За българското село

Ох, и аз, много тъпо.

    Често се чуваме с баба и дядо, онази вечер, като се обадих им бяха спрели тока,  и двамата се ослушваха около печката- сега са окопирани и от снега, светските събития се свеждат до шопинг от смесения магазин и вземането на пенсиите.
Израстнала съм там, копнеех в края на седмицата да си идем, ваканциите бяха моите сбъднати мечти. Правехме си горски разходки, пикници, риболов на язовира, къпехме се и се пръскахме с вода до отливника, ходила съм с дядо на мандра, обожавах прясно мляко, надробено с хляб, медена дъвка, извадена от  пчелните пити през май, щастливите вечери на всички деца от махалата под един голям орех. Безгрижното ми детство премина там, в едно китно тракийско селце.
Не мога да забравя гроздовете по асмата, розовите домати от градината, узрелите, червени дини,топлата млечна царевица, катмите и пилешката каша на баба, аромата на моето спокойствие
Даф, отдавна и в моето село не  е същото, и аз съм променена много, но сега като си гледам поста се радвам, че аз не съм забравила.

Това е линка към репортажа, за който говори daffodil http://www.neterra.tv/bg/playstream.php?epid=36718&q=1&plid=3
Започва на 32-рата минута. И на мен ми стана много тъжно и носталгично след като го гледах 

Аз съм роден в моето село в буквалния смисъл. Имало е болница с лекари, медицински сестри, санитари, леглова база, родилно отделение, акушерки. Болницата е на три етажа, в алпийски стил, сред борова гора. Е сега няма нищо. Преди две три години
кооперацията обяви фалит и продаде сграда, в която беше детската градина. В ОУ май учат още 20-30 деца от 1 до 8 клас, през зимата се събират 3 класа в една стая. През 1971г бяхме 37 деца в един клас.
Полека лека търговци и производители на зеленчуци изкупуват по-съборени къщички заради дворните места. В някои дворове отглеждат зеленчуци под открито небе, а в някои - в парници. Някой ден в селото ще останат двама - трима по-едри земевладелци и няколко семейства на механизантори.
В някои по-живописни села се наставямат чужденци. Няма лошо да си харчат спестяванията и пенсиите у нас. В нашето село още няма. Строят се бунгала, има рибарник, ще има и тенис кортове. Може пък и в нашето село да дойдат.
Сага от цялата болница селското джипи ползва чакалнята и една приемна. До обяд.

Няма да разказвам спомени.В селото на баба една разкошна детска градина /с размери на прогимназия/,която се пукаше по шевовете от деца /когато аз бях дете/,в момента е преустроена в един разкошен "Дом за възрастни хора"с различни увреждания.А самото село - бабките го наричат вече "квартала на богатите".Англичаните станаха мнозинство.  А иначе обичам да ходя и в моето и в селото на баба,даже си беше чист кеф,когато лятото моите 2 момчета направиха една яка народна топка ,на площада в селото с тайфата на сина ми/аз си гушках беба нямаше как да се включа/.Просто осъзнах колко време е минало като в лицата на играещите деца разпознавах лицата на моята тайфа от преди 20 и няколко години.Чувството е неописуемо  .А по повод коментарите на Liska винаги сме имали кола и съм обиколила може би цяла България точно докато живеех в село.Хайде, че се унесох.... 

Като построят при вас и игрище за голф, победата на цивилизацията над селянията ще е окончателна .
По стара българска традиция разпускащи обветрени хора в клинове ще размахват пръчици за голф и ще се любуват на екзотиката по дизайн, отговарящ на всички европейски стандарти.
Със СПА и още някое друго решение, тип "цивилизационен избор", типични за китно българско местенце за бизнес и почивка.


