, че близките ни са в гробищата и винаги ходи с удоволствие. Обичаше да пали свещичка на дядо ..., на баба..., на чичо... За него това беше общуването с тях и по някакъв начин заместваше живите контакти.
Не знам дали е правилно и едва ли действа при всички деца, но така го чувствам, че децата не трябва да се замислят много-много по тези въпроси, а да се набляга на очакването им да станат самите те родители.
Толкоз от мен за кръговрата на живота.
Цитат
Преди повече от 10 години ходих с една приятелка при един дето уж много познавал( сега да ме пита човек , с какъв акъл съм тръгнала, ама лапешка работа). И представете си каза ми- ТИ ЩЕ УМРЕШ МЛАДА!!!
Тези дето така смело заявяват разни неща обикновено са пълни шарлатани... Тъй че - горе главата!
И аз ходих на гледачка, но насън и тя ми каза , че ще умра от рак на 35 год. (пред 2 год.) Като се уплаших, като почнах едно ходене по доктори да се изследвам дали ми има нещо - направо щях да откача. Мъжът ми се смая какво да ме прави и как да ми докаже, че това е само сън. Като дойде 35 годишнина нищо не се случи и се поуспокоих. Майка ми се самоуби, когато бях на 7 год. и знам какво е да ти липсва майчина ласка. Затова се моля да съм жива и здрава да си отгледам детенцето,което толкова много обичам.
Преди повече от 10 години ходих с една приятелка при един дето уж много познавал( сега да ме пита човек , с какъв акъл съм тръгнала, ама лапешка работа). И представете си каза ми- ТИ ЩЕ УМРЕШ МЛАДА!!! 
Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи".
Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи". Преди повече от 10 години ходих с една приятелка при един дето уж много познавал( сега да ме пита човек , с какъв акъл съм тръгнала, ама лапешка работа). И представете си каза ми- ТИ ЩЕ УМРЕШ МЛАДА!!! Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи".
Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи". 
Дълго време питах момчетата от къде са и пият ли Минаха 15 години от тогава, но румънецът така и не се появи.Аз избягвам темата за смъртта-в приказките, във филмчетата и т.н. Просто не говоря за това и чакам да пораснем
така е бе момичета, и аз имам много приятелки на които са казвали разни щуротии, и нищо от това не се е случило, ама чак пък да кажеш на някой че ще умре скоро ми се струва прекалено дръзко. Аз самата осъзнавам колко е глупаво от моя страна да се вързвам на онзи глупак, но явно в това отношение съм по-лабилна. И то пак повтарям- заради децата. Всяка майка се надява и живее с мисълта да види децата си пораснали, успели в живота, щастливо омъжени и т.н. Тогава идва удовлетворението от живота. Поне така аз го разбирам. Моята дъщеря слава богу не прилича на мен . Преди година почина баща ми. Много ми беше трудно да й кажа (тя беше тогава на 6г.), защото тя много го обичаше. Реших да и взема една плюшена играчка и и казах , че дядо е отишъл на небето и повече няма да може да го вижда. За това й е оставил тази играчка, за да си спомня за него. И когато й домъчнее да поглежда към звездите, защото той е една от тях и да му помаха с ръчичка. Тя го прие съвсем спокойно, даже каза: Поне няма да е самотен там, защото чичо Жан ще го чака (един наш много близък приятел, който също почина). Даже ще са много смешни, защото ще са им пораснали крилца! 
Тогава разбрах, че децата, може би защото знаят по-малко за живота все още, приемат всичко по лесно и си го обясняват по-простичко, така , че да е разбираемо за тях. Със годините се вкопчваме в живота, заобикаляме се с приятели и близки, с които ни става все по-трудно да се разделим.
А на тебе Tsv благодаря ти, за куража, както и на останалите момичета, които се опитвате да ми подадете ръка!
Тогава разбрах, че децата, може би защото знаят по-малко за живота все още, приемат всичко по лесно и си го обясняват по-простичко, така , че да е разбираемо за тях. Със годините се вкопчваме в живота, заобикаляме се с приятели и близки, с които ни става все по-трудно да се разделим. А на тебе Tsv благодаря ти, за куража, както и на останалите момичета, които се опитвате да ми подадете ръка!
Ами извинявам се ако заглавието е стряскащо,не можах да го формулирам по-меко.Преди няколко дни Ния ме изненада(очаквах въпроса към петата година)-"Мамо,ти кога ще умреш?"Обясних накратко,че никой не знае,надявам се да не е скоро и тя млъкна.После разбрах,че с детегледачката нещо са говорили,тя и обяснявала,че първо умират родителите,после децата.Помолих жената да остави подобни теми на мен и мислех въпроса за приключен.Тая вечер обаче,докато се унасяше,Ния се разплака,започна да ме прегръща и да повтаря,че не иска да умирам,че ще умре заедно с мен,като умра ще ме търси навсякъде,ще моли Дядо Господ да ме върне...много зловещо стана,но така се и почуствах.Едва я успокоих,вече и аз не знам какво говорих.Тя твърди,че баба Дори(детегледачката) така казала-мама ще умре скоро.Предполагам,че е недоразбрала нещо или си фантазира,иначе трябва да се замисля за психичното равновесие на жената.Но въпросът ми е-какво да обяснавам?Да излъжа?Да отклоня темата?
Извинявам се ако темата е била разисквана,но нищо не намерих с търсачката.
Извинявам се ако темата е била разисквана,но нищо не намерих с търсачката.
Биби, не дочакват петата година /не щат да се водят по нашия график тези деца/
Не мога да ти помогна със съвет, защото ние сме стигнали за сега до - ако се разболееш ще умреш /само констатация/, на която отговорих че не всеки който се разболее умира. Слава богу за момента не продължи по темата, но веднъж влязла в съзнанието му, със сигурност ще доведе до следващия въпрос зададен "от упор". Теоретично си мисля за опростен омекотен честен отговор, ясно и лаконично на зададения въпрос. Според мен са още малки за дълги обяснения.
Не мога да ти помогна със съвет, защото ние сме стигнали за сега до - ако се разболееш ще умреш /само констатация/, на която отговорих че не всеки който се разболее умира. Слава богу за момента не продължи по темата, но веднъж влязла в съзнанието му, със сигурност ще доведе до следващия въпрос зададен "от упор". Теоретично си мисля за опростен омекотен честен отговор, ясно и лаконично на зададения въпрос. Според мен са още малки за дълги обяснения.
Не знам кога ще ми се наложи да отговарям на такива въпроси. Бих и обяснила, че всички сме хора и рано или късно всички умират, но трябва да сме спокоини, защото след смъртта се срещаме на друго по хубаво място. Според мен важното за детето след такъв разговор е не да разбере какво е смъртта (за това има време)а да се успокои и постепенно да забрави за тези притеснения. Просто бих казала, че родителите не умират лесно и че мама и тати няма да умрат скоро, живи са, здрави са и всичко е наред. А бабата гледачка - изрично бих и забранила да говори на тази тема.
При нас умирането като факт си го донесе от градината, после му го повтори един племенник.
Били, ясно ми е, че си се оплела в стремежа си да намериш верния отговор. А колкото повече обясняваш, толкова повече и се мъти главата и се оплитат нещата.
Аз поне съм сигурна че няма да се оплета като пиле в кълчища, защото вече минах /еднократно за сега/ пред доста по трудния въпрос - аз в твоя корем ли съм бил - аз отговорих учудващо хладнокръвно и лаконично на въпроса.
Някъде съм чела, че няма как да дадем верния отговор, докато не разберем какво точно пита детето, и понеже нашите мисли витаят в друга посока и обема информация която носим е по-голям сме склонни да заливаме децата с порой от ненужна за момента информация.
Били, ясно ми е, че си се оплела в стремежа си да намериш верния отговор. А колкото повече обясняваш, толкова повече и се мъти главата и се оплитат нещата.
Аз поне съм сигурна че няма да се оплета като пиле в кълчища, защото вече минах /еднократно за сега/ пред доста по трудния въпрос - аз в твоя корем ли съм бил - аз отговорих учудващо хладнокръвно и лаконично на въпроса.
Някъде съм чела, че няма как да дадем верния отговор, докато не разберем какво точно пита детето, и понеже нашите мисли витаят в друга посока и обема информация която носим е по-голям сме склонни да заливаме децата с порой от ненужна за момента информация.