Ужасно е! И на мен ми се случва много често-"Ама те са много малки за възрастта си! Не ги ли храниш?", "Не ги обърквай с три езика, нека само 1 си говорят!", "Ти как ги различаваш? Да не си ги объркала още при раждането?" и какви ли още не безумни тъпотии. Но аз се правя, че не чувам и не отговарям, а ако много са ме издразнили отправям злобен поглед. Още по-ужадно е когато започнат да сравняват децата ти едно с друго или с други деца. Абе това са си разлечни индивиди! Не може да са мотамо еднакви. Дори моите, нищо че са еднояйчни близначки, пак вървят с малко разминаване в развитието си, а какво остава за две напълно различни деца.
- Публикувана: 10 фев. 2008, 18:19 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2008, 12:31 ч.
Досадни въпроси и съвети
Много е неприятно така, досадно, направо отвратително. Няма майка, на която да не и се е случвало да чува подобни съвети. Решението - пращаш ги да си гледат работата.
точно така
За смученето на пръстчето не е зле наистина да се погрижиш. И не се дразни чак толкова, хората споделят опит. Друг е въпросът дали ти ще се възползваш или не.
Постоянно ми се случва да ми задават въпроси относно детето, но никога досега не са правили злобни или иронични забележки при отговите ми.
Да, истината е, че повечето хора дават съвети. много често тези съвети са неприемливи за поколението на нашите деца, ненужни, напълно остарели за нашите разбирания.
Ти си майката, ти ще прецениш дали и кое може да се приложи на практика и кое да се игнорира. Но не си скъсявай живота с излишни нерви и напрежение в контактите ти с хората.
Аз на повечето бабки и разни там съветници отговарям "Наистина ли? Не знаех, благодаря ти!". Разговора веднага минава в друга посока и повече не повдигат този въпрос. Нужно ли е да казвам, че съм любимка на възрастните хора в блока, които вече са напълно убедени, че си гледам добре детето и не ми натрапват съвети!
Лесно е, опитай!
Да, истината е, че повечето хора дават съвети. много често тези съвети са неприемливи за поколението на нашите деца, ненужни, напълно остарели за нашите разбирания.
Ти си майката, ти ще прецениш дали и кое може да се приложи на практика и кое да се игнорира. Но не си скъсявай живота с излишни нерви и напрежение в контактите ти с хората.
Аз на повечето бабки и разни там съветници отговарям "Наистина ли? Не знаех, благодаря ти!". Разговора веднага минава в друга посока и повече не повдигат този въпрос. Нужно ли е да казвам, че съм любимка на възрастните хора в блока, които вече са напълно убедени, че си гледам добре детето и не ми натрапват съвети!
Лесно е, опитай!
на досадните и безсмислени въпроси добър отговор за мен е и "Нещо друго имаш ли да ме питаш?".
Това монооого ми хареса като отговор, само където не може да се каже на свекървата например, защото ще последва буря. 
"Спокойствие и само спокойствие!", както казва Карлсон, който живее на покрива. Ако можеш, разбира се. Аз и до сега не съм се научила да не се ядосвам при такива забележки, само че в нашия случай вече се отнасят за интелектуалното, а не за физическото развитие ( кой какви оценки има в училище и т.н.т.). Т.е. искам да кажа, че възрастта не е критерий за спирането на подобни забележки.
Всяко дете се развива индивидуално. Пример: едно прохожда на 10 месеца, а друго - на 1,5 години. И на двете прохождания съм била свидетел, и двете деца се развиват нормално. Важното е да знаеш долните и горните граници. Ти сама можеш да решиш за какво да се притесняваш.
Аз си мисля, че ти след като се дразниш, значи имаш усещането, че гледаш детето си правилно.
А да не забравяме, че разни майки и баби, които доста отдавна са отгледали децата си, освен ако не са си водили дневник няма как да си спомнят точно на тази възраст как те са се развивали
. За това и аз избягвам да давам съвети, свързани конкретно с възрастта например или с храненето на малките деца, просто защото нещата се променят постоянно, пък и не всеки е в час.
На всички познати,приятелки и прочие народ,ясно съм заявила,че не желая съвети.
Евала на свекито,дума не е казала относно тези неща.
Майка понякога се опитва,но ми минава през ушите.
Това си е моето дете и ще го гледам както преценя.
Особено имам една приятелка,детето и е на 1.6 години,яде шоколад та се къса,пръчици и др.
И най-ме дразни като ме пита"Ама ти защо не му готвиш събота и неделя,а му даваш още пюре от бурканче"?
А защо не му даваш зрънчо,а мед?-е направо побеснявам.
Евала на свекито,дума не е казала относно тези неща.
Майка понякога се опитва,но ми минава през ушите.
Това си е моето дете и ще го гледам както преценя.
Особено имам една приятелка,детето и е на 1.6 години,яде шоколад та се къса,пръчици и др.
И най-ме дразни като ме пита"Ама ти защо не му готвиш събота и неделя,а му даваш още пюре от бурканче"?
А защо не му даваш зрънчо,а мед?-е направо побеснявам.
Не обичам всякакъв род сравнения между децата. Защото всяко дете е различно.