Корените ми са от Еленския Балкан. Точно така си го представям като символ на българското  /

ПП Тази тема си е за подфорум "Сълза и смях"

Има села и села.
Елате в наш`то селУ. Къщята вървят около 40 000 евро- кирпич с дворче. Инфраструктура, канализация, телефонация, интернеть - къде ти душа сака, даже и на мегданя. Има жп, авто- и въздушен транспорт и с `хтумубил се пристига в голямото село за по-малко от 20 минутки. Не можеш ме излъга да се върна в града вече. Цъ. Не съм се състарила преждевременно, поради факта, че съм "селянка", имам поддържан маникюр, не копая домати, мъжа ми коси райграс, денят ми започва с върба и борове, не говоря на диалект, чела съм "Война и мир" в оригинал, децата лятото до късно играят навън, знаят какво е това "стражари и апаши". За нашту селу може да прочетете в " Записките" на Захарий Стоянов. Читалището отбеляза 150 години юбилей- все още функционира, но не на оборотите от моето детство. Френският съпруг на  приятелка е влюбен в нашето късче България.  Въпреки, че живее в Париж. Мога да изброявам още, но в интерес на истината- има и други села. Последното такова селце, което посетих се намира на гръцката граница, близо до Ивайловград. На един хълм, около 15-тина къщи, електрифицирано, но обезлюдено. Там няма магазин- хората се "самозадоволяват". Произвеждат всичко- от меда до брашното, с което месят хляб (много вкусен). Мирише на чисто, на гора, на  гниещи листа и се чуват само три шума- на капчуците, на вятъра и на блеещи овце.

Не знам защо, но като чета мнението на ЛъЧиста имам чувство, че говори за моето село.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE
http://www.sestrimo.com/about1_bg.htm

Е,да ви кажа,че представата ви за днешното село до една степен е малко грешна.В смисъл не всучки села са пусти.Аз живея на село-североизточната част на България,на 90 км от Варна.При нас кипи от живот и все още топлата пита е реалност.В момента със тоя сняг,белеещ се по гората и склоновете, е като приказка.А навън каква гълчава от радостни деца,спускащи се по леда.Да, деца, защото тук си имаме и детска градина и СОУ, и интернет зала, дискотека и модерни моми и ергени.Вярно,че има много живеещи в града,но като слушам как им вдигат наемите...Аз лично бих искала да живея в град/признавам само Варна/, но засега сме тук.

Лиске да те питам като ходиш да пазаруваш какви зеленчуци предпочиташ?!От тези вносните изкарани като от калъп,без вкус и мирис...Или от тези селските примерно домати,които като ги разрежеш и розовеят и са толкова сладки,че не можеш да спреш да ядеш?!Защо ли си мисля че знам отговора на въпроса си,и за това направо ме караш да те съжалявам...

Аз до голяма нямах село,защото съм четвърто поколение Софиянка,но имахме вила на Асамблеята,и макар почвата там да не става за нищо,баба ми се опитваше да засади нещо...Обичах мръсните и нокти,и мазолестите и ръце,когато ми подаваше току що откъснат домат...Или пресно яйчице...Обичах да ходя със дядо ми когато косеше,и да ми мерише на току що окосена трева...Но тя въобще не мирише на окосен с косачка рейграс,а на множество билки,които са отрязани,а не намачкани...

Като по голяма,вече момиче,се оказа че имаме село над кюстендилско,планинско село със 10жители на по сто години,там дори видях и неграмотни хора...Но обожавах да ходя там...Красотата,спокойствието,6 каракачанеца които пазеха къщата ни,ме правеха съвсем друг човек...Едната ни къща старата беше от преди сто години-плетена,но по уютно място в живота си не съм срещала,зимата бе топло,дори и без да палиш печката,коятао беше на дърва,и вътре съм пекла най-вкусните си баници,лятото пък беше студено,без некакви климатици и пр.Имахме и огромно помещение,цех и къща,но те са нови,и не създават същият уют...За жалост след като се омъжих,спряхме да се качваме на горе,и тази година като ходихме,за първи път от 10години,старата къща беше паднала...Градината отпред унищожена...Само лозето бе родило много,но не беше узряло,и се качихме след седмица да го оберем,но пилците бяха го изклюцали...Всичко беше мъртво...Но някой ден ще се върнем там с мъж ми,решили сме...Само тук да стабилизираме нещата,за да имат избор децата ни,пък после ако искат с нас там,ако искат да се правят на граждани,тяхна воля...Но и те обичат много да ходят горе...

