Играя,винаги когато му доскучае с него вите игарчки,бънджи и проходилка 
- Публикувана: 12 фев. 2008, 15:50 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2008, 00:36 ч.
Играете ли си с децата си?
Здравейте Най-искрено си признавам,че още докато бях бременна с нетърпение чаках дните, в който ще можем да си играем заедно с малчо и баща му - да се гоним, да строим замъци, да четем книжки и т.н. Още е малък за повечето неща, но с удоволствие му чета книжки или пък бутаме колички или търкаляме топчета. Разбира се гледам и да не прекалявам, когато го видя,че се заиграва сам или си чопли и разучава някоя играчка, аз отивам да си свърша някаква работа или пък просто да почина. Но както една мама беше написала:
Най-искрено си признавам,че още докато бях бременна с нетърпение чаках дните, в който ще можем да си играем заедно с малчо и баща му - да се гоним, да строим замъци, да четем книжки и т.н. Още е малък за повечето неща, но с удоволствие му чета книжки или пък бутаме колички или търкаляме топчета. Разбира се гледам и да не прекалявам, когато го видя,че се заиграва сам или си чопли и разучава някоя играчка, аз отивам да си свърша някаква работа или пък просто да почина. Но както една мама беше написала: .........Нещо се промени в мен покрай детето ми, върнах си спомените от моето детство, и някак си това ме прави по-свободна.
Не съм от майките които гледат да изкарат всяка свободна секунда занимавайки се с детето 
Понякога имам угризения заради това.Той се заиграва сам, което е хубаво.Чета му приказки(не всеки ден), ходим на разходки, уж помага като готвя.Понякога редя с него мозайки и конструктори.........но пак повтарям, явно не съм от всеотдайните майки.
Понякога имам угризения заради това.Той се заиграва сам, което е хубаво.Чета му приказки(не всеки ден), ходим на разходки, уж помага като готвя.Понякога редя с него мозайки и конструктори.........но пак повтарям, явно не съм от всеотдайните майки.Глуууупости
Откога всеотдайността на майката се измерва в часовете игра с детето 
Когато беше по- малка, си играехме повече. Сега ми е драго да я гледам как за дълго умее да се заиграва сама. Какво, да легна на земята като кукла и тя да ми слага памперс ли?!
Всеки ден поне по десетина минути "спортуваме" заедно- танцуваме на някаква музика, пеем, скачаме, борим се. Това ми е достатъчно да ми напълни душата с искрения си смях.
Така като гледам, всички тук само играят, ли играят
Както дойде, нито сме залепени като гербови марки, нито го пренебрегвам и когато ме закача да не му обръщам внимание. Понякога се играем заедно, сега ако не се възползвам да общувам с детето си кога, като стане на 18 и го виждам за 5 минути на ден, но понякога си имам работа и той се занимава сам, но не съм седнала да засичам с хронометър за да покривам някакви норми за добра майка.
Биляна , аз също не играя нон стоп с него и също понякога имам угризения / все си мисля , не трябва ли повече време да му отделям ... / , но то е нормално ... Той си гледа и филмчета примерно , аз през това време гледам да готвя да кажем ...
Темата беше - играете ли с децата и аз отговорих , че много си играя с него , но това не значи , че като се прибера в 18 ч. до 22ч. все играем
Темата беше - играете ли с децата и аз отговорих , че много си играя с него , но това не значи , че като се прибера в 18 ч. до 22ч. все играем
Аз пък не играя. Простирането, готвенето, прибирането на съдове и всякакъв друг вид домакинска дейност изобщо не ги смятам за игра. Четенето на книги също не е игра. Разговори, обсъждане, обяснения - също не са игра. Та, в този смисъл - не играя.
Моите деца, освен че са две, но са и с много малка разлика - играят си заедно и са си напълно достатъчни един на друг. Ако няколко дни се задържим вкъщи поради лошо време, те започват да нервничат и тогава каним други деца на гости.
Аз съм арбитър в споровете и свадите им, източник на бездънна мъдрост и знания, пазителят на ноу-хау. От мен търсят съвет, искат да ги науча на нещо, да им покажа как се прави, след което си отиват по стаите и си играят двамата там.
Вкъщи е забранено да се тича, скача, пищи, да се замерят с възгланици и други безчинства. За тези игри - в парка /всеки ден сме навън поне за малко, така че не им липсва възможност да изразходват енергия/.
Баща им понякога се боричка с тях, но не го обичам този момент, защото накрая винаги има някой разплакан.
Тепърва обаче идва моето време - децата вече понаучиха нашата любима игра и все по-често правим общосемейни турнири. Предстои им да бъдат включвани във все повече семейни забавления.
Моите деца, освен че са две, но са и с много малка разлика - играят си заедно и са си напълно достатъчни един на друг. Ако няколко дни се задържим вкъщи поради лошо време, те започват да нервничат и тогава каним други деца на гости.
