Отговори
  • Мнения: 610
При нас беше, още когато я кърмех и един път тя се задави.Беше токова страшно за мен,беше почрвеняла за секунди. newsm45След,което плаках доста, а и не неможах да спя цяла нощ.

# 1
  • Мнения: 1 536
Изпаднах в истерия направо, като се обърна заедно с възглавницата от дивана и падна долу.Имахме луд късмет,че не се случи нещо непоправимо.Беше на 4 месеца,оттогава не го изпускам от очи,много ме е страх.

# 2
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Ами при нас ситуацията бе подобна, само че с повърната храна.Кърмата се беше присякла от стомашните сокове и беше попаднала в носоглътката.Дъщеря ми започна на почервенява, започна да се пени,оцъкли се....и сега ми настръхва косата като се сетя......беше на 23 дена....след консултация с педиатъра (безкарйно тактична и добронамерена жена) в 2.00 посред нощ изхвърчахме към спешният център с такси.... беше въпрос на минутки да я изтървем.....а в болницата ми се караха защо не съм извикала линейка  #Crazy Praynig ...и така след 3 седмици у дома,пак лежахме в болница....и милото надупчиха го навсякъде заради абокатите...че искаха и в главата да му вкарват игла...ужаси.  smile3514  Колко рев изревах и аз.....Беше чудо, за мен че се оправи!
Голям стрес преживях....който още ми държи влага...

Последна редакция: сб, 16 фев 2008, 23:50 от мама_на_фъстъче

# 3
  • Мнения: 9 814
Ами и аз като "нова" майка давам на 15 дневната беба да пие вода от шише. И това дете като се задави, като посиня. Ужас. Започнах да я тръскам и най-накрая започна да диша.

# 4
  • Мнения: 3 376
И при мен първото нещо,което ми изкара акъла беше свързано със задавяне.

Лекарката беше изписала на Георги някакви витамини и ние му давахме с лъжичка,но трябваше да измерваме със спринцовка,защото ставаше въпрос за 1-2 мл.
Та решавам аз веднъж да му дам направо от спринцовката,защото не я искаше тая лъжичка и се беше разплакал,а аз му изстрелях течността в устата както си беше легнал и плачеше  ooooh!
Като взе да се дави,почервена,посиня....Аз го държах надолу през цялото време,даже успях и на майка ми да се обадя,та докато се обяснявахме изплака той накрая...Оттогава всякакви лекарства,капки и т.н. му ги дава само баща му.

# 5
  • Мнения: 2 131
Първият път беше, когато някъде на около четиримесечна възраст падна от спалнята. При това по лице върху паркета. Извиках мъжа ми да го водим в спешния център, обадих се на майка ми, ревейки, а тя горката почти нищо не разбра. Както и да е, мъжът ми като дойде ме разубеди да ходим в болницата, защото малкият се беше успокоил и се смееше.

# 6
  • Мнения: 1 897
Синът ми се роди се 20-на дни по-рано от очакваното, недоносен.
Наложи се да прекара 2 дни в кувьоз, докато се стабилизира състоянието му.
През тези 2 дни, докато го виждах само по веднъж на ден зад стъклото, омотан в разни системи и включен на апарати не можех да си събера акъла от притеснение.

# 7
  • Мнения: 479
За задавянето се бях обучила от племенницата ми. Това дете беше на 7 дни и го къпем аз, мама и сестра ми (майката на бебето) и тя като й мие лицето бебка да вземе да смръкне и като се задави и посиня към 40, 50 секунди не можеше да си поеме въздух. Аз се вцепених просто в петите усетих едни игли и само успях да кажа на сестра ми която я тупаше по гръбчето "още не диша" тогава сестра ми я обърна почти с надолу главата и с дланта взе да я блъска по гръбнака аз не на себе си още отроних "ще и счупиш гръбнака" обаче малката изкашля и се оправи. Сестра ми я облека треперейки и като ревнахме всички 2 часа и тя ми заяви "ти какво стоя с такова слонско спокойствие". а аз се опитвам да и кажа че така се вцепених че направо бях като парализирана от ужас. После при всяко пиене на вода се давеше и ми изкарваше акъла, но с възрастта свикна.
Моя син нямаше проблеми с давенето много хубаво се изкашляше като се задави. Няма да забравя един часа през нощамъжа ми ме буди и казва бебето не ще да се събуди и да яде. Ставам святкам лампата и го гледам бебето бяло със синьо около устата и сини нокти. Грабвам го и меря анално температурата показва над 39,5 взимам тел и се обаждам на бърза помощ и обяснявам бебе на 50 дни така и така ... изкарах си акъла но действах доста добре не като предходни ситуации. В крайна сметка бебчо беше направил сепсис. Казаха от болницата че благодарение на бързата намеса всичко мина добре постояхме си в болницата доста време, но важното беше че го излекуваха, за което съм благодарна изключително на д-р Чочкова от УМБАЛ Св. Георги Пловдив.

