Публикувана: 17 ян. 2008, 21:49 ч.
Последно мнение: 4 май 2009, 19:46 ч.

катастрофа

20 719
74
1

# 45 9 апр. 2008, 14:50 ч.

Цитат на: lyusi2505 в чт, 17 яну 2008, 21:49

На 1.09.2007г. катастрофата отне живота на 16 годишния единственния ми син. Живях един живот, а сега вече друг. Защо ми се случи това, питам и винаги ще питам. Нищо вече няма да е както преди. Няма кой да ми викне "мамо...", няма кой на 8 Март да ми подари букет от гербери, няма кой да чака любимите блюда и сладкиши, няма кой да ми се усмихва, а аз да му "изяждам" с погледа най-сладката усмивка на света, вече няма кой. Как успява да се пребори и какво чувства този, който като мен претърпял най-страшната загуба в този вече безсмислен живот?

Аз изгубих брат си в катастрофа.... преди 5 години умря в ръцете ми... Много е тежко... . Живота на цялото ми семейство се промени коренно.... няма думи да се опише обичта и болката... Наистина живота ще е безсмислен и колкото повече време минава болката ще е по страшна и по непреодолима...

"Не е вярно че времето лекува
време мина, ала болката расте.
Не е вярно че любовта умира,
теб те няма, ала споменът е с мен."

# 46 17 апр. 2008, 00:05 ч.

Мнения: 8

На 11 април момчето ми ще ше да стане на 17 години. Cry

http://vbox7.com/play:e3163a3d Cry

# 47 17 апр. 2008, 08:57 ч.

Мнения: 3 166

lyusi2505 , искам да мога да кажа нещо успокоително, а знам, че няма такави думи. Гледах клипчето. Разплаках се. Толкова жестоко е да загубиш рожбата си. Непонятно жестоко. Sad

Ще ми се да мога да ти кажа "Кураж!", а знам, че ще прозвучи нелепо и блудкаво! Без да налагам лично мнение - пиши, когато усетиш, че ти се говори за случилото се. Ние винаги ще бъдем насреща. Прегръщам те силно!

Flowers Rose

Честит Рожден Ден, детенце! Грижи се за мама от там, където си сега!

# 48 17 апр. 2008, 10:12 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: lyusi2505 в чт, 17 апр 2008, 00:05

http://vbox7.com/play:e3163a3d Cry

# 49 17 апр. 2008, 10:18 ч.

Мнения: 3 634

Баловете наближават...
След случилото се през последните години реших мъжът ми да е шофьор на племенницата.

Миналият четвъртък докато се прибирахме по Околовръстното се разминахме с една почерпена компания включваща майка и дете в количка, която пресече без да се огледа в 10 вечерта. Видях как колата се носи право към тях и беше очевдино, че шофьорът не ги вижда, а караше бавно. Крещях от нашата кола "Спри!" и натисках клаксона. Видях фаровете да осветяват малката лятна количка, а стоповете все още не светеха и се разпищях. Бях в другото платно и нищо неможех да направя. В последният момент колата спря и аз продължих.

# 50 29 апр. 2008, 11:17 ч.

Миналата година, по това време и аз се вълнувах за бала на моето момиченце...една седмица след това я загубих завинаги...и сега се чувствам толкова самотна и ненужна...и толкова много ми липсва...http://www.vbox7.com/play:9185a4c8