Аз съм твърдо за присъствието на бащата,за да не си скалъпват после докторите това и онова, за да има подкрепа и сигурност при раждането майката.Щях да родя сама в предродилна,след петминутно крещене някой да дойде,защото имаше и друга родилка,ми биха упойка да не викам,че едва ли не съм пикла.А вярвайте ми че на болка издържам и през живота си дори хапче за глава съм пила броени пъти!Та бебо си тръгна да излиза в предродилна,на мен ми биха упойка и резултата е задушаване на детето, господ беше с мен и ми прати един от лекарите "СЛУЧАЙНО" да провери дали нямам разкритие, а то вече бях минала 10 см, родих за 5 мин. с над 25 шефа,а бебо беше с огромен оток и не дишащ.За щастие на всички ни/ включително и на екипа,който доста се поизплаши, и има защо/ Бебо след манипулациите издиша и беше в ковьоз 4 дена - на кислород.ПО ВИНА НА ЛЕКАРИТЕ!!!!Мислите ли ,че ако бащата беше до мен щеше да се стигне дотук, никога!Твърдо ЗА присъствието на таткото!!!
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
Аз съм твърдо за присъствието на бащата,за да не си скалъпват после докторите това и онова, за да има подкрепа и сигурност при раждането майката.Щях да родя сама в предродилна,след петминутно крещене някой да дойде,защото имаше и друга родилка,ми биха упойка да не викам,че едва ли не съм пикла.А вярвайте ми че на болка издържам и през живота си дори хапче за глава съм пила броени пъти!Та бебо си тръгна да излиза в предродилна,на мен ми биха упойка и резултата е задушаване на детето, господ беше с мен и ми прати един от лекарите "СЛУЧАЙНО" да провери дали нямам разкритие, а то вече бях минала 10 см, родих за 5 мин. с над 25 шефа,а бебо беше с огромен оток и не дишащ.За щастие на всички ни/ включително и на екипа,който доста се поизплаши, и има защо/ Бебо след манипулациите издиша и беше в ковьоз 4 дена - на кислород.ПО ВИНА НА ЛЕКАРИТЕ!!!!Мислите ли ,че ако бащата беше до мен щеше да се стигне дотук, никога!Твърдо ЗА присъствието на таткото!!!
Аз мисля, че за този случай мога да изисквам да пуснат майка ми да присъства вместо мъжа ми.
нямаше да откажа да ми прави компания в предродилна-раждах 17 часа и щеше да ми е по-добре да е с мен.
ама да ми гледа между краката в родилна с всички разкъсвания,кървища и мизерии
дори до главата ми да стои,едва ли ще му се спестят някои гледки
така,че в родилна зала таткото не ми трябва,пък и ако вземе да ми се тръшне там ужасен-не,благодаря
ама да ми гледа между краката в родилна с всички разкъсвания,кървища и мизерии
дори до главата ми да стои,едва ли ще му се спестят някои гледки
така,че в родилна зала таткото не ми трябва,пък и ако вземе да ми се тръшне там ужасен-не,благодаря
Аз лично много се страхувам от мисълта за раждането... Не знам дали няма да се паникьосам като дойде момента, но знам че ще съм много по-спокойна като знам, че таткото е до мен. Той още не знае за моите намерения, но мисля да започна да му говоря от сега, че не остана много време 
Ако той иска да присъства - аз съм "ЗА", защото го обичам и смятам, че като съпруга трябва да уважа мнението и желанието му, а и ще ми е хубаво да споделим тоя момент, нали затова сме семейство! 
Ако той не иска да присъства - пак ще уважа мнението му и пак защото го обичам, а и не ми представлява трудност да се справя с физическо-психическия процес на раждането и престоя в болницата, все пак вече ми се е случвало, ще го изтърпя още веднъж, защото знам че е в името на нещо наистина хубаво и което е смисъл на живота ми!
Ако той не иска да присъства - пак ще уважа мнението му и пак защото го обичам, а и не ми представлява трудност да се справя с физическо-психическия процес на раждането и престоя в болницата, все пак вече ми се е случвало, ще го изтърпя още веднъж, защото знам че е в името на нещо наистина хубаво и което е смисъл на живота ми!
Не .Аз не бих желала да присъства. 
АМА ТАЗИ ТЕМА ПРЕЗ СЕДМИЦА СЕ ВЪРТИ...........
МНОГО Е МОДНА ЯВНО 
КАКВО Е ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНО 
АБЕ ЧОВЕК ЗНАЕ ЛИ?! 
Аз съм абсолютно ЗА присъствието на таткото, в крайна сметка и той трябва да усети раждането на бебето, а и той не вижда това, което вижда доктора - стои зад главата на родилката и на дали вижда нещо повече от коленете и. Нашия татко се беше навил да присъства, но аз му показах едни снимки на раждания и се отказа 
Сега се опитвам да го убедя на ново
Сега се опитвам да го убедя на ново 
Не смятам за нормално един мъж да гледа всичко това.Това е мое мнение....
Съгласна съм с теб
Зависи от съпруга. Дали той иска. Дали раждащата иска.
Втората си дъщеря родих във вода, в присъствието на съпруга. Той се опасяваше, че само ще заема място, ако се наложи бърз екшън и струпване на персонал. В залата с ваната има една ниша, зад главата на родилката се пада, където таткото се намести чудесно.
Освен морална подкрепа, татито имаше и по-тривиални задачи: да снима, да пусне плейъра с подбрана от мен музика, да запали ароматна пръчица, а когато дойде момента с напъването имаше и едно "силово" включване - държеше ме под мишниците, а аз се държах с двете ръце за него, зад врата му. Това чисто практично, във ваната липсват специални дръжки за захващане при напъването и така е по-удобно. От друга страна изпитах усещането, което са изпитвали жените в други времена и от други етноси - слагали са ги да раждат в скута на мъж им т.е. сякаш раждаме заедно.
Раждането беше леко, безболезнено и красиво. Не някакъв касапски акт. Имаше много усмивки.
Изживяването беше прекрасно и много сплотяващо. И за двамата.
Втората си дъщеря родих във вода, в присъствието на съпруга. Той се опасяваше, че само ще заема място, ако се наложи бърз екшън и струпване на персонал. В залата с ваната има една ниша, зад главата на родилката се пада, където таткото се намести чудесно.
Освен морална подкрепа, татито имаше и по-тривиални задачи: да снима, да пусне плейъра с подбрана от мен музика, да запали ароматна пръчица, а когато дойде момента с напъването имаше и едно "силово" включване - държеше ме под мишниците, а аз се държах с двете ръце за него, зад врата му. Това чисто практично, във ваната липсват специални дръжки за захващане при напъването и така е по-удобно. От друга страна изпитах усещането, което са изпитвали жените в други времена и от други етноси - слагали са ги да раждат в скута на мъж им т.е. сякаш раждаме заедно.
Раждането беше леко, безболезнено и красиво. Не някакъв касапски акт. Имаше много усмивки.
Изживяването беше прекрасно и много сплотяващо. И за двамата.
Препоръчани теми