Как да продължа? Да слушам сърцето или разума си ? Писала съм няколко теми за семейството си. Сега се разкъсвам между София и В.Търново. Мъжът ми работи в София вече 1 година прибира се в петък и е с нас до понеделник, понякога и до неделя. Имаме дъщеря на 10 години, оттолкова сме и семейсвто. Той си смени работата за повече пари - сега живеем едва ли не в разкош, позволяваме си много повече неща, пътувания, но на мен ми писна 4 нощи в седмицата да съм сама. Вярно е , че се скапва от работа и си прекарваме времето заедно като младоженци, но докога ще издържим... Нямам смелост да си зарежа работата , жилището, спокойствието в Търново и да тръгна към Голямата София да съм на квартири и без работа. Дъщеря ни сигурно ще свикне, но дали ще е по-добре за семейството ни? Приятели, роднини,колеги и дори мъжът ми казват, че за тримани е по-добре това положение - да си изкарва големите пари в София, а да си ги харчим заедно. Но на мен ми липсва и то много. Вече незнам дали немога или неискам да свикна с този начин на живот. Лошото е , че не се знае догога - трябваше тази пролет да си направи офис в Търново, но заради кризата нестана. Сега чакам догодина - но съм вечната песимистка и вече не ми се вярва...Какво бихте предприели Вие на мое място?
- Публикувана: 16 авг. 2009, 18:11 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2009, 20:13 ч.
Моята дилема...
аз пък не виждам драма тук. за мен това е перфектното положение. горе-долу така сме с моя мъж - половин месец заедно, половината той - в атина, аз в софия. никой от двама ни няма да си зареже хубавата работа и си ми харесва така. хем не си омръзваме, хем сме си все влюбени, засега нямам намерение да променя нещата, не разбирам защо трябва да сте нон-стоп заедно, все пак човек има нужда и от време за себе си. когато се пенсионираме, ще се кротнем. не вярвам, че е по-добре заедно винаги, но без пари. а и вие сте толкова близо, 3 часа път с кола, нищо не е.
моето мнение,заедно.
4е мъжете имат слаби ангели
4е мъжете имат слаби ангели
Ako му омръзнеш и/или реши, и с безопасна игла да си закачена за него - той пак ще кривне!
Авторката, не си разваляй рахата, че зорлем и семейството ще си развалиш! Спокойна обстановка, щастлива жена и достатъчно пари са гаранция за желан (реален!) семеен живот и добър секс!
моето мнение,заедно.
4е мъжете имат слаби ангели
4е мъжете имат слаби ангели
Ako му омръзнеш и/или реши, и с безопасна игла да си закачена за него - той пак ще кривне!
ние сме си залепили Д***тата и така сме си добре.
не ни е приятно да сме разделени,4е от
толкова приятели много рани от забити ножове.
просто сме станали много недовер4иви към останалите
и предпо4итаме да сме си сами с децата
Ивонска, това не е първата тема на девойката, от която си личи, че тя СТРАДА. Че се вкарва във филми.
Въпросът е кое ще надделее-нервите и ли първи ще изпушат или ще си преодолее неприязънта към "грозната "София.
Едно е мъжът ти-или ти-да пътувате често в командировки, но съвсем друго е да сте перманентно разделени. И не става въпрос само за изневярата.
Въпросът е кое ще надделее-нервите и ли първи ще изпушат или ще си преодолее неприязънта към "грозната "София.
Едно е мъжът ти-или ти-да пътувате често в командировки, но съвсем друго е да сте перманентно разделени. И не става въпрос само за изневярата.
Ние сме от Варна,мъжа ми го преместиха да работи в Шумен.Ей го на на 90км. от Варна.Имаме си жилище,ремонтирано
уютно,с всичко необходимо.Цял един живот съм живяла във Варна...приятели,родители,колеги,среда всичко ми е там
но човека до мен не.Разбрахме че чакаме бебе
тъкмо беше приел мечтаната работа,върви нагоре в кариерата,по висок пост-повече парички.Еми събрах си багажа и там.Нямам мъж за губене 
,свестни рядко се срещат и много се търсят /това в кръга на шегата,но не съвсем 
/преди всичко аз искам да градя семейство с този мъж.Каква радост е изписана на лицета на малкият,като си дойде татко му от работа никога не бих ги лишила един от друг.
