ДА 
- Публикувана: 23 ян. 2008, 11:43 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:29 ч.
Крихте ли до 3 месец?
ние сме 2 г.с. по-големи от вас
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
Не мога да крия такива положителни емоции 
Също.
ох, момичета реших да поизчакам до средата на февруари. Живот и здраве трябва да бъда в 9гс и трябва да се види дали има сърдечна дейност. Иначе аз не съм суеверен човек даже напротив, направо полудявам от такива глупости. По скоро е да не ги шашкам хората че си имат и здр. проблеми. Че ако стане нещо лошо майками ще е по отчаяна и от мен, имала е мн помятания и е направо луднала от тогава. То на чужди хора като се случи така тежко го изживява, страх ме е да си помисля ако е за мен какво ли ще е. Но пък то 9 месеца все ще е така напрежение, така че ще кажа след 2-3 седмици и това е.
Не мога да разбера, как можеш да скриеш нещо толкова прекрасно!
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
Смятах да крия наистина,но не можах,защото трябваше да кажа на работа,за да изляза в болничен,а и на баба ми казах-да се радва жената,пък и от нея никога нищо не съм крила.Това не е суеверие,просто на никоя жена няма да и е приятно всички да узнаят,а после,ако нещо се случи да я одумват и да охкат...
Ами общо взето да, знаеха само няколко най-близки хора около мен. Не обаче от някакво суеверие, а понеже все пак в първите месеци рисковете са доста големи и не исках ако не дай си боже стане нещо после всеки да ме пита и да обяснявам. Слава богу всичко беше наред.
Към около 4 м. вече казах на всички.
Към около 4 м. вече казах на всички.
Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
А нима всяка няма право на собствено мнение?
Кате мило, пак изпадаш в крайности.
