Искам да споделя - една интересна книга за общуването и възпитанието

Здравей, Ролела!
Въпросът ти е много уместен. Съпругът ми пътува и отсъства по 5-6 месеца. Така че имам доста време, което да отдам на сина си. Когато тати си е вкъщи в общи линии или той, или аз се занимавам с детето. Някои работи ги правим заедно тримата. Истината е, че изисквам от съпруга ми да се занимава с него, т.е. не го оставям в ролята на "госта" вкъщи.
Когато искаме малко спокойствие - напр. да гледаме новини пускаме на малкия филм на РС в неговата стая- това се ограничава до 1 час дневно.
Най-голямата лудница е на вечеря - той не спира да се върти, да се бута върху нас, да пипа по масата. Тогава ми коства много да съм търпелива.
От това, което си написала съдя, че при твоето дете се проявява един вид ревност.   Или бъркам? Не пишеш колко е голямо детето?
Моят син не е показал ревност. Дори като го вземем между нас гледа да ни приближава главите да се целуваме. Тати да прави на мама "пъц" на гърба и др. такива закачки. Не съм усещала някаква намеса, когато не той е центъра на внимание. Може това да се прояви впоследствие, но засега не го забелязвам. Така че не мога да ти отговоря как бих реагирала. Бих му казала, че въпреки, че мама и татко си приказват нещо и се забавляват, те пак го обичат и бих го гушнала.  Щях да му обясня, че мама и татко имат техни си неща за обсъждане, че ме ядосват деца /не конкретно името на детето, а безличното деца / , които се месят в разговора на възрастните. Бих му казала, че ако е търпелив, после ще поиграем на някоя игра, ще прочетем книжка.  В краен случай бих го лишила от нещо любимо - да гледа филмче, да играе с някоя играчка- това при малко по-големи деца, които могат да осъзнаят последствията... Това са няколко варианта, не всичките, разбира се, накуп, а според ситуацията и настроението.
Поздрави
ПП. Герик, книгата ме заинтригува. Ще я потърся.

Наистина поздравления за темата !
Незнам защо болшенството родители са оставили детето да се възпитава само, а когато то направи нещо не както трябва никой не му обяснява ситуацията, а веднага получава крясък в лицето или пък шамар по дупето - това в най-добрите случаи ! Не казвам, че съм перфектна, напротив, сега когато имам две деца мога да ви кажа че е още по-трудно да възпитаваш без да има наранени / в смисъл емоционално наранени /, но пък от друга страна така по - лесно се възпитават междуличностните отношения и няма : "това е мое ! Няма да ти го дам", а има "ето, играй си с моята, аз ще поиграя с твоята играчка." това като пример просто !
Завършила съм педагогика и оттам съм специализирала детска психология и мога да ви кажа с 2 думи какво разбрах от толкова учене : В основата на всяка комуникация с малкото дете стои играта, т.е. най-добре се общува, възпитава, обучава детето в процеса на игра, така то несъзнателно само ще разбере кое е добро и кое лошо, без да му се налага да изпитва чувство за вина ! И другото, което може би е най-трудното, трябва възрастния да стане приятел на детето в истинския смисъл на думата, за да може пак без психически и емоционални поражения да изгради дори най-елементарните ценности в детското съзнание !
Иначе  относно книгите - хубави са, като дадени примери, от които да почерпиш опит да изградиш привилния за творто дете !!
 

Аз се старая да използвам описаните техники не само в общуването с детето, но и в общуването с мъжа ми, свекърва ми и т.н.
Сина ми е много малък още, за да кажа, че виждам резултат (засега се разбираме добре, той ме слуша и изпълнява всичко, което му кажа, играем си заедно, смеем се, гушка ме и т.н.), но при свекърва ми опреелено има резултат. Малко е встрани от темата, но да споделя
Когато започнах работа (малкия беше на 8 месеца, работя по4 часа на ден) имахме доста неразбирателства, все за глупости (аз не искам да насилва детето да яде, нито да му пее, да му отвлича мниманието с играчки или да го гони из къщи с лъжицата, а тя се тревожеше, че малкия почти не яде твърда храна-караше главно на кърма). Доста често спорехме, аз обяснявах, давах и да чете статии, но накрая доста често тя се обиждаше и си тръгваше. След едно такова обиждане аз отидох при нея с детето и я попитах дали иска да си играят (преди да се скараме тя искаше нещо да му показва), а свекърва ми учудено каза, че мислела, че няма да искам вече да и давам детето. Аз обясних, че за мен такъв вариант не съществува. Смятам, че ако лиша детето от баба му ще навредя на сина си, а колкото и да и се ядосвам тя си остава негова баба. Смятам, че тя е част от семейството, има право на мнение и че все някак трябва да се разберем.
Учудващо за мен, когато се успокои, че няма да я лиша от внучето, че уважавам мнението и и че смятам, че тя има право да ми дава съвети, когато видя, че се старая да направя компромис между моите разбирания и нейните, когато видя, че мен ме боли като се скараме и се опитвам да оправя нещата.... Тогава тя започна да ме слуша повече, сега иска да ми угоди, има доверие на преценката ми и е горда, че "нашето" дете се отглежда по-съвременно от останалите (вместо както преди да ми казва че трябва да правя еди-какво-си, защото съседката така правела), пита ме кое как да направи.
Според мен отношенията в семейството са важна част от възпитанието на детето. Не виждам как мога да го възпитам да ме слуша, ако в същото време се карам по всеки повод с баба му, затова се отплеснах толкова далеч от темата.

