Публикувана: 5 фев. 2008, 21:40 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2008, 12:18 ч.

С какво се промени вашият живот към по добро????

4 485
48
1

# 15 7 фев. 2008, 00:42 ч.

Мнения: 549

Не знам дали няма да прозвучи малко нескромно, но освен много щастлива се чувствам богоизбрана, защото покрай проблемите на специалния ми син се срещнах с толкова много прекрасни родители на специални деца. Човек е щастлив ако намери един двама истински приятели в живота си, а аз намерих толкова много сродни души сред вас. Има хора, които чувствам много близки... Те си знаят кои са! Hug

Освен това синът ми "изрови" в мен качества, които не съм и подозирала , че притежавам. Simple Smile

Това ме кара да се чувствам пълноценна.

# 16 7 фев. 2008, 11:44 ч.

Мнения: 2 327

Не знам дали животът ми се е променил, но аз със сигурност се промених според мен към по-добро. Започнах да възприемам света по друг начин и всикчко което ми се случва. Станах по-търпелива и може би по-силна. Започнах да търся решения, а не проблеми Simple Smile

# 17 7 фев. 2008, 12:07 ч.

Мнения: 4 414

Преди да се роди Ния, смятах че съм перфекционист. Сега смятам, че съм била нетолерантна, ограничена и вечно недоволна. Много неща се промениха с това, че тя се роди с проблем. Накратко казано, преосмислих ценностите и приоритетите в живота си...всички сте казали в каква посока.
Практическите ползи бяха, че разбрах,
че мога да разчитам на мъжа си, че той наистина е моята духовна половинка;
успокоих отношението си към свекървата и започнах да я разбирам по-добре, дори и да не одобрявам всичките и действията, вече не ме изкарват от нерви;
хора, които нямат отношение към семейството ми и не са важни за мен, не могат да ме засегнат по никакъв начин
разбрах, че дали ще страдаш или ще си щастлив е въпрос на личен избор...
... и на всичко това ме научи едно преждевременно родено бебе Heart Eyes

# 18 7 фев. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 555

Привет и от мен,
В личен план необходимостта да съм в добра форма за многобройните ни занимания с Гери така реорганизира всекидневието ми, че спя по 7 – 8 часа здрав сън, пуша най-леките цигари и почти не пия алкохол, старая се да се храня здравословно, дори спортувам по малко. Интересите ми в областта на психологията придобиха конкретни очертания – детска психология, педагогика, логопедия, научих много нови и интересни неща. Заради Гери си взехме куче /по препоръка на nnnnina/ и сега му се радваме всички вкъщи – и голямата ми дъщеря, и аз, и разбира се, Гери. Пак заради Гери решихме да се преместим да живеем на ново място, на по-чист въздух, надявам се скоро да стане. Запознах се със страхотни хора, в това число и пишещите в този форум. Забелязвам с учудване, че и черупката ми като че ли е станала по-здрава. Има и още неща, но спирам засега.
Поздрави, целувки на дечицата.

# 19 10 фев. 2008, 15:05 ч.

Мнения: 199

Когато Ана-Мария се роди,не можах да се радвам,защото не се знаеше тя дали ще оцелее.След това се радвах,до момента в който започнаха да се редят един след друг проблемите около нея.Дълго време бях изпаднала в депресия,много се карахме у дома,абе въобще приятна картинка Mr. Green

,с течение на времето и сега ,детето ми е смисълът на живота ми,тя е всичко,никой и нищо не могат да ме разлюлеят ,нищо не е в състояние да ме изкара извън равновесие,станах по-търпелива,НО станах и много взискателна към хората около мен.Кръгът от приятели съм го стеснила с годините,защото хората трябва да приемат детето ми такова каквото е-а то е дете като всички останали.

# 20 11 фев. 2008, 20:14 ч.

Реъкйавик
Мнения: 380

Цитат на: nadejda.v.l в чт, 07 фев 2008, 00:42

Освен това синът ми "изрови" в мен качества, които не съм и подозирала , че притежавам. Simple Smile

Това ме кара да се чувствам пълноценна.

някои ми беше казал преди години 4е когато господ оби4ал някого го поставял пред изпитания за да види как ще се справи със тях. така 4е напред моми4ета ние сме богоизбрани.
няма да повтарям никои от вас но отговора мми е същия като на вси4ки вас по горе. На последък много се смеем с мъжа ми на отговорите на колгримур Колгримур. Не се страхуваите и горе главата.
П.С. 4етох в нау4ните списания по повот едно есе което пиша относно аутизма и връзките на такива деца с другите и се оказва 4е над 50% от високо функционалните аутисти и аспергерите имат приятелски отношения, 35% имат интимна връзка поне ведъж.
тук имаше едно предаване америка некст топ модел на което една от у4астни4ките беше с аспергер синдром която ж момена е в университет в 4икаго и има приятел това моми4е беше на 5 моясто и едо от наи красивите.
ина4е Коли е голям сладур постоянно се навира на компютъра а ние го ограни4аваме а тои " уфф все казваш не"
и ние се заливаме от смях мога още много да цитирам но нямам време. всеки изминал ден е едно забавление и неща които не са ми правили впе4атление с дъщеря ми сега ми се набиват в о4ите.

Последна редакция: пн, 11 фев 2008, 20:19 от ФРИГ

# 21 12 фев. 2008, 08:47 ч.

Мнения: 604

Много хубава тема, Мамо на Вики! Честита нова прическа на малката сладурка Simple Smile

Целият ми живот се фокусира след появата на Маги в живота ми. За първи път се усещам цяла и осмислена. Всеки миг с нея е зареден с обич и светлина. Всеки път като каже: Тази е мойта майка! сърцето ми спира от щастие! Бог праща много изпитания, но и дарява много радост! Hug

# 22 13 фев. 2008, 11:10 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Освен преосмислянето на ценностите, за които повечето от вас вече са писали, промяната при мен е още една. Научих се да се боря. Със зъби и с нокти, без да се отказвам, в името на детето ми. И така станах по - уверена и в отношенията си с околните, в работата също. Научих се да бъда толерантна, нещо, което преди ми е убягвало Embarassed

И не на последно място - намерих много нови приятели тук Hug

# 23 13 фев. 2008, 11:42 ч.

Мнения: 950

Станах по-силна Simple Smile

# 24 17 фев. 2008, 13:13 ч.

Мнения: 199

Вчера ми казаха една хубава фраза и бързам да ви я напиша - "когато си минал много лошо,видял си некрасиви неща,научи се да мислиш с хубаво и надежда 48-часа напред в бъдещето,през които ще се случи чудо и да го очакваш,а ако искаш да се обърнеш назад,то запомни неща станали до 24-часа.Аз лично не мога да го спазвам,но с времето се научих,че най-хубавото е когато детенцето ми ме прегърне,много силно и ми каже "обичам мамо".Това е моето най-голямо щастие,най-големият успех и всичко което се случва с нас е заради нея Hug

# 25 17 фев. 2008, 13:33 ч.

София
Мнения: 4 884

Диагнозата, която чух за детето си, когато то беше бебе на половин годинка, и 10-те месеца след това, които прекарахме между ежедневната рехабилитация в "Красна поляна" и прегледите при всички детски невролози, които практикуват в София, ме направиха по-добра, по-разумна, по-силна и по-благодарна към Съдбата, която ми помогна днес моето дете да може да тича и да прави много бели.
Научих се да се радвам на малките победи, научих се да забелязвам "различните" хора наоколо.
Станах по-добър приятел на себе си и разбрах, че за един миг животът ти може да стане много по-различен.

Научих се да споделям, да търся съвети и да разбирам чуждата болка без много думи.
Мисля, че станах малко по-добра към света, който имам около себе си.

И както е написала bim bam- щастлива съм, че болката, която всеки от нас носи в сърцето си, ни намери тук, за да ни направи едно цяло. Hug

# 26 17 фев. 2008, 13:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз се научих да бъда търпелива, да не съм толкова напориста и прибързана
научих се, че мога и много, но бих могла и с по-малко заради децата си
научих ске, че има неща които не зависят он нас и не може да ги променим и за наше добро иб било добре да ги приемем

# 27 17 фев. 2008, 20:07 ч.

Мнения: 3 591

Разбрах, че няма невъзможни неща.....като се започне от шока "това неможе да се случва на мен" и завърши с озъзнаването на това, че аз съм тази, за която да направи невъзможното за да помогне на детето си е нещо съвсем възможно....

# 28 17 фев. 2008, 22:37 ч.

Мнения: 869

Мисля,че съм много по-толерантна към другите.
Разбрах,че имам най-прекрасния съпруг на света.

# 29 17 фев. 2008, 23:16 ч.

Мнения: 644

Чета и всеки момент ще се разрева.
Като се замисля определено живота ми се промени и особено аз самата,но не и по този начин по-който бих искала Rolling Eyes

Станала съм супер изнервена,избухлива и съм голяма песимиска за съжаление.В нищо не вярвам,а определено не трябва да е така,понеже детето ми се развива с такава скорост и така нормално,почти като всяко друго дете Heart Eyes

Дай боже да продължава и занапред така Praynig

но защо така немога да се радвам както би трябвало просто немога да си го обясна,много е тъжно Cry

Не смятам,че и Вие сте чак толкова щастливи колкото пише Embarassed

Не искам никой да обиждам просто така си го мисла.Простете ми ако някой от вас съм засегнала bouquet

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Родители на деца с Редки заболявания

Деца с очни проблеми - тема 9

Причина:

Причина: