Нито съм кьорава, нито съм глуха. Говоря с децата си и и виждам всеки ден какво става в училище като ги водя и прибирам. Те остават да играят с другите деца и виждам какво се разиграва в училище от 4 години. Прекарвам в училището на децата минимум 1 час на ден, точно по обяд, когато е дупката между двете смени и виждам прекрасно какви са игрите и взаимоотношенията между децата. Познавам всичките им съученици, говоря си с тях понякога. И понеже училището е малко, поне по физиономия познавам повечето деца от начална степен и наблюдавам какво правят, кой с кого се разбира или е смъртен враг. Познавам и част от родителите, защото се виждаме често при водене или прибиране на децата и сме се опознали за толкова години.
В допълнение, училището си е съвсем обикновено и там има деца отвсякъде, родители с различно социално положение и образование. Да не говорим, че едно е социално-приемливото поведение, което демострират децата и родителите при попълване на анкети при проучвания много често няма нищо общо с действителността. Много по-ценно за мен е това, което виждам с всеки изминал ден.
В допълнение, училището си е съвсем обикновено и там има деца отвсякъде, родители с различно социално положение и образование. Да не говорим, че едно е социално-приемливото поведение, което демострират децата и родителите при попълване на анкети при проучвания много често няма нищо общо с действителността. Много по-ценно за мен е това, което виждам с всеки изминал ден.
и кво , всички са кофти, само еденици като теб не са?
а сега кой е по греш?н 
, писали сме заедно 
Аз не прочетох тук нито една майка да е писала, че примира от щастие, ако чуе "лоша дума" от устата на детето си или да се радва на агресивни прояви от негова страна. Напротив... Но не мога да се възмущавам например, че децата (на 4-5г.) крещели и джапали в калта или че тинейджър на 12-13 знае думата "педераст". А това, че едно дете обиждало учителката и и е метнало чантата и в кофата, съм твърдо убедена, че вината си е на учителката. И не вината, че детето явно е невъзпитано и в неговият дом сигурно толерират подобно поведение, а вина, че не се е опитала да неутрализира подобни прояви, че не си е създала авторитет пред това дете, за да не може то да си помисли, че на това място, в групата (градина, училище) то може да си позволи такова държане.