Аз съм арбитър в споровете и свадите им, източник на бездънна мъдрост и знания, пазителят на ноу-хау. От мен търсят съвет, искат да ги науча на нещо, да им покажа как се прави, след което си отиват по стаите и си играят двамата там.
Вкъщи е забранено да се тича, скача, пищи, да се замерят с възгланици и други безчинства. За тези игри - в парка /всеки ден сме навън поне за малко, така че не им липсва възможност да изразходват енергия/.
Баща им понякога се боричка с тях, но не го обичам този момент, защото накрая винаги има някой разплакан.
Тепърва обаче идва моето време - децата вече понаучиха нашата любима игра и все по-често правим общосемейни турнири. Предстои им да бъдат включвани във все повече семейни забавления.
А колкото до книжките - не може да го свърти повече от две минути на едно място, не знам как да стане това. Показвам му от тези картонените - къде е котенцето, кученцето и т.н., но накрая той затваря книжката и хуква нанякъде...
Ха-ха, моят син е същият. Конструкторът може да си го нарежда и половин час самичък, но да стои на едно място и да разглеждаме книжки не издържа. Колкото да си променям гласа и да имитирам животни, не го свърта и хуква нанякъде. Играем си заедно на гоненица, криеница и други, когато той иска. Ако видя, че добре се забавлява сам в момента, не го закачам. Когато имам работа и той се опитва да ме откъсне от кухненския плот, му казвам че в момента не мога да му обърна внимание и това е положението. Пропищява 2-3 пъти да види дали ще мине номера и след това отива да си играе сам. Смятам, че не трябва да се изпада в крайности. Трябва съвместна игра, но трябва да се занимават и сами, а не да висят на краката на майките или татковците си.
Аз съм арбитър в споровете и свадите им, източник на бездънна мъдрост и знания, пазителят на ноу-хау.
Поздравления! Много ми хареса как си се изразила! 
Мили майки, играйте повече с децата си! Играйте с тях докато са малки и са до вас! Играйте и се забавлявайте:) Аз така ви съветвам, но за съжаление не го правя:( Дарко, мн те обичам мамо...но нямам време и сили:(
От бременността, та до ден днешен все ми се спи и съм като жив труп...сърцето ми спи дори сега, когато съм на работа и събирам сили да пиша по темата:( Моят син е на 3г; ходи на детска Сутрин го водим с тати в 8ч и изчезваме за работа. Взимаме го последен в 18ч от градината...баща му пак сяда зад компа и работи 3-тата си работа, а през деня успоредно2, аз пък започвам...знаете какво-гладене, простиране, чистене, готвене, подреждане....все има какво и нито сили имам нито време за игри До 21ч сме вечеряли и лягаме ...А нашето дете е толкова жизнено и енергично и уж е с млади родители на по 26/7г, а все едно са пенсионери:((( Събота и неделя го водим на деткси постановки, в детски кътове, на 3 Де и на разходка...но пак няма игри - тичне, гонене, ... Тати намира време повече от мен:(((но рядко:(((МИли момичета недейте да правите като нас или да ставате така някога!Играйте с децата си!Те го заслужават и имат нужда от това!
От бременността, та до ден днешен все ми се спи и съм като жив труп...сърцето ми спи дори сега, когато съм на работа и събирам сили да пиша по темата:( Моят син е на 3г; ходи на детска Сутрин го водим с тати в 8ч и изчезваме за работа. Взимаме го последен в 18ч от градината...баща му пак сяда зад компа и работи 3-тата си работа, а през деня успоредно2, аз пък започвам...знаете какво-гладене, простиране, чистене, готвене, подреждане....все има какво и нито сили имам нито време за игри До 21ч сме вечеряли и лягаме ...А нашето дете е толкова жизнено и енергично и уж е с млади родители на по 26/7г, а все едно са пенсионери:((( Събота и неделя го водим на деткси постановки, в детски кътове, на 3 Де и на разходка...но пак няма игри - тичне, гонене, ... Тати намира време повече от мен:(((но рядко:(((МИли момичета недейте да правите като нас или да ставате така някога!Играйте с децата си!Те го заслужават и имат нужда от това!
Все още не сме във възраст за игра. Обаче като дойде момента, мисля да не залитам в крайности. Да бъда някъде по средата. 
Във всяка възраст децата искат да играят. Дори играта да се зоключава само в пеене, погалване на ръчичките или леко гъделичкане по крачетата. Бебето самичко си показва кое му е приятно и кое не. Във всички случаи си заслужава. Има много изследвания и доказателства за това, че децата поне до известна степен разбират и търсят внимание и игри. Това за тях е учене и развиване на мозъка. "Дразненето" на сетивата им носи ценна информация за света, която те обработват и складират като опит.