Деца в детската градина="хулиганчета"

Разпечати си това, което си написала, прибери го някъде, и го прочети когато бебчето ти стане на 4-5 години. Сега каквото и да ти напиша, просто няма да има смисъл.

1. Послушай по-горния съвет;
2. коя е тази ДГ, където безразсъдно пускат група деца навън само с 1 учителка;
3. проблемът май е и в това, че г-жата не може да намери подход към децата - виждала съм как г-жата на моите щерки ги събира като квачка пиленца, разказва им истории, играе с тях, а те я гледат в захлас;
4. възпитавай отсега бебето си.

По това време на деня децата в детските градини спят и не са по парковете.
Какви са били въпросната група дечурлига само можем да гадаем, каква е била жената с тях - също.

Ако ще те успокои, наричай другите деца идиотчета. След 2 години тези идиотчета ще са в групата на детето ти. И то ще е едно от тях.


А когато се касае за група, въобще не съм съгласна, че възпитанието вкъщи има значение. Има значение АВТОРИТЕТА на водача - в случая на учителката. Едно дете ако си позволи да я нарече еди-как си, останалите повтарят механично като папагали.

Та да, можем да ги възпитават да не наричат учителката си простачка. Но не можем да сме сигурни, че те никога няма да я нарекат така и някоя друга възмутена майка да пусне тема из форума. Преди и аз мислех, че само невъзпитаните деца се държат лошо по улиците. Гледайки племенниците, приятелските деца и моето, вече смятам, че на всяко дете може да му се случи нещо такова. Разликата между невъзпитаните и възпитаните е в това колко често се вкарват в такива сценарии.

Какво успокоение 

Това исках и аз да кажа.

Абсолютно съм съгласна с това!
Децата в една група /особено в началните/ са малко или много на стаден принцип и е много важно как и дали педагогът ще съумее да овладее ситуацията и да им вдъхне респект.

Съгласявайки се изцяло с писалите преди мен по темата и в качеството си на майка на едно вече преминало градинската възраст дете и едно бебе, като твоето, бих желала да споделя с теб и останалите, че още преди години изоставих идеалистичните си виждания, подобни на твоите в момента.

Когато дете на 4-5 години е в група с други деца то неминуемо в определена степен придобива обликът на групата. Децата не са възрастни, те не притежават онези интелектуални и волеви моменти на обективна преценка на ситуацията и безапелационно управление на волята, които следва да има един възрастен /до колко всеки отделен възрастен има такива възможности е също отделен въпрос/. Децата се претопяват в групата в много по- голяма степен от възрастните. Стадното им чувство е много по- засилено, независимо какво правиш в къщи.
Децата са в ДГ през по- голямата част от съзнателното си време в денонощието, в сравнение с времето, което прекарват в къщи. Очевидно, че домашното възпитание не е задължително да определи цялостното им поведение, когато се намират извън къщи.
Моето дете има коренно различно поведение и речник в къщи, на училище и пред блока. Приемам го доста по естествено, от колкото бих приела това преди години, когато то е било на вързастта на твоето дете.
Не оправдавам лошото възпитание. Нашата роля е именно на регулатор на поведението, но описаното от теб поведение на толкова малки деца не означава непременно, че всички те са лошо възпитани.
Това, че имаме по- големи деца няма нищо общо с истината- тя е такава, каквато е, обективната истина, или каквато ни се иска да бъде, субективната истина, включително и за теб.

Именно заради разумно употребеното от теб "може би" правя горните разяснения- домашното възпитание е важно, но изобщо не е определящо в толкова голяма степен, когато детето е извън семейната среда.

Какво визираш под "истината в очите"? Моите деца досега не са използвали подобни думи . И разбира се, че е важно възпитанието вкъщи, но авторитетът на учителя е още по-важен, когато става въпрос за група деца - може 1 от тях да "не е възпитано" - другите гледат, слушат и повтарят.
А коя е градината е изключително важно, защото на мястото на майките на тези деца бих потърсила отговорност защо, вместо да спят, децата ми са в парка и за тях се грижи само една г-жа .

А и усещаш ли, че слагаш всички деца под общ знаменател? 

  Освен това, iv40, нямаш представа колко често съм слушала от родители как техните деца НИКОГА или ВИНАГИ еди какво си, а когато видя поведението на тези деца в градината, в училище или на улицата гледам- ами тя истината била доста по- различна.
Още по- недостоверно ми звучи обещанието, как тези деца ще се държат в един бъдещ момент, след определен брой години.

 

Пак слагаш общи знаменатели.
Пък и не виждам някой в темата да е казвал подобни неща. Къде ги прочете?

И аз съм на мнение, че възпитанието вкъщи е много важно. Но е истина , че колкото и да са непослушни децата педагога трябва да намери начини и средства да го овладее. Учителката предполагам , че я наясно с какви деца излиза на разходка. Преди това е трябвало да се замисли ще се справи ли с тях или не. А вероятно ги е оставила да си правят каквото си искат и затова се е получил този хаус,

Недейте напада момичето, само защото е споделила нещо, което я тревожи.

Тя не обижда ВАШИТЕ ДЕЦА. Крайно са употребени някои епитети-съгласна съм. НО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА да прехвърляте цялата отговорност за поведението на децата - на учителя. Защото същите тези деца след години като дойдат в училище и наричат учителката "онази", защото у дома майка им си е позволила да я нарече така.

Не може да слагаш всички деца под един знаменател. А и въобще как правиш такива заключения! Аз не бих си позволила такова нещо, най-малкото незнам и моя син утре как ще е в градината! А и твоето дете!? Ние вкъщи не си позволяваме да говориме пред детето лоши думи за когото и да е, но децата се учат едно от друго и когато едно тръгне, тръгват всички те са като "стадо овце", докато са мънички. Трябва и подход от страна на учителката. Това никак не е маловажно! А това да ми пошляпва детето, каквото и да е няма как да го възприема! Аз не си позволявам такова нещо, пък някой друг. Каквото и да е направил и казал, няма никакво право. Затова сме родителите, да сподели и да решиме проблема по разумен начин.

А аз съм на мненине, че майка, която е пуснала тема  "Децата в детската градина="изродчета"", използвайки такива епитети,  едва ли би възпитала по-качествено собственото дете.  Освен това усещам, че разказа е маааалко преувеличен .
Общувам с много и различни деца - не съм чула нито едно от тях да се изразява и държи по този начин, който описваш,  особено по-малките!!!!

Пожелавам ти успех в отглеждането на твоето детенце и  когато стане на 4-5 ще видиш колко палаво ще е!Просто всички са такива! Нали затова са деца!

Всичко което бих казала или мисля е вече казано
Допълвам само,да си жива и здрава и ти и детенце и семейството ти.поживей и пак ела тук да пишеш. Всяка една от нас е казвала някога НИКОГА.

Абсолютно точно! Не храни илюзии, че твоето детет ще бъде различно от всички останали в неговата група.

Когато дъщеря ми се е държала зле никога не съм я оправдавала, но и не се залъгвам, че тя няма да иска да е , като всички останали, а да блести с изискано възпитание и маниери. Дете, като всяко друго, това е дъщеря ми.

