Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!

Хората са казали "Цял живот любовница но никога жена."

Да бе ,да не мислиш че е по лесния вариант ...имам приятелка ,която е любовница от 7 год..,с ръце и крака се моли да му стане жена ,ама нещо не се получават нещата ...то ако беше толкова лесно и приятно,нямаше да се женим бе ,просто си хващаме там някакъв си ...глупости на търкаленца

 Не мога да ти се меся и да давам съвети.Но не е лошо да си отговориш на някои въпроси и може би така ще откриеш истината.

  За 4 месеца  , може ли да се увериш ,че това е любовта на живота ти?
  Сигурна ли си ,че синът ти ще се чувства добре между двамата татковци ?
  А какво ще правиш ако след две години се влюбиш в друг , а вече имаш две деца от различни бащи?
  Колко време си била със съпруга ти , преди да сключите брак и да имате дете?

 Ако на първият въпрос си категорична и казваш "ДА" - ок.Наистина бушуват чувства - но сега трябва да определиш какви са те : любов , привличане, страст или обич ??????
 За вторият въпрос е много трудно : - остави детето да си играе с единия и след това и с другия , а ти само наблюдавай отстрани.
 На третия въпрос сега ще ти е доста трудно да отговориш , но принципно ще има два отговора :
 - ще повториш историята и ще се наслаждаваш на поредната любовна и трпетна връзка
 - или вече ще си се поучила от предходната "грешка" и ще действаш по умерено.

 И най- важното помисли за първите месеци със съпруга ти - ако откриваш нещо сходно по отношение на твоите чувства тогава и сега.

 В такива ситуации , макар и трудно човек трябва да се опита за малко да "застане" отстрани само като наблюдател.И да си драсне на един лист всички минуси и плюсове и да започне да ги анализира.

 Успех !!!!!
 Дано всичко се развие безболезнено за всички.Но няма как все някой ще го боли.Но ти избираш кой !!!!!!
 
 
 

не забравяй че и любовта е до време,ако само заради едната любов искаш да си разбиеш семейството,то не си струва.оценявай човека по качества и достойнство,не по чувства само.и кое ти гарантира че ще си толкова щастлива,ами ако после се промени и откриеш лошите му черти,които сега не виждаш сляпа от любов и от малкото време в което сте заедно.защото сигурна съм че нямаш много свободно време за него.
вземи най-правилното решение за теб и детето без да се съобразяваш с чуждо мнение.живот си е твой все пак,но помисли преди да направиш крачката.

е нека иа з да се изкажа и дам копетентна преценка
Много от форумките са те посъветвали да се отедлиш за известнио време и от двамата.Отиди  при родителите си или при някоя приятелка.Не дей да мислиш за нищо а просто се отпусни и когато минат сеемица или 2 вече ще знаеш отговора.Много е трудно да вземеш най-правилното решение без да нараниш никой.Все някой ще е ощетен-съпруг,родители,дрте и т.н.Подреди си приоритетите и така вземи решението.Без лчбов е трудно да се живее но и без сигурност и опора е невъзможно.Животът е прекалено кртък за да го живеем така както всички около нас очакват.ЖИВЕЙ ГО ТАКА КАКТО ТИ ИСКАШ!!!
ЪСПЕХ МИЛА!!!

дано не е някакво временно влечение и когато го изживееш да разбереш всъщност какво си загубила

Ваня, според мен действаш прибързано и необмислено. Как за 5 месеца разбра че това е мъжът на живота ти? Не мога да си го обясня това.Да, в началото винаги е много хубаво, мили приказки, цуни-гуни.... Открадваш два часа които споделяш с него предполагам интимно, време за приказки много няма, само влюбени погледи, всичко прекрасно... , и мислиш че цял живот ще е така?!?!?
 Не разбирам защо излъга човека до теб, който наистина те обича, желае теб и детето, кажи не те задоволява ли, не е мил и внимателен с теб? Харесва ти влюбеният поглед, но както са ти казали и другите момичета, той не трае вечно. Реалноста е съвсем различна, мисли преди да направиш втора фатална грешка. Твърде много наранени ще има, но най-лошото е че детето ще поеме негативите.
 Каквото и да решиш надявам се да е най-правилно!
 
 

Изчетох само първата и последната страница. НО - Според мен ти трябва спокойствие, за да премислиш и да се успокоиш, в лабилно емоционално състояние си.

Как за едногодишен брак се стигна до ситуацията, която описваш в в последния си пост? Все пак, за да създадеш семейство и да дариш живот на детенце - трябва да сте имали чувства... ?
Сигурна ли си в чувствата си към човека от новата връзка? Сигурна ли си за неговите чувства към теб и към детето?

Боже,Боже!!!!Ами щом не си развалила годежа заради близките сега не разваляй и семейството си заради тях!!!!!
Просто се чудя как може да се омъжиш за някой който не обичаш-та било то и заради вашите?

Ваня, какъв съвет искаш да ти дадем тогава ? Прави това, което си решила.Изглеждаш уверена в това, че не обичаш мъжа си, даже изпитваш и непоносимост към него, което май е по-лошото.След като си сигурна, че не можеш да живееш с този мъж - напусни го.Нали това искаш ? Какво чакаш? Разрешение от близките? За детенцето не ми се мисли, в смисъл, че незнам кое е по-добро за него. Това трябва вие да решите. Но щом нещата са стигнали до тук по-добре си дайте свобода. Ти знаеш каде е твоето щастие, дано и мъжът ти го намери 
Живота ще покаже дали си взела правилното решение , а не ние.

Преживяла съм това, което описваш и напълно разбирам как се чувстваш.
Дълго време бях с човек, който не обичах,заради чувството на вина, страха да не го нараня и реакцията на роднините. Напуснах го, защото се влюбих а в последствие и омъжих за най-добрия му приятел. Ние обаче нямахме сключен брак и дете.Не се гордея с постъпката си, но не се и срамувам.Избрах да бъда щастлива и да му дам възможност той също да потърси щастието си.
Не мога да ти дам съвет как да постъпиш, но  чувството да се събуждаш до някого и да нямаш желание да го целунеш и да изпадаш в паника,когато знаеш,че ще дойде ми е познато-по този начин наистина не може да се живее,това е самопогубващо. Да живееш по този начин е все едно да умираш всеки ден.

Та исках да ти кажа, че тоя мъж който сега те отвращава е бащата на детето ти. Със сина си ще отглеждаш едно негово копие, та спри да се самонавиваш колко те отблъсква, защото именно сина ти ще е мъжа който ще харесваш безусловно барабар с навиците наследени от баща му дето сега те дразнят. 
Дори и да се разведеш сегашния ти мъж няма да изчезне от живота ти. Ако наистина е свестен човек ще го виждаш доста често в стремежа му да прекарва повече време с детето си. Не забравяй, че и той ще има права като родител - празници, почивни дни и т.н. и т.н. никога нещата в евентуалното ти ново семейство няма да са като в семейство със собствено дете. Когато детето е при тате и се очаква от теб да се забавляваш с новия, ума ти ще е все при детето. Да не говорим, че един ден когато сегашния ти съпруг има ново семейство ще беснееш и тъжиш, че детето ти е изместено на заден план и т.н. и т.н. И колкото и идеален сега да ти се вижда новия то с времето ще видиш и неговите недостатъци, а недай Боже възможно е и той да срещне друга своя "голяма любов" дето няма да е тъжна и нещастна щото има проблеми с детето, родата и бившия. Да, определено не ти помагам в тоя род мисли. 

Искаш съвет - аз не съм съгласна, че децата ни не заслужават да жертваме нещо от себе си. Бих умряла за децата си без да се замисля и са секунда, бих жертвала големите си страсти и любови моменталически. На твое място бих дала шанс на създаденото от мен семейство. Е ще е трудно в началото, ще трябват промени и само времето ще покаже колко "голяма" е била сегашната ти "голяма любов". И не си мисли, че не те разбирам, защото не съм била в подобна ситуация. С времето сегашната еуфория, която изпитваш ще изгасне и ще можеш да вземеш трезво решение. А ако е писано и брака не върви - ами поне ще знаеш, че не си се развела спонтано и замаяна от едно увлечение, а си си дала шанс, опитала си но .... , а да си уверена че си направила най-доброто и най-разумното е важно ако не за друго то поне като раздрусаното ти от пубертета дете се изправи и в очите ти ти каже и попита неща, които яко ще те наранят....
Емоцията не е добър съветник при вземане на решение 

Sillveto , много добре казано