А как казахте на таткото, че раждането започва?

Тъкмо се готвех да заспивам отново - все пак беше 8 часа в събота сутрин, като усетих, че нещо каза "пук" и скочих от леглото (и ние като amerie си бяхме купили нов матрак и аз да не го изцапам). При което, като скочих и се лиснахата тия ми ти води - локва направиха на пода, пък мъжа ми гледа като теле. В резултат аз ревнах като магаре, а той ме успокоява. Добре, че той запази замообладание, че ако беше паника като мен ... 
Та не се наложи да му казвам нищо - той видя сам. 

Бях с една също доста бременна приятелна на кафе в петък следобед. Обяснявах как искам вече да раждам, че ми дотежава. Както си говорим и се приготвяме да си тръгнем, ми изтичат водите върху белия тапициран стол. Станах много бързо и отидох в тоалетната - там ползвах много хартиени кърпи за ръце, за да си направя нещо като превръзка. Приятелката ми беше платила по това време сметката и с нейната кола тръгнахме към нас да си взема багажа за болницата. По пътя се обадих на таткото - "Къде си?" - "Прибирам се към къщи" - "Добре, прибирай се, и аз идвам и ще ходим да раждам" - "Добре". Като дойдохме, беше си сложил риза и пуснал силно музиката - като за празник! 

Бях в болницата, преносвах...
Включиха ме на система, родих и чак след това се обадих, за да кажа на таткото и на майка ми
Така ми беше по-хубаво, а и те се зарадваха много и най-вече не ме мислеха и не се притесняваха

На мен ми го предизвикаха със система и той беше в течение от самото и пускане звънях му през около половин час да му споделям как се чувствам докато не започнаха контракциите и така...

първият път през 8и 9тия месец като ставах вечер и той подскачаше и ме питаше дали не почва раждането, беше нащрек, и когато дойде момента, той спеше дълбоко, аз взех душ, цяла нощ засичах контракции и сутринта към 7 вече реших че е дошло време да го събудя, а той още сънен не знаеше какво точно му казвам, но после се по стресна,
Вторият път беше почти по същия начин само че го събудих през нощта,

 Таткото си спеше сладко. Към 3ч през нощтоа отидох до тоалетната, но връщайки се оттам се лиснаха едни води по коридора, 100 литра сякаш бяха. Сгънах си една огромна хавлия и седнах върху нея, и тя стана мокра за една минута. Будя таткото и му казвам, че май трябва да отивам в болницата. Той възмутен ми отговори ,че съм била в грешка, защото има цели две седмици още! И се обърна на другата страна. Понеже нищо не ме болеше, видя ми се неуместно да отивам в болницата и цяла нощ седях върху хавлии и си приготвях партакешите. Таткото се наспа през това време и  към 7.30 ме закара в болницата и отиде на работа. Пуснаха ми системи към 8.30ч и в 11.45  родих.
 На другия ден като видя сина си, каква усмивка имаше, от ухо до ухо.

Изпратих братята ми и снаха ми, че ми бяха на гости и влизам в тоалетната (усещах нещо влажно преди това). Видях голямо кафяво петно на бельото си (тапата) и изпищях "Мацооооооо". Чух как разбута нераздиганите чаши, взе завоя, като замалко не изби вратата и с ожулени лакти се добра до тоалетната. Аз: "тапата ми", а той: "А???", аз "тапатa ми... до ден ще съм родила."
 Изкъпах се и започнах да чакам контракции, после започнах да ги следя и като станаха на 5-6мин го събудих. Викам му" трябва да тръгваме", а той "бе изчакай още малко. май се ходеше в болницата, като станат на 2-3 мин." и пак захърка. 5 часа след това родих.

А как казахте на таткото, че раждането започва?
....ми ей така:
- Ще раждаааааааам.....

Първичт път беше по - така , защото аз преносих и влязох в болницата да раждам със системи .Той през цялото време стоял милия пред отделението и след 12 часа най - после родих .Обаче вторият път беше по - вълнуващо . 5 дни преди термина си лягаме да спим - всичко нормално и в 2ч и 30 мин ми се плиснаха водите и .......... той просто онемя .Докато ме закара до болницата и след 10 минути бебка вече се беше родила . 

Аз бях в болницата и казах на всички че започна ли да раждам си изключвам телефона никой да не ме притеснява  и така като звъннал мъжото да ме чуе как съм и  и така 6 ч.

Никак  Докторът ме прибра предния ден преди предизвикано раждане.  Бях с високо кръвно.

Усетих регулярни контракции през нощта. Той спеше, събудих го и казах, че трябва да се приготвяме.

Първият път тъкмо си легнахме вечерта и аз взех да се въртя и да ме наболява. Взех да засичам - контракции на 10-12 минути. И го предупредих да спи, защото може да го събудя нощес да ходим в болницата. Той си спа За болницата го събудих рано сутринта, сигурно към 5-5.30ч и в 6 и нещо пристигнахме. Чат-пат ме питаше боли ли, не изглеждаше особено нервен (а иначе е голям нервак, но и аз бях много спокойна и нахилена до уши ).
Вторият път се беше изнервил здраво - първо имахме една почти-фалшива тревога в началото на 9. месец, когато се наложи да ме кара посред нощ в болницата и да се притесняваме за това, че оставяме баткото сам вкъщи (раждането започна и направих 3см разкритие, но решиха да го спрат заради ниско тегло на бебето - не беше сигурно дали ще успеят, така че имаше чакане ще раждам ли или не, но в крайна сметка задържахме положението). Та при същинското раждане вече беше още по-изнервящо, защото точно тогава таткото беше на работа, откъдето нямаше шанс да си тръгне, аз бях абсолютно сама, посред зима, вечерта, София блокирана, такситата не искат да дойдат за родилка... изобщо беше много дивно. Звъннах му да му кажа, че май ще раждам и той естествено се притесни. Втори път му звънях да ми каже номера на таксита, защото първите на които звъннах не искаха да дойдат , той беше блокирал тотално и нищо не можа да ми каже, а аз затварях телефона в момента, в който почнеше следващата контракция, защото не можех нито да говоря, нито да слушам (контракциите ми бяха на 2 мин ). Третия път вече му звъннах, че съм намерила кой да ме закара - и около 40 мин по-късно му се обадих, че има щерка

 в 5 часа сутринта  - СТАВАЙ ИЗТЕКОХА МИ ВОДИТЕ

На мен ми падна тапата и аз реших, че ще раждам и влязох в болницата.Постоях си още 4 дена докато тръгнах да раждам.
Таткото беше при мен и пиехме той кафе аз водичка в барчето на болницата.Тогава ми тръгнаха водите .Казах му: нещо ми мокри, май ми изтекоха водите, отивам да раждам