Всички ти казват "мисли" - да вярно е мисли, но за себе си, защото никой друг няма да го направи. Игнорирай всичко - мъж, любовник, дете, семейство и остави само себе си, виж кое е най-добре за теб и го направи, независимо от останалите.
Единственото което ме измъчва, всъщност са съмненията ми дали постъпвам правилно спрямо сина си.Това е което прави ужасно трудно вземането на решение.Той е най-ценното което имам и ако съм сигурна че постъпвам в негов интерес , вече останалото ще го преживея но това което не мога да преценя е как е най-добре за него.Това е което ме съсипва най-много.
За детето е най-добре да има щастлива майка, която да му бъде опора, която да му бъде пътеводител в този свят, която да му покаже що е обич и да го научи да обича. Няма начин едно дете (особено на възрастта, на което е твоето) да е щастливо и да има безгрижно детство, ако майка му се топи пред очите му и на лицето й няма усмивка.
Това е не просто ТВОЯТ живот. Това е твоят единствен живот тук и сега. Ако ти не направиш необходимото да си щастлива, няма никой друг да го направи. Е, искат се усилия. Много усилия. Е, няма начин да не нараниш близките. И все пак ти би трябвало да си си по-близка от близките. Не наранявай себе си!
С времето нещата ще се уталожат, сега всичко ти изглежда преувеличено. Действай, не се бави. Всяко забавяне е крачка в обратна посока!
Успех!!!
Разбира се, изключваме случаи на побои, алкохолизъм и тормоз от страна на бащата. Майката може и да е супер щастлива в дадена връзка, която да е разрушителна за самото дете. Така че щастлива майка=щастливо дете е едно дрън-дрън.