Когато децата ни са бебета не разбираме доста постъпки на родители на по-големи деца...............докато не стигнем до тяхното положение.

Аз имам дете на 5 години. И да, децата, вкл. и моето понякога се държат хулигански и идиотски. А описаните примери са достатъчно показателни. И тук изобщо не иде реч за това, че учител = "господ", а за елементарно възпитание. Ничия чанта - нито на бабата, нито на непознатата, нито на съседката, или учителката, не може да се озове в кофата за боклук. А ако се е озовала, то трябва да се рапортува писмено на родителя и той да вземе съответните мерки, ако желае, разбира се.

Естествено е да трябва децата да имат респект и най-вече Уважение към учител, родител по-възрастен от него човек.Това е комплексен процес който започва от дома и се развива в ДГ.Ако всичко е така както описваш, най-вероятно учителката ги е изпуснала от контрол в момента, а децата много си подражават едно с друго.Достатъчно е да има няколко по-буйни  и невъзпитани, и резултатът е налице.
Не мисля обаче, че е правилно внушението учител=Господ, не ми звучи добре и не  бих възпитавала децата си по този начин.
И е нормално да си шокирана от видяното щом си била в Геманска ДГ, всички знаем , че там цари ред и дисплина и начина на възпитание и култура са съвсем различни от тукашните.Това не означава, че одобрявам разбира се видяното
на улицата.

Когато нямах дете и аз си задавах същите въпроси

Сега за другите не мога да кажа нищо, защото не ги познавам, но моето се промени коренно откакто тръгна на градина и то не към добро  нямам реална представа как се държи в градината, но излезе ли от там е ужас.
Имам с нея вечер по 2-3 часа (които в по-голямата си част са къпане, ядене и приспиване), в градината прекарва по 9 часа, е, кажи ми в себе си ли да търся вината или в градината? Там копират най-негативните неща и в един момент не можеш да си познаеш детето, друг път приемат нещо положително, което избива в лоша посока ... пример - една вечер хваща книгите си и започва да ги реже  след като поисках обяснение, каза, че така прави госпожата в градината (изрязва фигурки от учебна тетрадка), но от обясненията ми, че онова е друго, а книгите трябва да се пазят и до сега няма ефект ...

Мама Цоцоланка доста време имаше следния подпис: "Преди нямах деца и имах поне 3 теории как се гледат. Сега имам 3 деца и нямам нито една теория."
Същото и важи, когато имаш бебе и си представяш колко перфектно ще е то винаги.
 

Не търся оправдание, директно обвинявам.
Мога да си реша проблема само по 1 начин - спиране от градина, тогава ще поема цялата отговорност за поведението й.

Повтарям за пореден път - поставяш под общ знаменател и това е дразнещото.
Аз лично не търся никакво оправдание с учителите, защото се старая да възпитавам моите деца на уважение, култура на поведението и т.н. Досега не съм имала подобни на описаните проблеми /а тук ти изкара всички 4-5 годишни деца "изродчета" и "хулиганчета" и всички родители на деца на тази възраст като незаинтересовани и не-възпитаващи децата си/.
Имам предвид, че ако разбера, че учителят, на който съм ги поверила, допуска подобно поведение, няма да обвинявам себе си - директно ще обвиня този учител и ще поискам смяната му или ще преместя децата си.
Това беше и основната ми идея да апелирам да кажеш за коя градина става дума, защото родителите имат право да знаят къде грижата за децата им се свежда до извеждане навън по времето за сън само от 1 човек и допускането на подобни действия /и не става въпрос учителката да ги спре със шамари, а с нужния респект/.
Лошото е, че ти вече си демонизирала всички 4-5 годишни деца и техните родители...

Аз Също мисля, че възпитанието у дома има много голямо значение. Но е вярно и това, че понякога като пораснат и тръгнат на градина децата се променят до неузнаваемост. Аз лично като беше малката бебе  и като видех някое голямо дете ( на 4-5 години) да реве по улицата, и да дърпа майка си, все се възмущавах и си мислех, че моето никога няма да позволя да прави това. Но... не стана точно така. В момента дъщеря ми е точно такава - реве за щяло и нещяло, инати се и т.н. Не смятам, че съм пропуснала нещо във възпитанието си, защото съм правила всичко както трябва - не съм я лигавила, гледах си я сама, учех я да изслушва хората и т.н., но като тръгна на градина и коренно се промени. Е, не си позволява да обижда някого, и не е агресивна, но все пак доста се лигави.

А също съм съгласна с мненията, че е важен и авторитета на госпожата. Давам един пример: В групата на дъщеря ми едната госпожа се слуша много повече от децата от другата. Като отида да я взимам вечер и е едната госпожа на смяна в стаята е тихо и спокойно, всеки се занимава с нещо и атмосферата е много приятна. Когато е другата госпожа, е пълен хаос - всеки тича и вика, и никой не слуша тя какво говори. Така че явно има значение и госпожата.

Разбира се , ако бях на мястото на госпожата щях да свикам по най-бързия начин родителска среща ( или поне щях да извикам родителите на това дете ) и доста да си поговоря с тях.

Наистина има много невъзпитани деца, точно както има и невъзпитани възрастни.
Но като порасне детето ти, най-вероятно ще разбереш, че то не е малък възрастен, че понякога се държи безобразно и без да е невъзпитано и въпреки твоето възпитание. С времето най-вероятно ще спреш да използваш думите "никога" и "винаги", защото с възрастта ще помъдрееш    .
Възпитанието е двустранен процес ти ще възпитаваш детето си то ще възпитава и учи теб.
Успех!

Аз и с причина не разрешавам!!!!
Наистина си го разпечатай това и после ще видиш, че поне 90% от описаното е НОРМАЛНО за 4-5 г. деца, вкл. и да газят в калта 

П.С. Никак не обичам обобщения!

Че аз това даже го поощрявам  локвите също  но след едно гостуване при майка ми (бивша детска учителка) ми отговаря, че не иска, защото "Така правят само крави и прасета" 

И да имам, и да нямам деца, все едно и също мисля - съществува огромен брой лигави и невъзпитани подрастващи и респективно, безхаберни родители. Обобщавам с най-чиста съвест, защото до момента това е, което съм видяла. Дали критериите ми са високи, нереални или каквито там, няма значение - всеки гледа от собствената си камбанария. Описаното от iv40 звучи напълно достоверно, самата аз съм виждала подобни сцени неведнъж. Вярно, зависи от педагогическия подход и прочее бла-бла, но пък да се твърди, че едва ли не всички деца са безобидни ангелчета, е едно не по-малко безсъдържателно обобщение. За мен лично са притеснителни представите за детски лудории към днешна дата, а също и за допустимо поведение... За изродчета и хулиганчета не можем да говорим, разбира се, макар някои да са много близо до това. Не може и да се винят детските градини. Проблемът е само и единствено в семейството, колкото и нелицеприятен да е този факт.

А как тогава си обясняваш факта, че детето преди градината е имала едно поведение, а след това друго, през ваканциите също е едно, през учебно време съвсем различно

iv40, продължавай да вярваш, че децата могат да бъдат добри, родителите да им помагат да се изграждат като стойностни хора и попадайки на свестни преподаватели ще израстнат истински човеци.

