На 1.09.2007г. катастрофата отне живота на 16 годишния единственния ми син. Живях един живот, а сега вече друг. Защо ми се случи това, питам и винаги ще питам. Нищо вече няма да е както преди. Няма кой да ми викне "мамо...", няма кой на 8 Март да ми подари букет от гербери, няма кой да чака любимите блюда и сладкиши, няма кой да ми се усмихва, а аз да му "изяждам" с погледа най-сладката усмивка на света, вече няма кой. Как успява да се пребори и какво чувства този, който като мен претърпял най-страшната загуба в този вече безсмислен живот?
- Публикувана: 17 ян. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 4 май 2009, 19:46 ч.
катастрофа
Не мога и да си представя какво ти е,мила майчице... Никой не бива да може да си го представи... Искрено съжалявам, че ти трябва да го знаеш. Не знам какво да кажа. Каквото и да е, то няма да донесе успокоение. Нищо не би могло.
Но, знаеш ли, искрено вярвам, че дечицата ни имат нужда да ни виждат да се усмихваме понякога. Усмихни му се, той ще разбере...
Нека е светло на душата ти, мило дете!
Господ да съди виновния за така рано отнет детски живот!!!
Много нелепо..Незнам какво да ти кажа мила майчице...Тъжно ми стана , много 
Бъди силна, не можеш да върнеш времето, а знам колко би искала...
Бог да прости момчето ти, дано да е на по-хубаво място
.
Мой близък приятел загина в катастрофа преди 10г., беше само на 21.Майка му и баща му още го преживяват.
Няма да избягаш от реалността, но ти пожелавам да се научиш да живееш с нея, те се научиха с времето-и ти ще се научиш.
Бъди силна, не можеш да върнеш времето, а знам колко би искала...
Бог да прости момчето ти, дано да е на по-хубаво място
.Мой близък приятел загина в катастрофа преди 10г., беше само на 21.Майка му и баща му още го преживяват
.Няма да избягаш от реалността, но ти пожелавам да се научиш да живееш с нея, те се научиха с времето-и ти ще се научиш.
Майчице,...думите са безсилни,въпросите висят в нищото...а болката е навсякъде...
Дано детето да е на по-добро място
,дано времето да покрие болката ти и не губи вяра,че то винаги ще е до теб и неговата усмивка винаги ще те следва и закриля!
Прегръщам те и ти желая много,много сили да продължиш!!!
Дано детето да е на по-добро място
,дано времето да покрие болката ти и не губи вяра,че то винаги ще е до теб и неговата усмивка винаги ще те следва и закриля!Прегръщам те и ти желая много,много сили да продължиш!!!
няма нищо по лошо на света от това да загубиш детето си ,спомените са на всякъде ,а сълзите никои не може да ги спре ,живота вече не е живот.Приеми и моите искрени съболезнования
Моите най-искрени съболезнования. Загубата ти е непрежалима. За тази мъка няма лек и няма думи, които могат да помогнат. Моите съседи преди 5 години неочаквано загубиха сина си на 21г. студент първи курс. Болката, мъката, страданието са огромни. Желая ти да успееш да съхраниш себе си и да продължиш напред заради сина ти.
А конкретно на въпроса който задаваш ти препоръчвам книгата ''Тайните на отвъдното'' за съжаление в момента не мога да си спомня името на автора. Той е българин, дипломат, много ерудиран човек, изгубил 19 год. си син и описал трагедията сполетяла семейството му както и чувствата, мислите които са го спохождали, сънищата които е сънувал и в които се е явявал синът му, въпросите които си е задавал. Много човечна, силна и добра книга. Лично на мен много ми допадна и помогна в труден момент.
А конкретно на въпроса който задаваш ти препоръчвам книгата ''Тайните на отвъдното'' за съжаление в момента не мога да си спомня името на автора. Той е българин, дипломат, много ерудиран човек, изгубил 19 год. си син и описал трагедията сполетяла семейството му както и чувствата, мислите които са го спохождали, сънищата които е сънувал и в които се е явявал синът му, въпросите които си е задавал. Много човечна, силна и добра книга. Лично на мен много ми допадна и помогна в труден момент.
Богомил Герасимов е авторът!
На 01. 06. 2007 г., при катастрофа загина дъщеричката ми Соня на 18 г., една седмица след абитурентския и бал...живота ми спря и всеки ден е болка, нямам сили да пиша повече...
Най - нелепото е, че закона обвинява жертвите на катастрофите, а оправдава убийците...освен Ставийски, знаете ли още колко убийци, се разхождат на свобода...кажете ми как да продължа да живея...