# 8
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Най-първото беше като бяхме в родилния дом и ми я донесоха да я храня,а тя съответно беше нахранена  #Cussing out и както си я разглеждах взе че повърна и започна да не може да си поема въздух  #Crazy,посиня цялата и аз изпаднах в ужас.Тръснах я с главата надолу и я потупах малко по гръбчето и се оправи,но тези няколко секунди направо незнаех къде се намирам и какво става................ Sick

# 9
  • София
  • Мнения: 1 185
И мен задавяне ми изкара акъла, бебко беше на 2 дни и в родилното реших да му дам водичка, ама те сложили едни биберони е ей такива 0 дупки - бебетата се дават. Щях да умра за секундите, в които Марти не дишаше и гледаше с едни големи, уплашени очи!!! Сега внимавам адски много дори и с нашите - подходящи - шишета!

# 10
  • Мнения: 887
Това се случи още в болницата, когато родих Калоян. Повръщаше след всяко хранене и се наложи да го прегледат на ехограф,за да се види дали няма заболяване на хранопровода, което се оперира при децата - така се изразиха лекарите. Наложи се няколко часа да чакаме лекарката, която да го прегледа на ехограф и през тези часове ми мина какво ли не през главата.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 734
Леле всичките истории тук са ужасяващи,направо лошо ми стана!Аз май за първи път се стреснах доста,когато дъщеря ми беше на около месец.Понеже никога не е имала проблеми с повръщането,случваше се много рядко да върне по някоя глътчица,но никога обилно.Та тогава я хващаха коликите нощем и все ревеше.Аз млада майка,побъркана от този рев,за какво ли не си мислех,че е гладна и т.н.Въпросната вечер я бях кърмила много пъти,бях й давала и шише с АМ.Тъкмо вече се беше успокоила и заспиваше,аз я гушках на спалнята,изведнъж това дете както дремеше отвори уста и от нея започна да хвърчи мляко на фонтан.Обилно,на около 10см. от устата й изхвърча.Скочих като опарена.Тя не плачеше,не показа признаци на дискомфорт,повърна си и като я преоблякох заспа пак.Разбрах,че е била преяла,но въпреки това се стреснах  и си поплаках.Бях се панирала и когато кожата около скоро падналото пъпче започна да се зачервява.Много се бях уплашила да не прави някаква инфекция.
Най-големият ми стрес също е от задавяне.Бебка беше на около 7 мес,захранена,още нямаше зъби.Дадох й уж да оближе парченце ябълка,но тя успяла да отхапе парче,И като посиня това дете,започна само с един тъничък гласец да скимти и това е.Умрях от ужас.Обърнах я веднага с главата надолу,бръкнах в устата и буквално изтръгнах парчето от гърлото й.Слава богу,успях,иначе незнам какво щеше да стане.Толкова много се бях уплашила,че после сума ти време ме беше страх да й давам каквото и да е непасирано.И до ден днешен ако се задави нещо ми се обръща сърцето...

# 12
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Задавянето при Алекс беше ужас...истински ужас. Още в родилното на втория ден така се задави, че още преживявам ужаса си от тогава. А като изключим задавянето, което беше ежедневие при нас, другата случка е точно когато проходи- падна и си разцепи носа на ъгъла на секцията- беше кошмар, бях сама, тя се хвана за лицето, изпищя и аз реших че си е извадила око, никога няма да го забравя. Остана си й белег на носа, а се надявах понеже е малка да се заличи.

# 13
  • Мнения: 554
И ние сме със задавяне. Беше на 8 дни, когато след повръщане и излизане на мляко през нослето се задави и не можеше да си поеме въздух, чак до посиняване Sad Този ужас продължи чак до 3-тия месец, но все по-рядко разбира се, но всеки път за мен си беше най-големият ужас.

# 14
  • Мнения: 3 216
За първи път се случи,когато беше на 2 месеца .Падна барабар с кошницата и не беше закопчан. Падна от 80 см височина. Изпаднах в нервна криза и цял ден ходих като омагьосана.

