Вече нищо не е същото.

Аз работя до 20.00ч. вечер и въпреки всичко постоянно поемам инициативата да излезем. Събота и неделя искам да излизаме и да се забавляваме. Но вечер няма кой да гледа детето, а той в събота работи до късно. Остава ни единствено в неделя да излезем с детето. Което за мен също е чудесно, но за него това е единствения му почивен ден и го мързи да излиза. Искал да си почива. Искам да имаме по-топли отношения един към друг, нещата да са такива, каквито при старта. Дълго време говорих за това, казвах му, че имаме нужда да си говорим, вечер след като детето  е заспало да пием по чаша вино, да се любим и т.н. Отговора винаги беше един и същ: Всичко си ни е наред, преувеличаваш, не е вярно. Ами аз не го чувствам така. Имам нужда от топлина от негова страна. Вече не ми пука, не се дразня, все ми едно, абсолютно ми е безразлично. Дори на моменти не го понасям. Не понасям тая негова ленност, той няма желание за нищо, само да лежи и да гледа телевизия.

Някои от вас много добре са ме разбрали какво искам да кажа, въпреки че, признавам, не съм го написала много ясно. Първо искам да кажа на Лиска, че преди много играехме точно на скрабъл, но сега той няма никакво желание. Телевизията не му е някаква мания. Просто погледа му винаги е насочен натам /дори да дават реклами/. За мен това означава "Просто не ми се слуша" или "Не внимавам". Аз му говоря нещо за детето, за деня ми и т.н. В същото време аз съм винаги отворена за неговите проблеми и неговите "разкази", които винаги витаят около работата му. Показва страшна незаинтересованост към мен. Само кима с глава, но виждам, че няма желание да ме слуша или да разговаря с мен. Нашите взаимоотношения се свеждат единствено до секса. Винаги иска секс, натиска ме, казва ми, че му е много хубаво с мен, че постоянно го възбуждам и т.н. Аз също обичам секса, харесва ми да правя секс с него, но вече дори нямам желание, защото ние просто през останалото време и по друг начин НЕ комуникираме. Не искам да ни свързва само секса. На него просто рутината и всичкото това еднообразие му допада. Няма да започна да му правя изненади, жестове и т.н., защото когато съм му ги правила той ги е приемал с безразличие. Просто не откликва. Писна ми вечно аз да действам в тая връзка. Крайно време е и той да започне. Вярвам, че може, защото преди беше точно такъв - държеше се прекрасно с мен, чувствах се наистина желана и ухажвана жена. Ядосвах се до един момент, след това изпадах в дупка, страдах. Стигнах на етап в който вече нищо не чувствам, не ми пука за него, не ми пука за нищо. Живеем си като съквартиранти. Тая рутина е ужасна. Аз съм емоционален човек и той много добре го знае.
Всъщност много неща ми се иска да кажа, но не искам да е досадно и да стане твърде дълго. Надявам се, че вътрешно в себе си някои от вас ще ме разберат преди да ме упрекнат.
Може би такива с дълъг брак ще ми кажат, че това е само период. Толкова ми се иска да чуя нещо успокоително, защото не искам да развалям брака си.

Според мен проблемът е твой, а не негов. Ти се чувстваш безразлична и неудоволетворена и всичко се случва само и единствено в твойта глава. Т.е. зависи от самата теб как ще приемеш едно нещо- дали е черно или бяло.  Като смяташ, че не си доволна от живота си- направи нещо от което ще си доволна- или което смяташ че те удоволетворява.  И го поведи след себе си тоя човек! Ако не става си намери мъж, който да ти обръща внимание и ти самата така ще се промениш, че и ТОЙ ще го забележи, ще го усети и ако го бива ще се захване отново с теб!

  Наистина  много по-често се случва  така, хората да изстинат, да скучаят и да разлюбят  човека до себе си.А защо е така ли? Заради погрешните очаквания.
  В самото начало на една връзка/брак/, мъжът и жената тръгват  като два кораба от едно и също пристанище.Но всеки има  някакви очаквания, представи и нагласа за съвместния им живот.И така  с времето/пътуването/ те постепенно се отдалечават един от друг, докато един ден се окаже, че са акустирали в различни пристанища.Те са се отчуждили, скъсали са връзката помежду си, защото са имали различни прицелни точки.За да не се случи това крайната дестинация следва да е обща.Ако всеки хване своя вълна по която да сърфира, скоро ще се изгубят  в океана на живота.Това ще им донесе само болка , разочарования и досада.В доста случаи  се стига до развод.
Но , ако те имат една обща цел/"делят ли двама една борба..."/ и любов, то никакви  житейски ситуации не биха им преобърнали лодката

  Уточнение:ЛЮБОВ= приятелство, семейна обич, отдаденост,  себепожертвование за другия, интимност;
    Тя не е просто химична реакция, която отминава след 2-3 години или  по-рано, уви.Тя е съвкупност и  що се касае до семейството тези й аспекти  не сработват ако са отделени.Не може само със секс, нито само със привързаност/освен ако не сме вече  стари-престарели, нали /.Любовта се гради и култивира, не чакаме да ни падне свише, без да сме си помръднали пръста.
Мигито  го е казала  много  точно, мъжете, както и жените , не са  средство да утоляваме  собствените си  нужди.Напротив, ние трябва да се стремим да  направим всичко по силите си, безвъзмездно  за човека, когото сме  се врекли да обичаме, докато смъртта ни раздели.Или тази клетва е била между другото???

   Дона, мило момиче, ти направо я хвърли на лъвовете с това изказване.Относно грамотността на пишещите...Хората поне се опитват да й вдъхнат вяра  от сърце и да й помогнат да си оправи брака, което е СЪЩЕСТВЕНОТО в случая.Дали  са им хубави идеите, това ще реши тя.Не виждам как  търсейки щастие извън дома би се справила.А това за безразличието е ...не е вярно, категорична съм.Винаги и за всичко има решение, стига човек да е готов  да  го потърси.Не напразно е казано: "Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде." Аз съм минала по пътя на авторката и от опит  казвам, че може, има  изход.Даже моята ситуация  беше далеч по-лоша, важното е  да вярваш.

Не съм се вясвавала във вашата тема,но искам да кажа,че и ние жените наистина драматизираме.Защо?Ами защото не може да искаме вечното внимание,което рядко предлагаме.Ние не сме перфектни и те не са.Когато съм подразнена от мъжкото присъствие около мен почвам да глезя личноста си и след малко  си мисля защо го правя и отговора е пак заради мъжко внимание и ядът към съпруга ми преминава.