Мила Люси!От много време преглеждам този сайт и все не намирам сили да пиша.Твоето писмо ме трогна. На 20.05.2004г. аз изгубих също единствения си син -на 24г.Зная много добре какво е да няма кой да ти каже "мамо", а първия 8 март го изкарах на сънотворни.С времето болката намалявала- глупости!Това важи при загуба на майка, баща /помниш само хубавото/ ,но при загуба на дете-не!! Аз ще ти кажа какво направих- обиколих домовете за сираци в България и осинових 17- годишно момче,което излезе много добро, слънчево и благодарно дете.Болката по изгубеното ми дете не утихва- все едно е било вчера, но намерих начин да осмисля остатъка от живота си.Според всички религии е добро да отгледаш един сирак. Желая ти много кураж /ще имаш нужда от него/, ако тръгнеш по моите пътища. Ако желаеш, пиши ми!
Таня, съжалявам искрено за загубата на това лъчезарно момиче.... Дано е добре там, където е сега! Нека Бог ти дава сили!
mamemo , Постъпила си наистина много благородно. Дано 17-тодишният ти син продължи да топли и радва измъченото ти майчино сърце!
Стана ми тъжно за вас, мили майчета... тъжно за това колко безумно понякога се отнема човешкия живот...
Дано е добре там, където е сега! Нека Бог ти дава сили! mamemo ,
Постъпила си наистина много благородно. Дано 17-тодишният ти син продължи да топли и радва измъченото ти майчино сърце!Стана ми тъжно за вас, мили майчета... тъжно за това колко безумно понякога се отнема човешкия живот...
Момичета, почина детенце от групата на дъщеря ми ( на 7 годинки). Случила се е нелепа катастрофа, в колата са били майката и бащата, но за съжаление тя е получила тежка черепно-мозъчна травма!Толкова красиво и крехко създание! Аз бях в Германия и вчера се върнах, децата ми не бяха на детска градина! Днес, като видях некролога, не мога да Ви опиша как се почувствах, не исках да го повярвам! Кажете ми, моля Ви! Какво да направя, как да сторя нещо, да подкрепя тези родители в болката им! Какво да им кажа и как да изразя съпричастието си? Виждахме се всеки ден, заедно обличахме децата си, заедно им се радвахме по тържествата! Не зная как да постъпя, а не искам да стоя безучастно, като, че нищо не е станало! Дайте ми съвет!
Кремена, не знам какво да ти кажа. Зависи то това докаква степен сте близки с родителите. Аз например имах нужда да говоря, някои от приятелите ми се страхуваха да говорят с мен, други дойдоха и ми оказаха неоценима подкрепа. Не че е имало толкова какво да ми кажат -няма нещо, което можеш да кажеш на родител, загубил дете и от което да му олекне. Стигаше ми само да ме изслушат. Но това много зависи и от характера на самия човек - някой предпочитат сами да преодоляват мъката си. Но при всяко положение е хубаво да намериш начин да им покажеш, че не са сами и че имат ли нужда от нещо - ти ще бъдеш насреща.
Дано е светло на мъничкото ангелче! И Бог да дава сили на родителите!
Дано е светло на мъничкото ангелче! И Бог да дава сили на родителите!
Светлана, абсолютно съгласна съм с теб.Живеех като на сън, сутрин като се събуждах, не знаех дали е истина, че съм изгубила детето си или съм сънувала кошмар. Страшно е да влезеш наяве в кошмара си... Времето се точеше, минутите бяха години и непрекъснато си задавах въпроса:ЗАЩО? Да са живи и здрави приятелите, че в този момент бяха до нас- слушаха ни,когато говорихме, плачеха заедно с нас или просто мълчаха заедно с нас...Смятам, че в такъв момент трябва да се отиде при родителите, изгубили детето си , а дали те ще приемат човека, зависи от тях...И не бива да им се сърди човек. Пак приятелите бяха тези, които след година ме насърчиха да тръгна по домовете...
Моите съболезнования на всички, които са загубили близък човек... Преди няколко дни на автобусната спирка в гр. Варна един пиян шофьор уби единствения 15 годишен син на мои приятели. Детето просто е чакало автобуса за училище. Не мога да опиша с думи болката, която чувствам и какви сили трябват на това семейство, за да преминат през това тежко изпитание.
На 1.09.2007г. катастрофата отне живота на 16 годишния единственния ми син. Живях един живот, а сега вече друг. Защо ми се случи това, питам и винаги ще питам. Нищо вече няма да е както преди. Няма кой да ми викне "мамо...", няма кой на 8 Март да ми подари букет от гербери, няма кой да чака любимите блюда и сладкиши, няма кой да ми се усмихва, а аз да му "изяждам" с погледа най-сладката усмивка на света, вече няма кой. Как успява да се пребори и какво чувства този, който като мен претърпял най-страшната загуба в този вече безсмислен живот?
Аз изгубих брат си в катастрофа.... преди 5 години умря в ръцете ми... Много е тежко... . Живота на цялото ми семейство се промени коренно.... няма думи да се опише обичта и болката... Наистина живота ще е безсмислен и колкото повече време минава болката ще е по страшна и по непреодолима...