# 15
  • Варна
  • Мнения: 161
При нас Ивайла ми взе акъла. Беше на 4-5 месеца.Както и сменям памперса на скрина, за секунда си отделих погледа за да взема кремче за дупето, връщам си погледа и нея я няма. Добре че кошарката и е залепена за скрина. Тя се прекатурила и ококорила едни очи  Shocked и аз обаче  Shocked и в един момент тя започна да ми се смее. Стреснах се и казвам на мъжа ми че ми се взе акъла като видях че я няма, а той ми вика "Скочила от скрина и до тебе на земята кючек играе"

# 16
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Още в болницата.В деня на изписването се приговях да си заминаваме вече и взех малкия на ръце , а той повърна на фонтан и съще се поздави доста, аз като съвсем нова майка се изплаших ужасно  Laughing

# 17
  • Мнения: 1 900
За първи път си изкарах акъла когато на 1 месец, докъто му правих масаж, понеже съм сложила една лавица на стената на равнището на очите, а отдолу масата за повиване. Падна един от кремовете точно на гърдичките му. Много се оплаших. Добре че нищо сериозно не се случи. Tired

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Първата нощ с бебчо в родилния дом ми се стори кошмарна. Именно тогава си изкарах акъла за първи път. Бях го нахранила към дванайсет и към два през нощта като започна да повръща и да се дави   Sick. Грабнах го в ръцете си и извиках дежурните сестри. Незнам какво го правиха, но ми го върнаха спящ и спокоен и ми се накараха, че е трябвало да го оригна и тогава да го слагам да спи, а аз го бях оригнала  Tired.

# 19
  • Мнения: 674
Първото нещо беше като видях в родилния дом, че е повърнала нещо кафяво ( а то си било нормално).
После, както си я галех по косичката и цялата  й коса ми остана в ръката. реших, че е смъртноболна!
Също и едно повръщане - явно беше преяла, а аз я сложих да спи и както я оставих така повърна, че просто не мога да ви опиша. Треперих 2 часа след това.

Станаха 3 неща май! Embarassed

# 20
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
С големия ми син - още с раждането. Взеха ми го почти веднага, а тук това не е практика. Почуствах, че нещо не е наред. Но евала на акушерката! Спокойният й, уверен и грижовен глас някак си успя да ме поуспокои, казвайки, че ще го видя възможно най-скоро. Трябвало да направят някои изследвания. Видях го след 2 часа в интензивното, но още не  можеха да ми кажат какво точно му има.  Този страх от неизвестността беше кошмарен. Накрая се оказа нещо съвсем безобидно - т.нар. "ует лънгс", но симптомите са много подобни на доста сериозни дихателни проблеми и е необходимо повече време, за да се направи точната диагноза. В ранни зори мъжът ми  носеше интернет разпечатки за това състояние, а после само аз си знам какво ровене падна в интернет докато наистина се успокоя.

С малкия още не ми се е случвало нещо, което да ми изкара акъла и се моля да няма такова.

# 21
  • Мнения: 3 219
Големия ми се захласваше редовно, търкаля се тъкмо проходил по едни стълби от площадка до площадка.
Малкия при секциото му порязаха кожата на главичката. На около 5 месеца падна от спалнята, чак Бърза Помощ виках, после на 6-7 месеца се задави с коричка хляб, беше я сграбчил от масата, наложи се да го обръщам надолу с главата, бърках му в гърлото...бе голям екшън е и до ден днешен всеки божи ден.
Да са ни живи и здрави, ама ми побеля главата от тях.

# 22
  • Мнения: 3 376
Дааа,сетих се също когато Георги полетя буквално като парцалена кукла от кошницата за кола,която аз незнайно по какъв начин обърнах докато я вдигах от земята,беше на около 3-4 месеца.

Детето падна по очи и имаше бая полет,а после такъв рев му удари/че и аз наравно с него/,че два дни не можах да си кажа името,толкова бях уплашена

# 23
  • Мнения: 130
Моето малко чудовище ме уплаши до смърт преди 2м(на1 годинка).Двамата сме в стаята той си играе аз си чета списание и го поглеждам от време на време(през5мин).та чета си аз...поглеждам и го виждам проснат на земята не мърда  тия няколко секунди докато отида до него ми се сториха цяла вечност минаха ми хиляди мисли през главата как се е задавил от нещо и аз не съм чула или се е спънал и се ударил лошо....абе все лошотии с фатален край,че като стигнах до него и като го раздрусах и викам бебо,бебо и  не спирам да го тръскам   Confused ,а той милия да заспи изморен както си е играл на земята по никое време.Изкара ми акъла,а май и аз неговия.

# 24
  • Мнения: 3 634
След грешка на стажант-акушерка Мите полилавя. Бях сама в стаята и знаех, че бебетата може да стават червени, но не лилави и сини. Плачех и пищях докато го държах с главата надолу. Единствената ми мисъл беше: "Толкова надежди и да го загубя на втория ден!". 10 мин по-късно всичко беше ок, но аз си събрах багажа и си тръгнах. Толкова за ВИП-а в БГ! Сама и обслужвана от стажанти!

