Искам да споделя - една интересна книга за общуването и възпитанието

всяко дете е със собствен характер/генетично заложен/,но е много важнода усеща, че е обичано.
изчела съм доста книги по въпроса,но всичко е индивидуално.моят син е спокоен,но като всяко дете около двегодишен опита тръшкането по земята-бяхме в зоологическата градина.та,тръшна се той на земята ,а мъжът ми ми каза "тръгвай по алеята "и така -лежи той,а ние с баща му се отдалечаваме бавно от него той порева,но като се отдалечихме на около стотина метра стана ,изтупа си коленете и бързо ни догони
повече никога не го направи.
не знам дали щях да постъпя така ако бях сама с него.
сега/той е първи клас/работим само по метода на убеждението.при него нищо не става насила/зодия лъв/.
отноженията ни се градят на взаимно уважение и любов.
когато направи нещо необмислено/все пак е на седем../казвам с тъжен тон "много ме засегна!"и обяснявам спокойно ситуацията.в повечето случаи това е достатъчно.
когато присъстваме на неприятна случка като свидетели обсъждаме случилото се ,защо не е красиво ,как е правилно и т.н.
въобще и аз и мъжът ми много говорим с него.

цитат на Nellyq
моето детство беше нещо подобно-властна майка и много любящи баща,баба и дядо...
не ми липсваше любов,но на майка си до днес не можах да покрия критериите за дете...
никога не ме подкрепи,не ме поощри за нищо..
не искам детето ми да се чувства по този начин никога...

Точно за това става въпрос...
Дано успеем да сме истински добри и да не отидем  в друга крайност

Да, много хубава тема Имам и аз въпросната книга, както и тези на Додсън, които периодично препрочитам - най-вече като имам проблем с малката. А тя навлиза във възрастта, в която на моменти е неуправляема. И признавам си, понякога страшно се изнервям  . Мисля, че децата усещат нашето душевно състояние и някак отговарят с поведението си на него. На пример, забелязала съм, че колкото повече се изнервям аз, толкова по-раздразнителна става и дъщеря ми 
А какво ше кажете за метода - " ако направиш едикакво си, ще ти дам/ ще ти купя/ ще направя..........." Мислите ли че понякога е изход от неприятна ситуация, или за вас е абсолютно неприемлив. Понякога се усещам, че когато се почувствам безсилна да се справя с дъщеря ми й обещавам да й дам нещо, което обикновено не е разрешено -  пример от тези дни - Емка е болна и трябва да си изпие лекарството, но тя категорично отказва. И аз след убеждаване, обясняване и т.н минах на варианта - "Изпий го и ще ти дам бонбонче". Резултат естествено имаше, нооо на каква цена?

Ох, за мен е много труден въпросът с възпитанието, все си мисля дали се справям и дали постъпвам правилно и къде греша. Детето ми е добро, но много палаво и то най-вече когато е с мен и баща си. Другите ги слуша, но с нас си позволява повече..... Напоследък се усещам, че много често казвам Не, Не прави това, или се карам за нещо........... а може би просто трябва да намеря друг подход...

Винаги работи този вариант. Не го смятам за погрешен. Нали има избор или свършва каквото ти искаш и има бонус или отказва и си остава без нищо.

Попаднах на тази тема докато се ровех с Търсачката за книга за детсата психология. На мен още ми е рано, но темата ми е интересна и с удоволствия чета разказите ви и изводите от тях. Поръчах на мъжа ми да ми купи една от книгите, които препоръчвате тук. Надявам се да ми е от полза. Ще следя темата.

Да като начало върви, но аз лино вече избягвам да го прилагам.(мака и понякога да не издържам на изкушението да го използвам - признавам си)
Избягвам първо, защото е вид изнудване, а неискам да възпитавам детето си в изнудване и с изнудване.
И второ (то е следствие на първото) - тя самата започва да използва метода, става изнудвачка и то по точно тази схема. Тогава аз или тябва да се поддам на изнудването или да разбия собствената си схема и да започна да я лъжа - т.е. когато искам и е в моя полза това ще става (разбирай - ще те изнудвам), а когато не ми изнася - това няма да става (т.е. ти няма да ме изнудваш). Така детето бързо ще стигне до извода, че няма равни права като родителите си и няма да му има доверие.
Так всичко пропада.
Така мисля аз, ами вие?