Никол, не знам какво да обясня. Всички се влияем от средата - нормално е детето да мени поведението си преди/след градина; преди/след престой при баба; преди/след занимания с бавачка... впоследствие ще се нагажда и към училище, приятели, колеги. Нормални са и инцидентни прояви на лошо поведение, у нас също ги има. Не вярвам обаче в свръхметаморфозите, т.е мило и възпитано дете се превръща в гамен, който обижда и руши с постоянство - градината сама по себе си не би могла да е причина. Може обаче да е катализатор на вече съществуващ проблем. Повечето хора се отнасят с пренебрежение към възпитанието на 1,2,3-годишните деца; мислят си, че е рано, че то нищо не разбира... затова се и изненадват после, когато резултатът излезе наяве - започват да винят кого ли не.

Тук, естествено, не визирам теб или София, говоря по принцип!  

Нали това казвам, ако има някаква ваканцийка (4-5 дена), детето коренно се променя, даже от петък до понеделник, пак има разлика, ама огромна разлика ...
Иначе за през седмицата мъчим се, но никакъв ефект, все пак 2-3 часа вечер, нямам как да изтрият 9-те преди това.

crazy chick, детето ми винаги е било много енергично, но за 3 години успях да насоча енергията му в градивна посока, т.е. в тичане и разходки, в подрежване на играчки, сервиране на масата и др. подобни, сега обаче всичко се обърна в другата, от която бягах  има излишък от енергия - нормално, и мен да ме затворят в една стая 9 часа, аз също бих имала; крещи - всяко нещо, което поиска е с пълно гърло; по улиците ме е срам от нея  вкъщи не само, че не си подрежда играчките (за масата да не говорим), ами и разхвърля всичко и нищо не може да я убеди да го подреди - нито говорене, нито наказания, нито награди, нито това, че мама ще плаче и т.н. И пак повратям това, което писах по-нагоре, само след няколко дни вкъщи, пак става онова старото детенце, което си имах преди 

 Поздравления за темата! Макар и заглавието да е малко преувеличено.
 И аз съм майка на малко дете, очаквам и второ и макар да нямам детенце в детската градина имам мнение по въпроса. Била съм 5 години детегледачка и знам за какво говорят другите майки. Обаче не съм съгласна!
 iv40 и crazy chick, напълно Ви подкрепям. Най-вече за това, че си задавате въпроси, че се терзаете. И аз така се чувствам, нали заради това сме родители, за да мислим, да се тревожим, да постяваме на преоценка собствените си подходи отново и отново. Много ме изненадва и натъжава това бягане от отговорност. Как пък  все другите са ни виновни ( я градината, я учителката, я другите деца, я телевизията, я обществото)? Само глупавите хора не си задават въпроси и имат оправдание за всичко.
 Точно заради това темата е интересна. Нека обсъдим поведението на децата си, да си дадем съвет как нашето семейство сме се постарали да избегнем подобно невъзпитано държане. С други думи нека си помогнем, всички изпитвамне затруднения да възпитаме децата си. Ама да бягаме от темата и да обвиняваме другите ....... не е полезно нито за нас като родители, нито за най-скъпите ни същества.

Никой не подценява семейството, няма нищо определящо държанието на детето от семейната среда и пример
Никой не може да оспори това
Но, много се подценява учителя в случая, авторитета
Когато работя с различни групи деца, винаги усещам влиянието на госпожата и точно колко и как си е свършила работата
Има лесни и трудни групи деца за контролиране и забавление в частност, моя случай, над който имам наблюдения
Пример - имам екип от н-на брой аниматори
Всички са градирани по точно кой с какви деца може да се оправи, до каква степен
Едни и същи деца са овчици при топерите и сриват сградата при други
Проблемът в случая е основно в госпожата, или е много нова или е сбъркала професията
Това го твърдя съвсем отговорно, ако е точно така описаната ситуация
В случая тя си прави лоша услуга на себе си, а три пъти по-лоша на децата

когато аз бях дете и ходех на детска градина, всеки ден ни водеха в парка по 2 пъти - винаги само с една учителка. никой не си е и помислял да прави нещата, които описва авторката на темата.
сигурно има все пак и разлика във възпитанието на поколенията, не е само до "авторитета на лидера", както го изкарвате повечето тук.

факт е, че сега децата нямат никакъв респект към възрастните. онзи ден направих забележка на група шестокласници, че хвърлят камъни в близост до детето ми и може да го ударят. отговорът беше "Разкарай се!". е, извинявайте много, ама аз и като абитуриентка имах респект от по-възрастните от мен и не би ми хрумнало да реагирам с такива думи, каквото и да съм си мислела.

Ооо, мога роман да ти напиша за абсурдни поведения на деца и майки, които се правят, че не виждат и все си намират извинения и оправдания за гаменските прояви на децата си. Не искат да видят истината в очите, пък и на много не им пука.
Но така стоят нещата и трябва да направим най-доброто от даденото. Няма как.

Каспър, много точно  

jam, не знам кой набор си, но "Разкарай се" беше най-беозбидното за моят ('78), не говоря за себе си конкретно, а за моето поколение ...

Добре де, Никол, чудно ми е това, което пишеш... нормално е да попива детето и вредни навици (това, че не виждаме как попива и нашите такива, не значи, че не го прави  ) Обаче моето дете в градината се научи на доста хубави неща. Там си подреждат играчките, помагат за масата и куп други неща. Александра е по-гласовита и винаги е била такава, така че това не  й е от яслата/градината. Сигурно е до градина, защото досега не е "донесла" нито една лоша дума, с изключение на "глупак", но й беше обяснено, че на никого не е приятно да го наричат така... За сметка на това в сборната група (в елитна градина  ) лятото беше научила куп диалектни думи и сменяше ударенията   С много повтаряне оправихме проблема.

За локвите.. и аз разрешавам да го прави, но все пак не като отиваме някъде, а само като се прибираме вкъщи  

До сега хубаво не съм видяла, надява се и това да доживея 

За масата, преди помагаше, сега само вдига ръка и нарежда какво иска 

Никол, аз съм 76 набор и въобще не съм си помисляла за "разкарай се", т.е. подкрепям мнението на jam.
Чак ме е страх и заобикалям ученици...сакън да не ми направят нещо в парка. Преди такова нещо нямаше.
На твое място много бих се замислила струва ли си София да ходи именно в тази градина....
За мен средата е определяща, затова съм и избрала по-доброто ДЗ.
Може още да ме тресе и да съм все още наивна...но бягаме по тъч линията за отговорността ни към децата. Всекидневни примери бол. И аз като Каспър роман мога да напиша за абсурдното отношение на родители и отрочетата им, без да имам чак толкова близък контакт като нейния.

А към кого имаме респект ние? Какви са нашите авторитети днес? Какви са правилата, които спазваме? Какъв е нашият личен пример? Ценности? И защо тези на децата ни да са други?