# 25
  • Мнения: 2 622
Моите пък не са се задавяли,слава богу....
Но и аз съм си изкарвала ума от ужас.Голямата беше на 5м.когато се разболя от някакъв вирус.Цял ден имаше Т и разстройство,а лекарката беше следобяд на работа #CrazyДушичката ми излезе докато я заведем да я прегледат и да й назначат лечение.Беше толкова изтощена и отпусната,че на няколко пъти имах чувството,че не диша...Цяла нощ не спах,час по час я следих дали има Т и дали още ака...
Малката ме уплаши наистина много и е имало сериозна причина да се страхувам когато беше на 3м.След ваксина ДТК вдигна Т,започна да кашля и т.н.Водя я на лекар,назначават й АБ,диагнозата е бронхеолит,положението е сериозно...Почвам да давам АБ, следващия ден настъпва видимо подобрение,водим я на контролен преглед,всичко е ОК.Вечерта обаче дишенето и се обостри,гърдичките й почнаха да "свирят",носа запушен от сополи,Т пак се повиши.Аз сама с двете деца,мъжа ми нощна смяна...Не мога да предпирема нищо,в смисъл да извикам Бърза помощ,защото виждах че бебето е много зле и предполагах,че ще  ни приемат в болница,а голямото дете трябваше да остане само.Едва изчаках да се съмне и да си дойде мъжът ми...Веднага ни приеха в болницата,разбира се...Та тази нощ ще я помня до края на живота си.Да гледаш как детето се влошава за броени часове и да не можеш да му помогнеш....Ужас!

# 26
  • София
  • Мнения: 12 554
Първото, а и единствено засега беше алергична реакция към както се разбра в последствие Панадол по-точно парацетамола в него. Беше на 9 месеца и за 10 минути стана като петниста хиена, а ръцете и краката му се подуха и посиняха. Всъщност първоначално не се уплаших. Уплаших се по-късно, когато лекарите ми обясниха, че ако не е бил направен Урбазон е можело да ми умре в ръцете за 1 минута от задушаване.
Е, тогава му дръпнах голям рев, но той беше и в голяма доза от облекчение.

# 27
  • Мнения: 493
Първото и едниствено(за сега) когато падна от дивана Sad

# 28
  • Мнения: 4 451
Когато за първи път се разболяха и бяха с висока температура.

# 29
  • Мнения: 636
Дъщеря ми беше на 13 дни. През нощта към 3 часа повърна голямо количество ярко червена кръв. Краката ми се подкосиха. Започнах да звъня на педиатърката, но тя не вдигаше, грабнах си бебето и директно в спешния кабинет. Извикаха хирург, направиха й изследвания и всичко си беше ок. Сутринта пак трябваше да я заведа на контролен преглед. Оказа се, че се е насмукала с кръв от разраненото ми зърно.

# 30
  • София, Дървеница
  • Мнения: 707
Изкарах си акъла с големия син, първо когато стоя една седмица в кувиоз (роди се недоносен).
И после, три дни след изписването, на 20 ден вдигна температура и трябваше да пие АБ.

А за задавянето, особено като почнат да приемат по-твърда храна - обръщате рязко детето с главата надолу и изплюва каквото му пречи

# 31
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Синът ми ми изкара акъла веднъж когато падна върху една печка(отоплителна).Ние с баща му седяхме и го чакахме да дойде при нас и както спокойно си вървеше изведнъж се пльосна върху ръба на печката.Беше се нацелил малко под веждата, точно над очето и като шурна една кръв...Полудяхме с баща му
Това беше преди около 6 месеца.

# 32
  • Мнения: 774
Като малко бебе екшъни не сме имали кой знае какви, но когато проходи, беше малък ад.

Една вечер се звъни на вратата. Аз - в кухнята. Мъжът ми отваря вратата. Нашият малък разбойник се шмугва покрай него и през отворената врата към стълбището, се затичва да слиза надолу. Баща му го вижда чак, когато той се претъркулва вече по стълбите.
Получи огромна синина зад лявото ухо. Сложихме лед на цицината и го омотахме с една кърпа. После такси, "Пирогов", рентгенови снимки, дъъълго чакане и огрооомни притеснения.
Слава Богу, нищо му нямаше!

След това в градинката яде диви кестени, та му бърках в гърлото да предизвикам повръщане.

# 33
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432

 smile3532.....то на теб хич не ти е било смешно, но си представих детето как е реагирало,когато си го разтръскала....Моята хубавица и тя така заспива...където и дойде съня ляга и спи...един път я бях намерила промушена на половина между решетките на кошарата....Главата на матрака, а краката на пода...и си спи...Друг път я намирам върху голямата плюшена играчка....или пък направо на пода.....заспива за секунди имам чувството...

# 34
  • В горичката, до рекичката
  • Мнения: 193
Още в болницата в деня, в който трябваше да ни изпишат ми казаха, че билирубина е с  високи стойности и трябва да сложат бебчо на системи. Беше ми много криво да го гледам в интензивното с абоката на главичката му.
Преди един месец като го преобличах забелязвам, че едно копче от жилетката му го няма. Голямо търсене падна, а то се мушнало под блузката му на гърба.

# 35
  • Мнения: 4 784
Когато се задави в съня си от повърнато обилно количество кърма. Изкарахме си акъла с мъжа ми, докато не започна отново да диша нормално, вследствие адекватна намеса от страна на мъжа ми. Това е първото, иначе има още много случки, които са ми изкарвали акъла и то съвсем пресни.

# 36
  • Мнения: 27 524
Падна на около 6 месеца от леглото, щях да умра от притеснение и чувство на вина  Cry

# 37
  • Мнения: 2 131
Преди един месец като го преобличах забелязвам, че едно копче от жилетката му го няма. Голямо търсене падна, а то се мушнало под блузката му на гърба.
Хихихи, и аз най-редовно вече забелязвам разни липсващи неща. И започвам да се притеснявам дали не е глътнал нещо. Е, те вероятно са си липсвали и преди, но аз не съм обърнала внимание.

# 38
  • Мнения: 9 973
на Св.Валентин падна от леглото(много е палав)

# 39
  • някъде там
  • Мнения: 1 698
до сега да чукна на дърво един път ни изкара акъла, ама доста сериозно, беше на 2 месеца и аз реших да отида до магазина, а баща и да я гледа, бебка си лежи кротко в леглото и аз тъкмо съм се облякла и ще тръгва, когато тя почна да диша на пресекулки и да почервенява и един рев особен, взех я веднага тупнах по гърба 2-3 пъти, но без резултат, духнах и в лицето, пак нямаше резултат и тогава я обърнах с главата на долу леко я тръснах и и мина.
Сега баща и го е срах да остане да я гледа Simple Smile

# 40
  • España (Плевен)
  • Мнения: 862
ние миналото лято решихме да си ходим до България с колата.от Испания до Б-я е доста път с кола и то през лятото в най големите жеги.точно в Б-я гумата се беше нагряла толкова много че се спука.литнахме на една страна към мантинелата.спирачки и Нелито се озова долу в краката ми.просто нямам обяснение как се чувствах.крещях,ревах и едновременно с това я гушках и стисках,а пък на нея нищо и нямаше... но просто не бях на себе си тогава. Sad СЛАВА БОГУ ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД

# 41
  • ....от ляво до десния завой...
  • Мнения: 273
Сещам се, че Дани беше на около 5 месеца, когато вече започнал да се обръща и търкаля се беше претъркулил и падна от спалнята  по очи на пода. След първоначалното му, явно, недоумение какво става, дойде ред на стреса и нададе зверски рев, аз почнах да плача с него, веднага го взех и гушнах, а после цялата разтреперана и през сълзи се обадих на съпруга ми, който беше на работа. Адски ме беше страх да не си е ударил сериозно главата, но го наблюдавах няколко дни след инцидента, всичко пак беше нормално и постепенно се успокоих. Сърцето ми, обаче, за известно време беше слязло в петите! Sad
Имали сме доста случаи на задавяне с храничка, но и аз не знам как винаги съм запазвала самообладание, хващам го през гърдичките, тупвам го 2-3 пъти по гръбчето или с две ръце го хващам под ушичките и рязко го дръпвам нагоре, за да отворя хранопровода и винаги съм се справяли с проблема! Peace
Ох, надявам се тоя път да нямам такива ситуации, но човек от нищо не е застрахован!!!

~ ~

# 42
  • Мнения: 865
Изкарах си ума от притеснение и страх преди 12дни ,когато Дея дръпна беба рязко за ръката и я извади от лакътя SadМария така изпищя и плака от болка ,че не искам да си спомням.Неможех да я преоблека ,за да отидем до болницата нито да и облека яке!Държеше си ръчичката отпусната и неподвижна... Cry при най лекото раздвижване на ръката пищеше от болка.Слава Богу,ортопеда беше достаточно внимателен и намести ставата от раз.Прибрахме се в къщи поуспокоени,но цял следобед и вечерта докато заспи искаше да е гушната в мен,не искаше да върви ,да играе...На другата сутрин  болката беше отминала и беше забравила за преживяното.За разлика от мен.