Благодаря на всички, това, което прочетох е страшно полезно и важно при възпитанието и общуването с децата ни   

В момента чета "Детето-как да го обичаме истински", харесва ми. Книгата на Додсън мисля също да прочета скоро.
При моето дете добре работи "Последно правиш това и тръгваме(се приготвяш за сън, миеш си ръцете)." . Така сам като се спусне по пързалката(обиколи още веднъж площадката и т.н.) идва при мен и е готов да се свърши нещото, което съм казала.

Някой чел ли е това
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-50/id-2812/kak-da-nauchim-detet … ing.html?srchstr=как%20да%20общуваме%20с%20детето&s=0&sin=0&sinstore=1&lattocyr=0&latconvused=

а тази
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-596/id-7211/inatyt-na-deteto-i- … yhi.html?srchstr=как%20да%20общуваме%20с%20детето&s=0&sin=0&sinstore=1&lattocyr=0&latconvused=0

Попаднах на тази тема съвсем случайно, тук има много ценни съвети за общуването с малкия човек. Благодаря ви!

При нас не върви. Девойката ме слуша или защото съм права, или защото съм майка, а майките се слушат. Към втория вариант прибягвам в много краен случай. Първият върви, защото оставям да стане по нейната, ако ме победи в спора, т.е. не е "аз сега ще те убедя аз тебе". Знае, че ако доводът е разумен, може да облече каквото е решила, да отидем където е наумила или да се занимаваме с каквото иска.
Съответно ако аз съм по-убедителна, става по моята.

П.С. Не е като да не съм пробвала "ако направиш еди-що си..." - просто ми казва "добре, не ми купувай тогава".

Може би зависи и от годините на хлапето. Избягвам, но в някои случаи прилагам този метод и при моя хлапак на 2г. и половина понякога работи. Казвам понякога, защото колкото повече расте, толкова повече разбира и ми казва, ами не искам еди какво си...


Преди време гледах едно предаване и там една психоложка обясняваше за възпитанието на децата. Запомних едно нещо, даде пример с българче и германче, които си играят в един ресторант на морето и се заиграват с една саксия. Започват да изравят пръстта. Българката става, напердашва детето и го слага да седи на масата, а майката на другото дете го кара да събере пръстта обратно в саксията. Опитвала съм втория подход, но нещо не ми се получиха нещата, може би като порасне още малко. 

Браво, много интересна тема! Определено ще си купя някои от книгите, коментирани тук. 

Здравейте и от мен Темата е страхотна   
 Моята дъщеричка е на 4 години и днес за пръв път я ударих 2 пъти по дупето,не мога да повярвам защото съм много против "шамарената фабрика " Не мога да върна назад всичко случи се .......Всичко стана заради тантум вердето ,което исках да и пръсна.Тя отказа и се тръшна на земята/това в магазина ми ,който е на теракот,а тя болна,подквасена по точно/изтърпях всичко, стиснах зъби както винаги ,тя влезна в склада от където се чува всичко и аз отворих едни игри за преобличане на барбита /любимите и /и си говоря с продавачката как да преоблеча принцесата и така тя млъкна и си трае.Обаче минава време и аз решавам да погледна какво става и виждам я легнала на теракота.Казвам и да стане и да тръгваме след като няма да си играе/обича да продава дрехи ,да ги слага в торбички когато е там/ и от там последва 2 ри тур тръшкане и ритане и истерия с две думи и лежи на земята при което вече не съм издържала явно и я щляпнах.Естествено стана по лошо с триста зора я облякох и я занесох в колата ,прибрахме се и веднага заспа.
А тя е спокойно дете и се разбирам с нея много добре ,е има си ги инатите ,но без проблем ги овладяваме.Може би днес защото беше неразположена ,всъщност не знам какво точно беше ,но се случи.Тя все още не е ходила на градина сега март месец ще я пускам и си мислех ,че ако някоя учителка беше ми казала ,че е направила такъв цирк аз нямаше да повярвам.....лошото е ,че не реагирах по  правилният начин.Докото спеше се чудих много какво да си говорим като се събуди и когато си отвори очите тя през сълзи ме попита още ли е наказана /това защото в панаира и казах ,че няма да гледа филмчета/Аз просто и се извиних за това ,че съм я ударила и и казах ,че съм сгрешила ,тя също ми се извини за държанието си,поговорихме за това как и двете не сме се държали правилно.Отмених и наказанията /с риск за следващият път/ами мен кой да ме накаже в случая?!
Поста ми е дълаг и може би объркано съм го написала ,но исках да споделя мъката си днес.Никога не съм си мислела ,че ще прибегна до шамари
Със сигурност ще си купя тези книги ,които сте препоръчали,защото само от нета инфото явно не ми стига