"Не е вярно че времето лекува
време мина, ала болката расте.
Не е вярно че любовта умира,
теб те няма, ала споменът е с мен."
lyusi2505 , искам да мога да кажа нещо успокоително, а знам, че няма такави думи. Гледах клипчето. Разплаках се. Толкова жестоко е да загубиш рожбата си. Непонятно жестоко. Ще ми се да мога да ти кажа "Кураж!", а знам, че ще прозвучи нелепо и блудкаво! Без да налагам лично мнение - пиши, когато усетиш, че ти се говори за случилото се. Ние винаги ще бъдем насреща. Прегръщам те силно!
Честит Рожден Ден, детенце! Грижи се за мама от там, където си сега!
Ще ми се да мога да ти кажа "Кураж!", а знам, че ще прозвучи нелепо и блудкаво! Без да налагам лично мнение - пиши, когато усетиш, че ти се говори за случилото се. Ние винаги ще бъдем насреща. Прегръщам те силно! Честит Рожден Ден, детенце! Грижи се за мама от там, където си сега! 
Баловете наближават...
След случилото се през последните години реших мъжът ми да е шофьор на племенницата.
Миналият четвъртък докато се прибирахме по Околовръстното се разминахме с една почерпена компания включваща майка и дете в количка, която пресече без да се огледа в 10 вечерта. Видях как колата се носи право към тях и беше очевдино, че шофьорът не ги вижда, а караше бавно. Крещях от нашата кола "Спри!" и натисках клаксона. Видях фаровете да осветяват малката лятна количка, а стоповете все още не светеха и се разпищях. Бях в другото платно и нищо неможех да направя. В последният момент колата спря и аз продължих.
След случилото се през последните години реших мъжът ми да е шофьор на племенницата.
Миналият четвъртък докато се прибирахме по Околовръстното се разминахме с една почерпена компания включваща майка и дете в количка, която пресече без да се огледа в 10 вечерта. Видях как колата се носи право към тях и беше очевдино, че шофьорът не ги вижда, а караше бавно. Крещях от нашата кола "Спри!" и натисках клаксона. Видях фаровете да осветяват малката лятна количка, а стоповете все още не светеха и се разпищях. Бях в другото платно и нищо неможех да направя. В последният момент колата спря и аз продължих.
Миналата година, по това време и аз се вълнувах за бала на моето момиченце...една седмица след това я загубих завинаги...и сега се чувствам толкова самотна и ненужна...и толкова много ми липсва...http://www.vbox7.com/play:9185a4c8
Много, много съжалявам за загубата ти. Знам какво е - аз загубих сина си (18 годишен) в автомобилна катастрофа преди две години. Няма да спре да боли, няма да мине с времето, само ще се научиш да живэш с болката и да я носиш с теб. Всичко ще ти напомня за него; мъката ще се враща внезапно и само ти единствена ще знаеш какво е в душата ти. Единственото което ме спаси е че твърдо реших да родя дете и да му дам цялата любов която ми остана. Сега имам прекрасна 10 месечна дъщеричка. Не е сащото, но само това ми дава сили да продалжа и да намеря някакъв смисъл да живея. Тук дори не можах да го погреба - кремирахме го и сега ходим само на мястото кадето е станала катастрофата. Не че има такова значение, но понякога ти се иска поне гроб да имаше! Но е винаги с мен и в сърцето ми. Знам че е там горе и на по-добро място, но от това не боли по-малко. Плачи когато ти се плачи, спомняй си многото моменти който сте изживели заедно и благодари на Бог че си го имала в живота си дори и за кратко! Боли ме за теб и ще се моля за теб да намериш начин да продължиш.
Колко много майки на починали при катастрофа деца станахме.
Душата ми плаче заедно с всяка от вас.
Все още не мога приема факта за загубата на нашия голям син., всеки ден преживявам наново деня, в който научих страшната вест.И после двата дена в болницата....
Ужасна мъка е, дните минават и не става по-леко
С вас съм мили момичета
Душата ми плаче заедно с всяка от вас.
Все още не мога приема факта за загубата на нашия голям син., всеки ден преживявам наново деня, в който научих страшната вест.И после двата дена в болницата....
Ужасна мъка е, дните минават и не става по-леко
С вас съм мили момичета
Моите съболезнования.Каквото и да ти кажа едва ли ще те утеша,защото за майчината болка утеха няма.Съчувствам ти защото преди 10г. кола размаза баща ми и само ние (семейството) си знаем какво преживяхме.Нека бог те дари с друго детенце за да се разсеяш и да не мислиш само за загубата на синчето ти 
.Историята ти наистина ме разплака.
.Историята ти наистина ме разплака. 