Започнах да пиша и примери, ама май няма смисъл...
Моето дете все още не ходи на детска градина. Иска ми се да тръгне, защото ако не сега, то след няколко години ще трябва да вирее в тази среда. Далеч съм от мисълта, че е ангелче. Въпреки че аз съм доста добре възпитана и се опитвам да възпитавам дъщеря си добре - много често думите, които чува от устата ми са  Не се въздържам, когато няма как да мина освен през калта, защото на някой му е супер удобно да спре на изхода на площадката, на тротоара и т.н. Не се въздържам и когато някой възрастен си изхвърля боклука през балкона... Уви и в други ситуации не се въздържам.   

аз за сега не мога да говоря от личен опит,защото детето ми е малко, но следя от близо племенницата. беше отгледана и възпитана от баба си, свекърва ми. каквото и да ми е отношението към тази жена- дълбоко й се прекланям, за това как е възпитала детето! сега въпросното дете е на 4,5г, ходи на градина, но е запазило доброто възпитани и уважение към възрастните.
не отричам авторитета и подхода на възпитателя, но ОГРОМНО значение има възпитанието и изградения характер от родителя.
не може, в тези трудни и динамични времена,когато обръщаме по-малко внимание на малчовците и сме изнервени от най-малкото, да съдим някой друг за лошото възпитани на децата! вината си е изцяло наша и е хубаво да се позамислим, а не да скачаме на първия срещнат, който ни го каже.

Моето дете ходи в градина, в която ходят ромчета. Групата се намира в корпуса с ромчетата... деца като всички останали (ако това се разбира среда  ). И както горе казах не е придобила вредни навици. За сметка на това в сборна група лятото за 1 месец в славещо се като много добро ОДЗ се научи да говори на диалект. Така че е не само до среда, а и до учители. В нашата градина на ВСИЧКИ деца се прави забележка когато говорят неправилно. ВСИЧКИ деца помагат и отсервират (лично съм виждала)
Между другото детето ми е от 1 г. и 3 м. възраст на ясла и после градина, сега е на почти 5 г. За това време все щях да забележа промяната 

Аз пък не мога да повярвам, че е възможно да се случи такава случка изобщо-груп адеца да ес качат на главата на детска учителка. Аз такова нещо не съм виждала. И азкато бях дете, и в градината на детето ми и в кварталните градини, пъщк сега като се замислям и случайно съм срещала групи дечурлига из парка. Потресена съм, сигурно учителката е била нова и неопитна. Моето дете в къщи е по-диво и невъзпитано, отколкото в градината. Тами има дисциплина и ред. Там се движи в строй, храни се снож и вилица, ползва сафетка, кротичък и послушен е, не руши, не разхвърля. Е, връща се кален, но все пак е на 3, не на 30 г.
Аз съм много доволна от възпитанието, което получава от детската грдина - в къщи е глезотия и лигавщина, а там е прекрасно дете, културно, възпитано, казва "Добър апетит, Благодаря, Извинявай", помага на по-малките, научих аго да се храни сам, да махне памперса, да пее, да рецитира, рисува и спазва режим. Развитието му, от както е на градина е забележително. Вкъщи се старая да го науча на същите неща, но успехите му са повече, откакто посещава градина. Затова ми е мъчно че боледува и често отсъства.

Абсолютно не съм съгласна с такова заключение. 
Много са важни  въпитанието вкъщи, примерът, който дават близките на детето.
И човечетата в групата на Сашо гледат в захлас учителките си.  Видимо израстват в развитието си във всички насоки. 

Ама естествено, че са важни. Как иначе? Дори и да се претрепят учителките от усилия, пак няма да успеят да го възпитат добре, ако в къщи псуваме, бършем си устата с ръкав и се бием. Но на мен лично ми прави впечатление, че в детската градина, нещата се учат по-бързо, може би, защото има и елемент на подражание на себеподобни. Но няма начин родителят да е простак, а детето да се отличава с перфектно възпитание.

Според мен, както в ДГ, така и в училище от години не се отделя внимание на възпитанието и поведението на децата, учителите /съжалявам, че го казвам, не важи за всички, но важи за мнозинството от тях/ са напълно незаинтересовани от своите "възпитаници" /хубава стара дума с излязло от употреба значение, за жалост/, избутват деня да мине, другия да дойде, да се появи авансово и заплатено време и така...  Но и за това пък си има причини.
Връзката между детското заведение и родителите се губи често, в къщи родители газят тотално авторитета на учителя, в градината и в училище учителят не разполага с правомощия да реагира на крайно неадекватно поведение на дете /а и такива има, да не се лъжем, не всички деца са цветя, в това също имам опит и използваното от теб понятие, макар и да не важи за всички на някои им приляга идеално/. Напр. при хлапе, което редовно бие, щипе, плюе, говори цинизми на 4 години какво може да му направи един учител? Сигнализира на родителите, но реакцията е никаква. Забранени са му саморазправата и наказанията.
Аз виждам изход- тотална промяна в концепцията на общественото възпитание /тъй като е невъзможно да се залага само и изключително на семейното именно поради факта, че по- голямата съзнателна част от деня децата прекарват в обществени институции/, конкретна работа и конструктивни решения. Родителите на такива деца според мен следва да бъдат официално предупреждавани и ако ефект не бъде проявен- децата да бъдат премествани или отписвани, като крайна, но необходима мярка от съответното заведение. В противен случай, виждайки се безсилни учителите просто се отдават на инерцията /не ги виня твърде за това/ и възпитанието, като част от процеса на отглеждането на децата, просто отпада по естествен път. При наличие на такива деца останалите какъв избор имат? Как да се защитят? Как да разберат, че такова едно поведение е недопустимо, след като виждат, че насилникът си остава такъв и че за него няма негативни последици?
Смятам, че въпросът е изключително сложен и комплексен и разглеждането му само в една светлина и то на кратко е безсмислено. Нито вината е у всички родители, нито е у учителите /поради посоченото по- горе, макар и на кратко/. Необходима е цялостна концепция за възпитанието с приемане на допустими и необходими мерки по законен път.

Интересна посока е взела темата, затова не мога да не се включа пак.
Става въпрос за "учител=господ". Първо, детето ми няма понятие за "господ", не мисля и да има. И не мисля, че "авторитет=господ".
Учителят, родителите и другите възрастни са ХОРА. Те знаят повече, могат повече и човек трябва да се вслушва в думите и съветите им, да ги уважава и да се държи учтиво с тях, но НЕ БЕЗПРЕКОСЛОВНО. Хората грешат, объркват се, случва се да са изморени или тъжни, да се разболеят - за какъв "господ" говорим?
Завоюването на уважение е дълъг и сложен процес с много участници. Учителките на сина ми - жени с дългогодишна практика - определено знаят как се прави - затова и не мога да си представя ситуация като гореописаната. Наистина не мога. Викове, крясъци, тичане, скачане в калта - да. Но и това сме си говорили с учителките - всеки ден за известно време оставят децата да "отпуснат" - но в момента, в който се каже "Хайде сега елате да направим....", направо замръзват по местата си и лудориите престават.
От друга страна, НИКОГА няма да си позволя да говоря за учителките неуважително. Въпреки, че отношенията ни са по-скоро приятелски, разговаряме винаги на "Вие". Както и не бих си позволила да охарактеризирам деца и възрастни с обидни определения. Не може да се говори пред детето за "изродчета", "хулиганчета", "глезльовци" и да претендираме за добро възпитание и високи морални устои.

