Не го исках при мен. Той също не искаше.
И по-добре. Не смятам, че мястото на мъжа е в родилната зала.
И по-добре. Не смятам, че мястото на мъжа е в родилната зала.
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
Ако човек се замисли, дори в историческа перспектива, жената никога не е раждала сама и нейно право е да не бъде сама в този момент, има нужда от подкрепа, окуражаване, емоционално отношение.
Обаче - това се е осигурявало винаги от жени, които имат реалната представа какво й се случва, как да реагират и как да помогнат. Един мъж се чувства изгубен и не на място, нищо не е под негов контрол, може да направи твърде малко за комфорта на жена си и като цяло повечето мъже вътре в себе си не се чувстват привлечени от идеята да присъстват.
Мъжът ми беше ясно и категорично против идеята именно по горинте съображения, а и аз, макар да нямам никакви притеснения относно това, че ще ме види да раждам, не държах да е наоколо. Ако можех да избирам, щях да искам при мен да е майка ми или наета дула, която знае какво да прави, за да ми помогне и не ми е роднина
(това относно показанията в съда 
). Бих поискала друга жена при мен не за друго (така и така човек сам се оправя с раждането), ами за да ми напомня нещата, които човек веднага забравя, тъй като е зает със собственото си тяло - например да ми дадат бебето веднага, да не го изнасят от стаята, а да го прегледат при мен и т.н., за които човек рядко успява да се сети и да си ги отстоява сам, след като току-що е минал през бурята на раждането.
Обаче - това се е осигурявало винаги от жени, които имат реалната представа какво й се случва, как да реагират и как да помогнат. Един мъж се чувства изгубен и не на място, нищо не е под негов контрол, може да направи твърде малко за комфорта на жена си и като цяло повечето мъже вътре в себе си не се чувстват привлечени от идеята да присъстват.
Мъжът ми беше ясно и категорично против идеята именно по горинте съображения, а и аз, макар да нямам никакви притеснения относно това, че ще ме види да раждам, не държах да е наоколо. Ако можех да избирам, щях да искам при мен да е майка ми или наета дула, която знае какво да прави, за да ми помогне и не ми е роднина
(това относно показанията в съда ). Бих поискала друга жена при мен не за друго (така и така човек сам се оправя с раждането), ами за да ми напомня нещата, които човек веднага забравя, тъй като е зает със собственото си тяло - например да ми дадат бебето веднага, да не го изнасят от стаята, а да го прегледат при мен и т.н., за които човек рядко успява да се сети и да си ги отстоява сам, след като току-що е минал през бурята на раждането. 
Не бих искала съпругът ми да види гледката как се мъча от ужасяващите контракции. Аз се притеснявах, че има други жени в предродилна зала и са свидетели на това, пък какво остава, ако мъжът ми беше видял. Той се втурва да ме спасява като леко се порежа, а при подобно виене ..... Не, че в родилна зала не ме видяха цял курс студенти... 
Ако нещо се случи с мъжа ми, аз не бих искала да е сам в такъв момент, същото важи и за мен. Затова сме заедно, да се подкрепяме, определено би ми бил опора по време на раждането.
Не можеш ли да се сетиш защо? Защото от болницата не са разрешили. И при нас беше така
Защо? Аз раждах с планирано секцио с пълна упойка при това и точно заради това съпругът ми присъстваше в родилната зала. Поне един от нас да види как се ражда детето ни. Снимал е цялото раждане с камерата и е стоял на метър от краката ми. Не виждам проблем.
Не можеш ли да се сетиш защо? Защото от болницата не са разрешили. И при нас беше така
Категорично не.Винаги съм си казвала ,че родилното е мястото където човек най-лесно може да се травмира ...
Да ти кажа и на мен хич не ми се влизаше в родилно
но когато човек е решил да има дете, трябва да мине през някои неща
Аз пък съм за. Макар че мъжа ми не присъства. Още в началото на бременността ми го питах дали би искал и той каза че това били женски работи. Докъто раждах всички в залата ме питаха защо съм сама, а не с него.
Сега обаче е на друго мнение и живот и здраве за второ е категоричен, че ще присъства.
Сега обаче е на друго мнение и живот и здраве за второ е категоричен, че ще присъства.
Аз напълно подкрепям идеята да присъства.Нека да види с очите си каво представлява раждането,а не само да си представя.Аз раждах секцио и затова таткото не можа да влезе,а искаше.Със сигурност когато мъж види раждането на собственото си дете,никога няма да го забрави и не вярвам да съжалява,че го е направил.Но се иска кураж.Все пак не всеки го има!
Не, не мисля, че му е там мястото. А и не знам как би реагирал на гледката. Най-вероятно ще му прилошее и ще го изведат навън.
Макар че раждах със секцио със спинална анестезия и към края, след като извадиха бебето, ми доскуча и ако беше там можеше да си говорим докато ме шият.
Макар че раждах със секцио със спинална анестезия и към края, след като извадиха бебето, ми доскуча и ако беше там можеше да си говорим докато ме шият.