Искам да попитам майките какво смятат дали мъжете им да присъстват на раждането?Аз бях самичка докато раждах,но сега смятам 4е живи и здрави ако решим да имаме още деца съпругът ми да бъде с мен!Смятам че ще съм по спокойна ако някой в този момент ми държи ръката!
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
аз настоях направо си го изнудих да бъде с мен по ред съвсем неемоционални причини, въпрос на сигурност:
1. когато има един реален външен свидетел различен от докторите, самите те много повече внимават какво правят и с теб и повече с бебето - иначе се подразбира че е думата на 1 родилка срещу тази на целия екип. И ти, и по-лошото и те, съзнават че каквото и да правят - в този момент ти си им в ръцете и после нищо не може да се докаже;
2.не могат да ти бият упойка и после да ти кажат, че детето ти се е родило мъртво, нещо му има и най-добре да го оставиш и да не го виждаш, да го разменят и т.н. за да го продадат на някоя бездетна двойка, за каквито случаи май не само аз съм чела и чувала... колкото и да са абсурдни - в България всичко е възможно;
3. ако някой си позволи да е груб с теб - има някой здрав и прав, който не им е в ръцете и не е в това положение и може да те защити, да им се развика ако трабва и изобщо може реално да направи нещо, за да ги накара да си променят отношението;
4. раждането, още повече раждането на своето дете е единственото истинско чудо под слънцето и един ден това ще един най- скъп спомен, който дори сега да не може да оцени като остарее ще оцени и ще ти е благодарен.
1. когато има един реален външен свидетел различен от докторите, самите те много повече внимават какво правят и с теб и повече с бебето - иначе се подразбира че е думата на 1 родилка срещу тази на целия екип. И ти, и по-лошото и те, съзнават че каквото и да правят - в този момент ти си им в ръцете и после нищо не може да се докаже;
2.не могат да ти бият упойка и после да ти кажат, че детето ти се е родило мъртво, нещо му има и най-добре да го оставиш и да не го виждаш, да го разменят и т.н. за да го продадат на някоя бездетна двойка, за каквито случаи май не само аз съм чела и чувала... колкото и да са абсурдни - в България всичко е възможно;
3. ако някой си позволи да е груб с теб - има някой здрав и прав, който не им е в ръцете и не е в това положение и може да те защити, да им се развика ако трабва и изобщо може реално да направи нещо, за да ги накара да си променят отношението;
4. раждането, още повече раждането на своето дете е единственото истинско чудо под слънцето и един ден това ще един най- скъп спомен, който дори сега да не може да оцени като остарее ще оцени и ще ти е благодарен.
Искам да попитам майките какво смятат дали мъжете им да присъстват на раждането?Аз бях самичка докато раждах,но сега смятам 4е живи и здрави ако решим да имаме още деца съпругът ми да бъде с мен!Смятам че ще съм по спокойна ако някой в този момент ми държи ръката!
Това, мила, трябва да го решите заедно.
Трябва да отчетеш и това, че някои мъже не са способни да присъстват.
Някои жени кават - нека да види какво е и настояват мъжа да присъства на всяка цена. Понякога това присъстване може да се заплати доста скъпо - после мъжа може да получи проблеми в леглото. И това не са крайности или изключения.
oceanid, мила, доводите ти са логични, но в основата си са доста наивни, между нас казано. Вършат работа само ако съпругът е медицинско лице; да отчетем и факта, че свидетелски показания на роднини се приемат на 50%. Не дай Боже да се стига до там!
Според мен решението трябва да е изцяло но бащата.
Не може майката да го ощетява и да не му позволява да присъства по време на раждането на собственото му дете - нито е честно, нито е справедливо!
Изказвания от сорта "няма какво да прави там" са супер егоистични - оставете го сам да си реши, та вие сте майка на децата му, а не негова!
Не може майката да го ощетява и да не му позволява да присъства по време на раждането на собственото му дете - нито е честно, нито е справедливо!
Изказвания от сорта "няма какво да прави там" са супер егоистични - оставете го сам да си реши, та вие сте майка на децата му, а не негова!
Аз много исках съпруга ми да присъства. Той също имаше голямо желание. Но тъй като се наложи секцио, не можа да присъства.
Защо? Аз раждах с планирано секцио с пълна упойка при това и точно заради това съпругът ми присъстваше в родилната зала. Поне един от нас да види как се ражда детето ни. Снимал е цялото раждане с камерата и е стоял на метър от краката ми. Не виждам проблем.
Ако човек се замисли, дори в историческа перспектива, жената никога не е раждала сама и нейно право е да не бъде сама в този момент, има нужда от подкрепа, окуражаване, емоционално отношение.
Обаче - това се е осигурявало винаги от жени, които имат реалната представа какво й се случва, как да реагират и как да помогнат. Един мъж се чувства изгубен и не на място, нищо не е под негов контрол, може да направи твърде малко за комфорта на жена си и като цяло повечето мъже вътре в себе си не се чувстват привлечени от идеята да присъстват.
Мъжът ми беше ясно и категорично против идеята именно по горинте съображения, а и аз, макар да нямам никакви притеснения относно това, че ще ме види да раждам, не държах да е наоколо. Ако можех да избирам, щях да искам при мен да е майка ми или наета дула, която знае какво да прави, за да ми помогне и не ми е роднина
(това относно показанията в съда 
). Бих поискала друга жена при мен не за друго (така и така човек сам се оправя с раждането), ами за да ми напомня нещата, които човек веднага забравя, тъй като е зает със собственото си тяло - например да ми дадат бебето веднага, да не го изнасят от стаята, а да го прегледат при мен и т.н., за които човек рядко успява да се сети и да си ги отстоява сам, след като току-що е минал през бурята на раждането.
Обаче - това се е осигурявало винаги от жени, които имат реалната представа какво й се случва, как да реагират и как да помогнат. Един мъж се чувства изгубен и не на място, нищо не е под негов контрол, може да направи твърде малко за комфорта на жена си и като цяло повечето мъже вътре в себе си не се чувстват привлечени от идеята да присъстват.
Мъжът ми беше ясно и категорично против идеята именно по горинте съображения, а и аз, макар да нямам никакви притеснения относно това, че ще ме види да раждам, не държах да е наоколо. Ако можех да избирам, щях да искам при мен да е майка ми или наета дула, която знае какво да прави, за да ми помогне и не ми е роднина
(това относно показанията в съда ). Бих поискала друга жена при мен не за друго (така и така човек сам се оправя с раждането), ами за да ми напомня нещата, които човек веднага забравя, тъй като е зает със собственото си тяло - например да ми дадат бебето веднага, да не го изнасят от стаята, а да го прегледат при мен и т.н., за които човек рядко успява да се сети и да си ги отстоява сам, след като току-що е минал през бурята на раждането. 
Не бих искала съпругът ми да види гледката как се мъча от ужасяващите контракции. Аз се притеснявах, че има други жени в предродилна зала и са свидетели на това, пък какво остава, ако мъжът ми беше видял. Той се втурва да ме спасява като леко се порежа, а при подобно виене ..... Не, че в родилна зала не ме видяха цял курс студенти... 
Ако нещо се случи с мъжа ми, аз не бих искала да е сам в такъв момент, същото важи и за мен. Затова сме заедно, да се подкрепяме, определено би ми бил опора по време на раждането.
Не можеш ли да се сетиш защо? Защото от болницата не са разрешили. И при нас беше така
Защо? Аз раждах с планирано секцио с пълна упойка при това и точно заради това съпругът ми присъстваше в родилната зала. Поне един от нас да види как се ражда детето ни. Снимал е цялото раждане с камерата и е стоял на метър от краката ми. Не виждам проблем.
Не можеш ли да се сетиш защо? Защото от болницата не са разрешили. И при нас беше така
Категорично не.Винаги съм си казвала ,че родилното е мястото където човек най-лесно може да се травмира ...
Да ти кажа и на мен хич не ми се влизаше в родилно
но когато човек е решил да има дете, трябва да мине през някои неща
Аз пък съм за. Макар че мъжа ми не присъства. Още в началото на бременността ми го питах дали би искал и той каза че това били женски работи. Докъто раждах всички в залата ме питаха защо съм сама, а не с него.
Сега обаче е на друго мнение и живот и здраве за второ е категоричен, че ще присъства.
Сега обаче е на друго мнение и живот и здраве за второ е категоричен, че ще присъства.
Аз напълно подкрепям идеята да присъства.Нека да види с очите си каво представлява раждането,а не само да си представя.Аз раждах секцио и затова таткото не можа да влезе,а искаше.Със сигурност когато мъж види раждането на собственото си дете,никога няма да го забрави и не вярвам да съжалява,че го е направил.Но се иска кураж.Все пак не всеки го има!
Не, не мисля, че му е там мястото. А и не знам как би реагирал на гледката. Най-вероятно ще му прилошее и ще го изведат навън.
Макар че раждах със секцио със спинална анестезия и към края, след като извадиха бебето, ми доскуча и ако беше там можеше да си говорим докато ме шият.
Макар че раждах със секцио със спинална анестезия и към края, след като извадиха бебето, ми доскуча и ако беше там можеше да си говорим докато ме шият.
При нас стана така че нямахме време за да го обсъдим тъй като бебо много подрани, но след като вече знам какво е да раждаш естествено не желая мъжът ми да е до мен. Една от причините е че ще ми пречи да си свърша работата както трябва защото ще ме разсейва.
Смятам че не всеки мъж може да асимилира това което се случва пред очите му. Просто някои мъже се травмират и това им остава за цял живот и да не говорим че сексът коренно се променя но не в добра насока. От друга страна познавам мъже които са отрязали пъпната връв на собственото си дете и това за тях било е уникално преживяване. Затова трябва всяка двойка сама да прецени дали бъдещият татко да бъде там или не.
Смятам че не всеки мъж може да асимилира това което се случва пред очите му. Просто някои мъже се травмират и това им остава за цял живот и да не говорим че сексът коренно се променя но не в добра насока. От друга страна познавам мъже които са отрязали пъпната връв на собственото си дете и това за тях било е уникално преживяване. Затова трябва всяка двойка сама да прецени дали бъдещият татко да бъде там или не.
Моят съпруг присъства на раждането,и този момент е незабравим за него 
и за мен също.Щеше да ми е много самотно и некомфортно ако го нямаше до мен за подкрепа
и за мен също.Щеше да ми е много самотно и некомфортно ако го нямаше до мен за подкрепа 
И при нас беше така.
Присъства. Честно казано, не мога да си представя да раждам сама.
Много ми е интересно за каква гледка говорите. Мъжа стои до вас, гушкате се, дишате заедно, носи ви вода,дава ви шоколад , разхождате се заедно, напъвате заедно, стискате му ръката да счупване , реже пъпната връв и почвате се гушкате 3-4-5 , колкото господ дал. Все пак става въпрос за раждане, не за инквизиция.
По принцип, където живея е рядкост бащата да не присъства на раждането.
Много ми е интересно за каква гледка говорите. Мъжа стои до вас, гушкате се, дишате заедно, носи ви вода,дава ви шоколад
, разхождате се заедно, напъвате заедно, стискате му ръката да счупване , реже пъпната връв и почвате се гушкате 3-4-5 , колкото господ дал. Все пак става въпрос за раждане, не за инквизиция. По принцип, където живея е рядкост бащата да не присъства на раждането.
Ако нещо се случи с мъжа ми, аз не бих искала да е сам в такъв момент, същото важи и за мен. Затова сме заедно, да се подкрепяме, определено би ми бил опора по време на раждането.
Точно така. Това е най-близкият ми човек, с който преживяваме ежедневно радости и тревоги. Когато нещо ме боли максимално се опитва да ме облекчи, същото правя и аз за него. На всичкото това разбиране, което проявяваме един към друг, не ме е срам как ще изглеждам отстрани, това е моят мъж. И неговото желание е да бъде до мен във всеки един момент и най-вече в този, в който ще се роди неговото дете.
Познавам мъж изродил жена си в закъсалата им кола. По близки никога преди това не са били.
През бременността на няколко пъти си променях мнението, но накрая реших, че искам да е с мен, а преди това той ми каза, че от мен зависи.
И досега разказва как е прерязал пъпната връв на сина ни. Аз още си спомням окуражителните му думи докато напъвах, виж самите думи не помня ама помня как ми говореше, как ме галеше и ме гледаше в очите.
На секса ни това, че присъства на раждането въобще не се е отразило, а ако се е отразило е по-скоро в положителен аспект, особено на мен
И досега разказва как е прерязал пъпната връв на сина ни. Аз още си спомням окуражителните му думи докато напъвах, виж самите думи не помня ама помня как ми говореше, как ме галеше и ме гледаше в очите.
На секса ни това, че присъства на раждането въобще не се е отразило, а ако се е отразило е по-скоро в положителен аспект, особено на мен
Аз имах възможност да го поканя и макар да не беше възхитен от идеята, ако бях го помолила да дойде, щеше да го направи. Аз обаче реших, че няма нужда да му причинявам това и го оставихме да чака отвън. Видя бебето минута, след като ми го показаха на мен. И не сгреших. Понеже си пуснах секциото в Интернет, той ми призна, че му е станало малко зле, като е гледал как ми отварят корема. Знам, че ако беше в залата, щеше да издържи гледката, но не знам дали щеше да се чувства добре. А не смятам, че само заради идеята да е с мен на всяка цена трябва да се травмира излишно. Не съм и привърженик на наказателните акции - да види на нас какво ни е, та да ни цени повече.
Много ми е интересно за каква гледка говорите.
Гледката от раждането,мъжете са различни,дори и да искаше нямаше да му позволя.Не мисля,че в точно този момент би искал да ме види в такова състояние...
Аз съм консервативен тип човек и смятам,че жената трябва да има състояния,които мъжа да не вижда,колкото и странно да звучи.
Всеки решава сам разбира се
И ние искахме да присъства и като отидохме в болницата бяхме заедно,после в предродилна също беше до мен ,но при мен се наложи спешно секцио с 8 см. разкритие и аз честно казано не бях приятна гледка................... 
с тези болки... .В операционната бях сама,не смятам,че мъжа ми щеше да издържи на гледката.
Но ако се решим за второ и ако може да е нормално пак бих искала да е до мен.
с тези болки... .В операционната бях сама,не смятам,че мъжа ми щеше да издържи на гледката.Но ако се решим за второ и ако може да е нормално пак бих искала да е до мен.
V USA e mnogo stranno tatkovtsite da ne prisastvat... zashtot obiknovenno tatkovtsite hodiat na klasove s maikite i im pomagat da rodiat zashtoto v klasovete gi uchat kakvo da se ochakva i toi kak bi pomognal na maikata, kato kakva mi e roliata spred Bradley Method ili Lamaz. Sashto taka v USA sashtestvuva iavlenieto "doula" tova e ne tochno akusherka a zhena (obiknovenno zhena) koiato ti pomaga da preminesh prez procesa vazmozhno nai-priatno, koiato pomaga i na tatkoto... sashto taka zavisi kak gledash na razhdaneto, za nasheto semestvo tova e edin duhoven proces, koito obogatiava vsichki... plus tova tatkoto obiknovenno otriazva papnata vrav...
No v BG iavno kulturata e druga i na zhenite im e trudno da vazpriemat razhdaneto kato "semeino sabitie"///
No v BG iavno kulturata e druga i na zhenite im e trudno da vazpriemat razhdaneto kato "semeino sabitie"///
Ние планираме живот и здраве да сме заедно в този момент. По принцип затова сме се насочили към здравно заведение където това се разрешава.
Искаме да остане и с мен през престоя в болницата заедно да изживеем първите мигове с нашето дете. Това ме прави уверена и спокойна.
Съпруга ми е много против тези напивания в деня когато се ражда детето неговото мнение е, че трябва всеки мъж да е до съпругата си и да я подкрепя а за черпене и празнуване има време
Това са ни наши разбирания, всеки решава за себе си.
Искаме да остане и с мен през престоя в болницата заедно да изживеем първите мигове с нашето дете. Това ме прави уверена и спокойна.
Съпруга ми е много против тези напивания в деня когато се ражда детето неговото мнение е, че трябва всеки мъж да е до съпругата си и да я подкрепя а за черпене и празнуване има време
Това са ни наши разбирания, всеки решава за себе си.
Общо взето пред нас този въпрос не съществуваше. Още със забременяването съпругът ми беше въвлечен в проследяването на всичко, което се случва с мен, присъствайки на консултациите. Отношението на акушерката и разговорите ни бяха такива, че просто съвсем естествено се говореше за присъствието на таткото на раждането. Тук, където живея, това е практиката. На мъжа ми това въобще не му се стори странно. Напротив. Двамата сме правили това дете, двамата ще споделим мига на появата му на този свят. Той ще е там, за да ми държи ръката - буквално и преносно. Това е неговата гледна точка. Лично за мен - нито акушерка, нито опитна даула могат да заменят емоционалната страна на присъствието на най-близкия ми човек точно в този момент. А най-прекрасното от второто раждане беше когато след раждането тримата прекарахме остатъка от нощта гушнати в голямо и меко легло. За да е пълна идилията - липсваше само по-големият ни син.
Иначе е много забавно да си припомняме разни случки от ражданията. В първото имаше и някои комични моменти, на които и двамата си се хилим. А и ми беше интерсно да разбера за някои подробности от раждането, които на мен леко ми се губят.
А снимките, кито направи на децата ни в първите минути от живота им, са безценни.
Преди да се роди синът ни,със съпруга ми имахме подобен разговор.Аз му казах,че ако иска да присъства на раждането,ще уважа желанието му.Отговорът беше "Само ако ти много настояваш".Казах "не" и той с видимо облекчение се съгласи с мен.Никога не съм искала да присъства.Не може да помогне,а ако случайно му се стори,че нещо не е както трябва,щеше да стане една....В крайна сметка никой не ни даде възможност за избор,тъй като се наложи спешно секцио.Не мисля обаче,че гледката на толкова много кръв и ясното съзнание чия е тя би му се отразила добре.
Като ви чета оставам с впечатление, че българските мъже са едва ли не най-разглезените и чувствителните - в Европа и Америка е странно татковците да не присъстват по време на раждане.
Аз съм за присъствието на таткото.
Аз съм за присъствието на таткото.
Ами аз не бих направила чак такова обобщение, мога да говоря само за моя си мъж. Не съм омъжена за американец или западноевропеец, за да се вълнувам толкова от тяхното присъствие. Моят нямаше да откаже, но просто нямаше да му понесе. И го казвам, защото видях реакцията му, когато му дадох снимки от естествено раждане, за което писах в едно списание. А честно казано, самата аз на това раждане щях да припадна и се разтреперах от гледката. Така че, всеки си знае прага на търпимост...
Присъства на раждането и на двете ни момичета и не би го пропуснал за нищо на света. Помага ми през контракциите докато сме вкъщи и си стои до мен да отреже връвта.
Като си сложа бебока на корема и тои ме целуне със сълзи в oчите...най-прекрасният момент.
И досега разправяме историите за раждане заедно.
Пък и на мене не ми пречи като той ме гледа с такава любов и възхищение.
Като си сложа бебока на корема и тои ме целуне със сълзи в oчите...най-прекрасният момент.
И досега разправяме историите за раждане заедно.
Пък и на мене не ми пречи като той ме гледа с такава любов и възхищение.
И моят мъж е чувствителен, но ми беше невероятна опора по време на третото раждане. Раждането ми беше кошмарно. Дълги контракции, два часа напъване, бебето се беше извъртяло в лоша позиция в последния момент, аз бях отказала епидурал. Лекарите правеха всичко възможно за да ми спестят секциото и настояваха да продължавам да напъвам, а аз вече отдавна бях стигнала края на силите си. Тогава мъжът ми им постави въпроса ребром, направи го твърдо, каза им че повече не мога и направо ги попита какви са вариантите оттук нататък. Веднага последва консултация с главния лекар и решението за секцио. Фактът че го направи ускори нещата и ми спести още мъки. Преди това аз ги молех да извадят бебето със секцио, те ми отговориха че се прави само в крайни случаи. Когато той им постави въпроса, аз вече не бях в състояние и името си да кажа. Неговите думи имаха по-голяма тежест от моите. На секциото също присъства, ама практиката е да канят татковците към края. Стоеше до главата ми и ми държеше ръката, благодарение на една преграда нито той, нито аз можехме да видим как ме режат. После радостта ни, на нас двамата, заедно, когато проплака детето... Едва часове след това, когато операцията вече беше свършила и ние с бебчо щастливо се гушкахме в леглото, както ни гледаше, сълзите изведнъж рукнаха от очите му... Сега това е един от най-хубавите спомени в живота ни и съм много щастлива че заедно преживяхме това. И някак си трудно ми идва да кажа "Аз родих детето си". На езика първо ми идва "Ние родихме детето си"...
Таткото дойде при нас веднага след раждането на Зорница, видя дъщеря си в първите минути от живота и и остана при мен през двата часа след раждането, през които трябваше да лежа. Точно тогава имах нужда от него - еуфорията от раждането беше минала, бебка вече я бяха взели, в родилната зала имаше само една акушерка и не мога да си представя как бих седяла сама с всичките си мисли и чуства.
В предродилна бях с още две момичета, точно от женска компания имах нужда тогава.
В предродилна бях с още две момичета, точно от женска компания имах нужда тогава.
Моят мъж беше този, който настояваше да присъства и то на планово секцио. Аз му обяснявах, че на секцио не може и хич не ми се искаше да е там и почти го бях убедила, че на секцио неможе, когато седмица преди насрочената дата лекарката ми го пита дали ще присъства и така стана, че беше там. По време на самата операция последното нещо, за което мислех беше мъжът ми, така, че той не ме е притеснявал. Иначе той не съжалява и вече и аз, защото ми разказва неща покрай раждането на Ники, които няма как да съм видяла. За следващото дете нямам представа как ще се роди, но той вече е кандидат да присъства отново.
Аз като се замисля, не съм питала мъжа ми дали ще му понесе. Щом на мен ми понася раждането (а не мен ми прилошава само като си помисля за взимане на кръв) си мисля, че и на него ще му понесе да бъде до мен. Само му казах, че бих искала да е с мен в този момент и ще се чувствам по-спокойна и той не посмя да възрази май Ако се беше възпротивил, щеше да ми стане много неприятно и щях да се разочаровам малко от него. Не искам мъжа ми да седи и да гледа от долу, а само да стои до мен. Той ще види толкова, колкото и аз. Ако прецени, ще пререже той пъпната връв. Ако не иска-няма. Ако иска, той за пръв път ще изкъпе бебчето, ако го е страх-няма. Ако се наложи спешно секцио, се надявам също да е с мен. Както heureuse описа, благодарение на една преграда, бащата не гледа как те режат или шият, но ще присъства и той на първото проплакване на бебчето ни! Какво по-хубаво от това! Тук в Германия, присъствието на бащата се приема за нещо нормално от лекарите, докато според думите на една лекарка от МД в София това било лигавщина... Въпрос на гледна точка. В Германия, гинекологът ми се учуди, когато таткото не дойде на единия от прегледите даже... Според мен е съвсем нормално бащата да участва активно както по времена на бременеенето (нямаше да е лошо, ако можехме да се менкаме един месец да е в него, един месец в мен ), така и при раждането и възпитанието на детето.
Ако се беше възпротивил, щеше да ми стане много неприятно и щях да се разочаровам малко от него. Не искам мъжа ми да седи и да гледа от долу, а само да стои до мен. Той ще види толкова, колкото и аз. Ако прецени, ще пререже той пъпната връв. Ако не иска-няма. Ако иска, той за пръв път ще изкъпе бебчето, ако го е страх-няма. Ако се наложи спешно секцио, се надявам също да е с мен. Както heureuse описа, благодарение на една преграда, бащата не гледа как те режат или шият, но ще присъства и той на първото проплакване на бебчето ни! Какво по-хубаво от това! Тук в Германия, присъствието на бащата се приема за нещо нормално от лекарите, докато според думите на една лекарка от МД в София това било лигавщина... Въпрос на гледна точка. В Германия, гинекологът ми се учуди, когато таткото не дойде на единия от прегледите даже... Според мен е съвсем нормално бащата да участва активно както по времена на бременеенето (нямаше да е лошо, ако можехме да се менкаме един месец да е в него, един месец в мен ), така и при раждането и възпитанието на детето.
Той много искаше да присъства, но аз бях категорично против. И сега като се замисля съм била права. Исках да раждам нормално но по стечение на обстоятелствата се наложи да ме срежат/. Веднага след операцията докато още съм била в упойка са му дали да ме види и той само при вида ми как спя и потрепервам от упойката замлко не е припаднал, представяте ли си ако раждах нормално и той гледаше?
А като дойде да ме види след като се събудих едва не се разрева като ми разправя колко съм била зле. После една седмица ме гледаше като стъклена, аз иска да стана за да си ми дадат детето а той не ставай с тая операция, не ходи не прави това, не прави онова, много ме жалеше
А като дойде да ме види след като се събудих едва не се разрева като ми разправя колко съм била зле. После една седмица ме гледаше като стъклена, аз иска да стана за да си ми дадат детето а той не ставай с тая операция, не ходи не прави това, не прави онова, много ме жалеше
И двамата много искахме да присъства,но няколко дена преди да родя се отказа заради една глупост... Сега много съжалява и живот и здраве,ако имаме други деца вече ще сме заедно.Не мисля,че ще му е проблем да издържи на гледката,защото раждането ми протече много бързо и почти безпроблемно,без крясъци и викове,които биха го стресирали(да е жив и здрав този който е измислил упойките )
Сега много съжалява и живот и здраве,ако имаме други деца вече ще сме заедно.Не мисля,че ще му е проблем да издържи на гледката,защото раждането ми протече много бързо и почти безпроблемно,без крясъци и викове,които биха го стресирали(да е жив и здрав този който е измислил упойките ) 
Смятам, че ще ми е приятно и необходимо таткото да е близо до мен в предродилна зала. Сигурно ще искам д асподеля много неща или пък просто да му се оплаквам. След самото раждана също ми се иска да е до мен. Но по време на същинската част - НЕ! Не защото ще му стане лошо. той по принцип много се страхува от кръв и подобни неща. Но аз не се притеснявам от това че ще му прилошее. Ако раждането протича нормално и е без усложнения може би няма да ми пречи да присъства. Но не мога да си представя да ме види да повръщам, да крещя и т.н. Накак си не ми се връзва да му остане спомена с изкривеното ми лице, например.
Раждах в болница, в която това не е позволено, но, честно казано, бих се радвала на неговата подкрепа в този момент. А и той няма нищо против. Следващият път, живот и здраве!
По принцип това е лично решение, няма универсален отговор - има притеснителни жени, има чувствителни на подобни гледки мъже - важното е двамата да се чувстват комфортно.
По принцип това е лично решение, няма универсален отговор - има притеснителни жени, има чувствителни на подобни гледки мъже - важното е двамата да се чувстват комфортно.
Това, кето чувам от вас е думата "паника." Няма ли класове в България където да посещават мама и тати и да знаят какви са етапите на раждането, и какво точно прави доктора... защото Планиката" идва от неизвестното... Това което ми помага е че моят доктор има много мило отношение към пациентките... когато аз говоря, той мълчи... и ни обяснява всичко. По този начин се гради доверие... За нашето семейство, раждането на нашата дъщеря е преди всичко духовно преживаване... физическия аспект е подробност. Аз бих искала някой да може да каже една две молитви с мен, а кой по-подходящ от моя мъж...
Преди много исках мъжът ми да е до мен в момента на раждането. На няколко пъти го попитах дали има желание да присъства, но той категорично отрече.
1. Не смятам да му се налагам с моето мнение.
2. Виждам, че няма да се чувства добре, ако е при мен при раждането.
3. Виждам, че много ме жали сега, когато съм бременна и не ми дава да правя нищо. Представям си как ще се чувства по време на раждането, когато ще ме гледа как се мъча, а той няма да може да направи нищо.
4. Едва ли присъствието му на раждането ще ни направи по-близки, отколкто сме си сега.
Една мама беше написала по-горе, че е важно мъжът сам да иска и това да е негово решение, а не майката да се налага. Подкрепям с 2 ръце мнението.
1. Не смятам да му се налагам с моето мнение.
2. Виждам, че няма да се чувства добре, ако е при мен при раждането.
3. Виждам, че много ме жали сега, когато съм бременна и не ми дава да правя нищо. Представям си как ще се чувства по време на раждането, когато ще ме гледа как се мъча, а той няма да може да направи нищо.
4. Едва ли присъствието му на раждането ще ни направи по-близки, отколкто сме си сега.
Една мама беше написала по-горе, че е важно мъжът сам да иска и това да е негово решение, а не майката да се налага. Подкрепям с 2 ръце мнението.
... Няма ли класове в България където да посещават мама и тати и да знаят какви са етапите на раждането, и какво точно прави доктора... защото Планиката" идва от неизвестното...
Има, но жените не допускат мъжете си да припарят
изпитват срам от раждането, затова. Не го исках при мен. Той също не искаше.
И по-добре. Не смятам, че мястото на мъжа е в родилната зала.
И по-добре. Не смятам, че мястото на мъжа е в родилната зала.
Има, но жените не допускат мъжете си да припарят
изпитват срам от раждането, затова.Хайде не изопачавай нещата, не става въпрос за срам в никакъв случай!
Хайде не изопачавай нещата, не става въпрос за срам в никакъв случай!
Е, точно твоята причина не знам каква е, говоря за общия случай
Хайде не изопачавай нещата, не става въпрос за срам в никакъв случай!
Е, точно твоята причина не знам каква е, говоря за общия случай
Ами едва ли на "общия случай" проблема е срам от раждането
Нека уточнят останалите. Хайде не изопачавай нещата, не става въпрос за срам в никакъв случай!
Е, точно твоята причина не знам каква е, говоря за общия случай
Ами едва ли на "общия случай" проблема е срам от раждането
Нека уточнят останалите.Може и срам да е. Особено ако таткото не е участвал в правенето.
Тогава по-добре на кръчма.
Много ми е странно като казвате, че не му там мястото на мъжа. Е, къде му е мястото, докато раждате? Да черпи в някоя кръчма ли?
Ако знам, че е в някоя кръчма, ще напъвам стриктно и съсредоточено в желаието си и аз да съм там
Нищо, че няма да мога да отида при тях след това 
Ne razbiram? Sramno razhdane? Az kato se razhozhdam po ulitsite na BG i kato gledam kak sa oblecheni niakoi zheni, po-skoro tova bi bilo sramno (spored men)... mnogo intersno, no ima nai-razlichni hora, i tova e dobre.
Naistina li maikite ne iskat bashtite da pripariat do zhenskite klasove? Interesno mi e, zashtoto po printsip na tiah tatkovtsite im e po-trudno da se svarzhat emotsionalno s deteto, zashtoto vse pak ne go nosiat 9 mesetsa kato nas, i tova e hubava vazmozhnost te da stanat chast ot procesa...
Naistina li maikite ne iskat bashtite da pripariat do zhenskite klasove? Interesno mi e, zashtoto po printsip na tiah tatkovtsite im e po-trudno da se svarzhat emotsionalno s deteto, zashtoto vse pak ne go nosiat 9 mesetsa kato nas, i tova e hubava vazmozhnost te da stanat chast ot procesa...
С мъжа ми сме приживели страхотни моменти заедно - от романтични по-романтични, от незабравими, още по-незабравими! Но споделянето на раждането беше най-прекрасния и незабравим момент и за двама ни! Дори и да се чудил, когато предприе тази стъпка, сега съм убедена, че ако един ден си имаме и друго детенце, без грам съмнение ще присъства пак!
Може и срам да е. Особено ако таткото не е участвал в правенето.
Тогава по-добре на кръчма.
Тогава по-добре на кръчма.
Wow, kolko intereso, nikoga ne sam i mislila che mozhe da ima tolkova razlichni mnenia na tazi tema... za men e mnogo interesno. A kade a togava tatkovtsite kato ne sa do vas? V kshti li si sediat? Na rabota li sa? Koi vi pomaga da si regulirate dishaneto? A koi sledi dali razhdaneto e spored plana koito ste napravili? lekariat li? Mersi!
при първото ми раждане мъжът ми присъства, да подкрепяше ме, но и може би повече се бях отпуснала че не съм сама и ми беше адски трудно, пък и на него, при второто раждане той беше съгласен да присъства но аз реших че искам сама да раждам, може би защото бях сама, разчитах само на себе си, или защото е било второ раждане но мина много по гладко и лесно, и мисля че направих правилен избор, всичко е въпрос на избор и човек, ако имате желание и двамата не виждам причина да не присъства таткото
и двата пъти присъства
първоначално бях против, но след разговори с познати и темите във форума се реших. При първото раждане присъствието му много много ми помогна! а според него много го е променило - казва че аз съм станала майка а той татко. вярвам че е така - сега активно се включва в отглеждането и на двете деца.... ако раждам трето пак ще присъства. никога не бих го лишила от емоцията да стане татко!
първоначално бях против, но след разговори с познати и темите във форума се реших. При първото раждане присъствието му много много ми помогна! а според него много го е променило - казва че аз съм станала майка а той татко. вярвам че е така - сега активно се включва в отглеждането и на двете деца.... ако раждам трето пак ще присъства. никога не бих го лишила от емоцията да стане татко!
Не 
Едно време мъжете не са присъствали и сега не е редно
Едно време мъжете не са присъствали и сега не е редно
Едно време жените не са раждали в болници, а на полето
. Но сега не е редно да родиш на полето нали? 
Въпрос на избор за двойката. Разни хора, разни идеали. Моят мъж присъства на първото раждане. Часовете на раждането и следващите дни в болницата заедно са незабравими спомени за нас. Мъжът ми месеци наред разказваше със сълзи на очите как бил първия видял и пипнал бебето. Сега лятото пак ще сме заедно за раждането на второто ни дете. Но тук е напълно нормално бащата да присъства на прегледите, на курсовете и на раждането. Ние дори трябваше да обясняваме защо сме само двамата, без родата
На мен не ми пречи, че има жени, които не искат мъжете им да присъстват, пречи ми, че в България има болници, които не дават право на избор. Това вече е назадничаво.
Половината си бременност прекарах в България ( не бях сигурна дали ще раждам в САЩ или в БГ), най-голямото ми разочарование беше факта, че гинекологът започна да ми обяснява колко грозна гледка била раждащата жена и как сме били гледали много филми и затова сме искали мъжа ми да присъства. Слава богу, не ми се наложи да раждам при гинеколог с такива разбирания.
Сега лятото пак ще сме заедно за раждането на второто ни дете. Но тук е напълно нормално бащата да присъства на прегледите, на курсовете и на раждането. Ние дори трябваше да обясняваме защо сме само двамата, без родата На мен не ми пречи, че има жени, които не искат мъжете им да присъстват, пречи ми, че в България има болници, които не дават право на избор. Това вече е назадничаво.
Половината си бременност прекарах в България ( не бях сигурна дали ще раждам в САЩ или в БГ), най-голямото ми разочарование беше факта, че гинекологът започна да ми обяснява колко грозна гледка била раждащата жена и как сме били гледали много филми и затова сме искали мъжа ми да присъства. Слава богу, не ми се наложи да раждам при гинеколог с такива разбирания.
Не
Едно време мъжете не са присъствали и сега не е редно
Едно време мъжете не са присъствали и сега не е редно
Ние дори трябваше да обясняваме защо сме само двамата, без родата
Това да не е цирк?Аз фокуси ли правя или дете раждам???Интересни традиции има зад океана...
Ne znam dali sa stranni zadokeanskite nravi (za tiah sa tolkova stranni bulgarskite kolkoto i za vas tehnite)... samo iskam da kazha che "tehnite" babi i diadovtsi, koito se "narezhdat" ne go praviat da davat akali, da ti navlizat v lichnoto prostranstvo po vsiakakav nachin, ili pak oshte po zle, da izpadat v izlishna panika za vsiako malko neshto, ami naprimer da darzhat videokamerata, da otgovariat na telefona i da kazvat na drugite rodnini kak varvi vsichko, ili v sluchai na domasshnoto razhdane da assistirat na akusherkata s kakvoto mogat... za vseki sluchai povecheto hora ne misliat che razhdaneto e grozno ili smeshno, a che e neshto mnogo mnogo duhovno i lichno, i se chuvstvat mnogo gordi i shtastlivi ako gi pokanish...
Struva mi se che tova "zabraniavane" na tatkovtsite da hodiat v rodilnata zala niama da se promeni dokato samite zheni ne iskat promiana, dori i tezi koito "ne gi iskat"...
Struva mi se che tova "zabraniavane" na tatkovtsite da hodiat v rodilnata zala niama da se promeni dokato samite zheni ne iskat promiana, dori i tezi koito "ne gi iskat"...
И ние ходехме заедно с мъжа ми на всеки преглед на ехограф, докато бях бременна. Два пъти сестра ми и майка ми и веднъж баща ми идва. Изгаряха от любопитство да зърнат малкото човече още в корема ми. Мъжът ми всеки път се вълнуваше повече и от мен при срещата с бебчо. А сестра ми, с която сме много привързани, дори ми беше споделила, че ако мъжът ми не иска да присъства на раждането /даже тя беше против/, тя искала да дойде . Тъй че желаеща рода да присъства и в Бг има.
. Тъй че желаеща рода да присъства и в Бг има. 
Не бих позволила да присъства.
Сигурно това ще е момента в който ще съм най-непривлекателна. Освен това често се случва при нормално раждане жената да се изпусне от напъните. Не мисля, че е гледка, която бих показала на мъжа си.
Сигурно това ще е момента в който ще съм най-непривлекателна. Освен това често се случва при нормално раждане жената да се изпусне от напъните. Не мисля, че е гледка, която бих показала на мъжа си.
Ти сериозно ли ? Та нали това е най-близкия ти човек и ако с него ще споделяш остатъка от живота си тепърва ще има де се виждате в "непривлекателни" моменти.
Не бих позволила да присъства.
Сигурно това ще е момента в който ще съм най-непривлекателна. Освен това често се случва при нормално раждане жената да се изпусне от напъните. Не мисля, че е гледка, която бих показала на мъжа си.
Сигурно това ще е момента в който ще съм най-непривлекателна. Освен това често се случва при нормално раждане жената да се изпусне от напъните. Не мисля, че е гледка, която бих показала на мъжа си.
Ти сериозно ли ? Та нали това е най-близкия ти човек и ако с него ще споделяш остатъка от живота си тепърва ще има де се виждате в "непривлекателни" моменти.
Ами какво ще стане когато станеш на 40, 50, 60 години, когато те болят ставите и не ти е нито до фитнес нито до фризьор, или пък не дай си боже имаш някаква медицинска причина, поради която ще ти е "неудобно" По хубаво е да се търсят причини зад това "няка си" и "все пак" защото те не съществуват сами по себе си, във въздуха... или пък ами аз така мисля"...
Аз съм категорично против. И преди да родя бях на това мнение, сега още повече. Гледката на раждащата жена не е особено приятна. Не омаловажавам акта на раждането, това е нещо велико, гледката на раждащото се човече също е велика, незабравима, но аз за себе си знам, че имам нужда да си съхраня достойнството и да не позволявам на мъжа ми (именно защото за мен той наистина е най-близкият ми човек) да ме вижда толкова изтерзана и пищяща.
Изчитайки цялата тема, стигам до извода, че на жените им е вменено едва ли не чувството на вина и срам от раждането. Мисля, че всяка суета в случая е напълно излишна. Как може този така сакрален миг да бъде грозен и неприятен?! Няма нужда да се прави аналог с раждането в останалите европейски страни или САЩ, става ясно, че всичко се дължи на разлика в културата, ценностите и разбиранията на хората.
