Публикувана: 16 фев. 2008, 19:55 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2008, 22:57 ч.

"Кое е 1вото нещо.което се е случило с вашето бебече и ви е изкарало акъла"

3 481
83
1

# 15 16 фев. 2008, 22:26 ч.

Варна
Мнения: 161

При нас Ивайла ми взе акъла. Беше на 4-5 месеца.Както и сменям памперса на скрина, за секунда си отделих погледа за да взема кремче за дупето, връщам си погледа и нея я няма. Добре че кошарката и е залепена за скрина. Тя се прекатурила и ококорила едни очи Shocked

и аз обаче Shocked

и в един момент тя започна да ми се смее. Стреснах се и казвам на мъжа ми че ми се взе акъла като видях че я няма, а той ми вика "Скочила от скрина и до тебе на земята кючек играе"

# 16 16 фев. 2008, 22:36 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Още в болницата.В деня на изписването се приговях да си заминаваме вече и взех малкия на ръце , а той повърна на фонтан и съще се поздави доста, аз като съвсем нова майка се изплаших ужасно Laughing

# 17 16 фев. 2008, 22:38 ч.

Мнения: 1 900

За първи път си изкарах акъла когато на 1 месец, докъто му правих масаж, понеже съм сложила една лавица на стената на равнището на очите, а отдолу масата за повиване. Падна един от кремовете точно на гърдичките му. Много се оплаших. Добре че нищо сериозно не се случи. Tired

# 18 16 фев. 2008, 22:53 ч.

Пловдив
Мнения: 857

Първата нощ с бебчо в родилния дом ми се стори кошмарна. Именно тогава си изкарах акъла за първи път. Бях го нахранила към дванайсет и към два през нощта като започна да повръща и да се дави Sick

. Грабнах го в ръцете си и извиках дежурните сестри. Незнам какво го правиха, но ми го върнаха спящ и спокоен и ми се накараха, че е трябвало да го оригна и тогава да го слагам да спи, а аз го бях оригнала Tired

# 19 16 фев. 2008, 22:54 ч.

Мнения: 674

Първото нещо беше като видях в родилния дом, че е повърнала нещо кафяво ( а то си било нормално).
После, както си я галех по косичката и цялата й коса ми остана в ръката. реших, че е смъртноболна!
Също и едно повръщане - явно беше преяла, а аз я сложих да спи и както я оставих така повърна, че просто не мога да ви опиша. Треперих 2 часа след това.

Станаха 3 неща май! Embarassed

# 20 16 фев. 2008, 23:44 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 932

С големия ми син - още с раждането. Взеха ми го почти веднага, а тук това не е практика. Почуствах, че нещо не е наред. Но евала на акушерката! Спокойният й, уверен и грижовен глас някак си успя да ме поуспокои, казвайки, че ще го видя възможно най-скоро. Трябвало да направят някои изследвания. Видях го след 2 часа в интензивното, но още не можеха да ми кажат какво точно му има. Този страх от неизвестността беше кошмарен. Накрая се оказа нещо съвсем безобидно - т.нар. "ует лънгс", но симптомите са много подобни на доста сериозни дихателни проблеми и е необходимо повече време, за да се направи точната диагноза. В ранни зори мъжът ми носеше интернет разпечатки за това състояние, а после само аз си знам какво ровене падна в интернет докато наистина се успокоя.

С малкия още не ми се е случвало нещо, което да ми изкара акъла и се моля да няма такова.

# 21 17 фев. 2008, 00:10 ч.

Мнения: 3 219

Големия ми се захласваше редовно, търкаля се тъкмо проходил по едни стълби от площадка до площадка.
Малкия при секциото му порязаха кожата на главичката. На около 5 месеца падна от спалнята, чак Бърза Помощ виках, после на 6-7 месеца се задави с коричка хляб, беше я сграбчил от масата, наложи се да го обръщам надолу с главата, бърках му в гърлото...бе голям екшън е и до ден днешен всеки божи ден.
Да са ни живи и здрави, ама ми побеля главата от тях.

# 22 17 фев. 2008, 01:55 ч.

Мнения: 3 376

Дааа,сетих се също когато Георги полетя буквално като парцалена кукла от кошницата за кола,която аз незнайно по какъв начин обърнах докато я вдигах от земята,беше на около 3-4 месеца.

Детето падна по очи и имаше бая полет,а после такъв рев му удари/че и аз наравно с него/,че два дни не можах да си кажа името,толкова бях уплашена

# 23 17 фев. 2008, 02:16 ч.

Мнения: 130

Моето малко чудовище ме уплаши до смърт преди 2м(на1 годинка).Двамата сме в стаята той си играе аз си чета списание и го поглеждам от време на време(през5мин).та чета си аз...поглеждам и го виждам проснат на земята не мърда тия няколко секунди докато отида до него ми се сториха цяла вечност минаха ми хиляди мисли през главата как се е задавил от нещо и аз не съм чула или се е спънал и се ударил лошо....абе все лошотии с фатален край,че като стигнах до него и като го раздрусах и викам бебо,бебо и не спирам да го тръскам Confused

,а той милия да заспи изморен както си е играл на земята по никое време.Изкара ми акъла,а май и аз неговия.

# 24 17 фев. 2008, 09:28 ч.

Мнения: 3 634

След грешка на стажант-акушерка Мите полилавя. Бях сама в стаята и знаех, че бебетата може да стават червени, но не лилави и сини. Плачех и пищях докато го държах с главата надолу. Единствената ми мисъл беше: "Толкова надежди и да го загубя на втория ден!". 10 мин по-късно всичко беше ок, но аз си събрах багажа и си тръгнах. Толкова за ВИП-а в БГ! Сама и обслужвана от стажанти!

# 25 17 фев. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 2 622

Моите пък не са се задавяли,слава богу....
Но и аз съм си изкарвала ума от ужас.Голямата беше на 5м.когато се разболя от някакъв вирус.Цял ден имаше Т и разстройство,а лекарката беше следобяд на работа #Crazy

Душичката ми излезе докато я заведем да я прегледат и да й назначат лечение.Беше толкова изтощена и отпусната,че на няколко пъти имах чувството,че не диша...Цяла нощ не спах,час по час я следих дали има Т и дали още ака...
Малката ме уплаши наистина много и е имало сериозна причина да се страхувам когато беше на 3м.След ваксина ДТК вдигна Т,започна да кашля и т.н.Водя я на лекар,назначават й АБ,диагнозата е бронхеолит,положението е сериозно...Почвам да давам АБ, следващия ден настъпва видимо подобрение,водим я на контролен преглед,всичко е ОК.Вечерта обаче дишенето и се обостри,гърдичките й почнаха да "свирят",носа запушен от сополи,Т пак се повиши.Аз сама с двете деца,мъжа ми нощна смяна...Не мога да предпирема нищо,в смисъл да извикам Бърза помощ,защото виждах че бебето е много зле и предполагах,че ще ни приемат в болница,а голямото дете трябваше да остане само.Едва изчаках да се съмне и да си дойде мъжът ми...Веднага ни приеха в болницата,разбира се...Та тази нощ ще я помня до края на живота си.Да гледаш как детето се влошава за броени часове и да не можеш да му помогнеш....Ужас!

# 26 17 фев. 2008, 09:54 ч.

София
Мнения: 12 554

Първото, а и единствено засега беше алергична реакция към както се разбра в последствие Панадол по-точно парацетамола в него. Беше на 9 месеца и за 10 минути стана като петниста хиена, а ръцете и краката му се подуха и посиняха. Всъщност първоначално не се уплаших. Уплаших се по-късно, когато лекарите ми обясниха, че ако не е бил направен Урбазон е можело да ми умре в ръцете за 1 минута от задушаване.
Е, тогава му дръпнах голям рев, но той беше и в голяма доза от облекчение.

# 27 17 фев. 2008, 10:02 ч.

Мнения: 493

Първото и едниствено(за сега) когато падна от дивана Sad

# 28 17 фев. 2008, 10:05 ч.

Мнения: 4 451

Когато за първи път се разболяха и бяха с висока температура.

# 29 17 фев. 2008, 10:35 ч.

Мнения: 636

Дъщеря ми беше на 13 дни. През нощта към 3 часа повърна голямо количество ярко червена кръв. Краката ми се подкосиха. Започнах да звъня на педиатърката, но тя не вдигаше, грабнах си бебето и директно в спешния кабинет. Извикаха хирург, направиха й изследвания и всичко си беше ок. Сутринта пак трябваше да я заведа на контролен преглед. Оказа се, че се е насмукала с кръв от разраненото ми зърно.

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Запек

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Носене на бебето в слинг и ергономична раница - 11

Причина:

Причина: