С какво се промени вашият живот към по добро????

Tediiva, може би не проблемите, които имаш с детенцето си, те карат да се чувстваш така. Неотдавна си правих разни изследвания по съвет на гинеколожката ми, оказа се, че ми е завишен един от хормоните на щитовидната жлеза и това е причината да изпитвам тревога, както и да ям много, а да не пълнея. Много често хормоните, а също и мозъчната химия са причина да не се чувстваме добре. А дечицата са си супер, независимо от проблемите, предполагам, няма да го отречеш. Пожелавам ти скоро да се почувстваш по-добре, помни, че щастието ти е в твоите ръце! 

Tediiva, не става въпрос кой колко е щастлив,то е ясно че не сме, не че не сме,просто можеше  да сме малко по Идеята е друга и мисля че най точно казано е това:
Предполагам ,че важи за всички ни

иди на психолог има полза

аз съм доволна че,заболяването на дъщеря ми ме срещна с толкова много добронамерени и ведри хора(и лекари и непознати до момента),че върнах вярата в добротата която при научаването на диагнозата бях позагубила!Благодарна съм на Господ,че ме среща с добри хора(и не толкова добри )които ми помагат да продължа напред!

..........и само още нещо,животът ме дари с любящ,внимателен и невероятен мъж(втори!)който ми помага да се грижа по-добре за моето куцо патенце,за разлика от забравилия за нея баща! 

Tediiva, нестава въпрос за това, колко сме щастливи, а дали въпреки болката и всичко лошо, което ни се случва успяваме да открием и красивото/ щастие, радост, безгранична и безусловна обич/в живота на децата си.
Болка има и ние си я споделяме, но има и радост и щастие от всичко преосмислено, оценено, научено и преживяно.
Сутрин ставам  приближавам се до нея, тя се протяга, аз и казвам, добро утро мамче и тя ми се усмихва с най-красивата и лъчезарна усмивка на света и деня ми започва с едно мъничко щастие, а можеше да го няма.

 

Да така е.
Аз определено обожавам щерка си и много я обичам,но пусто постояно си мися за лошите неща. Май верно ще се замисля за помощ   

по този повод китайците имат много хубава поговорка /цитирам по памет/:
Не съжалявай за това, което си можел да имаш, а се радвай на това, което имаш сега!

ей това се научих да правя, откакто се роди дъщеря ни. единствено важно е настоящето.
Tediiva, понякога такова състояние като твоето може да е признак на депресия, която не бива да се подценява. Не се притеснявай да потърсиш професионална помощ...или като начало да опиташ с неща като релаксация, медитация, йога...на мен ми помогнаха.

   Моят живот, или по-точно нашия живот се промени,о да наистина към по-добро
Всичко написано по-горе отговаря и за мен,направиме по-инатлива в добрия смисъл,никога,ама  никога не оставям нещата за утре или по-нататък,преди да се роди моето малко слънчице си правихме планове постоянно,не че сега сме се оставили на течението да ни носи,но гледаме на живота леко с насмешка,поне се стараем да оценяваме много дребните и незначителни ситуиции
Tediiva и аз имах такъв момент ,та нали сме жени все пак,по-емоционални,понякога повече отколкото трябва но нали затова ни харесват и обичат.  НЕ ти давам съвет просто идея,аз когато се почувствах така събрах бандата от тримата лигурчовци /лиглювци/ и отидохме на по-далечния парк уж на разходка, и почна едно търкаляне,едни диви крясци беше невероятна терапия за всички получи се без да искаме ,беше много готино,заредихме се с енергия и добри емоции за известно време
Та когато решиш обади ми се ще те заведа да се увериш лично на парка ,ела непременно с твоя екип /семеиство/   та това е част от дребните щастливи мигове и моменти които ако го нямаше малкия сладкиш незная дали щях да ги правя,правиме повече простотии,но така е по-готино
Щастлива съм не лъжа ,защото позволявам на щастието да вирее в мен,и да заразявам макар понякога и изкуствено/реве ми се а се смея/ Леле дали нямам раздвоение на личноста

аз съм не само щастлива,аз съм горда и доволна от факта,че съдбата ме дари именно мен с моето момиченце,защото както казва някой по-горе,явно аз съм човекът който може да направи това дете щастливо и аз мога да обърна света, ако това ще помогне на детето ми!Нали знаете,всичко което не ни убива,ни прави по-силни!Дъщеря ми е моят живот,моето страдание и моето дълго чакано щастие!Заедно сме,силни сме и сме щастливи!

