Деца в детската градина="хулиганчета"

Ето ти един възможен отговор - защото същата тази група до преди да излезе е била отдадена на спокойни, задълбочени и изтънчени занимания, но тъй като това са деца, те имат нужда да редуват спокойствието с по-енергични занимания - и излизането навън е предразположило "отприщването" на енергията. В крайна сметка не сме били там и не знаем доколко това е било варварско поведение, съпроводено от хамалски обиди, или просто на авторката така и се е сторило. И на мен докато детето ми беше бебе 4-5 годишните ми изглеждаха като стадо бесни носорози. Както, апропо, сега ми изглеждат тийнейджърите 
Никой не оспорва ролята на семейството, очевадните проблеми с възпитанието на децата, липсата на диалог родители-учители и т.н. и т.н. Дразнещото в ТАЗИ тема (поне за мен) е генерализацията. Децата са кофти, за което сме виновни. Добре де, кого да разстреляме тогава - себе си или децата?

И пак опираме до ролята на учителя. Защо е нужно да мирно седи на столчето и да скучае, когато докато седят на столчетата и чакат закуската например, може учителката да им разказва приказка, може и да включва децата в разказването. Защо трябва да има "компромис" при задължителните занимания през деня, когато тези занимания биха могли да се поднесат по интересен начин на детето и да му събудят желанието да ги прави. При всяко дете , всяка една дейност може да се поднесе по такъв начин, че да се превърне в интересна, при някои деца е по-лесно, при други по-трудно, тук вече опираме и до желание на учителя да го направи.
Синът ми например не обичаше да рисува (за ужас на мен и баща му, които рисуваме с огромно желание от много малки). Така и не успях да да го превърна това рисуване в интересно занимание, а вкъщи много сме си играли, просто му беше досадно. Но в детската градина успяха. Дали защото е гледал от другите деца, дали учителките се бяха постарали повече - не знам. Но вече рисува с огромно удоволствие. Е, рисунките му са леко казано "абстрактни", но важното е, че му харесва. Вчера специално ме заведе на таблото да ми покаже новата си рисунка (разкривена къща с разни странни неща във въздуха) и явно са го хвалили, защото беше толкова горд, естествено, че казах, че е много красива  

Така е, но решението не е в това да ахкаме, охкаме, да се възмущаваме от поведението на другите деца, да ги наричаме с какви ли не епитети и да си посипваме колективно главите с пепел.
Решението е всеки (трезвомислещ човек) да гледа своите деца и да не се зарича, а да ги възпитава. И естествено, на първо място да възпита себе си, защото децата копират първо поведението на своите родители и тогава се влияят или не се влияят от групата, в зависимост от възпитанието, което вече са получили у дома!
Ако си позволя да нарека ДЕТЕ - "изрод", хич няма и да се надявам детето ми някой ден да не нарече някой "простак" или с още по-грозни думи...

Не става въпрос за глобални обобщения, а за характеристики на системата. Децата в градините са точно толкова на работа, колкото и възрастните. Както на работа се изисква от работника да изпълнява заповедите на началника, независимо дали му харесва или не, така е и в градините. Може на детето сега да не му се слуша приказка, но щом е казано, че ще се слуша приказка, то няма право на глас и седи и слуша.
Не мога да приема оправданието с педагога. По тази логика трябва само да ги раждаме децата, защото няма друг начин, и понеже не сме квалифицирани педагози, още след раждането да ги даваме на такива да ги отглеждат. Става въпрос за възпитание, което започва от първия ден. Песничките, стихотворенията са само една част от отглеждането и възпитанието на децата. Част от възпитанието е точно кимането с глава за благодарност или да не обръща нарочно чинията с яденето на земята. Когато детето е вкъщи и започне да налага брат си (или сестра си) с някакъв предмет, ще седиш ли безучастно да гледаш? Едва ли. И точно това да не се бие с брат си е част от възпитанието.
Да, пяла съм и съм играла с децата си с часове, обяснявала съм кога ще мием ръцете, кога ще готвим и кога ще играем на домино. Просто съм се съобразявала с нагласата и готовността на детето в конкретни моменти да рисува или да слуша приказка.

Моите наблюдения са, че децата винаги опипват почвата за граници на допустимо поведение. Ако границата е разтеглива, то има реален риск и поведението им да избие в негативна посока. Децата не могат да се контролират като възрастните, респективно лесно преминават границата. Ако едно дете види реална възможност за се тръшка, тича, глези, крещи и не последва успешен опит за спирането му, то продължава, и още и още, и в един момент става гаменче. Границата на контрола обаче, то не може да си постави. Поставя я и я отстоява този, които се грижи за детето - майка, баба, учителка... Моята теория е, че няма лоши деца. Просто има различен подход към тях.
За лошите думи - децата са като попивателни. В къщи, макар че се стараем да ограничим използването им, има телевизия примерно. Думите, макар и лишени от значение, се попиват моментално, и в последствие, при желание за блесване, се изтрисат.
Така че, и за мен проблема е не в децата, а в тези, които упражняват контрола върху тях. В конкретния случай това е учителката.

А след известен брой години, когато и детето на авторката дойде на градинска възраст тя ще се убеди във верността на думите ми. Когато дъщеря ми беше на 7 месеца и аз разсъждавах емоционално и идеалистично като iv40.

А темата можеше да бъде наречена просто Размисли по повод една случка!