Ужасяващото за мен в тази тема е, че НОРМАЛНО поведение като тичане, викане, газене в калта и т.н. автоматично се присъединява към НЕНОРМАЛНОТО обиждане на учителката и хвърлянето на чантата й. Но продължавам да твърдя, че тази жена БИ ТРЯБВАЛО да има механизми да овладее децата. Ако няма, не й е там мястото.

Учителите определят средата, а не от каква класа е дадено дете....
Отношението на персонала е много по-важно от условията в едно ДЗ.

Децата са си деца и беz zначение колко zле са въzпитани никой няма право да ги удря или обижда или плаши. Въzпитателките би трябвало да имат авторитет пред децата, но да го съzдадат не със сила. Със сигурност са учили специално как.
По повод колко са ни zлатни децата, да таквиа са в къщи може всичко, в градината има авторитети и правила на поведение, които не са под влияние на родителите , а на въzпитателките. Та в случая според мен жената сама си е виновна, zащото с шамари , обиди, викове и гледане на ТВ в групата авторитет, уважение и дисциплина не виждам как ще се постигне.
Иzчетох сума теми zа ДГ и се чудя теzи въzпитателки какво са учили???

Ако прочетеш малко по-внимателно моя постинг, ще разбереш че не обвинявам учителката за това което е станало, което ти си видяла. Просто казвам, че И   нейния авторитет пред децата има много голямо значение. Но съм напълно съгласна с мнението на майките, които са те посъветвали да не използваш думата НИКОГА( особено когато се отнася до възпитанието на детето ти),  казвам го от личен опит. Защото въпреки възпитанието, което съм й дала, допреди 1 година детето ми беше съвсем различно ( не съм променяла методите си на възпитание оттогава). Ще видиш и ти , че като порасне детето ти ще промени много неща и у теб, и  ти също ще се чудиш на това което си написала днес. Не казвам, че не е правилно мисленето ти, просто обобщението ти за всички деца е неправилно. Има деца и деца, някои са откровено невъзпитани ( защото обикновено няма кой да ги възпитава), някои са просто по-палави и лигави ( като моето), не може да казваш, че всички деца на 4-5 години, които ходят на градина са "изродчета" или "хулиганчета".

Разбира се няма да позволя на детето си да обижда така никого, поне за това би трябвало повечето деца да са възпитани. Въпреки, че има доста родители, които изобщо не се интересуват от децата си, и може би това, което ти си видяла е едно от тях. Колкото до другите лудории, смятам, че няма нищо нередно в това да тичат из парка, да скачат и т.н. Все пак това са деца, не възрастни, на тях непрекъснато им се тича, изпълнени са с енергия, по-добре да я изразходят в парка, отколкото после да правят бели в къщи.

П.П. Въпреки, че откакто ходи на градина детето ми се промени, виждам и доста положителна промяна в нея. И тя донякъде зависи точно от госпожите в новата група на дъщеря ми ( защото миналата година бяхме в друга градина, от септември сме в нова). В сравнение с госпожите от предишната градина, тези от сегашната група са на светлинни години напред. Напредъка в дъщеря ми започна именно откакто ходи в новата градина. Така че е от голямо значение и подходът на самите госпожи.

С риск да повторя писаното преди, мисля, че основна роля има самият учител и авторитетът, който си е създал пред децата, особено, когато става въпрос за по-малки деца. Разбира се, че влияние има и възпитанието вкъщи, но не е възможно сред 20-30 деца да няма поне едно с лоши навици, за каквата и елитна градина да става въпрос. Но на учителят именно това му е и една от задачите, да успее да увладее "овреме" тези лоши прояви, за да не се стигне до етапа, едно го прави и след него всички. Защото децата копират и естествено по-интересно е да копират лошите неща  
Имам спомен от ученическите си години (въпреки, че тогава дисциплината в училище беше с класи над сегашната) и ние сме имали учители, в чиито часове сме се разхождали  и беснели (в елитната ни гимназия), но сме имали и такива, в чиито часове и през ум не ни е минавало за някакво "лековато" поведение... Как ще създаде респекта към своята личност си е работа на учителя, ако упорито не успява да го постигне и все децата са му виновни, просто си е сбъркал професията.
А колкото до възпитанието "учител = Господ", не мисля, че е правилно. Авторитетът трябва да се заслужи, не е редно да се налага като такъв. В моето семейство има 3 поколения учители, но никога не са ме възпитавали по подобен начин...
Учителките в  ДГ на сина ми са невероятни, в група от 30 деца, в която 2/3 момчета, повече "бесни", винаги успяват да "овладеят" децата, няма такова нещо като насинени, ударени, ухапани, "ама не сме видели". Но не съм ги видяла веднъж да стоят и да оставят децата сами да беснеят. Постоянно се разказват приказки, песни, влакчета, игри... Дори и във времето, когато оставят децата да си играят кой с каквото иска, пак са сред тях. Всичко си е до подход на преподавателя.

София тези неща ги правеше преди да тръгне на градина, може би затова не съм забелязала все още положителните страни ...
Както виждам, имаш същия проблем като мен: "в къщи е глезотия и лигавщина", това, че в градината е примерно дете, а извън нея хулиганче, за мен Е проблем  



За поводът, по който авторката е пуснала темата - да но при нас именно този респект към госпожите погълна другия - към мен, изпари се, думите и действията ми вече са глас в пустиня  


Където и да я преместя, винаги в групата ще има деца, които казват "Ще ти счупя ръката" и други подобни, някои деца не ги попиват тези неща, други го правят, до дете е. За сега е насочено само към нас, ако я оставя да си играе с друго дете нито ще е агресивна, нито ще му говори глупости, дано и не се стига до там  

Относно учителките - нямам забележки, има респект към тях и то не от страх (както беше при предните госпожи ...), а защото наистина са учители на място но излезе ли от двора на градината, тях ги няма и става хулиганче

Под това се подписвам с две ръце! Макар, че от темите тук стигам до извода, че първото, което повечето родители гледат са битовите условия и мненията на други родители, относно елитността на градината, отново обусловени от битовите условия 

Хехе, Никол, просто има нужда от разтоварване на енергията детето.
И моето в градината слуша и е примерно, но като се прибираме "издивява". Нормално е сега, когато почти не ги извеждат навън, няма къде да се разтоварят, повечето деца са много енергични. И той пищи по улиците и тича като бесен, джапа в локвите, но "хулиганче" звучи смешно 
Не съм съгласна с авторката на темата и начина, по който гледа на нещата, но това е защото и мъничко детето. Когато моето беше малко и аз с ужас гледах децата на по 3-4, които се тръшкат по земята и реват и се налагат, мислех си, че никога няма да допусна подобна "лигня"... Но се оказа, че повечето деца манават през такъв период на "самоосъзнаване"  Те са малки още, тепърва ще започнат да си изграждат поведение в обществото, нормално е на тази възраст след 8-9 часа дисциплина под една или друга форма да им се ще "да се разтоварят" или поне да се пробват да го направят  На думи е лесно да се напише, но и мен честно казано ме "хващат нервите" от  това "разтоварване" понякога 