аз съм не само щастлива,горда съм за това че,животът дари именно мен с момиченце като дъщеря ми(частично ДЦП),защото както беше писал някой по-горе,явно аз съм човекът който може да направи това дете щастливо и аз съм тази която може да обърне света наобратно,ако това ще помогне на дъщеря ми!Тя е моето слънчице,моето страдание и моят живот!Заедно сме,силни сме и сме щастливи!Нали знаете,всичко което не ни убива,ни прави по-силни!БОРЕТЕ СЕ!

 Отдавна следя темата и все се каня и аз да напиша нещичко.
Промених се и аз,и хората около мен.И продължаваме да се променяме.Осъзнах,че не съм ревливата глезла,свикнала да мрънка за най -малкото нещо,осъзнах,че съм силна млада жена,способна де се бори,да пада,да става ,да се поизтупа и пак да продължи...и така до безкрай.Не че не ми беше добре да живея в един идеален свят без проблеми,но разбрах,че това не е реалността.Разбрах освен това,че до себе си имам прекрасен човек,на когото мога да разчитам и дано да е все така.Всъщност откакто се роди Бубка и разбрахме за проблема и-именно това като че ли постави началото на нашето истинско семейство.
Преди бях някак все негативно настроена,сега се усмихвам на дреболии.Това не означава,че не плача,напротив,но намирам смисъл в неща,които преди не забелязвах.
Освен това разбрах,че съм сгрешила в професионалния си избор -вместо икономист трябваше да стане детска учителка.Но не е късно-все някой ден моята мечта да работя/а защо не и да създам собсвенна/ в детск градина,в която ще се обучават и деца с проблеми.

И при нас промените са почти същите.Семейството ни е по-задружно, умеем да ценим и обикновените неща и най-вече малката ни принцеса ни зарежда с много щастие и усмивки.

Здравейте!Във всеки отговор намирам част от себе си.Вие сте най-смелите майки на света. Въпреки че моето дете не остана с увреждания до скоро имаше съмнение  и за това се чувствам част от този форум,който чета в продължение на 1г и 6 месеца. Както вече е споменато от някоя мама преди мен,истинско щастие е да видиш първата усмивка и проследяване с поглед,премятане на играчка от едната ръка в другата(тогава плаках от радост) ,първото обръщане,сядане,пълзене,изправяне и накрая първите стъпки.Всяко нещо съм го чакала с такъв трепет и тревога и винаги съм плакала от радост и вълнение след като го е направил.Моят малък син ще бъде винаги за мен едно специално дете и много често "благодаря" на Бога че ме е дарил с такова дете,за да мога да разбера истинското значение на думата щастие.И не мисля сега по този начин защото той вече е добре и няма опасност,когато се роди бях сигурна, че с каквото и увреждане да остане няма да се откажа и ще се боря до край,а ако стане ясно че  няма как да отстраним проблема ще дам от себе си всичко за да се чувства обичан и значим. С какво ме промени към по добро?-Ценя всяко нещо което ми се случва и знам че не е случайно,не го приемам за даденост;това което преживяхме със съпруга ми ни сплоти още повече;всеки път когато се наложи да му правя забележка за нещо или било да му се скарам се замислям за факта ,че едва не го загубих;станах по-силна отколкото вярвах че мога да бъда;разбрах и открих истинската любов,защото такава любов не може да съществува дори между мъж и жена ,каквато е любовта към детето.