За българското село

Провокирана от поста ти, зададох въпроса и на сина си (онзи същият, който все още обича да ходи на село през ваканциите) и зачаках с любопитство отговора му. А той беше: "Човек, който живее на село." Зададох въпроса и по други начини, отговорът беше все същият. 

Моят син каза "Не знам".
Май не е чувал тази дума от нас.
В детската е отскоро...
А в селото, дето ходи понякога да играе, децата не си викат така.

Сега трябва да му я обясня - с мръсни нокти и кво беше там за "езика"...?

И двете ми села са в Плевенския край. На едното съм прекарала почти всички ваканции и уикенди, на другото ходехме много рядко. За съжаление бабите и дядовците ми починаха. Не съм си ходила отдавна, но последния път доста занемарени ми се видяха, особено това, където съм прекарала детството си. Много ми е тъжно. Къщата още не е продадена и дано скоро не влезе такава муха в главата на  близките ми. Дори и да е  занемарена малко, толкова много спомени имам оттам, че сърце и душа не ми дава да се разделя с нея. Имам надежда, че един ден ще я стегнем отново и детето ми ще има поне няколко спомена оттам.

Иначе си спомням топлия хляб от местната фурна, с дебела кора. Мажехме с масло и ръсехме натрошено домашно сирене и ръпахме с домати от бабината градина. Под асмата след вечеря  баба сладкодумно ни разказваше как е било по нейно време и разни други истории, никога не ми омръзваше да я слушам. Всяка ден се събирахме деца в центъра по пейките и си разказвахме вицове, филми, играехме разни игри. Много сме обикаляли по близките баири. След това направиха едно-две заведения, имаше дискотека, музика всеки петък и събота, много хора идваха през тези дни, дори и от съседните села. 

Много се надявам, никога да не умре българското село.....

Като ви чета в тази тема,ми се струва,че не само в мен умира нещо със смъртта на поредното село...Тогава защо оставяме нещата така?!Може би след години ще се срещнем някъде там по мегдана...

Из форумите също се обиждат "на селяни".
Интересно кой/какво насажда такова мнение...
Може би именно онази част от "обществото", избягала от село, но само физически, и желаеща неистово да каже "не съм от тях..." (защото смята, че е срамно); когато човек иска да се разграничи от нещо, той има склонност да го очерня. Много жалко, защото се образува омагьосан кръг, който дълго време няма да бъде разкъсан - някои места наистина са изоставени, бедни и мръсни (обикновено това са села, доста отдалечени от големите градове). И хората, които минават оттам, си казват прибързано (защо ли да се замислят?) - да, по селата е голяма мизерия и там остават само негодни и стари хора. На селското стопанство се гледа по същия презрителен начин. А то е едно от нещата, които могат да съживят селата.

Сигурно сме в някакъв 'цикъл'  - всички са се юрнали към големите градове като невидели. Правят пари, все пак. Надеждата ни е, че както на запад се наблюдава завръщане към селото (дотолкова, че е станало лукс за богати), след време това ще се случи и тук. Но защо ли ми се струва, че там винаги са уважавали селото, за разлика от нас.
Имам алергия към телевизията, но напоследък, покрай мъжа ми, следя "Новите българи" по бТВ и там  има много интересни истории на чужденци, които идват да живеят именно в спокойни български села (е, донякъде защото у тях ще им излезе много по-скъпо; но все пак), реставрират стари къщи и въобще са въодушевени като малки деца от всичко в селски, автентичен стил. Едни се радваха на някакъв стар счупен чайник, например (бяха го почистили и сложили цветя в него). И на какви ли не други неща, които други биха изхвърлили с досада. Радваха се, че си имат градина и могат да я обработват.
Не отричам обаче, че голямо значение имат парите. Тези хора просто имат и финансовата възможност да се оттеглят на село, не само желанието.

Едното ми село (там, където съм ходила най-често като малка) се е запазило външно такова, каквото го помня. Хората са може би по-бедни, но съвсем не е обезлюдено. Има доста млади семейства. Но то е, защото е от най-големите села и е много близо до един крайдунавски град; почти колкото някои от кварталите на този град. Много от хората имат прилични доходи, защото работят в града.
Хубавото е, че е запазен някогашният му вид, няма  нови  супермодерни сгради в бездушен стил по ценътра, например. Засега.

Аз съм кореняк софиянец - нямам село.

Ако беше по-широко скроен човек, бих казала много неща...

На село ми  е минало детството.....първата любов, първата целувка, първия цикъл. Незабравими спомени. Лятото по цял ден скитосвахме, мажехме едни големи филии или си правихме циганска баница(откога не съм яла) имаме и язовир и само се чудихме каква беля да направим....имаше една песничка "детсво мое" точно ми напомня моето детство. Зимата имаше супер много сняг и дядо Мраз (тогава неговия колега дядо Коледа го нямаше още) ми оставяше в двора пълна торба с подаръци, а аз стоях залепена на прозореца да го видя кога се промъква.Дядо си идваше целия в сняг с отсечена от близката горичка елха, а баба така наклаждаше печката че бузите ми горяха. Абе незабравимо детство.....сега като си отида  и ми се свива сърцето....останали са шепа хора в цялото село, като си отидем и всички се събират да ни видят (то това им е радостта), къщатата не ни е занемарена, защото баба се грижи денонощно за нея, но тя е вече на 75години. Един ден като се споминат баба и дядо няма кой да отиде там и така ще си останат само спомените....