# 43
  • Мнения: 750
Най-страшното за мен е, когато на 10-дневното ми бебе Елица откриха двустранна пневмония.
Иначе другите неща като задавяне, падане слабо са ме впечатлявали. Оправям се с тия дивотии, но пневмонията си беше страшна....

# 44
  • Мнения: 1 186
На 2 месеца падна от дивана и беше голяма паника

# 45
  • София
  • Мнения: 5 721
Когато падна от спалнята ooooh! Cry

# 46
  • София
  • Мнения: 44 120
Истински - като падна от леглото....
втория пък - като за сефте видях да му тече кръв...
после като глътна стотинка...
и после като половин матрьошка му заседна в гърлото.....последното най-много...още изтръпвам като си спомня....

# 47
  • Мнения: 282
Цеци беше на 6 дни, когато адски се задави от повърнатото, посиня, спря да диша, около 10 минути свеки го тупаше с главата надолу , а той висеше отпуснат на ръцете й, аз пищях отстрани  Cry  и си мислех как си отива детето ми...

# 48
  • Мнения: 4 546
когато му взеха кръв от главата пред мене. беше на 5 дни.

когато повръщаше на фонтан първите 2-3 пъти

# 49
  • Мнения: 130

 smile3532.....то на теб хич не ти е било смешно, но си представих детето как е реагирало,когато си го разтръскала....Моята хубавица и тя така заспива...където и дойде съня ляга и спи...един път я бях намерила промушена на половина между решетките на кошарата....Главата на матрака, а краката на пода...и си спи...Друг път я намирам върху голямата плюшена играчка....или пък направо на пода.....заспива за секунди имам чувството...
Поуплаши се,ококорен гледа не знае какво става   Shocked Вече като го видя така лекичко приближавам и го измествам в креватчето.Мислех че само моя заспива така на място и на мига.  Joy Сега ми е смешно даже като го гледам така заспал,но първия път...  Sick

# 50
  • Мнения: 1 771
беше дълбоко заспал, а на мен ми се стори, че не диша, леко го размърдах, той не помръдна, после го разтърсих и когато пък не помръдна се чувах, че креща "детето ми не диша"...цялото това нещо сигурно е продължило секунди, докато просто, спейки не протегна ръчичка...никога няма да забравя това, разбрах какво е да "ти слезе сърцето в петите"

# 51
  • Мнения: 872
Като беше на 15 дни повърна кръв, видя ми се страшно много ...снимка, изследвания, оказа се спукани капиляри.

# 52
  • Мнения: 5 940
Беше на три месеца като го изпуснах от кошчето за кола, докато слизах. Бебчо падна в калта по лице. Никога не бях изживявала подобен ужас, цялото му лице в прах и кал, не изрева в първия момент, още спеше. И досега не знам как стана, може би съм наклонила кошчето...

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 558
Беше на около 4 месеца,когато се задви.Взе да кашля непрекъснато.Не посиня,но много ни стресна.Самата тя изглеждаше уплашена.Както си бяхме по домашни дрехи,тръгнахме към болницата.По пътя обаче, както я бях хванала с гръб към мен повърна лекичко и всичко се размина(слава богу).Много се бяхме уплашили.

# 54
  • Earth
  • Мнения: 1 952
обърна се със шезлонга, от дивана по очи на пода  Shocked Rolling Eyes #Crazy

# 55
  • Мнения: 2 131
Като прочетох по-горе кръв, че се сетих. Скоро и Алекс ми изкара акъла на тази тема. Влизам в стаята, поглеждам го, виждам кръв на устата му, при това доста. Просто се ужасих. А то какво се оказа - тогава още не бях махнала губерите, които са червени. Момчето си отскубнало от губера и тръгнало да си тъпче в устата  Laughing. Обаче в първия момент просто се побърках.

Последна редакция: нд, 17 фев 2008, 20:01 от villiana

# 56
  • Мнения: 1 197
Изкара ми акъла,когато докато ядеше така зверски се задави и посиня цялата и неможа да си поеме дъх

# 57
  • Мнения: 5 401
Каби беше на 6-7 месеца когато за части от секундата си обърнах главата на друга страна и той се свлече от столчето за хранене, което беше повдигнато на максимална височина.  Confused Знаех, че се е случвало и на други бебета, знаех, че трябва да внимавам, но ето че се случи! Добре че бързо се успокоихме и двамата и нямаше никакви последствия.

# 58
  • малкия град
  • Мнения: 127
Играеше си с един едър орех, за секунда го изпуснах от поглед - ореха беше в устата му, беше успял да си затвори устата, бузите му се бяха издули  Shocked. Едвам го извадих от устата му.

