Утре от 11ч. по Канал1 прдаването на Марта Вачкова ще е на тази тема.Ще се повтори сеира от тук, гледайте го
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
Аз лично съм за присъствието на таткото, не се притеснявам, че сигурно ще се разкрият не чак толкова привлекателни гледки и не си мисля, че след това няма да съм желана от него! Твърдо съм за присъствието на таткото,той трябва да види раждането на детето си и поне за миг да преживее и да стане част от него! Дай боже за в бъдеще да ми се случи!!! 
Като ви чета оставам с впечатление, че българските мъже са едва ли не най-разглезените и чувствителните - в Европа и Америка е странно татковците да не присъстват по време на раждане.
В темата се видя, че всяка жена си има ЛИЧНИ съображения за присъствието или отстъствието на таткото. И представи си lids law, имаме си и тук курсове за бременни и много хора вземат решение за отстъствието на таткото и след такива курсове. И не става въпрос за паника или неинформираност. Става въпрос точно за информиран избор. И раждането на децата ни не е по-малко "семейно събитие", излез малко от американските клишета...
Агресията ти е неуместна, още повече, че явно си движима от криворазбрано чувство за обида по повод собствения мъж. Не е нужно да глобализираш собствените проблеми по този начин.
Както виждаш, живея в София, бащата на детето ми е българин. Репликата ми беше провокирана от мненията на мамите, и тяхното нежелание мъжете да присъстват - да не ги били виждали в това състояние. Разбира се, че всеки мъж има правото да е слаб, но в случая става дума за това, че тях дори никой не ги и пита, дали искат да присъстват или не.
По повод кървищата - мога да коментирам само моето нормално раждане - кървища нямаше.
Не знам на теб какво ти е направила америка, западна европа и т н, но щом искаш да си излееш яда, ОК, мен това не ме притеснява... не знам ти какво знаеш за "американските клишета" защто просто такива няма... държавата е много разнообразна, и хората са много идентични... пожелавам ти един ден да я видиш а не да я плюеш, но какато и да е... Но е истина че аз в САЩ не познавам един татко които да е в добри отношения с майката на детето си който да не иска да присъства на раждането на детето си... в Южна Азия нещата не стоят така, не познавам много които изобщо им е давана тази възможност. За това казах че зависи от културата, госпожо... ами аз много се радвам че има курсове, нали и аз това искам, да има повече такива, да раждат жените в БГ по-добре...хората питат, понякога в лични съобщения, и аз за това отговарям. Имам опит от САЩ И Южна Азия... Кой говори лошо за българските татковци, за това че в БГ не е по-малко семейно събитие и.т.н...
Льо Пингвин, аз проблем с моето решение нямам, просто не ми харесват обобщенията за разглезените български мъже, сравнени с невероятните европейци и американци.
Мда. Добър повод да поговорим и за разглезените български жени.
Преди да родя често се замислях по този въпрос питала съм и мъжът ми какво мисли.Лично за себе си реших,че това е много личен момент,който една жена преживява и не бих искала той да е до мен.Неговото мнение съвпадна с моето.И двамата бяхме изгледали няколко филма как протича едно нормално раждане.
Не ми допада идеята...
Но кой както си предпочита
Но кой както си предпочита
После имат проблем с либидото. Така съм чувала
А това е най-големия мит. Развенчан мит при това.
Аз само пожелавам на така анти-американски настроенава мама да бъде щастлива... защото това е най-големият подарък, които можем да направим на съпрузите си и на бебчетата... Но, имам чувството, че реакцията щеше да бъде същата независимо дали си говорим за татковци в родилната зала или за консервиране на кисели краставички... Има много хора отвъд окена които се борят за подобряването на условията в България за семействата, особено за жените и децата, въпреки реакции като тази...
Докато те преместят в родилна зала и започнат напъните и т.нар. "период на изгонване на плода" или най-елементарно казано същинското раждане минават часове.Защо в предродилна зала таткото да не присъства. Тогава съвсем спокойно може да ти държи ръката, да говорите и т.н. На мен обаче идеята да бъде в родилна зала и да гледа как излиза бебето, особено при нормално раждане, не ми допада. Гледала съм раждане, на живо, и смея да кажа, че гледката не е за всеки. Аз самата промених отношението си към женската анатомия, а за един мъж не знам. 
Аз само пожелавам на така анти-американски настроенава мама да бъде щастлива... защото това е най-големият подарък, които можем да направим на съпрузите си и на бебчетата... Но, имам чувството, че реакцията щеше да бъде същата независимо дали си говорим за татковци в родилната зала или за консервиране на кисели краставички... Има много хора отвъд окена които се борят за подобряването на условията в България за семействата, особено за жените и децата, въпреки реакции като тази...
Моля те, обсни ми как точно хора, напуснали България се борят за подобряването на живота ни?
Аз и преди съм писала по темата.... Тази тема е почти като Хамлетовия въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?..."
Всеки има право на собствено мнение и би трябвало да уважаваме мнението си и това на другите, макар доста често да влизат в противоречие.
И двата пъти мъжът ми присъстваше на раждането (аз раждах секцио и двата пъти) и за мен това беше много важно. От разговорите, които съм водила с него останах с впечатлението, че за не го е било също толкова важно. Като го слушам как обяснява на хората как сме раждали и как е видял появата на децата ни, се убеждавам все повече и повече, че сме взели праивлното решение за присъствието на таткото.
Така и не мога да разбера обаче, защо тези дискусии се водят само и основно в България. В Англия, например, ако отидеш да раждаш сама, всички те гледат доста странно и смея да твърдя почти накриво. Почти не знам за жена, която да е раждала сама, със сигурност не и между познатите ни. Тук, обаче това е една доста силно дискутирана тема, а в крайна сметка всеки ще ражда както иска.
Всеки има право на собствено мнение и би трябвало да уважаваме мнението си и това на другите, макар доста често да влизат в противоречие.
И двата пъти мъжът ми присъстваше на раждането (аз раждах секцио и двата пъти) и за мен това беше много важно. От разговорите, които съм водила с него останах с впечатлението, че за не го е било също толкова важно. Като го слушам как обяснява на хората как сме раждали и как е видял появата на децата ни, се убеждавам все повече и повече, че сме взели праивлното решение за присъствието на таткото.
Така и не мога да разбера обаче, защо тези дискусии се водят само и основно в България. В Англия, например, ако отидеш да раждаш сама, всички те гледат доста странно и смея да твърдя почти накриво. Почти не знам за жена, която да е раждала сама, със сигурност не и между познатите ни. Тук, обаче това е една доста силно дискутирана тема, а в крайна сметка всеки ще ражда както иска.