Аз ли или перето? 

Безкрайно ми е мъчно за нашите села.Наистина там са най-хубавите ни спомени,а сега децата дори няма къде да отидат.Лошото е,че никой не прави нищо,за да възроди провинцията изобщо.Не е нормално да има само столица и още няколко града,останалото вълците го яли.Аз като една видна патриотка и селянка(не по диагноза) ще си купувам тази пролет къща на село-супер Мечтая си да имам една беседка,геранче,скаричка и.....бирата в герана да мре от студ,мръвчиците на скаричката......Представям си кучето ми как ще се радва на свободата.Е,това ще се случва не много често,но достатъчно .

Прекарала съм най-хубавите си ваканции на село - селото на мама, защото баба ми и дядо ми от страна на татко са починали преди да се родя. ДеЩо ще е горе-долу наясно за какво говоря, защото то е също банатско село - предполагам, че тя говори за Гостиля или Брегаре, а моето е  Бърдарски геран - до Бяла Слатина се намира.
Пиша и плача, защото знам, че нещо завинаги се откъсна от сърцето ми, защото знам, че ги няма повечето от хората, защото дори ме е страх да отида там сега и да гледам полусрутената къща, и опустелия двор, в който цъфтяха прекрасните цветя на баба (е, също така и растяха най-вкусните домати  )
Улиците - равни, равни - ако щете вярвайте - там и 80-годишни бабки караха колело .
Не мога да изброя всичко - само ще кажа, че като си спомням за тогава,
спомените ми връщат едно усещане за хубава реалност - мога да почувствам дори аромата на спомена.
Абе прекрасно беше! Липсва ми това време...
Другото ми село е в противополжна посока - Габрене - то се намира точно в ъгъла, долу - на границата ни с Гърция и Македония. От там спомените ми са как бродим с татко по Беласица и ядем вкусни черници 
Аз съм една македоно-баначанка, инсталирана в Шопско 
Иска ми се по някакаъв начин геоикономическата локализация да върне живот в нашите села, но... не ми се вярва.
Бих искала, и ще направя всичко възможно, в спомените на моите деца да присъства същия колорит, както в моите - а много голяма част от него дължа на хубавите ми села    

Зюмбюла и аз си мечтая за една такава къщичка, така ме влече селото, то ми е в сърцето. Големият град не е за мен. И така сме се разбрали с мъжо един ден като имаме възможност, да си вземем една скромна къщичка в някое селце и да се наслаждаваме на природата...незнам кога ще стане това, но важното е че го мислим! Според мен до 10 години нещата ще се обърнат  и селата до големите градове ще се превърнат в градове, то вече е така в по-големите градове. Всеки гледа да избяга от големият град и голямата лудница.

LemonDesi, селото на баба и дядо по майчина линия е Дебово, а съседното, което е с католици, потомци на банатските българи е Асеново. Твоето е може би по-западно, към врачанско, а моето е директно на север от Плевен в посока Никопол. Но картинката, която описваш ми е позната. Дълги прави улици с къщи от двете им страни, тротоари, над които има асми от единият край на селото до другия, които правят сянка и минавайки може да си късаш грозде. И всички се придвижват с тези огромни стари колелета, включително и най-възрастните баби и дядовци, облечени в дочени престилки и с каскети обикновено мъжете, а жените рядко със забрадки. От малка помня тези велосипеди, селото е дълго, може би 3-4 километра, трябва да попитам. От едната му страна е Осъма, а от другата го затварят едни баири и хълмове.
Имаме роднини в близко село - Муселиево, преди няколрко години предприемчивият мъж на братовчедката на майка ми разбрал, че има някакви сини птичи, ама врани ли да бяха или нещо друго, от някакъв вид, който го има на две-три места само в Европа. Човекът посреща вече немци в къщата си, такива, които са любопитни да видят птиците, нещо между селски и еко туризъм, ще строи нещо като местенце, където да ги приютява занапред любопитните чужденци, защото се увеличават. Много се зарадвах, това от години ставало, аз разбрах едва тази пролет, дори не знам, че има интересни птици там.

ДеЩоВиди така си и знаех, че за Дебово говориш.  Моето е през едно - Санадиново. Толкова е малко, че почти никой не го е чувал. Не е на главния път, а се отбива и пътя свършва на площада. 
Ох, толкова ми е милно като говоря за това.... Много ми липсва...

Страхотни спомени имам от село.Всички ваканции изкарвах там,беше пълно с деца-от различни градове.Имаше училище,детска,градина,цех за производство на дограма и врати,цех за безалкохолни,ресторант,магазини.Имаше и живот.Вече няма нищо  За съжаление.