Играете ли си с децата си?

  • 3 856
  • 81
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 44 122
Моето дете не е самостоятелно, непрекъснато си играем. Откакто се е родил е почти винаги до мен, такъв му е характера. Типичен Близнак е, дори и да играе сам, пак иска компания. За мен е умно дете, не знам дали самостоятелността е критерий за това доколко детето е умно. Моята крайност също не е добра, но детето ми го изисква. Сменяме непрекъсанато обстановка, разглеждаме играчки, книжки, посочваме предмети, хора.

твоето още е малко...моето чак след година и половина почна изобщо да се заиграва за малко сам....

# 16
  • Мнения: X
Гледам да държа златната среда, когато имам по-голяма възможност играем повече, когато съм заета може и изобщо да не си играем. Не си меря часовете. И не държа точно да си "играем". Гледам да има нещо, което да правим само двете, например разходка след градина, подреждане на чиниите от миялната, слагане на дрехите в пералнята, разглеждане на книжки и списания, подреждане на играчките, стаята и подобни. Рядко си играем например аз да съм едната кукла, тя другата и да си говорим, помагам да редим кубчета, оцветяваме и рисуваме заедно, но с плюшки не мога да си играя или да речем играе си на бебета - показвам как да ги повие, осигурявам пеленки, кърпички, колички, лъжички, показвам как да храни, но до там.

# 17
  • Мнения: 1 183
Играя си с нея да,изсипваме целия кош с играчки на земята и се започва едно разхвърляне  #Crazy ,но в последно време се заиграва сама и съм много щастлива  Mr. Green

# 18
  • Мнения: 238
Играя си, когато детето пожелае. Идва и ме дърпа, или просто ме вика и показва какво иска да правим - ритаме топка, гоним се, рисуваме, редим конструктор или четем, по-точно аз разказвам по книжка. От 3-4 месеца чудесно се заиграва и сам, гледам да не прекъсвам самостоятелните игри.

# 19
  • Мнения: 350
Направо се вдетенявам покрай малката, а е толкова забавно да пълзиш около масата и едно малко да те следва с кикот по петите  Laughing (после коленете ми са сини  Mr. Green, виж нейните не са) Родих си дете, за да стана и аз дете отново  baby_neutral и чакам с нетърпение всеки нов ден и всяка нова игра (но бебка и без мен си прекарва добре понякога) Та сега и търсяа интерести самодтоятелни занимания  newsm78

# 20
  • Мнения: 492
Играя си да. И да не искам нямам друг избор Laughing  Тя сама рядко си играе.

# 21
  • Мнения: 359
Играя си, но не винаги, обикновено когато нямам работа и задължително вечер преди баня! Наистина е забавно, когато и на двете страни им се забавлява!
Имам приятелка обаче, която за секунда не е оставена от детето си и не може дори в тоалетната да отиде, поради тази причина тя е крайно изтощена и се чувства съсипана! Честно казано не знам как да и помогна! Дори не могат да се навечерят без детето да ги дърпа и реве! Прочетох за един такъв близнак по-нагоре, дали наистина е от зодията?

# 22
  • Мнения: 617
Дребния само го чакам да порасне и да започнем да си играем. Сега обаче забавлява ли се сам въобще не му се мяркам пред очите, че като ме види и почва да търси вниманието ми, а ми се иска да се научи да се занимава и сам.

# 23
  • Мнения: 9 973
аз съм гооооолям дечко и едва ли някой друг ще играе с него повече от мен Mr. Green

# 24
  • Мнения: 2 829
Разбира се че си играя с детето! За какво съм го раждала иначе, ако не за да го гушкам и да се забавляваме заедно?!?!
За детето си желая да е щастливо, обичано и общително дори повече отколкото искам да е умно. А съвместната игра помага на интелекта, а не му пречи.
Разбира се, често игрите ни са дда ми помага или да се закачаме или да ме имитира докато готвя, чистя, работя на компютъра, но след като на него му е забавно-значи се брои за съвместна игра Grinning
Общо взето и двамата си прекарваме много весело и приятно Grinning

# 25
  • София
  • Мнения: 6 011
То като се замисля всъщност аз на него съм му любимата играчка, не ми оставя никакво място и време за отстъпление.  Laughing Така, че - да, играя си с него. Много.

# 26
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
  Да, доставя ми голямо удоволствие.Тъй като работя,успявам да му отделя малко време през седмицата,но гледам да си наваксам през уикенда.Синът ми си играе сам,но като всяко дете предпочита компания.Обича да разглеждаме заедно детски книжки(с дебели страници,засега) и да му чета какво пише под картинката,играем на гоненица(все още само пълзейки около масата),разхвърляме играчки.Опитвам се да му измисля нови игри или да му покажа непознати предмети.Много е забавна реакцията му,при вида на нещо ново.
 

# 27
  • Мнения: 2 821
Майките са предпочитаната компания за игра. Е, и татковците разбира се.
Както писах и в другата, породила тази дискусия тема, децата на тази възраст не играят с връстниците си. Някой по-назад го беше формулирал много правилно - играят едно до друго, а не едно със друго.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 064
Ами, точно да си играя - рядко, той си играе сам добре, ама редовно ми "помага" да простираме прането, да разтоварим миялната и подобни неща. Иначе, показвам му какво се прави с дадена играчка, и го оставям сам - той се забавлява. А колкото до книжките - не може да го свърти повече от две минути на едно място, не знам как да стане това. Показвам му от тези картонените - къде е котенцето, кученцето и т.н., но накрая той затваря книжката и хуква нанякъде...

# 29
  • Мнения: 1 440
Играем си да-готвим,гоним се,ритаме топка и т.н.,но дъщеря ми често се заиграва и сама.С бебка по същия начин,сама си играе,мама помага. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт