Публикувана: 1 фев. 2008, 00:35 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2008, 01:11 ч.

Как ще постъпите ако мъжа ви каже това -->

19 048
298
1

Отговори

# 270 3 март 2008, 22:06 ч.

Верона, може да се е прибрал да изчисти,сготви и подреди в къщи, да свари смарлика Joy

А относно репликата "пръсна ми се г..а" има и такива тежки раждания...случва се ....

# 271 3 март 2008, 22:26 ч.

Мнения: 588

Потресена съм от някои изказвания в темата Shocked

и съм направо ужасена от някои сравнения Shocked

И както и да си се държала по време на раждането, мъжът ти няма право да прави такива коментари- ако смята, че той ще бъде по-смел от теб д аиде да се пробва Twisted Evil

той
Аман от грозни коментари newsm34

и този на мъжът ти и някои други в темата

# 272 4 март 2008, 08:53 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Сиайна в пн, 03 мар 2008, 22:06

Верона, може да се е прибрал да изчисти,сготви и подреди в къщи, да свари смарлика Joy

А относно репликата "пръсна ми се г..а" има и такива тежки раждания...случва се ....

Хи-хи, представяш ли си?! И на мен ми се ще да мисля, че си е тръгнал заради това, а не да се натряска като донски казак и цяла нощ да мрънка, че не било момче! Някои екземпляри или понятие си нямат от биология, или се опитват да вървят срещу законите й. И като не стане на тяхната, дай сега да се сърдим на жената, дето е родила не момче, а момиче или обратното. Шантава работа! newsm78

А що се отнася до пръсването на задника, не бих могла да охарактеризирам едно раждане така, колкото и тежко да е. По-скоро бих казала на господина да си представи една диня и едно ухо на игла. И бих го оставила да си блъска главата как аджеба да прекара динята през игленото ухо. #Crazy

# 273 4 март 2008, 09:39 ч.

Мнения: 1 422

Цитат на: pe6ka в пн, 03 мар 2008, 19:32

Цитат на: пенелопа в пн, 03 мар 2008, 18:06

Ма аз също съм "мъжко" момиче...хахаха...едното няма общо с другото Hug

Точно така, няма нищо общо, но как да го разберат! Simple Smile

Замислете се, че има и други гледни точки към живота.

За мен няма проблеми, а има ситуации. Случва се нещо, действаме, разрешаваме го. Ама ах горкият този, ама ох колко сме зле. Няма зле, няма оплаквания. Щом нещо не ми харесва, го променям. Щом от нещо не съм доволна, правя необходимото, да съм доволна.

Същото е и с болките - има ситуации в живота, в които си болен, боли те, кървиш... и какво точно от това. Оздравяваш, преодоляваш причините за болката и тя се маха, тампонираш и кръвта спира. Не изпитвам нужда да се вълнувам от отрицателни неща. Мен ме интересуват само положителните емоции, търся само този аспект на всяка ситуации, а другото са просто съпътстващи събития. така се върви напред и човек е оптимистичен, засмян и щастлив от всеки миг в своя живот.

Не мога да повярвам, че има жени, които асоциирам раждането с болка, а не с появата на онова нежно красиво същество - тяхното дете. И гледането назад с някакви повтаряния на критики и отрицания за мен си е чиста загуба на време. Изобщо не се интересувам от миналото, ако е тъжно или неприятно. То не съществува. Събирам само красиви спомени.

Не говорим за "мъжки" момичета, а за оптимистични активни натури, които не ценят пърхането с клепки. Аз "споделям" това, което за мен е важно и ме вълнува. А тази категория не включва отрицателни неща.

# 274 4 март 2008, 10:24 ч.

Мнения: 9 990

Това категорично е така, съгласна съм.Но това се случва, когато имаш съпричастен човек до себе си.И пак повтарям-не става въпрос за охкане и ахкане, а за споделяне на ситуацията, както ти го нарече.И оздравяваш и не се връщаш към болките си именно с човек до себе си.Когато става въпрос за появата на нов живот, който е плод на вас двамата-това е някак нормалната, поне за мен , реакция.Съвсем не иде реч за хленчене и мрънкане и охкане.Аз , например, едвам ходех на следващия ден, но никой не видя това и не разбра. Grinning

Но и никой не си позволи да гледа негативно на ситуацията-раждане. Wink

Раждането не дете, предполагам никой от тук списващите не приема като негативна случка в живота му.