уютно,с всичко необходимо.Цял един живот съм живяла във Варна...приятели,родители,колеги,среда всичко ми е там
но човека до мен не.Разбрахме че чакаме бебе
тъкмо беше приел мечтаната работа,върви нагоре в кариерата,по висок пост-повече парички.Еми събрах си багажа и там.Нямам мъж за губене ,свестни рядко се срещат и много се търсят /това в кръга на шегата,но не съвсем /преди всичко аз искам да градя семейство с този мъж.Каква радост е изписана на лицета на малкият,като си дойде татко му от работа никога не бих ги лишила един от друг.
Преди девет години имах същата дилема,тогава аз направих компромис, напуснах си работата в П.стоях година и нещо безработна в СФ и честно казано, това ми беше един от най-трудните периоди в живота.Тук нямах роднини, приятели, нищо.После малко по-малко нещата някак се наместиха, но всичко беше изключително трудно и с много нерви и усилия и най-важното без близки и приятели на които да "поплачеш" Обмисли добре дали си готова да си развалиш подредения и спокоен живот.Ние всички така сме устроени, че оценяваме предимствата на нещо след като вече сме го изгубили.
Ако отидеш в София - забрави за разкоша и спокойствието, в които сега живееш...
Ако отидеш в София - забрави за разкоша и спокойствието, в които сега живееш...
Иначе - както беше казал някой по-горе - ако иска да ти изневери и под носа ти ще го направи...
Но, ти си решаваш най-добре.
Ти го познаваш и него, и себе си.
Не мога да кажа със сигурност как аз бих реагирала в такава ситуация, особено, когато имам дете...
Ако съм без е по-лесно - отивам и живея с него, но когато има и дете, тогава вече мислиш и за още един човек...
Ако положението беше да сме с едно дете, и то вече на 10 години, никъде не бих мръднала, ако не се налага задължително. Но пък и аз никога не съм страдала от раздели за по няколко дена с мъжа ми - работата ни е такава, че той често пътува. Изобщо тази част със страданието по липсващ за 4-5 дена мъж никак не си я представям...
Ако наистина толкова страдаш, премести се при него. Никой няма да ти плати за страданието и изхабените нерви, най-важно е спокойствието.
Ако наистина толкова страдаш, премести се при него. Никой няма да ти плати за страданието и изхабените нерви, най-важно е спокойствието.
Не става въпрос само за изневяра - да прави сте ,че всеки може да го направи, дори и всяка вечер да си ляга до половинката. Тежи ми и това, че през седмицата всеки е със семейството си на разходки , а пък аз сама вися по тересите на апартамента. Все едно съм в депресия - чувствам се нито женена, нито разведена... Когато ми е гадно му рева по телефона и драскав в къщи каландара като в казармата кога ще си дойде. Сега съм в такъв период защото понякога се налага да не си дойде и за 8 дни. Не съм го докосвала от понеделник и толкова ми липсва. След толкова години брак си пишем любовни съобщения и се целуваме по телефоните като хлапаци.Потънали са ми гемиите, бива ли толкова да го обичам? Понякога му вдигав скандали по телефона, че ми писна без мъж, а той горкия ме изслушва и само повтаря ще се нагласят нещата...Сега съм така тъжна - сама и с пари...
Това дори не мога да си го представя, честно 
След като имаш доволно свестен мъж, който всеки път те успкоява как ще си живеете занапред и т.н и прави всичко това за вас, ти ревеш, защото не можеш да изкараш 5 дена без него?? Основния проблем е, че не искаш да се разходиш само с дъщеря ти, което според мен би било супер приятно, а седите у дома и ти висиш на терасата, защото го няма мъжа ти? Непонятно ми е. Ами вдигнете се с детето за уикенда и идете до София - по-добре от всички тези ревове и драскане по каледари.
След като имаш доволно свестен мъж, който всеки път те успкоява как ще си живеете занапред и т.н и прави всичко това за вас, ти ревеш, защото не можеш да изкараш 5 дена без него?? Основния проблем е, че не искаш да се разходиш само с дъщеря ти, което според мен би било супер приятно, а седите у дома и ти висиш на терасата, защото го няма мъжа ти? Непонятно ми е. Ами вдигнете се с детето за уикенда и идете до София - по-добре от всички тези ревове и драскане по каледари.
X
Реклама