# 59
  • Мнения: 2 090
На около 4-5 месеца падна от едно легло.В наши приятели бяхме на гости,и преди да го накърмя го оставих на сатенените чаршафи(по които явно лесно се е приплъзнал) прибягах до банята,която е тично с/у тази стая.Като се строполи на паркета,видях всичко като на забавен кадър(вратите бях оставила отворени-да го виждам),направо имах чувството че всичката ми кръв нахлу в главата,толкова се уплаших и притесних Sick Sick Sick

# 60
  • Мнения: 6 164
Първото нещо ще да е било като ми се изтупа от спалнята, но не си изкарах чак акъла, знаех, че е се случва при много бебета, като почнат да се търкалят, и знаех за какво да следя. Акъла наистина ми се изкара като си сцепи главата на година и няколко месеца и го лепиха в Пирогов.

# 61
  • Мнения: 493
Падна от леглото и то докато спим двете и тя беше от вътрешната страна.Избутва се с крачета нагоре и леглото е основа с матрак отгоре без табла отзад и сънена незнаех на кой свят се намирам.Тя ревна,аз се изплаших да не си е счупила врата.

# 62
  • Мнения: 393
Ами и ние така сас задавяне - повърна през носа! Ама това беше второто, първото ми притеснение беше, когато я изкъпахме у нас първата вечер, с което е справи свеки  и доволно й напълни и двете ушички с вода!!!  #Cussing out Не спах цяла нощ!

# 63
  • Мнения: 78
Оууу беше ужасно. Аз си седях на пода, малкия пълзеше около мен. Изведнъж се подхлъзна, заби глава във земята и ревна истерично. Ставам аз, вдигам го и целия в кръв. Прибледнях, сърцето ми се изтреля незнайно къде, парализирах се за секунди. Оказа се,че не е нщо сериозно, беше си прехапал устната с 1вите никнещи му зъбки и след 1 минута беше забравил и се смееше. Аз обаче до вечерта треперих и си представях окървавената му физиономиика всеки път щом затворя очи. Иначе и от кревата е падал, но ме бяха предупредили за тази опастност и в момента в който започна да се върти започнах да редя възглавниц и одеала до кревата за всеки случай.  Peace

# 64
  • Мнения: 86
то май на всеки му се е случвало да изпусне бебчо за секунда от поглед и да го намери на земята.При нас беше някъде 4-5м спеше на спалнята и явно се е въртяла много в съня си и в един момент чувам едно ТУП и милата ми на земята както си спи.Много се изплаших,обадих на мъжа ми да се прибира от рабата ужасно гадно се чувствах

# 65
  • Мнения: 595
Отлепи и глътна един стикер от една мандарина и се позадави доста...но бързо се светнах след като не можах да го извадя да и дам вода и го глътна.

# 66
  • Мнения: 756
сигурно е бил на по-малко от седмица , в къщи сме -аз сама с него , баша му посреща нашите на летището и бебо си спинка ,обаче с отворени очи ,отворена уста иповърнато от устата и почти не диша- побърках се от страх, а то се оказа че спи с отворени очи #Crazy #Crazy като баща си , аз още се плаша от баща му и го будя да си затвори очите....сега #Crazy се смея , ама е много страшно Shocked Shocked

# 67
  • Мнения: 8 999
На дъщеря ми й се случи, когато беше на две години, а на синът ми - когато беше на 9-10 месеца. Не искам да си припомням, защото и досега ми настръхва косата и ми се преобръщат вътрешностите.
Задавяния и паданици от легла и дивани изобщо не ги слагам в сметките на страшните неща.

# 68
  • Мнения: 1 155
Задави се със слюнка, а аз помислих че в бързината нещо е глътнала.........направо си изкарах акъла. После цяла вечер покашляше така, че все едно има нещо в гърлото което й е заседнало. Беше ужасно. Sad

# 69
  • София
  • Мнения: 5 079
Когато най - неочаквано се обърна  Shocked на 2 месеца Shocked Shocked Shocked и падна от спалнята ни, право на ламината... Как изтупка, още ми е пред очите. Добре, че нищо не му стана. Тогава умрях за няколко секунди, изстинах от ужас...  #Cussing out

# 70
И при нас е падане - на 3 м. заедно с кошницата за кола се изтупка от дивана, така че тя го захлупи! Сърцето ми спря от ужас, а то даже не разбра, че е паднало - ни заплака, ни портестира  #Crazy

# 71
  • Мнения: 1 367
Беше на пет дни,още бяхме в болницата,когато за пръв път плака от колики.Не беше плач,а  ужасни писъци.Плаках заедно с него-от ужас,че не мога да го успокоя,и от яд,защото в цялото Неонатологично отделение не се намери някой,който да ми каже какво става и че бебето всъщност не е болно,а плачът му е нещо нормално.Не се намериха няколко капчици против колики /впоследствие  от опит разбрах,че не помагат твърде/,та се наложи санитарката посред нощ да  ходи да ми купува.Беше гадно-"Ми има едни капки ,които успокояват,ама ние нямаме в  отделението.Сложете го по корем и чакайте."Дете на пет дни го проснаха по очи и то,милото,самичко се надигна главичката,за да не се задуши....

# 72
  • Мнения: 610
Сега се сетих за оше един случай беше на 1год и 2мес.Тя можеше сама да се качва на спалнята и да слиза спокойно с дупето назад.Но баща и седеше до нея нещо разглеждаха заедно и изведнъж по лице на пода.Направо унемях smile3505. #Crazy Беше рев,беше чудо,а аз имах чувството че си е счупила носа.

# 73
  • Мнения: 403
Откачих от ужас ooooh!, когато бебка падна от кревата.Точно беше почнала да се обръща от гръб по корем

# 74
  • Мнения: 2 100
Първият път когато се стреснах и не можах да си намеря място от притеснение беше когато беше по малък-на месец-2 и без да искам го ударих по фонтанелата с лакът. Смразих се от ужас Sad

# 75
  • Мнения: 1 485
На 8 месеца глътна едно копче тик-так и тичахме по спешност в хирургия!Слава богу-беше попаднало в стомаха и след два дни го изкара.Обаче какво преживях-на никой не го пожелавам! Cry

# 76
  • Мнения: 3 268
Дъщеря ми беше на 2 месеца,когато в ръцете ми пребледня като сняг и колабира.В този момент сякаш времето спря,сякаш гледах нещата от страни.Мъжът ми изхвърча да търси лекар.След секунди се свести.Докато чакахме лекар щях да умра.Беше късно ,10 часа,когато той дойде и тя изглеждаше добре.На другия ден ,личния ни педиатър ми каза да направя пълна кръвна картина.Оказа се,че има анемия,която отшумя до 6 месец.

# 77
  • Мнения: 262
Уплаших се много, когато почна да ака зелено, беше едва на 10-тина дни, веднага си представих как това е сериозна стомашна инфекция и как вече лежим в болница... Тогава и пророних няколко сълзи, докато не се обадих на педиатърката и не ме успокои.  Mr. Green Дано да нямаме по-лоши причини за притеснения.  Praynig

# 78
  • Мнения: 1 098
В болницата, часове след като се роди се задави от собствената си слюнка. Грабнах го и почнах да тичам боса по коридорите на болницата Embarassed

# 79
  • София
  • Мнения: 11 710
Дъщеря ми беше може би на около 9-10 месеца,когато успя да прескочи решетката на креватчето си при вдиганто положение и да тупне по очи на паркета.Добре,че не се заби в ръба на спалнята,която беше наблизо.
Синът ми беше на около 4 месеца и нещо,захранвах го си помням с картофено пюре,когато се задави,започна да си променя цвета и за мен времето спря.Бях сама в къщи,добре че се сетих да го обърна с галавата надолу.

# 80
  • Мнения: 192
Първото е падане - на 7 месеца от столчето за хранене. И аз не разбрах как си е качил крачетата на табличката и оттам на глава долу на теракота.  Cry

Второто е задавяне - отхапва си големи парчета бисквита и няма търпение на ги дъвче /още се учи/, тръгва да гълта, парчето му засяда на гърлото и той променя физиономията. Ни напред, ни назад. Почервеня, приплаква тихо и жално, защото не може да си поеме въздух... Такъв "бой" му хвърлих по гърба с главата надолу... Повърна и го изхвърли.  Е тогава много се уплаших. И какта беше свидетел и тя се уплаши повече от моя страх, от тона, с който го виках. До вечерта ми трепереха ръцете.

# 81
  • Мнения: 258
веднъж като я къпехме във ваничката - при измиването на личицето /явно повечко вода плиснахме/ се задави - мина сигурно около минута в която тя се опитваше да си поеме въздух, почервеня ... ох, дори не шискам да си спомням! Тази минута ми се стори като цяла вечност!!!

# 82
  • Мнения: 148
При първата ваксина, при личната педиатърка, така захласна, че си изкарах акъла

# 83
  • Мнения: 63
Когато установих,че е прескочил решетката на леглото си и е паднал на земята...за секунди стана излязох от стаята спокойна,че ще си играе в леглото,а то каква стана...решил да ме последва.

Общи условия

Активация на акаунт