Аз пък като чета цялата тема и оставам с впечатлението, че мамите дето са в чужбина леко започват да преиграват с тия обобщения - българските мъже срещу чудесните и невероятни татковци чужденци. Моля ви се, стига с тия обобщения. А най-много обичам поамериканчени и поевропейчени жени, дето изведнъж са станали толкова културни и с такива ценности, че не могат да проумеят разбиранията ни. Горките ние, живеещи с тия балкански простаци, оставили ни да се мъчим сами...
Аз пък като чета цялата тема и оставам с впечатлението, че мамите дето са в чужбина леко започват да преиграват с тия обобщения - българските мъже срещу чудесните и невероятни татковци чужденци. Моля ви се, стига с тия обобщения. А най-много обичам поамериканчени и поевропейчени жени, дето изведнъж са станали толкова културни и с такива ценности, че не могат да проумеят разбиранията ни. Горките ние, живеещи с тия балкански простаци, оставили ни да се мъчим сами...
Стига бе, хора .
Достойно е да раждаш.
/няма връзка с поамериканчване, поевропейчване и др.подобни/
. ...... Гледката на раждащата жена не е особено приятна. ......аз за себе си знам, че имам нужда да си съхраня достойнството и да не позволявам на мъжа ми (именно защото за мен той наистина е най-близкият ми човек) да ме вижда толкова изтерзана и пищяща.
Достойно е да раждаш.
/няма връзка с поамериканчване, поевропейчване и др.подобни/
И аз това исках да кажа че е въпрос на манталитет и култура... (не в смисъл на култура с коя ръка си държиш виличката, а по-скоро на "бит и съзнание") Но на мен ми е цудно как жените ще преодолеят това "срамно" чувство, като често им липсва и най-елементарната подкрепа... аз с ужас чета как лекарите им казват "аз пазарлъци не търпя" или наричат "лигавщина" желанието на една майка да бъде с мажа си... И все пак за мен беше безкрайно шокиращо някой да каже че раждането и е "под достойнството..." Мое скромно лично мение е, че "правенеото" на детето не е по-безсрамно (или срамно, зависи от гледната точка) от крайния процес Аз също трябваше да продолявам своите предразсъдъци като в началото като не исках мъж гинеколог, НО... колко много сма благодарна че успях и сега сам много много щастлива с докторите които са ми помагали... Ето няколко видеа по youtube... нека се спрем върху реакциите на мъжете които наблюдават този "срамен" акт наречен раждане...
http://www.youtube.com/watch?v=fJgcRmA3ilM
http://www.youtube.com/watch?v=niJ6F2p9Ql8
http://www.youtube.com/watch?v=XRAaFScuqmA
http://www.youtube.com/watch?v=fJgcRmA3ilM
http://www.youtube.com/watch?v=niJ6F2p9Ql8
http://www.youtube.com/watch?v=XRAaFScuqmA
Аз съм категорично против. И преди да родя бях на това мнение, сега още повече. Гледката на раждащата жена не е особено приятна. Не омаловажавам акта на раждането, това е нещо велико, гледката на раждащото се човече също е велика, незабравима, но аз за себе си знам, че имам нужда да си съхраня достойнството и да не позволявам на мъжа ми (именно защото за мен той наистина е най-близкият ми човек) да ме вижда толкова изтерзана и пищяща.
че какво по достойно от това да вдъхнеш живот може да ти се случи????????????
само присъствайки на раждането ще може да осъзнае колко важна става неговата роля от този момент, като баща и съм сигурна, че отношението към жената ще се промени значително
най -лесно е да пръскаш семето си и после да се наречеш баща , но нека поне да знаят ,че това бебе не пада от въздуха и не идва толкова лесно и приятно както е създадено
Кой, къде, и кога е казал нещо лошо за българските татковци... при положение че има "български" съпрузи които са се борили със зъби и нокти да са до съпругите си, но им е било попречено, за което ги поздравявам най-сърдечно... тук до сега май мнения изразяват само мами.. А ако и го дразни някои една жена да каже нещо хубаво, любящо, и благодарно за мъжа до себе си, били то "българкси" или "чуждестранен" татко... аз наистина сам му последния проблем!
Кой, къде, и кога е казал нещо лошо за българските татковци... при положение че има "български" съпрузи които са се борили със зъби и нокти да са до съпругите си, но им е било попречено, за което ги поздравявам най-сърдечно... тук до сега май мнения изразяват само мами.. А ако и го дразни някои една жена да каже нещо хубаво, любящо, и благодарно за мъжа до себе си, били то "българкси" или "чуждестранен" татко... аз наистина сам му последния проблем!
Това, че един мъж е избрал да не присъства на раждане, не означава кофти манталитет или глезотия. Има хора, на които кървищата не им понасят, ако ще да посетят и десет курса за бременни. Или на всяка цена мъжете трябва да гледат нещо, от което им прилошава, сакън някой да не ги упрекне, че се държат странно, разглезено или, че не са грижовни.
Тук ставаше въпрос че вие ни карекохте "поамериканчени" и "поевропейчени" и ни обвинихте че сме делели татковците на "български" и "чуждестранни"... а не на кой му става лошо, и кой е по-грижовен. Съжалявам но това беше много некоректо, и ако бях на ваше място бих се извинила... но не вярвам това да стане, защото просто не беше фактически вярно.
Аз много исках мъжът ми да присъства на раждането и почти го бях убедила, че така е по-добре за трима ни, но на последните консултации акушерката взе да му обяснява, че мястото на мъжа не било в родилната зала и разни врели некипели. Та накрая си родих сама. Сега като си говорим, и той е на мнение, че е трябвало да бъде с мен, но ... да се надяваме, че за следващото нищо няма да ни попречи.
Моят съпруг присъства на раждането на близначките и със сигурност ще присъства и на това раждане. Не, че е ме е страх да съм сама или нещо такова, но решихме, че и той има право да участва в това приключение и да бъде съпричастен към болките ми, както и има право да види заедно с мен за пръв път плодовете на нашата любов и до сподели щастието си с мен както и аз моето с него.
Аз съм категорично против. И преди да родя бях на това мнение, сега още повече. Гледката на раждащата жена не е особено приятна. Не омаловажавам акта на раждането, това е нещо велико, гледката на раждащото се човече също е велика, незабравима, но аз за себе си знам, че имам нужда да си съхраня достойнството и да не позволявам на мъжа ми (именно защото за мен той наистина е най-близкият ми човек) да ме вижда толкова изтерзана и пищяща.
Да не би да съм се объркала нещо и форумът да е станал място, където определяме кой какъв е? Аз изказах мнението си, не агитирам някого да се съгласи с мен и не нападам никого.
Също така НИКЪДЕ не съм написала, че е недостойно да раждаш.
Зададен е въпрос, аз отговарям, давам мнението си, не нападам никого, моля не ме нападайте
Тук ставаше въпрос че вие ни карекохте "поамериканчени" и "поевропейчени" и ни обвинихте че сме делели татковците на "български" и "чуждестранни"... а не на кой му става лошо, и кой е по-грижовен. Съжалявам но това беше много некоректо, и ако бях на ваше място бих се извинила... но не вярвам това да стане, защото просто не беше фактически вярно.
Като ви чета оставам с впечатление, че българските мъже са едва ли не най-разглезените и чувствителните - в Европа и Америка е странно татковците да не присъстват по време на раждане.
No v BG iavno kulturata e druga i na zhenite im e trudno da vazpriemat razhdaneto kato "semeino sabitie"///
В темата се видя, че всяка жена си има ЛИЧНИ съображения за присъствието или отстъствието на таткото. И представи си lids law, имаме си и тук курсове за бременни и много хора вземат решение за отстъствието на таткото и след такива курсове. И не става въпрос за паника или неинформираност. Става въпрос точно за информиран избор. И раждането на децата ни не е по-малко "семейно събитие", излез малко от американските клишета...
Аз лично съм за присъствието на таткото, не се притеснявам, че сигурно ще се разкрият не чак толкова привлекателни гледки и не си мисля, че след това няма да съм желана от него! Твърдо съм за присъствието на таткото,той трябва да види раждането на детето си и поне за миг да преживее и да стане част от него! Дай боже за в бъдеще да ми се случи!!! 
Като ви чета оставам с впечатление, че българските мъже са едва ли не най-разглезените и чувствителните - в Европа и Америка е странно татковците да не присъстват по време на раждане.
В темата се видя, че всяка жена си има ЛИЧНИ съображения за присъствието или отстъствието на таткото. И представи си lids law, имаме си и тук курсове за бременни и много хора вземат решение за отстъствието на таткото и след такива курсове. И не става въпрос за паника или неинформираност. Става въпрос точно за информиран избор. И раждането на децата ни не е по-малко "семейно събитие", излез малко от американските клишета...
Агресията ти е неуместна, още повече, че явно си движима от криворазбрано чувство за обида по повод собствения мъж. Не е нужно да глобализираш собствените проблеми по този начин.
Както виждаш, живея в София, бащата на детето ми е българин. Репликата ми беше провокирана от мненията на мамите, и тяхното нежелание мъжете да присъстват - да не ги били виждали в това състояние. Разбира се, че всеки мъж има правото да е слаб, но в случая става дума за това, че тях дори никой не ги и пита, дали искат да присъстват или не.
По повод кървищата - мога да коментирам само моето нормално раждане - кървища нямаше.
Не знам на теб какво ти е направила америка, западна европа и т н, но щом искаш да си излееш яда, ОК, мен това не ме притеснява... не знам ти какво знаеш за "американските клишета" защто просто такива няма... държавата е много разнообразна, и хората са много идентични... пожелавам ти един ден да я видиш а не да я плюеш, но какато и да е... Но е истина че аз в САЩ не познавам един татко които да е в добри отношения с майката на детето си който да не иска да присъства на раждането на детето си... в Южна Азия нещата не стоят така, не познавам много които изобщо им е давана тази възможност. За това казах че зависи от културата, госпожо... ами аз много се радвам че има курсове, нали и аз това искам, да има повече такива, да раждат жените в БГ по-добре...хората питат, понякога в лични съобщения, и аз за това отговарям. Имам опит от САЩ И Южна Азия... Кой говори лошо за българските татковци, за това че в БГ не е по-малко семейно събитие и.т.н...
Льо Пингвин, аз проблем с моето решение нямам, просто не ми харесват обобщенията за разглезените български мъже, сравнени с невероятните европейци и американци.
Мда. Добър повод да поговорим и за разглезените български жени.
Преди да родя често се замислях по този въпрос питала съм и мъжът ми какво мисли.Лично за себе си реших,че това е много личен момент,който една жена преживява и не бих искала той да е до мен.Неговото мнение съвпадна с моето.И двамата бяхме изгледали няколко филма как протича едно нормално раждане.
Не ми допада идеята...
Но кой както си предпочита
Но кой както си предпочита
После имат проблем с либидото. Така съм чувала
А това е най-големия мит. Развенчан мит при това.
Аз само пожелавам на така анти-американски настроенава мама да бъде щастлива... защото това е най-големият подарък, които можем да направим на съпрузите си и на бебчетата... Но, имам чувството, че реакцията щеше да бъде същата независимо дали си говорим за татковци в родилната зала или за консервиране на кисели краставички... Има много хора отвъд окена които се борят за подобряването на условията в България за семействата, особено за жените и децата, въпреки реакции като тази...
Докато те преместят в родилна зала и започнат напъните и т.нар. "период на изгонване на плода" или най-елементарно казано същинското раждане минават часове.Защо в предродилна зала таткото да не присъства. Тогава съвсем спокойно може да ти държи ръката, да говорите и т.н. На мен обаче идеята да бъде в родилна зала и да гледа как излиза бебето, особено при нормално раждане, не ми допада. Гледала съм раждане, на живо, и смея да кажа, че гледката не е за всеки. Аз самата промених отношението си към женската анатомия, а за един мъж не знам.
Аз само пожелавам на така анти-американски настроенава мама да бъде щастлива... защото това е най-големият подарък, които можем да направим на съпрузите си и на бебчетата... Но, имам чувството, че реакцията щеше да бъде същата независимо дали си говорим за татковци в родилната зала или за консервиране на кисели краставички... Има много хора отвъд окена които се борят за подобряването на условията в България за семействата, особено за жените и децата, въпреки реакции като тази...
Моля те, обсни ми как точно хора, напуснали България се борят за подобряването на живота ни?
Аз и преди съм писала по темата.... Тази тема е почти като Хамлетовия въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?..."
Всеки има право на собствено мнение и би трябвало да уважаваме мнението си и това на другите, макар доста често да влизат в противоречие.
И двата пъти мъжът ми присъстваше на раждането (аз раждах секцио и двата пъти) и за мен това беше много важно. От разговорите, които съм водила с него останах с впечатлението, че за не го е било също толкова важно. Като го слушам как обяснява на хората как сме раждали и как е видял появата на децата ни, се убеждавам все повече и повече, че сме взели праивлното решение за присъствието на таткото.
Така и не мога да разбера обаче, защо тези дискусии се водят само и основно в България. В Англия, например, ако отидеш да раждаш сама, всички те гледат доста странно и смея да твърдя почти накриво. Почти не знам за жена, която да е раждала сама, със сигурност не и между познатите ни. Тук, обаче това е една доста силно дискутирана тема, а в крайна сметка всеки ще ражда както иска.
Всеки има право на собствено мнение и би трябвало да уважаваме мнението си и това на другите, макар доста често да влизат в противоречие.
И двата пъти мъжът ми присъстваше на раждането (аз раждах секцио и двата пъти) и за мен това беше много важно. От разговорите, които съм водила с него останах с впечатлението, че за не го е било също толкова важно. Като го слушам как обяснява на хората как сме раждали и как е видял появата на децата ни, се убеждавам все повече и повече, че сме взели праивлното решение за присъствието на таткото.
Така и не мога да разбера обаче, защо тези дискусии се водят само и основно в България. В Англия, например, ако отидеш да раждаш сама, всички те гледат доста странно и смея да твърдя почти накриво. Почти не знам за жена, която да е раждала сама, със сигурност не и между познатите ни. Тук, обаче това е една доста силно дискутирана тема, а в крайна сметка всеки ще ражда както иска.
Аз съм твърдо за присъствието на бащата,за да не си скалъпват после докторите това и онова, за да има подкрепа и сигурност при раждането майката.Щях да родя сама в предродилна,след петминутно крещене някой да дойде,защото имаше и друга родилка,ми биха упойка да не викам,че едва ли не съм пикла.А вярвайте ми че на болка издържам и през живота си дори хапче за глава съм пила броени пъти!Та бебо си тръгна да излиза в предродилна,на мен ми биха упойка и резултата е задушаване на детето, господ беше с мен и ми прати един от лекарите "СЛУЧАЙНО" да провери дали нямам разкритие, а то вече бях минала 10 см, родих за 5 мин. с над 25 шефа,а бебо беше с огромен оток и не дишащ.За щастие на всички ни/ включително и на екипа,който доста се поизплаши, и има защо/ Бебо след манипулациите издиша и беше в ковьоз 4 дена - на кислород.ПО ВИНА НА ЛЕКАРИТЕ!!!!Мислите ли ,че ако бащата беше до мен щеше да се стигне дотук, никога!Твърдо ЗА присъствието на таткото!!!
Аз съм твърдо за присъствието на бащата,за да не си скалъпват после докторите това и онова, за да има подкрепа и сигурност при раждането майката.Щях да родя сама в предродилна,след петминутно крещене някой да дойде,защото имаше и друга родилка,ми биха упойка да не викам,че едва ли не съм пикла.А вярвайте ми че на болка издържам и през живота си дори хапче за глава съм пила броени пъти!Та бебо си тръгна да излиза в предродилна,на мен ми биха упойка и резултата е задушаване на детето, господ беше с мен и ми прати един от лекарите "СЛУЧАЙНО" да провери дали нямам разкритие, а то вече бях минала 10 см, родих за 5 мин. с над 25 шефа,а бебо беше с огромен оток и не дишащ.За щастие на всички ни/ включително и на екипа,който доста се поизплаши, и има защо/ Бебо след манипулациите издиша и беше в ковьоз 4 дена - на кислород.ПО ВИНА НА ЛЕКАРИТЕ!!!!Мислите ли ,че ако бащата беше до мен щеше да се стигне дотук, никога!Твърдо ЗА присъствието на таткото!!!
Аз мисля, че за този случай мога да изисквам да пуснат майка ми да присъства вместо мъжа ми.
нямаше да откажа да ми прави компания в предродилна-раждах 17 часа и щеше да ми е по-добре да е с мен.
ама да ми гледа между краката в родилна с всички разкъсвания,кървища и мизерии
дори до главата ми да стои,едва ли ще му се спестят някои гледки
така,че в родилна зала таткото не ми трябва,пък и ако вземе да ми се тръшне там ужасен-не,благодаря
ама да ми гледа между краката в родилна с всички разкъсвания,кървища и мизерии
дори до главата ми да стои,едва ли ще му се спестят някои гледки
така,че в родилна зала таткото не ми трябва,пък и ако вземе да ми се тръшне там ужасен-не,благодаря
Аз лично много се страхувам от мисълта за раждането... Не знам дали няма да се паникьосам като дойде момента, но знам че ще съм много по-спокойна като знам, че таткото е до мен. Той още не знае за моите намерения, но мисля да започна да му говоря от сега, че не остана много време
Ако той иска да присъства - аз съм "ЗА", защото го обичам и смятам, че като съпруга трябва да уважа мнението и желанието му, а и ще ми е хубаво да споделим тоя момент, нали затова сме семейство!
Ако той не иска да присъства - пак ще уважа мнението му и пак защото го обичам, а и не ми представлява трудност да се справя с физическо-психическия процес на раждането и престоя в болницата, все пак вече ми се е случвало, ще го изтърпя още веднъж, защото знам че е в името на нещо наистина хубаво и което е смисъл на живота ми!
Ако той не иска да присъства - пак ще уважа мнението му и пак защото го обичам, а и не ми представлява трудност да се справя с физическо-психическия процес на раждането и престоя в болницата, все пак вече ми се е случвало, ще го изтърпя още веднъж, защото знам че е в името на нещо наистина хубаво и което е смисъл на живота ми!
Не .Аз не бих желала да присъства.
АМА ТАЗИ ТЕМА ПРЕЗ СЕДМИЦА СЕ ВЪРТИ...........
МНОГО Е МОДНА ЯВНО 
КАКВО Е ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНО АБЕ ЧОВЕК ЗНАЕ ЛИ?! 
Аз съм абсолютно ЗА присъствието на таткото, в крайна сметка и той трябва да усети раждането на бебето, а и той не вижда това, което вижда доктора - стои зад главата на родилката и на дали вижда нещо повече от коленете и. Нашия татко се беше навил да присъства, но аз му показах едни снимки на раждания и се отказа 
Сега се опитвам да го убедя на ново
Сега се опитвам да го убедя на ново 
Не смятам за нормално един мъж да гледа всичко това.Това е мое мнение....
Съгласна съм с теб
Зависи от съпруга. Дали той иска. Дали раждащата иска.
Втората си дъщеря родих във вода, в присъствието на съпруга. Той се опасяваше, че само ще заема място, ако се наложи бърз екшън и струпване на персонал. В залата с ваната има една ниша, зад главата на родилката се пада, където таткото се намести чудесно.
Освен морална подкрепа, татито имаше и по-тривиални задачи: да снима, да пусне плейъра с подбрана от мен музика, да запали ароматна пръчица, а когато дойде момента с напъването имаше и едно "силово" включване - държеше ме под мишниците, а аз се държах с двете ръце за него, зад врата му. Това чисто практично, във ваната липсват специални дръжки за захващане при напъването и така е по-удобно. От друга страна изпитах усещането, което са изпитвали жените в други времена и от други етноси - слагали са ги да раждат в скута на мъж им т.е. сякаш раждаме заедно.
