Георги е кръстен на двамата дядовци, но никой и дума не е обелвал относно името. Аз реших да го кръстя така защото името ми харесва, а и традицията също. Не бих кръстила детето си с някакво име само защото някой иска така, независимо кой.
- Публикувана: 1 фев. 2008, 09:25 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2008, 10:17 ч.
Името на детето и ...родата!
При нас имаше ожесточени разправии. Двете баби са с едно и също име и решихме да е на тях. Всичко добре докато не влезнах в 9-тия месец. Едната баба заформи небивал скандал и още и държи въпреки че минаха вече 3 години, от което си докара яда на сина си и той отсече че детето се кръщава на другата баба дето си е затваряла устата. Сега не дава да се спомене че носи името на майка му, а ако имаме второ е категоричен че ще се избягват всички букви на бабите и дядовците и чичовци и лели, а ако някой си го припознае че е на него халал да му е.
Нашия бебчо е кръстен на моята майка. Тя като разбра горката се скъса да ме разубеждава и да ме моли да го кръстя на свекървата да не се сърдила... Ама моя мъж не искаше да го кръщаваме на майка му, а баща му си има име и така си имаме един малък Александър в къщи 
От свекъра и свекървата реакция няма (поне пред мен)..
От свекъра и свекървата реакция няма (поне пред мен)..
Защото все още битува "какво ще кажат хората"...
За мен е ТЪПО да се предявяват претенции за име-ако този родител заслужава, то това ще стане факт, бе тропане по масата и заплахи...въпрос на възпитание и култура
Името не прави това дете по-малко внуче и на двете семейства родители, а на 4-ма е мноооого трудно да се угоди
За мен е ТЪПО да се предявяват претенции за име-ако този родител заслужава, то това ще стане факт, бе тропане по масата и заплахи...въпрос на възпитание и култура
Името не прави това дете по-малко внуче и на двете семейства родители, а на 4-ма е мноооого трудно да се угоди
Изобщо никой не ги ме питал , и да искат това си е техен проблем ! 
Ние решихме,че няма да кръщаваме на никой от тях. Моя мъж иска детето да е с моето име,понеже ще е момиченце, а аз щях да съм за неговото име,ако беше момченце.
Смятам,че ако трябва да се кръщава на някой, то трябва да е на родителите,а не на баби и дядовци!
НЕка се сърдят, те губят от това !
Ние решихме,че няма да кръщаваме на никой от тях. Моя мъж иска детето да е с моето име,понеже ще е момиченце, а аз щях да съм за неговото име,ако беше момченце.
Смятам,че ако трябва да се кръщава на някой, то трябва да е на родителите,а не на баби и дядовци!
НЕка се сърдят, те губят от това !
Ако погледнеш линийките ми сама ще си отговориш на въпроса . Не мисля , че някой има право да налага мнение 
. Децата са си МОИ . Ако някой вместо мен е бил там да се дере като ранено животно , да му дам право на глас . Но точно защото не е - АЗ решавам как да се казват децата ми и не ми пука кой какво мисли по въпроса .
. Децата са си МОИ . Ако някой вместо мен е бил там да се дере като ранено животно , да му дам право на глас . Но точно защото не е - АЗ решавам как да се казват децата ми и не ми пука кой какво мисли по въпроса .
Малко след като разбрах че съм бременна, влязох в сайт с примерни имена. Харесаха ми Лъчезар за момче и Габриела за момиче ( и двете нямат нищо общо с имената на бабите и дядовците). Звъннах на бъдещия татко по телефона и го попитах дали му харесват и дали е съгласен да кръстим с едно от тях детето си. И така синът ни се казва Лъчезар. От родата никой не ме е питал как искам да кръстя детето, даже като се роди и звъннах на майка ми, тя от вълнение забрави да ме попита как ще се казва. След това никой не е правил намеци или забележки, но така или иначе ги поставихме пред свършен факт.
Който ражда - той решава!
Ние избрахме името на сина ни, така че на нас да ни харесва - Мартин, не го нарекохме на никой, но сега чувам реплики, че бил кръстен на майка ми - Мария. Аз си мисля, че ако го бяхме кръстили на нея щеше да е Мариян!?! Странно ми е това - непременно да е кръстено на някой!!!