# 275 4 март 2008, 11:19 ч.

Мнения: 288

Да, NadG, но проблемът не е в нашите различни гледни точки към раждането, дали си спомняме болката, или веднага я забравяме, дали трябва да споделяме, или да мълчим пред мъжа поради някаква причина. Въпросът е, че за нещо толкова важно като раждането мъжът и не я е попитал сам как беше, трудно ли мина или нещо подобно. И той е участвал в правенето на това дете, по дяволите, може ли пък чак толкова да е безразличен към появяването му на бял свят! Тя е пожелала да сподели/ не ни интересува дали ти мислиш това за правилно или не/, не го е карала да се гордее, а само е попитала дали иска да му разкаже нещичко. Е да, ама той вече знаел, човекът, жена му викала! Това му е достатъчно, за да изпита душевен потрес. Е, браво, ако смятате, че той е прав. Изумена съм.
Ако моят мъж каже нещо подобно, трябва да се моли на Господ никога да не се разболява, да не се наранява и да не претърпява операция, защото думичка на съчувствие и съпричастие няма да чуе от мен, няма да се интересувам боли ли го, иска ли да сподели! И аз ще искам да имам поводи за гордост, така че д-пе да му е яко!

# 276 4 март 2008, 12:32 ч.

Мнения: 1 422

Мъжете и жените са различни.

За споделяне има приятелки = други жени. Мъжете и жените мислят различно, чувстват различно, изразяват емоции различно, възприемат света различно. Защо ви е необходимо да имате едно копие на вашата душевност до себе си.

Търсете преди брака някой от тип като вас, а не очаквайте мъжът да е различен от смоята същност, само защото се е оженил за вас. Той няма да се промени, защото не желае това, защото не го вижда за необходимо. Мъжете се натоварват психически от "споделянето", това не помага на отношенията. Разговор да, но не и натоварване с безкрайните емоции на жените.

Съпругът не е отдушник на всяка душевна драма на жената, която и без това си ги има доста с тези безкрайни вътрешни гласове. Имайте приятелки - много и различни за различните ви "душевни" нужди. Това е моето виждане. И не се задълбавайте толкова кой какво казал и защо. При мъжете няма "защо".

Нали го помните онзи списък с разликите между мъжете и жените - еми там има едно много вярно нещо "Ако едни мои думи могат да се възприемат по два начина и единният те наранява, обижда, засяга, огорчава и прочие, еми аз съм имал предвид другото"........... Това е истината!

# 277 4 март 2008, 12:37 ч.

Мнения: 9 990

Никой тук не очаква и не твърди обратното-нещо не хващаш идеята май....И аз си имам приятелки и си споделям с тях неща, които със съпруга си не споделям, защото е различен, защото уважавам идентичността му, защото никога не съм очаквала да ми е огледално копие.Това няма общо със ситуацията. Grinning

# 278 4 март 2008, 22:46 ч.

Мнения: 553

Цитат на: Месечинка виторога в пт, 01 фев 2008, 10:10

Ок де, ама аз доколкото разбрах мъжът и се срамувал от нея, или хайде "не се гордеел", защото тя извикала от болка #Crazy

Ами боли я, да му се не види, защо да не вика? Това повод за срам ли е? Никой не казва, че трябва да и се кланя от сутрин до вечер - ама да я упреква, че я боляло?!?!?! На мен ми се насълзяват очите, когато видя зъболекарската бормашинка. Ами страх ме е, много ми е нисък прага на търпимост към болка. И какво да се гръмна ли? Или да умирам от срам?

ООООх как би му изпуснала нещо тежко на краката идните днииии, без да искам разбира се...
и само да е извикал от болка- в миша дупка ще го навра... поне 1 седмица ще му го напомням... и ще се срамувнам от него словесно при всеки удобен повод.... #2gunfire

ама аз съм си такава ...по гръб не падам и такива работи прощавам...- веднага след като си го върна hahaha

иначе не се сърдя- просто не може така..
за раждането- мисля че мъжете трябва да са поне мъничко благодарни за това че имат дете - БЛАГОДАРЕНИЕ на тази жена.
не казвам че трябва да й правят метани, нито го очаквам от моя мъж, макар че съм МУ родила двама сина - по-скоро трябва да НЕ правят някои простащини занапред.. не е толкова трудно.... а това оре долу се припокрива с идеята за уважението...

# 279 5 март 2008, 16:14 ч.

Цитат

# 280 5 март 2008, 16:17 ч.

Мнения: 9 990

Съпругът не е отдушник на всяка душевна драма на жената

Раждането на дете ако определяте като Всяка душевна драма....незнам.Това не е като да и се е разплела плетката или като да и е загоряла манджата, ще прощавате.Ако това не умеете да споделите по начин, по който да се почувствате едно цяло, то да-приемате го като Всяка душевна драма, наред с плетките... Crazy

# 281 6 март 2008, 15:24 ч.

Мнения: 1 217

Не виждам защо да не можем да споделим всичко на мъжа до себе си Thinking

Какъв е смисълът от съжителството ти с някой,с когото не можеш да си говориш свободно за всичко? Да не говорим,че в случая все пак иде реч за децата,които са общи,така че незнам вместо да насочи всичките си усилия да помогне на майката да се чувства добре,как е възможно някой да прави такива коментари? Все едно да кажем на някой:"Извинявай,но не повдигай темата за операцията си от апандисит пред познатите ни.Срам ме е!" hahaha

Последна редакция: чт, 06 мар 2008, 15:31 от тинтириминтири