Раждането беше леко, безболезнено и красиво. Не някакъв касапски акт. Имаше много усмивки.
Изживяването беше прекрасно и много сплотяващо. И за двамата.
Втората си дъщеря родих във вода, в присъствието на съпруга. Той се опасяваше, че само ще заема място, ако се наложи бърз екшън и струпване на персонал. В залата с ваната има една ниша, зад главата на родилката се пада, където таткото се намести чудесно.
Освен морална подкрепа, татито имаше и по-тривиални задачи: да снима, да пусне плейъра с подбрана от мен музика, да запали ароматна пръчица, а когато дойде момента с напъването имаше и едно "силово" включване - държеше ме под мишниците, а аз се държах с двете ръце за него, зад врата му. Това чисто практично, във ваната липсват специални дръжки за захващане при напъването и така е по-удобно. От друга страна изпитах усещането, което са изпитвали жените в други времена и от други етноси - слагали са ги да раждат в скута на мъж им т.е. сякаш раждаме заедно.
Раждането беше леко, безболезнено и красиво. Не някакъв касапски акт. Имаше много усмивки.
Изживяването беше прекрасно и много сплотяващо. И за двамата.
Били lidia dimitrova Не, не смятам, че мъжът трябва да присъства на раждането. Може би на раждане със секцио със спинална - да, но да ме вижда как раждам нормално, не благодаря! Мисля, че това е момент, в който жената ще се справи сама и без съпругът да я държи за ръката.
Категорично да! Раждането е един невероятен и неповторим миг и двамата искахме да го споделим и изживеем заедно, както всички други красиви моменти от съвместния ни живот. Когато първата ни дъщеричка дойде на бял свят, нямаше вариант съпругът ми да присъства. Усещането от раждането и до сега ми навява хлад и бях невероятно щастлива когато се появи малкото безпомощно човече - сякаш в негово лице открих подкрепа от близко същество.
Съпругът ми беше до мен при второто раждане и думите никога няма да са достатъчни, за да опиша разликата в емоциите. И за двама ни.
Държа да подчертая, че и двете раждания бяха по нормален път, не особено тежки и продължиха като по часовник точно два часа.
П.П. И дума не може да става за някаква промяна в сексуалните ни отношения в следствие на това, че е присъствал на раждането. Но топлината с която си спомняме за това съвместно преживяване е много специфична - нещо свръх нежно и интимно...
Съпругът ми беше до мен при второто раждане и думите никога няма да са достатъчни, за да опиша разликата в емоциите. И за двама ни.
Държа да подчертая, че и двете раждания бяха по нормален път, не особено тежки и продължиха като по часовник точно два часа.
П.П. И дума не може да става за някаква промяна в сексуалните ни отношения в следствие на това, че е присъствал на раждането. Но топлината с която си спомняме за това съвместно преживяване е много специфична - нещо свръх нежно и интимно...
Раждах секцио и мъжа ми беше при мен.Не в самата операционна а зад стъклата където се подготвят лекарите и дори снима всичко (без много подробности) един прекрасен филм как вдигат сина му високо и му го показват.
За него това беше невероятно изживяване!
А за това, че ако има някой роднина до теб отношението е различно е напълно вярно!
За него това беше невероятно изживяване!
А за това, че ако има някой роднина до теб отношението е различно е напълно вярно!
С нагласата съм, че ще имам едно хубаво раждане. Смятам, че в началото ще ми бъде приятно мъжът ми да ми е компания и да се вълнуваме заедно, след това ще ми е по-леко да знам, че има още една глава, която мисли име защитава от набезите на медицински сестри с окситоцин и т.н.
Иска ми се да бъдем заедно в това от начало до край - от раждането, през къпането, през детските болести и тежки пубертети. Да бъде истински татко, а не татко в почивните дни...
Направихме си го заедно, износваме си го заедно - аз физически, той покрай мен с всички неудобства за един татко (вж темата за пролетията от хормони), заедно ще си го посрещнем на рождения му ден.
Много мислих и накрая стигнах до този извод. Но и аз съм имала моменти от рода на "това не е за мъже". Може и пак да дойдат
Иска ми се да бъдем заедно в това от начало до край - от раждането, през къпането, през детските болести и тежки пубертети. Да бъде истински татко, а не татко в почивните дни...
Направихме си го заедно, износваме си го заедно - аз физически, той покрай мен с всички неудобства за един татко (вж темата за пролетията от хормони), заедно ще си го посрещнем на рождения му ден.
Много мислих и накрая стигнах до този извод. Но и аз съм имала моменти от рода на "това не е за мъже". Може и пак да дойдат
... Не смятам за нормално един мъж да гледа всичко това.Това е мое мнение....
Е, аз не смятам, че е нормално и аз да присъствам, но такъв е животът, децата не са раждат по дърветата, за съжаление.
Исках таткото да е с мен, поне докато трае разкритието, естествено го питах какво мисли и той, не исках да стане на всяка цена.
Остана с мен до края, понесе раждането с лекота, аз се чувствах по-уверена и скокойна, усещайки неговото присъствие. Шегуваше се през цялото време, освежаваше ме с вода, правеше ми масаж на кръста, окуражаваше ме при напъните.
Беше страхотно изживяване да посрещнем нашия син заедно.
Ако таткото няма против, нека поне да опита да подкрепи майката, а от там на татък, както дойде.
Остана с мен до края, понесе раждането с лекота, аз се чувствах по-уверена и скокойна, усещайки неговото присъствие. Шегуваше се през цялото време, освежаваше ме с вода, правеше ми масаж на кръста, окуражаваше ме при напъните.
Беше страхотно изживяване да посрещнем нашия син заедно.
Ако таткото няма против, нека поне да опита да подкрепи майката, а от там на татък, както дойде.
Е, аз не смятам, че е нормално и аз да присъствам, но такъв е животът, децата не са раждат по дърветата, за съжаление.
Точно.
Щом е присъствал на правенето, предполага се, че ще присъства и на отглеждането и възпитанието, на знам какво му е толкова различно на раждането.
Щом е присъствал на правенето, предполага се, че ще присъства и на отглеждането и възпитанието, на знам какво му е толкова различно на раждането.
Чак ми е чудно, че това жена го казва.
Относно бебеправенето - добре е таткото и да участва, а не само да присъства. Както и в отглеждането и във възпитанието.
___
По въпроса.
Нашият татко беше с нас по време на раждането, нищо не му спестиха. Сега е много горд, и казва, че всеки баща трябва да види КАКВО е едно раждане наистина. Така разбираш колко е ценен един човешки живот и колко труд и болка е това за майката.
Това трябва да е решение на бащата (дори и да не е съпруг )
И то не решение след сръдни, скандали, манипулации, сълзи и т.н., а чисто и просто да го питаш - искаш ли? И ако каже не - да го оставиш на мира.
Не са длъжни, не е и нужно да са там, ако няма да се чувстват добре.
Аз така направих - питах го, нещя, приех го и не съжалявам.
)И то не решение след сръдни, скандали, манипулации, сълзи и т.н., а чисто и просто да го питаш - искаш ли? И ако каже не - да го оставиш на мира.
Не са длъжни, не е и нужно да са там, ако няма да се чувстват добре.
Аз така направих - питах го, нещя, приех го и не съжалявам.
Чак ми е чудно, че това жена го казва......
Кое ти е чудно? Изв., но не разбрах.
И аз не съм фен на идеята да присъства за нормално раждане .
Винаги , когато е ставало въпрос да присъства на раждането съпружеското тяло е отказвало категорично. Аз не съм и настоявала,защото не знаех какво ме очаква при самото раждане.Не съжалявам,че не е присъствал .Убедена съм,че щях да се глезя много.Не знам защо,но имам такова усещане- а така всичко си мина много добре, изтърпях си всичко-даже гък не казах.
В нашия град родилното е на първия етаж.И като стоиш до прозореца всичко се чува.Имаше майчета , от който не ми остана ред да извикам, та така бяха подействали на съпруга ми от разстояние,че не ми се иска да му видя физиономията,ако беше вътре.
Според мен ,нищо че са мъже те много добре осъзнават за какво иде реч.Само го подканете да си представи какво от къде трябва да излезе , вижте му физиономията и я умножете по сто-
това е вашия съпруг в родилното.Ако смятате ,че ще го изтърпите помолете го да присъства,а ако ви идва в повече -вън.
Не сметнах за необходимо да му доказвам,
колко много ме боли.Само един идиот не би оценил това ,което е направила жена му в родилното.
Радвам се за бъдещите майки,че отмениха казармата-те никога няма да чуят думите:"А ти питаш ли ме ,как изкарах 2год. в казармата?
Аз не съм и настоявала,защото не знаех какво ме очаква при самото раждане.Не съжалявам,че не е присъствал .Убедена съм,че щях да се глезя много.Не знам защо,но имам такова усещане- а така всичко си мина много добре, изтърпях си всичко-даже гък не казах.В нашия град родилното е на първия етаж.И като стоиш до прозореца всичко се чува.Имаше майчета , от който не ми остана ред да извикам, та така бяха подействали на съпруга ми от разстояние,че не ми се иска да му видя физиономията,ако беше вътре.
Според мен ,нищо че са мъже те много добре осъзнават за какво иде реч.Само го подканете да си представи какво от къде трябва да излезе , вижте му физиономията и я умножете по сто-
това е вашия съпруг в родилното.Ако смятате ,че ще го изтърпите помолете го да присъства,а ако ви идва в повече -вън.
Не сметнах за необходимо да му доказвам,
колко много ме боли.Само един идиот не би оценил това ,което е направила жена му в родилното.
Радвам се за бъдещите майки,че отмениха казармата-те никога няма да чуят думите:"А ти питаш ли ме ,как изкарах 2год. в казармата?
Някакси не мога да разбера как някои от вас го приемат за нормално когато мъжът откаже да е при раждането.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Някакси не мога да разбера как някои от вас го приемат за нормално когато мъжът откаже да е при раждането....
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Според мен това, че мъжът не иска или не може да присъства на раждането не умаловажава неговите чувства към жената и не го прави по-лош татко от тези тези, които са били в родилната зала.
Аз когато раждах две мои близки(едната докторка,ама от друго отделение,а другата лаборантка в болницата) бяха с мен през цялото време.Е,колкото беше хубаво-толкова беше и притеснително,а аз за капак родих адски трудно,та...А мъжът ми не би издържал поне този път.Сега съм бременна пак и искам ,ако всичко е наред и той да присъства поне до към края.Може с негово присъствие по-лесно да родя.
Според мен това, че мъжът не иска или не може да присъства на раждането не умаловажава неговите чувства към жената и не го прави по-лош татко от тези тези, които са били в родилната зала.
Аз такива етикети не съм поставяла. Просто казах че не го разбирам. Всички виждаме любовта (и живота) по различен начин, и това е нормално.
И аз не съм фен на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши
на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши ти специално на колко такива случаи си била свидетел?
И аз не съм фен на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши
на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши ти специално на колко такива случаи си била свидетел?
- таткото ме успокои с един поглед - нежен и уверен.... 5 минути след това дъщеря ни беше на бял свят Някакси не мога да разбера как някои от вас го приемат за нормално когато мъжът откаже да е при раждането.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Не всеки ден мъжът става БАЩА, това да види как детето му поема първата си глътка въздух трябва да се възприема като привилегия, като неповторима възможност.
Единствено, ако на мен ми се наложи секцио бих се поколебала дали да разреша на таткото да присъства, но не бих го спряла, ако изяви желание и е информиран (отчасти) какво му предстои да види.
Искам да попитам майките какво смятат дали мъжете им да присъстват на раждането?Аз бях самичка докато раждах,но сега смятам 4е живи и здрави ако решим да имаме още деца съпругът ми да бъде с мен!Смятам че ще съм по спокойна ако някой в този момент ми държи ръката!
Това, мила, трябва да го решите заедно.
Трябва да отчетеш и това, че някои мъже не са способни да присъстват.
Някои жени кават - нека да види какво е и настояват мъжа да присъства на всяка цена. Понякога това присъстване може да се заплати доста скъпо - после мъжа може да получи проблеми в леглото. И това не са крайности или изключения.
oceanid, мила, доводите ти са логични, но в основата си са доста наивни, между нас казано. Вършат работа само ако съпругът е медицинско лице; да отчетем и факта, че свидетелски показания на роднини се приемат на 50%. Не дай Боже да се стига до там!
Много точно казано. Моя съпруг присъства, защото той много искаше. Фотограф е и искаше да направи уникални снимки на детето си и на мен. Не ми държеше ръката през цялото време, но самото му присъствие ми вдъхваше спокойствие, увереност и сили. Знае какво съм преживяла (доколкото отстрани може да усети) и казва, че ме обича повече след този ден, понеже е видял колко силна жена съм и съм му родила сладка дъщеричка.
Присъстивето на бащата е решение, което двамата трябва да вземат.
не е необходимо присъствието на мъжа в залата да се свързва непременно в постоянното му взиране в анатомията на жената. мисля, че това е, което кара повечето жени да предпочетат отсъствието на половинките си.
ДА, определено искам неговата подкрепа при следващите ми раждания. първият път се чувствах незащитена и сама, оставена на произвола на напълно непознати хора (въпреки, че ме израждаше 'моята' си лекарка).
ДА, определено искам неговата подкрепа при следващите ми раждания. първият път се чувствах незащитена и сама, оставена на произвола на напълно непознати хора (въпреки, че ме израждаше 'моята' си лекарка).
Тук се очаква мъжът да присъства на раждането и да участва активно, да подкрепя жената. От една страна е хубаво да имаш близък човек, в момент, в който си уязвима и не мислиш много трезво. От друга страна - наистина мисля като hedra, че не случайно, че при раждането през вековете до родилката са допускали само жени. Някой, който е минал през същото преживяване би бил много по в час от мъжа ми. Тук обаче хората имат съвсем друго мислене по въпроса. Една позната - полякиня, женена за американец - направо ме разби с разказа си как на раждането й в стаята се натресли свекър й и свекърва й. За мен това е супер странно, да не кажа извратено. Културални различия... Който влиза в смесен брак да му мисли
аз настоях направо си го изнудих да бъде с мен по ред съвсем неемоционални причини, въпрос на сигурност:
1. когато има един реален външен свидетел различен от докторите, самите те много повече внимават какво правят и с теб и повече с бебето - иначе се подразбира че е думата на 1 родилка срещу тази на целия екип. И ти, и по-лошото и те, съзнават че каквото и да правят - в този момент ти си им в ръцете и после нищо не може да се докаже;
2.не могат да ти бият упойка и после да ти кажат, че детето ти се е родило мъртво, нещо му има и най-добре да го оставиш и да не го виждаш, да го разменят и т.н. за да го продадат на някоя бездетна двойка, за каквито случаи май не само аз съм чела и чувала... колкото и да са абсурдни - в България всичко е възможно;
3. ако някой си позволи да е груб с теб - има някой здрав и прав, който не им е в ръцете и не е в това положение и може да те защити, да им се развика ако трабва и изобщо може реално да направи нещо, за да ги накара да си променят отношението;
4. раждането, още повече раждането на своето дете е единственото истинско чудо под слънцето и един ден това ще един най- скъп спомен, който дори сега да не може да оцени като остарее ще оцени и ще ти е благодарен.
1. когато има един реален външен свидетел различен от докторите, самите те много повече внимават какво правят и с теб и повече с бебето - иначе се подразбира че е думата на 1 родилка срещу тази на целия екип. И ти, и по-лошото и те, съзнават че каквото и да правят - в този момент ти си им в ръцете и после нищо не може да се докаже;
2.не могат да ти бият упойка и после да ти кажат, че детето ти се е родило мъртво, нещо му има и най-добре да го оставиш и да не го виждаш, да го разменят и т.н. за да го продадат на някоя бездетна двойка, за каквито случаи май не само аз съм чела и чувала... колкото и да са абсурдни - в България всичко е възможно;
3. ако някой си позволи да е груб с теб - има някой здрав и прав, който не им е в ръцете и не е в това положение и може да те защити, да им се развика ако трабва и изобщо може реално да направи нещо, за да ги накара да си променят отношението;
4. раждането, още повече раждането на своето дете е единственото истинско чудо под слънцето и един ден това ще един най- скъп спомен, който дори сега да не може да оцени като остарее ще оцени и ще ти е благодарен.
Ето това е и моят отговор!
Аз предпочитам мъжът ми да не е с мен по време на раждането. Знам, че ще се притеснява за това какво се случва с мен, а ако много ме боли и викам, сигурно ще се побърка от мисълта, че не може с нищо да ми помогне. Не искам да се травмира излишно. И без това чакането ще го е изнервило достатъчно.
моя присъства на раждането .каза че го е шубе само защото не искал и го е страх да ме гледа в болка...но по време на раждането се държа много добре.а това за държането на ръката за кораж при мен бе абсурд.пробва се няколко пъти и също да ме напътства как и какво да правя-само дето не го убих с поглед и му казах "моля те МЛЪКНИ!"само за това ми стигна времето между контракциите обаче като се роди малкия мен ме забрави.пратиха ме да си взема душ и той да доиде с мен а той нещеше защото неискал да остави детето само(без нито един от нас) да не го сменят!!!!в крайна сметка дойде с мен но ми даваше зор през цялото време 
не съжелявам че дойде!мисля че му е в полза а още по-голяма на менпък е и доста интимен момент който не може да се подправи или преживее пак
обаче като се роди малкия мен ме забрави.пратиха ме да си взема душ и той да доиде с мен а той нещеше защото неискал да остави детето само(без нито един от нас) да не го сменят!!!!в крайна сметка дойде с мен но ми даваше зор през цялото време не съжелявам че дойде!мисля че му е в полза а още по-голяма на мен
пък е и доста интимен момент който не може да се подправи или преживее пак 
Искам да попитам майките какво смятат дали мъжете им да присъстват на раждането?Аз бях самичка докато раждах,но сега смятам 4е живи и здрави ако решим да имаме още деца съпругът ми да бъде с мен!Смятам че ще съм по спокойна ако някой в този момент ми държи ръката!
Щом можеш да разчиташ на това мъжа ти да те успокоява,не виждам нищо лошо.още по-добре
!Аз лично не го искам.Когато раждах и бях с много силни контракции ,просто минути преди да вляза в родилна зала го пуснаха при мен в пред родилна зала,като ме видя и взе да нарежда на докторите да увеличат системата,да ме режат и т.н....изнерви ме и направих една физиономия
злобна и погледнах доктора,той ме видя и го изгони.И слава Богу!Той имаше голямо желание да присъства,но аз като го знам какъв е и освен да ме изнервя допълнително няма да направи нищо друго.Завиждам на тези които мъжете им могат да ги успокояват в такъв момент,моят е голям нервак и не може да гледа как някои го боли нещо,още по-малко човек които обича!Екипа се бъзикаше с него че ако можел да роди вместо мене щяли сега да търпят него и разни... 
Според мен зависи какво ще е раждането, аз също исках мъжа ми да присъства ,но акушерката при която ходех ми обясни ,че при всички положения ще ми сложи епидурална и определено няма да имам нужда от подкрепа . Оказа се ужасно права ,раждането ми започна през нощта не ме е боляло изобщо ,разкритие получавах многог бавно и почти през цялото време съм спала което ми помогна да си отпочина и да се справя бързо и лесно с напъните ,а и на другия ден бях доста свежа. Мисля ,че ако мъжа ми беше дошъл или щеше да пукне от скука или аз да си приказвам с него и след това да съм на парцал. Да не говориме ,че неисках да казвам на никой ,че съм в болницата и раждам и съответно решихме ,че е по добре той да се погрижи за каката.
Но определено не съм против присъствието на бащите, особено при първо раждане.
Но определено не съм против присъствието на бащите, особено при първо раждане.
