Как ще постъпите ако мъжа ви каже това -->

Айде стига сте се правили на светици. и мен ме боля и въобще раждането ми хич не беше най-светлото и не знам си какво още.

Зле сте, щото не сте хванали нишката.Не става въпрос за мрънкане.Не съм мрънкала.От споделям до мрънкам има огроооомна разлика.Да, споделила съм, болката не е станала по-малка, но е била съпричастна.Когато имаш подкрепа в такъв момент имаш и сили да се усмихваш.Въпреки, че имах много тежко първо раждане, за миг не съм спряла да се усмихвам и това няма общо.И на второ се навих и пак нормално си го раждах и пак беше много трудно и нещата се пооплетоха, и пак споделих и пак ми беше хиляди пъти по-добре споделяйки.Обикновено двама души се събират, за да се подкрепят в трудни моменти, освен всичко. И още малко-връщането назад е само и единствено някак носталгично, по-скоро даже сантиментално.Тогава, разказвайки тези неща  една жена не мрънка, а очите и блестят.Именно, защото болката е забравена и към момента тя не я чувства, но си спомня мига, в който с последен напън живота излиза от теб.Ако това не сте споделили с мъжете си сте не само зле, ами и много смотани, за мен лично.
И още малко-авторката на темата е споделила тук нещо съвсем различно-озни неин изнежен мъж и е казал, че не се гордее с нея, защото е викала, докато ражда.Пфу.И не тя му е Мрънкала, а акушерката му е казала така.На мен ако в подобен момент, връщайки се назад какво съм преживяла някой, а именно-най-близкия ми ми каже подобно нещо-много би ме заболяло.Но-хора всякакви.Аз с второто раждане даже бях пред раздяла, имахме много тежка криза и въпреки това мъжът ми не би си позволил да ми каже такова нещо.

А с какво се гордее, с уплашения си поглед когато е влязал в казармата и е изял първото полагане от старите войници ли.  (ако е бил войник де)

Зле сте, щото не сте хванали нишката.Не става въпрос за мрънкане.Не съм мрънкала.От споделям до мрънкам има огроооомна разлика.Да, споделила съм, болката не е станала по-малка, но е била съпричастна.Когато имаш подкрепа в такъв момент имаш и сили да се усмихваш.Въпреки, че имах много тежко първо раждане, за миг не съм спряла да се усмихвам и това няма общо.И на второ се навих и пак нормално си го раждах и пак беше много трудно и нещата се пооплетоха, и пак споделих и пак ми беше хиляди пъти по-добре споделяйки.Обикновено двама души се събират, за да се подкрепят в трудни моменти, освен всичко. И още малко-връщането назад е само и единствено някак носталгично, по-скоро даже сантиментално.Тогава, разказвайки тези неща  една жена не мрънка, а очите и блестят.Именно, защото болката е забравена и към момента тя не я чувства, но си спомня мига, в който с последен напън живота излиза от теб.Ако това не сте споделили с мъжете си сте не само зле, ами и много смотани, за мен лично.
И още малко-авторката на темата е споделила тук нещо съвсем различно-озни неин изнежен мъж и е казал, че не се гордее с нея, защото е викала, докато ражда.Пфу.И не тя му е Мрънкала, а акушерката му е казала така.На мен ако в подобен момент, връщайки се назад какво съм преживяла някой, а именно-най-близкия ми ми каже подобно нещо-много би ме заболяло.Но-хора всякакви.Аз с второто раждане даже бях пред раздяла, имахме много тежка криза и въпреки това мъжът ми не би си позволил да ми каже такова нещо.
[/quote]



 

Много правилно си го написала!
Абсолютно съм съгласна с теб!

И аз съм от категорията, за която "споделянето" на оплаквания си е чиста проба мъркане.