Като чета стигам до извода, че много лесно се сваля отговорността от детето с мотива, че в групата е така. В случая повече ми прилича на тълпа, отколкото на група, че да се губи индивидуалността. И за да не каже някой, че и аз имам илюзии, децата ми вече ходят на училище, ходили са известно време на градина и зная що е групово поведение и колко зрели са децата на тази възраст.
По никакъв начин с групово поведение не мога да оправдая иползването на нецензурни думи от устите на невръстни деца или хвърлянето на чантата на учителката в кошчето. Много лесно се оправдавате, че като има едно дете с невъздържано поведение, и това е оправдание за всички останали да го копират. Ами, нали сте родители на децата си? Толкова ли едно невъзпитано дете е с по-силен характер от вас или от вашите деца, че не можете да убедите отрочетата си, че всеки си има глава на раменете? Дори и 4-годишно дете в повечето случаи знае къде е границата на нормалното поведение и кога прекрачва правилата и се държи както не трябва. Щом му стига ума вкъщи да се държи като ангелче, а в градината се бие с другите деца, значи много добре знае кога какво може да прави.

Аз мисля, че децата са много дисциплинирани в градината, и заради това имат нужда да се отпуснат вкъщи. Така, както е и при възрастните. Ние също с нетърпение очакваме да се приберем вкъщи, за да разпуснем - да не мислим дали чорапогащникът е с бримка или колко невъзпитано е да седнем по турски на дивана (нещо, което не бихме си позволили в офиса, защото е невъзпитано).

Не бива да очакваме да са същите кротки деца, каквито са в градината, но трябва да знаят какво може и какво не може да правят вкъщи.

Авторитетът на възрастния е важен. Моето дете се държи по различен начин, когато е с мен, с баща си, с детегледачка или с бабите и дядовците си. Колкото и да потварям, че повишаването на тон и раздаването на команди като "донеси ми вода", "дай ми чашата" не трябва да се използват, ако бабата рипва след всяка такава команда да удовлетвори желанието на внучето, то моите усилия се обезмислят. В резултат на което детето при мен да използва "мамо, моля дай ми вода", а при баба си продължава с "дай вода" със заповедническа интонация. А това е едно и също дете. Еднакво възпитано и невъзпитано. Но в различна среда, с различни авторитети.

Никол, това, за което говориш е наистина много сериозно, аз също често се замислям как да балансирам така, че в дадени ситуации хем да изляза права, хем това да не накърни казаното от учителките... Хубавото при нас е, че има взаимност в този процес - учителките също пазят нашия родителски авторитет. Разбирам, че е въпрос на абсолютен късмет, че сме попаднали в такава градина и на такива учителки, знам, че в общия случай отношенията не са толкова идеални. Това, обаче, е друга тема. Но е свързано именно с това, което казах в предишния си постинг - учител НЕ Е равно на господ. Всички сме просто ХОРА, които обаче имат обща цел - да живеем в свят, в който всеки уважава и цени другия, "ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ БЕЗ ОСТАТЪК, И НИКОЙ ДА НЕ БЪДЕ ПРЕНЕБРЕГНАТ", ако мога да цитирам един от любимите си автори   

Точно така - само децата, които биват отгледани от строга английска бавачка са достойни да се нарекат деца. Останалите са изроди, които трябва от яслена възраст да се пращат в ТВУ.

А, случайно да ти хрумват следните неща:

1. Ключовата дума тук е "деца"! Повтори го 10 пъти в съзнанието си - деца, деца, деца, деца...

2. Точно тези деца, които се третират като възрастни с прекалено строго възпитание, точно те избиват с такова поведение. Едно дете трябва да може да се чувства като такова 24 ч. в денонощието. Когато не се чувства така и 1 ч. на ден, то си наваксва...

3. Когато 4-5 годишни деца, седят с изправени гърбове на пейката, скръстили ръце в скутовете си повече от 15 минути, аз лично бих се притеснила много за тях...

4. Що се отнася до копирането, на поведението в семейството - би ли могла да вървиш цял живот след детето си и да превъзпитаваш семействата на децата около него, за да не му влияят зле?!

В такъв случай децата в никакъв случай не трябва да ходят в детски заведения за групово отглеждане. Когато има повече от 2-3 деца (а в нашите детски градини са по 30) и тези деца са от различни семейства и прекарват целия си ден на едно и също място, винаги има рестриктивни правила за поведение по простата причина, че така се управляват много хора. Да, точно за управление става дума, защото има 1 учител, който е абсолютният авторитет за по-голяма част от времето. Няма как да се отчитат винаги индивидуалните особености на детето, защото това е в конфликт с организацията.
Ако се спазва ключовата особеност на съдържанието на думичката "дете", то за да има полагащата му се свобода, то не трябва да е на промишлено отглеждане заедно с други 30 деца. Щом е на градина, ще стои изправено на столчето когато учителят прецени и ще се занимава с определеното нещо, когато му кажат, независимо дали му харесва или не. Това е компромисът, който се прави.

Съжалявам, ако чувстваш вина за поведението на нeчии деца. Аз лично се грижа за собственото си възпитание и поведение и отговарям (съответно, съм доволна или виновна) само за възпитанието и поведението на собствените си деца. И поне досега няма причина да чувствам неудобство от възпитанието на моите деца, но пък и те са деца и далеч не спазват всички норми на строгото викторианско поведение.
Бих те посъветвала същото, защото:

Да, моята дъщеря ходи на градина точно поради тази причина - аз не съм педагог и не мога да експериментирам с детето си. Затова се доверявам на професионалисти, пътуваме през половин София сутрин и вечер, за да посещава именно тази детска градина. И когато се правят такива глобални обобщения настръхвам.
Защото, детето ми още не можеше да говори, когато кимаше с главичка за "благодаря"; защото знам, че е достатъчно възпитана и добронамерена, но и страхотно й се радвам когато откаже на резонното съседско: "изпей ми песничка", примерно и след мен се дудне колко невъзпитано дете имам.
Просто правя разлика между възпитание и покорност, между дете и възрастен, и пр. и пр.

Добре де, казвате,че когато са в група, те се идентифицират с поведението на групата. А защо тази група врещи, въргаля се, обижда и се държи безобразно? Защо въпросната група не предполага спокойни, задълбочени и изтънчени занимания, любезни обноски и благ нрав? Явно групата е просто кофти - а преди да отидат на детска градина, децата биват отглеждани вкъщи от родителите си. Там получават основите на своето възпитание, следователно са възпитани кофти.
И защо веднага решихте, че госпожата няма подход? Извинете, но в група от кофти деца, не виждам кой подход точно ще ги усмири.
Децата трябва да са научени от вкъщи, че:
- не трява да обиждат /нито свои връстници, нито възрастни хора, независимо дали въпросните са им симпатични и имат необходимия положителен подход към тях/ - в никакъв случай!
- не трябва да рушат, тъпчат, мачкат, късат и дерат нищо, за което те не са положили труд /т.е. може да скъсат своята рисунка, да изхвърлят недобре сготвената от тях манджа, да унищожат своето грешно написано домашно/, но да уважават чуждия труд, на всяка цена!
- да си учат уроците, независимо дали учителите им са магнетични и завладяващи личности, или просто си преподават материала, без да се правят на маймуни, задължително!
Извинения от сорта на "те са малки и не разбират", учителите им не ги предразполагат, обществото не полага грижи, звучат несериозно и не извиняват свинщини, независмо от възрастта или групата към която принадлежи една личност.
А това възпитание се усвоява основно от родителите.

Именно на това се опитах да обърна внимание- групата следва "слиния", "водача"- това на практика е точно онова дете, дето се бие до откат, плюе и псува и на което никой нищо не може да направи /и за това писах/- в ДГ или училище, а в къщи никой нищо не прави или направеното е било погрешно. Истина е, че ако не си в групата си извън нея, средно положение няма. Особено при децата. Всички знаят какво се получава с децата- аутсайдери. Малките са изключително променливи, тъй като те още не са се ориентирали каква постоянна "форма" да заемат. Те се формират в момента и групата оказва изключително силно влияние.
Не съм решила, че "госпожата няма подход"- не съм запозната със ситуацията, за да направя този генерален извод, напротив, според мен вината не е изцяло и на учителите /също се мотивирах/.
Идеята ми е, че за да има ефект престоят на децата в детските заведения правилата действително следва да са точно фиксирани и родителите просто да бъдат заставяни да се съобразяват с тях, а индиректно- и техните деца. Правило не значи забрана на права. Напротив, там където няма правила и задължения и правата не виреят. Проблемът е многопластов, обществен и с обвинение само на родителите или само на учителите, още по- малко само на децата нито ще се установят причините за наличието му, нито пък той самият ще бъде разрешен.

Ето ти един възможен отговор - защото същата тази група до преди да излезе е била отдадена на спокойни, задълбочени и изтънчени занимания, но тъй като това са деца, те имат нужда да редуват спокойствието с по-енергични занимания - и излизането навън е предразположило "отприщването" на енергията. В крайна сметка не сме били там и не знаем доколко това е било варварско поведение, съпроводено от хамалски обиди, или просто на авторката така и се е сторило. И на мен докато детето ми беше бебе 4-5 годишните ми изглеждаха като стадо бесни носорози. Както, апропо, сега ми изглеждат тийнейджърите 
Никой не оспорва ролята на семейството, очевадните проблеми с възпитанието на децата, липсата на диалог родители-учители и т.н. и т.н. Дразнещото в ТАЗИ тема (поне за мен) е генерализацията. Децата са кофти, за което сме виновни. Добре де, кого да разстреляме тогава - себе си или децата?

И пак опираме до ролята на учителя. Защо е нужно да мирно седи на столчето и да скучае, когато докато седят на столчетата и чакат закуската например, може учителката да им разказва приказка, може и да включва децата в разказването. Защо трябва да има "компромис" при задължителните занимания през деня, когато тези занимания биха могли да се поднесат по интересен начин на детето и да му събудят желанието да ги прави. При всяко дете , всяка една дейност може да се поднесе по такъв начин, че да се превърне в интересна, при някои деца е по-лесно, при други по-трудно, тук вече опираме и до желание на учителя да го направи.
Синът ми например не обичаше да рисува (за ужас на мен и баща му, които рисуваме с огромно желание от много малки). Така и не успях да да го превърна това рисуване в интересно занимание, а вкъщи много сме си играли, просто му беше досадно. Но в детската градина успяха. Дали защото е гледал от другите деца, дали учителките се бяха постарали повече - не знам. Но вече рисува с огромно удоволствие. Е, рисунките му са леко казано "абстрактни", но важното е, че му харесва. Вчера специално ме заведе на таблото да ми покаже новата си рисунка (разкривена къща с разни странни неща във въздуха) и явно са го хвалили, защото беше толкова горд, естествено, че казах, че е много красива  

Така е, но решението не е в това да ахкаме, охкаме, да се възмущаваме от поведението на другите деца, да ги наричаме с какви ли не епитети и да си посипваме колективно главите с пепел.
Решението е всеки (трезвомислещ човек) да гледа своите деца и да не се зарича, а да ги възпитава. И естествено, на първо място да възпита себе си, защото децата копират първо поведението на своите родители и тогава се влияят или не се влияят от групата, в зависимост от възпитанието, което вече са получили у дома!
Ако си позволя да нарека ДЕТЕ - "изрод", хич няма и да се надявам детето ми някой ден да не нарече някой "простак" или с още по-грозни думи...

Не става въпрос за глобални обобщения, а за характеристики на системата. Децата в градините са точно толкова на работа, колкото и възрастните. Както на работа се изисква от работника да изпълнява заповедите на началника, независимо дали му харесва или не, така е и в градините. Може на детето сега да не му се слуша приказка, но щом е казано, че ще се слуша приказка, то няма право на глас и седи и слуша.
Не мога да приема оправданието с педагога. По тази логика трябва само да ги раждаме децата, защото няма друг начин, и понеже не сме квалифицирани педагози, още след раждането да ги даваме на такива да ги отглеждат. Става въпрос за възпитание, което започва от първия ден. Песничките, стихотворенията са само една част от отглеждането и възпитанието на децата. Част от възпитанието е точно кимането с глава за благодарност или да не обръща нарочно чинията с яденето на земята. Когато детето е вкъщи и започне да налага брат си (или сестра си) с някакъв предмет, ще седиш ли безучастно да гледаш? Едва ли. И точно това да не се бие с брат си е част от възпитанието.
Да, пяла съм и съм играла с децата си с часове, обяснявала съм кога ще мием ръцете, кога ще готвим и кога ще играем на домино. Просто съм се съобразявала с нагласата и готовността на детето в конкретни моменти да рисува или да слуша приказка.

Моите наблюдения са, че децата винаги опипват почвата за граници на допустимо поведение. Ако границата е разтеглива, то има реален риск и поведението им да избие в негативна посока. Децата не могат да се контролират като възрастните, респективно лесно преминават границата. Ако едно дете види реална възможност за се тръшка, тича, глези, крещи и не последва успешен опит за спирането му, то продължава, и още и още, и в един момент става гаменче. Границата на контрола обаче, то не може да си постави. Поставя я и я отстоява този, които се грижи за детето - майка, баба, учителка... Моята теория е, че няма лоши деца. Просто има различен подход към тях.
За лошите думи - децата са като попивателни. В къщи, макар че се стараем да ограничим използването им, има телевизия примерно. Думите, макар и лишени от значение, се попиват моментално, и в последствие, при желание за блесване, се изтрисат.
Така че, и за мен проблема е не в децата, а в тези, които упражняват контрола върху тях. В конкретния случай това е учителката.

А след известен брой години, когато и детето на авторката дойде на градинска възраст тя ще се убеди във верността на думите ми. Когато дъщеря ми беше на 7 месеца и аз разсъждавах емоционално и идеалистично като iv40.

А темата можеше да бъде наречена просто Размисли по повод една случка!

Ами наистина са малки, разбира се, че разбират, но им се ще да пробват и непозволеното. Естествено, че голяма роля във възпитанието имат родителите, но не можем да мечтаем за група от 30 идеално възпитани деца, просто е нереалистично. Винаги ще има в групата поне едно дете,  в чийто дом се бият, псуват и то ще има подобно поведение или другата крайност, презадоволено и до безобразие разлигавено дете, което си мисли, че светът се върти около него... Точно учителят би трябвало да се опита да неутрализира проявите и влиянието именно на тези деца, за да не се стига в последствие до масовото им копиране от всички. Говорим за поведението в групата.
Защото не съм съгласна едно 4-5 годишно дете да бъде обявено за "непревъзпитаемо" и да вдигнат ръце и да го оставят да си прави каквото си иска. Винаги има начин за въздействие, стига желание да има. Никой не казва, че е лесно, въобще да си учител нито е лесно, нито е работа за всеки.

RadostinaHZ , знам че си педагог и предполагам, затова така систематично отричаш "вината" на учителя. Но истината е, че при подобна ситуация има вина. Не знам как тази учителка е допуснала да се стигне до там, някое дете да я обижда или да и мята чантата в кофата. Това едва ли е инцидентно поведение. Въобще не отричам ролята на родителите във възпитанието, напротив. Имам предвид, че има деца, които просто не са възпитани и родителите им не го приемат за проблем, това няма да се промени. Идеята ми беше, че има начин поведението на подобни деца да се неутрализира в групата, за да не се превърне в "заразно" и за другите.
Колкото до влиянието на градината, всички знаем, че има и плюсове и минуси. В нашия слушай почти изцяло са плюсове и съм доволна, че направих избора да го пратя на градина, въпреки, че имах възможността да го гледам у дома, но това е друга тема.

това е последното, което бих допуснала, четейки писанията на Радостина 

Не съм педагог. Със сигурност ако бях такъв, нямаше да си позволявам да пиша подобни постове, защото щяха да бъдат в разрез с това, което са ме учили. По-вероятно щях да настоявам, че учителят има право да е абсолютен авторитет. Напротив, старая се да не контролирам децата си, защото контролът изисква предимно подчинение, а моето верую е, че децата са деца, когато разполагат с максимално допустима свобода на самоорганизация (като изключим необходимостта от спане, ядене и поддържане на функционирането на семейството и дома и писането на домашните).

Извинявай  , вярно, че не беше. В темата за учителската стачка пишеше често и бях останала с такова впечатление. Сега се сетих, че постоянно те набеждаваха, че си учителка под прикритие, а ти все пишеше, че не си. Съжалявам 

За това си права. Аз също не мога да го приема. И затова правя всичко по силите ми аз, децата ми, близките ми, приятелите ми т .н. (хората, на които мога да повлияя) да не постъпват по подобен начин.
Промяната трябва да започва отвътре навън.
Само с възмущение и заричане не става.

Ти, всъщност, какво направи в конкретния случай?

 но да не zабравяме, чЕ живеем в общество ...

Браво (съвсем сериозно и чистосърдечно го казвам).
Значи си показала на "хулиганчето", че така не е редно да се прави. Надявам се, че не си го нарекла с някоя от горните думи, обаче.


Разбира се. Но и там нещата се променят с изразяване на позицията с действия. Ето, в случая iv40 е изразила такава и е дала личен пример.
Това ми беше идеята. 

iv40, дали има лоши деца- имаше цяла тема озаглавена точно така миналата година. И там изложих личното си мнение, което не съм променила и до днес- има, особено в ученическа възраст, когато характерите са пооформени, макар и не мнозинство, но ги има /също имам няколко лични примера на особено опасно и преимуществено такова поведение от страна на деца/. Защо са такива- липса на стабилен родител или темперамент и поведение, излизащи рязко от общоприетите рамки, върху който не е работено- не това е важното тук. Не мисля въобще да споря по този въпрос тъй като нито темата е точно тази, нито ще бъда разубедена по този въпрос.

Моето най- голямо желание е да заработят по- качествено всички институции, които определено имат пръст във възпитанието и контролът над децата /такъв, според мен е задължителен, писах и защо/. За родителите е ясно- ще ми се, но е невъзможно и никога няма да бъде възможно всички да ние да мислим еднакво и да даваме перфектно възпитание на децата си. Но когато става въпрос за институция, в която се отглеждат и възпитават деца- трябва да се позатегне режимът. Не мога да си представя кой и как ще накара лелята Х да възпитава изтърваните си с години деца. Ако тази хипотетична леля не бъде заставена посредством определени обективни методи, решени, че  са такива от разбиращи и опитни специалисти, не виждам спасение за децата й, а от там индиректно и за обществото. То е ясно, че родителите трябва да полагат дължимата грижа, само дето на практика и в обществен мащаб е трудно да се реализира принципът на практика.

Ето, аз също мисля, че полагам грижа, но дали наистина е така, дали това е необходимото или достатъчното?

Защото по отношение на деца, които не са мои, нито имам власт, нито право, нито възможност да влияя. Пак говоря за малко по- големи деца, за такива, на които да им направиш забележка е като да ги похвалиш пред компанията. Искам да има здрави институции, към които, когато се обърна, да знам, че мога да намеря помощ. Искам да знам при определено неадекватно поведение от страна на дете и възрастен към кого да се обърна, какво мога да очаквам като помощ, как следва да действам. Което зависи от мен- добре дошло, но дори по отношение на собствените ми деца, с нарастването на възрастта моето влияние намалява и ще намалява с времето. Сама за себе си не мога да бъда сигурна дали и кога съм била права или крива при отглеждането и възпитанието им.

Judy,   .
Изразила си мислите ми в много отношения.
 

От това, което прочетох в темата не видях някой да го приема за нормално. Разбира се, че не е.
Както казах и по-нагоре смятам, че вина има и учителката - не че само тя е виновна, но и тя има вина. Защото ако не може да се справи с деца на 4 години ( независимо колко груби и арогантни са те), то какъв педагог е тогава. И заявявам най-отговорно, че децата се държат по един начин с едни учители и по друг с други, това е факт. Майка ми дълги години беше учителка, беше строга и справедлива, децата я уважаваха и никой не си позволяваше да направи нещо нередно, камо ли да я обижда. Същите тези деца през това време лепяха листчета с обидни квалификации на госпожата по химия, в час по химия чупеха мебели, картини и т.н. Това за какво говори - според мен само едно - добрия педагог може да се справи и с "най-проклетите" и невъзпитани деца.
Разбира се, че вината не е и само нейна. Незнам за коя градина става въпрос, но щом казваш, че е елитна, бог знае децата на какви новобогаташи и тузари ходят там, а всички знаем, че за тях децата им винаги са прави, и изобщо е трудно човек ( в случая учителката) да покаже на такъв родител кое е редно и нормално за неговото дете и кое не , при положение че самите родители мислят, че те са най-велики и всички трябва да се съобразяват с тях ( и на това съответно са научили и децата си).