Всяка майка е различна, отглежда по различен начин децата си. Дори собствените си деца не сравнявам, защото има коренна разлика в това как преди 6 години без всичката информация която имам сега, съм гледала големият ми син, и огромна разлика след всичко изчетено в нета, как гледам малкият. И въпреки, че са братя, са много, много, много различни!
Сигурна съм, че ако имам още едно дете, ще има разлика в отглеждането му. Факторите са толкова много, че сега не ми се изброяват.
Най-тъпо ми е, когато ми дават акъл как да си гледам децата, без да съм поискала мнение.
Всяка майка е различна, отглежда по различен начин децата си. Дори собствените си деца не сравнявам, защото има коренна разлика в това как преди 6 години без всичката информация която имам сега, съм гледала големият ми син, и огромна разлика след всичко изчетено в нета, как гледам малкият. И въпреки, че са братя, са много, много, много различни!
Сигурна съм, че ако имам още едно дете, ще има разлика в отглеждането му. Факторите са толкова много, че сега не ми се изброяват.
Най-тъпо ми е, когато ми дават акъл как да си гледам децата, без да съм поискала мнение.
за мен най-тъпия и БЕЗМИСЛЕН въпрос си остава "Болеше ли като раждаше?"Незнам какво очакват да им отговоря, но ужасно ме дразнят като ме попитат( става въпрос за нормално раждане, без упойка, но и дори да бях с 1000 упойки- раждането си е раждане, ама май само една раждала жена може да ме разбере )
Иначе относно детето, съвети съм приемала само, когато съм ги искала.Другите, дори не ги и изслушвах
)Иначе относно детето, съвети съм приемала само, когато съм ги искала.Другите, дори не ги и изслушвах
за вас свекървата за мене майка ми, тя понеже не го гледа много много (в месеца 2 пъти ако се случи, а е на 15 мин от нас) все ме поучава какво да правя сега е на дневен ред как да уча детето да ходи 
ка да му заголвам пишлето(п.с. тя отгледала 3 дъщери и хал хабер си няма от пишки 
)и други такива че ако и изброя ще се ядосам 
а на майка си не можеш да не обънеш внимание добр че сега е болна и ме тормози сам по телефона 
ка да му заголвам пишлето(п.с. тя отгледала 3 дъщери и хал хабер си няма от пишки )и други такива че ако и изброя ще се ядосам а на майка си не можеш да не обънеш внимание добр че сега е болна и ме тормози сам по телефона
Точно вчера свеки ни идва на гости, малката заспа, правя кафенце и тя се върти и суче около мен... Първият въпрос - "Започна ли да пълзи?" и аз отговарям - "Ами не, когато реши, че е готова ще започне, вече си надига дупето, но ръчичките не знае какво да ги прави и задълбава с носле" и реакцията - "Аха.. трябваше вече да е почнала да пълзи" и моят отговор - "Трябва не трябва, може и изобщо да не пълзи, а направо да проходи." Въпрос номер 2 - "Започна ли да и даваш жълтък?" и отговор - "Не!" и реакция - "Ооооо ама много закъсняхте с жълтъка, организма има нужда, започвай да и даваш от утре" и моят отговор - "Добре" Пей си пенкеле кой ли те слуша е вече, но тя още не го знае 
Имаме и въпрос номер 3 - "Обръща ли се сама?" и отговор "Не." с реакция - "Ми то е защото не я държиш достатъчно на леглото и не и показваш как!" и аз пак "Добре, ще я слагам повече..." А то детето като не иска, започва да реве и аз я взимам, какво да я мъча като още не иска, а и тя се обръща като спи, но иначе не иска. И такива нещица си ме пита редовно ако се хвана да изреждам всичко никой няма да го прочете 
От едното ухо да ти влиза и моментално от другото да излиза 
Пей си пенкеле кой ли те слуша е вече, но тя още не го знае Имаме и въпрос номер 3 - "Обръща ли се сама?" и отговор "Не." с реакция - "Ми то е защото не я държиш достатъчно на леглото и не и показваш как!" и аз пак "Добре, ще я слагам повече..." А то детето като не иска, започва да реве и аз я взимам, какво да я мъча като още не иска, а и тя се обръща като спи, но иначе не иска. И такива нещица си ме пита редовно ако се хвана да изреждам всичко никой няма да го прочете От едното ухо да ти влиза и моментално от другото да излиза
с майка си поне можеш спокойно да се скараш
Не е по темата, но честно да си призная аз пък със свеки се карам с по - голямо желаниее и ентусиазъм. Някак ми е съвестно да се карам с майка ми, радвам се, че не ми се меси в нищо и не се налага.
Напоследък си мисля, че решението е да се подковеш теоретично и на всяка атака да контраатакуваш в научен стил.
Ако успееш да звучиш компетентно като статия в научен журнал, противникът се обърква и битката е спечелена. Дори ще спечелиш уважение и ще гледат на теб като на капацитет по тези въпроси
Ако успееш да звучиш компетентно като статия в научен журнал, противникът се обърква и битката е спечелена. Дори ще спечелиш уважение и ще гледат на теб като на капацитет по тези въпроси