Таня! Мн сожелявам за момичето ти. Наистина този свят вече не като преди, сякаш живееш на сън и мъката те души. Почти не го сънувам, но с мен в мислите ми е постоянно. Чувствам се наказана жестоко. Почти на никой не се споделям мъките си. Пиши!
- Публикувана: 17 ян. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 4 май 2009, 19:46 ч.
катастрофа
Момичета, почина детенце от групата на дъщеря ми ( на 7 годинки). Случила се е нелепа катастрофа, в колата са били майката и бащата, но за съжаление тя е получила тежка черепно-мозъчна травма!Толкова красиво и крехко създание! Аз бях в Германия и вчера се върнах, децата ми не бяха на детска градина! Днес, като видях некролога, не мога да Ви опиша как се почувствах, не исках да го повярвам! Кажете ми, моля Ви! Какво да направя, как да сторя нещо, да подкрепя тези родители в болката им! Какво да им кажа и как да изразя съпричастието си? Виждахме се всеки ден, заедно обличахме децата си, заедно им се радвахме по тържествата! Не зная как да постъпя, а не искам да стоя безучастно, като, че нищо не е станало! Дайте ми съвет!
Кремена, не знам какво да ти кажа. Зависи то това докаква степен сте близки с родителите. Аз например имах нужда да говоря, някои от приятелите ми се страхуваха да говорят с мен, други дойдоха и ми оказаха неоценима подкрепа. Не че е имало толкова какво да ми кажат -няма нещо, което можеш да кажеш на родител, загубил дете и от което да му олекне. Стигаше ми само да ме изслушат. Но това много зависи и от характера на самия човек - някой предпочитат сами да преодоляват мъката си. Но при всяко положение е хубаво да намериш начин да им покажеш, че не са сами и че имат ли нужда от нещо - ти ще бъдеш насреща.
Дано е светло на мъничкото ангелче! И Бог да дава сили на родителите!
Дано е светло на мъничкото ангелче! И Бог да дава сили на родителите!
Светлана, абсолютно съгласна съм с теб.Живеех като на сън, сутрин като се събуждах, не знаех дали е истина, че съм изгубила детето си или съм сънувала кошмар. Страшно е да влезеш наяве в кошмара си... Времето се точеше, минутите бяха години и непрекъснато си задавах въпроса:ЗАЩО? Да са живи и здрави приятелите, че в този момент бяха до нас- слушаха ни,когато говорихме, плачеха заедно с нас или просто мълчаха заедно с нас...Смятам, че в такъв момент трябва да се отиде при родителите, изгубили детето си , а дали те ще приемат човека, зависи от тях...И не бива да им се сърди човек. Пак приятелите бяха тези, които след година ме насърчиха да тръгна по домовете...
. 
Моите съболезнования на всички, които са загубили близък човек... Преди няколко дни на автобусната спирка в гр. Варна един пиян шофьор уби единствения 15 годишен син на мои приятели. Детето просто е чакало автобуса за училище. Не мога да опиша с думи болката, която чувствам и какви сили трябват на това семейство, за да преминат през това тежко изпитание.