Конкретно по темата, чела съм книгата на Додсън, намирам полезни неща в нея. Сега се запалих да си купя още 2 от книгите, споменати в тази тема.И на мен ми се струва, че възпитанието на децата често се подценява....

На мен много ми хареса "Детските номера" на Джейна Мърфи - помогна ми дори да разбера някои от странностите на мъжа ми 

Чудесна тема.  Поръчах си двете книги .
Симона е на почти 11 месеца. За сега съм изключително доволна от книгата , която чета "  What to expect the first year".   Колега ми я изпрати от Лондон.
Обяснява точно през какви фази минава детето и как да го разбираме и ненатрапчиво описва някои подходи. Има такава и за 2-та и 3 тата година, но не съм я чела още. Скоро разбрах, че я има и на български и се казва "Какво ви очаква през първата годинка на вашето дете", а има и продължението и за 2-та и 3 тата год.

мда, и аз съм забелязала, че частта с логичния довод куца. Има го този съвет и в други книжки, пак такъв.
При нас съм забелязала да работи по-скоро следното продължение:
"...и да се прибираш вкъщи, където ти е скучно!... Наистина тъпо, я ела да те гушна да се успокоиш малко. А такааа.... я дай сега да измислим как да стане по-интересно вкъщи?..."

Книгата наистина е много хубава с много реални ситуации  препоръчвам я и аз.
Аз също чета много книги за възпитанието и смятам това за полезно и необходимо. Разбира се всеки отсява информацията и я прилага според собственитве си разбирания и подход.
И на мен ми направи впечатление наскоро имаше подобна тема, в която повечето майки бяха горди, че не четат книги и възпитават детето си по интуиция. Е на мен интуицията явно ми куца, но какво да се прави ще се опитам да наваксам 

А иначе други книги, които много ми допадат са "Изкуството да бъдеш родител", "Как да приучим децата към дисциплина", "Детето-как да го обичаме истински".

Четох и "Смелостта да възпитаваш", но не ми допадна особено, малко е в противоречие с моите разбирания. "Да позволим на детето да порасне" - не е лоша, но на мен лично ми дойде в повече.

Вчера ни бяха на гости кумовете - имат детенце на почти годинка и тя разказваше как малката нещо се тръшнала, защото не и дала да рови по шкафовете. Не нзма какво точно е имала в предвид под тръшкане, но яявно удряла с ръце по земятам пищяла и т.н. - познатата картинка. Та тя какво направила - взела я и я оставила сама в стаята да си беснее и след малко тя спряла. Аз също съм постъпвала по този начин, но след което ми каза, че щяла да направи всичко възможно това да не се повтори, да я отучи от тези тръшкания, че е нещото , което най - много я драни в едно дете и че ще няма да й позволи да се налага по този начин....
Вярно, че е още малко детето и че на 2 години едва ли вече ще мисли така, но ми направи впечатление колко погрешно разсъждава... ако успее да изкорени тръшканията при децата, трябва да и дадат Нобелова награда.   
Та според мен всеки има нужда от такива книги - те и затова са написани.
За да бъде човек добър родител, той се учи , както се учиш да караш колело - няма нищо срамно да падаш, да се удряш.... Не сме се научили да караме колело по интуиция , нали? Напротив трябват много упражнения...

Мили, мами, поздравления за темата. Докато четях мненията ви , ми минаха различни мисли през главата:
- не всичко може да се учи в училище. А точно тези въпроси са едни от най -отдаличените възрастово от учениците. Пък и нали когато нещо трябва да се учи, то почти никога не ни е интересно.
-не всичко, което прочетем и ни хареса в книгите ще сработи при точно това мое дете.При едното "минава " едно, при другото - друго. А за съжаление, понякога и нищо не минава.
Но самата идея да предложите темата, да се поровите, да прочетете книга с увереността, че тя ще ви послужи- това е най-ценното.В училище примерът са учителите с техните реакции в най-непредсказуемите ситуации, в къщи сме родителите, и нашите родители, които не винаги се държим като по книга. А то, малкото, "купува " ли, "купува".В един момент се оказва, че не всичко зависи от тази толкова "стараеща се " среда, детето просто си прилича на себе си. Но ние сме длъжни да се стараем цял живот да бъдем най-добрите родители . Всъщност, ние докато сме живи си оставаме родители и затова  е правилно да имаме винаги една "амбициозна" програма. И накрая- ние сме длъжни да работим върху себе си, пък да става каквото ще.

Споделям - http://www.knigi.biz/?act=products&do=detailed&id=32214
"Позитивното възпитание" издателството е Инфо ДАР /има за различни възрасти, но нещата се припокриват/.

Много ми хареса подходът ти към бабата и изобщо, размислите в посока как да се разбираш с детето, ако не успяваш да се разбираш (пред него) с роднините...

http://www.izvorite.com/
Голяма роля за успешно възпитание играе  собствената интуиция на майката. Всичко е индивидуално и зависи от характера на детето и този на родителите. Дори това да е клише - така е.Както и зависи от подкрепата, която има майката от семейството си - баща, баби и дядовци

Страхотни сте майчет.
Когато пуснах темата за известно време нямяше интере съм нея, а вижте се сега.
Наистина много родители оставят възпитанието на децата си на самотек. Това не е за подценяване, защото насите деца контактуват с тях и копират поведение. Случва се да ми е трудно в тази посока. Не съдя никого всеки има собствена воля и право на свой избор. Просто трябва  не само да научим детето си да бъде добър Човек, но и да оцелява в стредата. Започнах да пиша с други мисли, а то накъде ми потече мисълта... не ми се иска много да разводявам темат и да я измествам, но все паи и това е фактор, с който трябва да се съобразяваме...

Наистина най важното е детето да бъде уверено че е обичано и желано. Да не расте в постоянно неодобрение от страна на родителите. Така би пострадала самооценката му и вчрата в собствените сили, а също и доверието в родителя. Много е страшно когато детето чувства родителя като враг (за съжелени говоря от опита на своето детство). В правотата на тази книга се убедих сравнявайки с моите разочарования от неуспехите на майка ми като родител - съжалявам, че го казвам но е факт. От днешна позиция благодарение на всичко това аз се чувствам много отдалечена от нея... За това се опитвам да бъда друг родител. Дано успея. Попадам и под постоянните упреци на съпруга си, че много глезя детето и то няма да стане човек... Има много неща за които все пак и той е прав и се старая да направя нещо.
Та това беше поводът да потърса добра литература и пуснах темата, защото в повечето книжарници когато попитам за книга за възпитанието на детето ме гледат като извънземно. Май наистина са малко хората, които се интересуват от такава литература. За това се радвам, че вие споделихте всичко това и ще се радвам темата да напредва и да запалим и други майа, а и да си помогнем взаимно.

... Относно:
мога да споделя една идея - просто когато дойде моментът да кажеш но... обяни му колко си притеснена за това че е късно, че на другият ден може той да закъснее за градина, а ти за работа и се страховаш също, че ако започне да не си доспива ще спре да расте и няма да стане гоям, а ти искаш да стане голям и силен мъж... и мисля че тук е мястото да му се даде възможност той да вземе рашението за си тръгненте не га то го насилвате, а като го помолиш да ти помогне ди измислите какво е най добре да се направи, като му се даде да разбере, че и вкъщи, а и на другият ден го чакат интересни неща...

Радвам се за интересният подход към свекървата. Аз изглежда нямам такъв и тя често е обидена за щуротии (чак си мисля дали няма някаква друга причина за такова поведение, но това е друга тема - може да си пуснем една нова за свекърви, ако има интерес)

Добра идея да обясним, че обичаме детето дори и когато се обичаме с таткото и то ревнува...

Колкото до играта - да то е много важно и се старая да го правя редовно и когато е искрено дава страхотни резултати за сплотяване на връзката с детето. Даже много е резултатно заедно с децата да се правят щоротии така те чувстват наистина равен и ти се доверяват искрено.

Да, много е хубаво когато малките ръчички галят, или устенцата целуват... вълшебно е... Когато детето е уверено че обича и то самото показва обичта си, то буквално копира поведение, за това е важно какво вижда ежедневно, а не само какво му се обяснява и дава като съвет.
 
Доста научих от вашия опит и ще продължавам да се старая да съм добра майка...
Ще се радвам на всяко ново мнение.
Дерзайте.   

Темата е страхотна, ние тъкмо навлизаме във възрастта на инатите