Най-омразното ми място! За мен е като наказание до ден днешен, да ходя там! Нямах приятели и само четях книги 

Как' Сийке, струва ми се, че си описала моето село. И моите деца чакат да започне ваканциата и на следващия ден вече са там.
Извинявам се на другите, но най-малко мнение за селото могат да дават "родените на жълтите павета", които си изуват обувките пред вратата.
Познавам няколко такива и мога само да кажа че "селянин" може и да е морална категория.
Винаги съм обичала да си ходя на село. От няколко години майка ми и баща ми отново са там и почивката, която получавам там не мога да я сравня с нищо друго. Това, че селото расте ме радва. Децата са много - училището от основно вече е гимназия, магазини и ресторанти - също доста. Телевизия и интернет - колкото искаш - ако ти трябват . От отгледаните от баща ми зеленчуци и плодове по-вкусни няма - повярвайте ми. Натъжава ме само гледката на пустеещите ниви, овощните градини, които са орязани. Въобще - идилия ако не излизаш извън границите на селото.
Много ми е жал за децата, които някои държат само в града, а те не знаят какво може да се направи в природата - откъде идва млякото напр.

Веднъж пътувахме с трима колеги-„компютърджии”.
Единият – системен администратор, другият – програмист, третият – хардуерист. Познавахме се повече от 10-15 години, за приятелчета се имахме – що общи кръчми и купони ни бяха зад гърба.
...Та чуваме как по радиото в новините съобщават, че пред парламента дошли млеко-производители от страната – щели да изливат мляко в знак на протест срещу ниските изкупни цени.
Тъкмо да кажа – „Обръщай към парламента – давай да протестираме с тях...”, админът вика:
„Ще изливат ами! Кат’ ги мързи. Ниски им били цените..., щот’ не им се бачка.”.
Другият, програмистът, обясни:
„Ами! мързи ги... Селяните са тъпи – то си има породи, фуражи и пр. номера как да си увеличават производителността. Ама, ако мислиш, че са чували за т’ва...”

Потрес ме потресе!
Толкоз изпита ракия с тях и да не знам кви експерти по животновъдство и млеконадой били. Друго освен кабел и платка не видели, но...
Питам единия: „Знаеш ли разликата между „права лопата” и „бел” или само биволи си доил?”
Той... аха да ми я обясни  „разликата”. Че и за биволите да потвърди.
По случайност не отидох на кръчма повече с тях .
То не е едно и също да си търкаш гъза в Арбанашкия хан или в кръчма в Боженци... и да налягаш този си орган, когато те напъне да коментираш други подробности от селския живот.

Моето село е в Странджа. Бедно и грозно е. Цигани няма, но и няма как да има, то всичко е окаляно там, земята бедна, хората сиромаси . Повсеместна неграмотност и оскотяване из селото.

Скоро по БТВ,в малък въпрос,питането към децата беше "Какво е селянин?",а масовият отговор-мръсен,беден,клошар,и пр....Втрещих се!И попитах моите деца за мнение по въпроса,а те...Потвърдиха!!!Много ме хвана срам,за това че като родител не съм ги научила да уважават труда на полето,че дори не са чували за него,и не знаят всъщност какво значи селянин...Цяла вечер говорихме за това...Те много обичат да ходят на село,но им се е случвало два пъти...А иначе и ние имаме градина,но от модерните-райграс,барбекю,басейн,люлки,пясък,шезлонги...Май другото лято ще засадим и една леха домати,и царевица,за да се научат...

Прекланям се на хората които ни хранят!!!Които със толкова труд изкарват мляко на 20ст,за да пият и най-елитните мами,кафе с мляко...

Моят мъж е завършил това,и сме мислели да се занимаваме със животновъдство,но трябва голям капитал,много труд,и много любов...А ние за сега го нямаме капитала...