Ами наистина са малки, разбира се, че разбират, но им се ще да пробват и непозволеното. Естествено, че голяма роля във възпитанието имат родителите, но не можем да мечтаем за група от 30 идеално възпитани деца, просто е нереалистично. Винаги ще има в групата поне едно дете,  в чийто дом се бият, псуват и то ще има подобно поведение или другата крайност, презадоволено и до безобразие разлигавено дете, което си мисли, че светът се върти около него... Точно учителят би трябвало да се опита да неутрализира проявите и влиянието именно на тези деца, за да не се стига в последствие до масовото им копиране от всички. Говорим за поведението в групата.
Защото не съм съгласна едно 4-5 годишно дете да бъде обявено за "непревъзпитаемо" и да вдигнат ръце и да го оставят да си прави каквото си иска. Винаги има начин за въздействие, стига желание да има. Никой не казва, че е лесно, въобще да си учител нито е лесно, нито е работа за всеки.

RadostinaHZ , знам че си педагог и предполагам, затова така систематично отричаш "вината" на учителя. Но истината е, че при подобна ситуация има вина. Не знам как тази учителка е допуснала да се стигне до там, някое дете да я обижда или да и мята чантата в кофата. Това едва ли е инцидентно поведение. Въобще не отричам ролята на родителите във възпитанието, напротив. Имам предвид, че има деца, които просто не са възпитани и родителите им не го приемат за проблем, това няма да се промени. Идеята ми беше, че има начин поведението на подобни деца да се неутрализира в групата, за да не се превърне в "заразно" и за другите.
Колкото до влиянието на градината, всички знаем, че има и плюсове и минуси. В нашия слушай почти изцяло са плюсове и съм доволна, че направих избора да го пратя на градина, въпреки, че имах възможността да го гледам у дома, но това е друга тема.

това е последното, което бих допуснала, четейки писанията на Радостина 

Не съм педагог. Със сигурност ако бях такъв, нямаше да си позволявам да пиша подобни постове, защото щяха да бъдат в разрез с това, което са ме учили. По-вероятно щях да настоявам, че учителят има право да е абсолютен авторитет. Напротив, старая се да не контролирам децата си, защото контролът изисква предимно подчинение, а моето верую е, че децата са деца, когато разполагат с максимално допустима свобода на самоорганизация (като изключим необходимостта от спане, ядене и поддържане на функционирането на семейството и дома и писането на домашните).

Извинявай  , вярно, че не беше. В темата за учителската стачка пишеше често и бях останала с такова впечатление. Сега се сетих, че постоянно те набеждаваха, че си учителка под прикритие, а ти все пишеше, че не си. Съжалявам 

За това си права. Аз също не мога да го приема. И затова правя всичко по силите ми аз, децата ми, близките ми, приятелите ми т .н. (хората, на които мога да повлияя) да не постъпват по подобен начин.
Промяната трябва да започва отвътре навън.
Само с възмущение и заричане не става.

Ти, всъщност, какво направи в конкретния случай?

 но да не zабравяме, чЕ живеем в общество ...

Браво (съвсем сериозно и чистосърдечно го казвам).
Значи си показала на "хулиганчето", че така не е редно да се прави. Надявам се, че не си го нарекла с някоя от горните думи, обаче.


Разбира се. Но и там нещата се променят с изразяване на позицията с действия. Ето, в случая iv40 е изразила такава и е дала личен пример.
Това ми беше идеята. 

iv40, дали има лоши деца- имаше цяла тема озаглавена точно така миналата година. И там изложих личното си мнение, което не съм променила и до днес- има, особено в ученическа възраст, когато характерите са пооформени, макар и не мнозинство, но ги има /също имам няколко лични примера на особено опасно и преимуществено такова поведение от страна на деца/. Защо са такива- липса на стабилен родител или темперамент и поведение, излизащи рязко от общоприетите рамки, върху който не е работено- не това е важното тук. Не мисля въобще да споря по този въпрос тъй като нито темата е точно тази, нито ще бъда разубедена по този въпрос.

Моето най- голямо желание е да заработят по- качествено всички институции, които определено имат пръст във възпитанието и контролът над децата /такъв, според мен е задължителен, писах и защо/. За родителите е ясно- ще ми се, но е невъзможно и никога няма да бъде възможно всички да ние да мислим еднакво и да даваме перфектно възпитание на децата си. Но когато става въпрос за институция, в която се отглеждат и възпитават деца- трябва да се позатегне режимът. Не мога да си представя кой и как ще накара лелята Х да възпитава изтърваните си с години деца. Ако тази хипотетична леля не бъде заставена посредством определени обективни методи, решени, че  са такива от разбиращи и опитни специалисти, не виждам спасение за децата й, а от там индиректно и за обществото. То е ясно, че родителите трябва да полагат дължимата грижа, само дето на практика и в обществен мащаб е трудно да се реализира принципът на практика.

Ето, аз също мисля, че полагам грижа, но дали наистина е така, дали това е необходимото или достатъчното?

Защото по отношение на деца, които не са мои, нито имам власт, нито право, нито възможност да влияя. Пак говоря за малко по- големи деца, за такива, на които да им направиш забележка е като да ги похвалиш пред компанията. Искам да има здрави институции, към които, когато се обърна, да знам, че мога да намеря помощ. Искам да знам при определено неадекватно поведение от страна на дете и възрастен към кого да се обърна, какво мога да очаквам като помощ, как следва да действам. Което зависи от мен- добре дошло, но дори по отношение на собствените ми деца, с нарастването на възрастта моето влияние намалява и ще намалява с времето. Сама за себе си не мога да бъда сигурна дали и кога съм била права или крива при отглеждането и възпитанието им.