Ще го халосам,та ако ще да умра после  

хаХАХА, споделяне на оплаквания, ще падна.Няма такъв филм просто-или се оплакваш, или споделяш.Вие кат не можете на разграничите нещата явно незнаете да споделяте, а само да мрънкате-от там идва неразбирането.Да споделяш не значи да се оплакваш, а да разкажеш.Не с цел да предизвикаш съчувствие, а да  почувстваш съпричастност към това.Общи дела.Общ бит.Не може ако той е болен и има нужда някой да му подаде чаша вода ти да се фръцмнеш и да кажеш, че е лигльо.Както не може и той да се фръцне в подобен момент и да каже, че си лигла, защото си викнала докат раждаш.Ако хванете разликата-имате нещо останало след напъните.Ако не я хващате-излязло е май с плацентата и последния напън...и е заминало на м...ната си

Пенелопа, тази "категория" хора няма шанс да те разбере.Говорят си едно и също, измислят си разни "споделяния на оплаквания" и се правят на мъжки момичета!
На мен и речници ми извадиха...
Съчувствам им.

Ма аз също съм "мъжко" момиче...хахаха...едното няма общо с другото

Я, че интересна темичка! Не знам защо един мъж би се изцепил по тоя начин за раждането. Ами моят какво да каже, като аз и двата пъти и звук не издадох и той, милият, се чудеше през цялото време какво става вътре? Но наистина мъжете не обичат подробности за родилния акт. Знаят за болките, но само дотам. Лично аз не пожелах мъжът ми да е в залата по време на раждането, защото не е нужно да вижда всичко, което става, и да се наложи да го свестяват по едно време. Освен това исках той да продължи да гледа на мен като на жена, а не като на родилен апарат. Ако поискаше някакви подробности, казвах му само това, което смятах за нужно да знае. Но много се беше притеснил, завалията, че не викам, защото майка му чакала, чакала, па викала: "Ей, няма ли това момиче поне веднъж да извика, бе?!"  Но и да викаш, и да не викаш, все си боли, така че защо и гърлото да те боли? Затова си мълчах от началото до края, та лекарите опулиха ей такива очи: 

Присъствието на мъжа на раждане е съвсем отделна тема.Жената не е притискала нейния да и стои между краката, дори ако не е там-не е искала и да е в залата.Аз моя също не го исках, не , защото ме е страх за него, да не припада и сакън гледки да не гледа, ами защото аз самата Сама с помощта на акушерката смятах, че ще съм по-концентрирана да си "свърша работата"Не става въпрос да се разказват покъртителни сцени, а за нещо супер простичко и елементарно бре, хора-а именно-с две думи споделянето на мига, повече чувства, отколкото голи, кървави факти.
Относно викането-на мен лично небезизвестната Богословова ми рече-извикай, за да излезе болката и да напънеш после.Моето първо раждане продължи 18 часа в напъни, не говоря от първа контракция до края, а от пълно разкритие до изгонване на плода.Второто раждане се случваше аналогично, но с малката подробност-без тялото ми да е готово за този акт, защото бебето тръгна много рано.Та-раждах без разкритие, без контракции и самосиндикално трябваше да напъвам без диапазона отдолу да е 10 см даже.Хм, ако на финала някой ми каже нещо във връзка, че съм лигла-ще му зашия шамар

Точно така, няма нищо общо, но как да го разберат! 

Ако бях на твое място, бих му се обидила и не бих му проговорила, докато не се извини.
Лошото е, че той накрая ще ти се извини, ама дали вътре в себе си ще повярва, че ти не си се глезила, докато си раждала, е съвсем отделен въпрос.

Всички жени имаме предвид споделянето на мига, ама как да ги накараш силните половинки да го разберат?! Те никога няма да възприемат това като нас, освен ако в друг живот не се преродят в жени. Аз няма да забравя тази жена, с която раждахме заедно. Господинът се мотаеше нервен под джама и всички си викаха: "Ей, тоя много се притеснява за жена си, блазе й!" А тя раждаше второ, детенцето се роди и оня мушмул като разбра, че пак е момиченце, се врътна и си замина?!!!! Ей на това му викам аз обида! Как не се сети да попита тя как е, детето как е и т.н. Отиде си като първия човек! Ей такъв бих го утрепала от бой!