Публикувана: 8 ян. 2008, 23:46 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2008, 18:25 ч.

Мамо, какво ще правя като умреш

3 981
57
1

Гост

# 45 23 ян. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 1 404

Moyra, обяснявах аз за това по-хубаво място ама тя иска да и обещая,че ще отидем едновременно Confused

Ми не знам,от суеверие ли какво,ама не обещах.Пита как ще се намерим на небето,ами ако не се понаем,ами ако аз умра докато тя е малка,кой ще я доведе после на небето,ами какво ще прави докато дойде време да идва?
Mama_Galia_66 ,точно това е проблемът-тя не пита ами иска някаво невъзможно обещание.Другия път ако така ме притисне ще взема да обещая вече.

# 46 23 ян. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 2 722

Били, в друга тема четох съвет за отвличане на вниманието за неща от бъдещето с наблягане на позитиви от настоящето /леле, умни писания/
По ясно - кажи й, че за умиране е много рано да се говори, ехе, никой не знае кога ще се умре, ама това е толкова далече във времето, че по-добре да си направите снежния човек на двора преди да завиеш вкусните палачинки, че и утре имате да купувате подарък за рождения ден на...
Нещо такова.
Или и кажи че вие няма и двете да умирате, докато не остареете толкова, че да станете малки дребни като точици, и да можете да минавате прави под табуретката.
Ако помогне, моля сподели. Peace

# 47 23 ян. 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 404

Страхотни идеи,благодаря ти много Hug

Особено това с точиците-направо ме очарова.Обещавам да докладвам резултата.

# 48 23 ян. 2008, 23:18 ч.

Мнения: 959

Вili ,и ние сме в същото положение.Постоянно в игрите му,умират играчките.Щом го каже и става тъжен.
За капак на всичко преди няколко дни ме попита"мамо,аз кога ще умра?",направо се панирах,на объркването ми той продължи с настоянане "КАЖИ ДЕ, КАЖИ".Напрво не знам какво да му обяснявам вече.
Казах му че,това няма да се случи скоро че, трябва много да остарееме т.н. Превърнало му се е фикс идея.
Не знам какво да те посъветвам ooooh!

Ще следя темата. Peace

# 49 24 ян. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 200

Ох тази детска, какво ли се учудвам, че дъщеря ми насочва показалците на двете си ръце към мен и ме стреля ПА-ПА. #2gunfire

А категоричността не помага ли? Няма да умираме и толкова. Опитвам се да си припомня какво са ми обяснявали нашите. Единствено си спомням думите Никой няма да умира. Явно много са ме били облъчили, защото до последно вярвах , че наистина никой няма да умира. newsm78

# 50 24 ян. 2008, 08:13 ч.

Мнения: 1 404

moyra ,аз не съм и казвала,че никой няма да умира.Имам чуство,че точно това иска да чуе,но...откъде да знам,ако после се случи,пък аз съм и обещала..ох,не знам,много филми съм гледала.

# 51 24 ян. 2008, 08:15 ч.

София
Мнения: 62 595

Когато бяха много малки изобщо не са ме питали за смъртта. Предполагам, че е защото ходиха съвсем малко време на градина и не са обсъждали с други деца тази тема. Слава Богу, не им се беше случвало да се сблъскат с нея в семейството. По-късно не сме си говорили целенасочено, но знаят, че всичко живо, включително и хората умират. Преди 1-2 години ме питаха какво става човек като умре. Реших, че на 7-8 години са достатъчно големи, за да бъда откровена с тях. Казах им, че всъщност никой не знае, но хората са любопитни и като не знаят нещо с точност, започват да измислят варианти. И им разказах за двете най-разпространени гледни точки - че в единия случай просто се умира и край, и че според религиите има живот след смърттта. След тези разяснения изгубиха интерес към темата, като че ли получиха всичко, което ги интересуваше и дотук приключихме. Може да се каже, че безболезнено обсъдихме темата.

# 52 24 ян. 2008, 15:14 ч.

Мнения: 1 404

Янита е обяснила много добре опасенията ми от обещания,които не мога да изпълня.При дъщеря ми притеснението не е в това какво става после,кой ще се грижи за нея,а че няма да си отидем заедно.Довечера ако пак ме приклещи,ще действам с метода на Mama_Galia_66 и Demetra
liliomfi ,просто си кажи,че не вярваш.Една гледачка,която на други "всичко познава" ми каза,че ще имам две момчета(имам дъщеря обаче) и че ще се омъжа в Австралия Mr. Green

# 53 24 ян. 2008, 17:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Подозирам, че изобщо не им е минавало през ум, че може някой от нас да умре. Явно ни смятат за безсмъртни.

# 54 25 ян. 2008, 07:56 ч.

Мнения: 605

А пък аз след като съм отговаряла на въпросите за смъртта на дъщеря ми /4г./ - най общо, че всички умираме, когато остареем и тялото ни стане болно и изморено и че никой не знае какво става СЛЕД това, снощи ме завари неподготвена, като ми каза, че госпожата й казала, че има лекарство /от което следваше, че няма да умрем?/. Отговорих, че госпожата се е объркала и че хората се опитват да създадат такова лекарство, но още не е открито и въпросите приключиха. Но очаквм скоро пак да пита.
А миналата седмица баща й /незнам защо/ й казал, че след като умрем се раждаме като друг човек, прераждаме. И пак се обяснявахме, че тъй като никой не знае какво става след това, различните хора вярват в различни неща. Не й стана много ясно май, но засега спря да пита.

# 55 25 ян. 2008, 08:10 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте мами-страхът от смъртта е период от детското развитие.Не се притеснявайте да говорите за това с децата си-премълчаването не дава добри резултати.Обикновенно родителите премълчават от притеснение,от собствени страхове,от неловкост.Добре е на детето да се каже истината-според възрастта.Да кажеш на дете,че дядо му е заспал-може да доведе до проблеми със съня при детето.Детето е част от семейството и то не трябва да бъде изолирано от радостите и мъките на това семейство.
Ето една статия,която ще бъде полезна
http://bglog.net/psychology/11945

# 56 25 ян. 2008, 14:14 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Вероника-психолог в пт, 25 яну 2008, 08:10

.Детето е част от семейството и то не трябва да бъде изолирано от радостите и мъките на това семейство.

Ох, най-после трезва мисъл.

# 57 4 фев. 2008, 18:25 ч.

plovdiv
Мнения: 122

аз май съм била точно от този тип деца, за които споменава Вероника. Спомням си, когато бях на 5 или 6 годинки ме беше обхванал ужасен страх, че майка ми ще умре и аз ще остана сама. Разревах се но не намерих сили да и кажа какво си мисля. (явно ме е било страх дори да го изрека) и на въпроса "защо плачеш" си спомням , че само казах "защото те обичам" . При което тя започна да се смее, дойде и ме гушна, успокои ме. Така и не повдигнах въпроса за смърта повече. Но и до сега ми е останала в спомените тази случка. Скоро си мислих дали и моята дъщеря няма да ме попита нещо такова и как да отговоря. Но Тя може би си има изградена някаква философия за това, защото скоро като почина дядо и тя прие много спокойно всичко, за моя много голяма изненада (аз май писах нещо по-горе за тази случка). И сега си мисля дали пък и тя от неудобство не ме пита нищо? Нормално ли е да не пита, защото тя със сигурност знае нещо? Дали аз да не започна темата деликатно, и да изясним въпроса ако нещо я притеснява? Не искам и тя като мене да си носи въпросите години наред , докато порасне и сама разбере всичко за смърта. Или да не зачеквам темата зорлен? newsm78

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: