На 8 месеца глътна едно копче тик-так и тичахме по спешност в хирургия!Слава богу-беше попаднало в стомаха и след два дни го изкара.Обаче какво преживях-на никой не го пожелавам! 
- Публикувана: 16 фев. 2008, 19:55 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2008, 22:57 ч.
"Кое е 1вото нещо.което се е случило с вашето бебече и ви е изкарало акъла"
Дъщеря ми беше на 2 месеца,когато в ръцете ми пребледня като сняг и колабира.В този момент сякаш времето спря,сякаш гледах нещата от страни.Мъжът ми изхвърча да търси лекар.След секунди се свести.Докато чакахме лекар щях да умра.Беше късно ,10 часа,когато той дойде и тя изглеждаше добре.На другия ден ,личния ни педиатър ми каза да направя пълна кръвна картина.Оказа се,че има анемия,която отшумя до 6 месец.
Уплаших се много, когато почна да ака зелено, беше едва на 10-тина дни, веднага си представих как това е сериозна стомашна инфекция и как вече лежим в болница... Тогава и пророних няколко сълзи, докато не се обадих на педиатърката и не ме успокои. 
Дано да нямаме по-лоши причини за притеснения. 
Дано да нямаме по-лоши причини за притеснения. 
Дъщеря ми беше може би на около 9-10 месеца,когато успя да прескочи решетката на креватчето си при вдиганто положение и да тупне по очи на паркета.Добре,че не се заби в ръба на спалнята,която беше наблизо.
Синът ми беше на около 4 месеца и нещо,захранвах го си помням с картофено пюре,когато се задави,започна да си променя цвета и за мен времето спря.Бях сама в къщи,добре че се сетих да го обърна с галавата надолу.
Синът ми беше на около 4 месеца и нещо,захранвах го си помням с картофено пюре,когато се задави,започна да си променя цвета и за мен времето спря.Бях сама в къщи,добре че се сетих да го обърна с галавата надолу.
Първото е падане - на 7 месеца от столчето за хранене. И аз не разбрах как си е качил крачетата на табличката и оттам на глава долу на теракота.
Второто е задавяне - отхапва си големи парчета бисквита и няма търпение на ги дъвче /още се учи/, тръгва да гълта, парчето му засяда на гърлото и той променя физиономията. Ни напред, ни назад. Почервеня, приплаква тихо и жално, защото не може да си поеме въздух... Такъв "бой" му хвърлих по гърба с главата надолу... Повърна и го изхвърли. Е тогава много се уплаших. И какта беше свидетел и тя се уплаши повече от моя страх, от тона, с който го виках. До вечерта ми трепереха ръцете.
Второто е задавяне - отхапва си големи парчета бисквита и няма търпение на ги дъвче /още се учи/, тръгва да гълта, парчето му засяда на гърлото и той променя физиономията. Ни напред, ни назад. Почервеня, приплаква тихо и жално, защото не може да си поеме въздух... Такъв "бой" му хвърлих по гърба с главата надолу... Повърна и го изхвърли. Е тогава много се уплаших. И какта беше свидетел и тя се уплаши повече от моя страх, от тона, с който го виках. До вечерта ми трепереха ръцете.