Публикувана: 17 фев. 2008, 15:15 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2008, 15:18 ч.

Вече нищо не е същото.

7 485
54
1

Гост

# 15 18 фев. 2008, 15:34 ч.

Мнения: 3 675

Авторката трябва да свиква.Фазата на влюбеност трае приблизително 3 години,след което между съпрузите настъпва рутина и сиво ежедневие.Направете, че да не ви е скучно.Ние с мъжа ми всяка неделя се качваме на колата и отпрашваме натам, накъдето ни видят очите. Wink

# 16 18 фев. 2008, 15:47 ч.

Мнения: 313

Цитат на: gitadam в пн, 18 фев 2008, 15:34

И това е вярно, първо много любов, а после затишие, но както казах в предния си пост, аз самата успях да разведря обстановката...

# 17 18 фев. 2008, 15:59 ч.

Мнения: 1 849

Хайде почната и предсказанията за годините... ooooh!

Е ние сигурно сме сбъркани, че 6 години не ни е хванала рутината... Всичко си зависи от хората, едни се уморяват повече, много им се спи след това... Моят съпруг също не му се излиза никъде събота и неделя и иска само да почива, да седна да се тръшкам ли. Нали това е любовта да приемаш другия такъв какъвто е и най-вече да го обичаш такъв. Не мисля, че съпрузите ни са за това да ни създават разнообразие и да ни задоволяват прищевките... На нас ни е достатъчно просто да чувстваме присъствието на другия в къщи. Не можеш да очакваш от един мъж да говори много, това не им е в природата. На моят съпруг му трябваше много време и търпение докато се научи да говори повече, но не винаги го прави.
Стандартни решения няма, всичко зависи от темперамента на хората, от средата в която живеят, от способността им да издържат на натоварвания. Препоръчвам ти да прочетеш някоя и друга книга за начина на мислене на мъжете и не поставяй очаквания върху съпруга си, които трудно би могъл да покрие. И недей да се връзваш на "статистики" след колко години в коя фаза влизала любовта.... Всеки сам си гради живота и взаимоотношенията с хората, та това което ти сама си направиш и Господ не може да ти го направи... (надявам се да не ме разбереш погрешно). О теб зависи да се научиш да разбираш поведението на съпруга си и да го стимулираш. Всеки човек има периоди когато изпада в летаргия и се влачи по течението, но това са периоди.

# 18 18 фев. 2008, 16:39 ч.

Мнения: 111

Съгласна съм с migito.
А и наистина е добре да си намериш лично свое занимание, хоби някакво, да правиш сама нещо,което обичаш, за да си с по-ведро настроение и да се разтоварваш.И ще видиш, че постепенно,но не насила, ще намерите отново общ език и хубави емоции.

# 19 18 фев. 2008, 19:13 ч.

Кубрат/ Пишурка
Мнения: 4 296

Има една мисъл на незнам кого: "Мъжете тичат след тези,заради които губят сънищата си,но се женят за тези,които ги оставят да спят!" Има и друга: " С приятел можеш и да помълчиш активно!"
Той като обича да гледа телевизия,ами седни до него,погледай и ти,а после коментирайте заедно - така ще му покажеш,че и ти се интересуваш от неговите желания! Иначе съм съгласна с горепишещите: намери си компания от приятелки и излизай през деня. А с него....е, все ще му омръзне някой ден да виси пред екрана! newsm10

# 20 18 фев. 2008, 19:33 ч.

Мнения: 3 537

Цитат на: Dembi в нд, 17 фев 2008, 15:22

Имаше някакви кризи в брака на някакви години... да се изкажат по светнатите!
А ти самата какво приавиш за да не са такива нещата? Кога за последен път направи резервация за роматичен уикенд, кога за последно се държа мило с него и направи опит да го отмъкнеш от телевизора?

Или разчиташ че само в него трябва да е инициативата?

Да, има кризи до колкото знам 3,5,7-мата година, незнам до колко е вярно.Ако има компромиси и от двете страни и сте търпеливи ще се оправят нещата, но трябва да има и елементарна комуникация м/у вас все пак по тези теми.

# 21 19 фев. 2008, 15:58 ч.

Мнения: 52

[. Няма начин да не му стане интересно и да не забележи, че нещо не е както обичайно. И тогава настъпва твоето време! Laughing

[/quote]

Уви, има начин.....
До авторката на темата - Както се казва в една реклама "Знам за какво говориш...." Наистина понякога нямаш желание да оставяш палави бележки, д да се правиш на шут, за да те забележат. Много съм съгласна с едно от мненията, че не бива да се гледа на съпруга като единствен източник за смях и щастие. така е. Но е добре да се помни и че може в един момент да се окаже, че единственият ти повод за усмивка не живее в твоята къща. Не ти помогнах особено...знам. Гадно е ,но това е положението. Ти сама казваш, че не чувстваш наранена - вероятно не си влюбена вече в него. И това се случва.И се пита- и какво правим - ами нищо - сдухваме се и се мъчим по някакви,каквито и да е начини, да изпитаме някакви емоции, способни да ни накарат да се почувстваме щастливи, за да не се гръмнем

# 22 19 фев. 2008, 17:19 ч.

София
Мнения: 2 410

Ами... добре дошла в света на възрастните.

Искаш промяна? Започни със себе си. Адски е трудно и е само началото. Още по-трудно е да промениш другия. Освен това трябва много да те обича, за да ти позволи да го променяш. И в крайна сметка трябва да успееш да го накараш да направи усилие и той. Иначе няма смисъл.

# 23 20 фев. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 600

и аз мисля, че всичко ви е наред. предсатви си, човекът уморен, има един почивен ден, ти искаш някакви забавления.

освен да му мрънкаш, направи ли нещо друго? най-любимото му ядене, да му купиш нова книга за четене, да му се обадиш през деня, за да го питаш как е. или само му мрънкаш вечер?

не искам да съм груба, но понеже и аз съм била мрънкаща и досадна 'дай сега да ни е интересно', та казвам, че промяна тръгва от теб. интересно никой няма да ти го направи.

# 24 20 фев. 2008, 12:32 ч.

Мнения: 45

понякога като чета "съвети" разни, наистина се съмнявам най-малкото в грамотността на написалите ги, в способността им да четат и най-вече да разбират това, което са прочели.... Thinking

към авторката! много глупости са ти написали, момиче мило. Rolling Eyes

Какво да промениш ти, в какви финитиофлюшки да се появиш, какви изненади да подготвиш, как да се примириш и прочее малоумствения... като че ли не си написала, в ясен и прав текст, какво се е случило и се случва в теб. Съчувствам ти. И те разбирам, и се страхувам, че "лек няма"! Sad

Безразличието е най-страшното чувство! ако има любов или омраза, има и надежда, има път към обекта на чувствата, били и те, както казах "негативни". Когато в душата ни се настанила само празнотата, разочарованието и равнодушието, нещата са страшни. Това изпива и унищожава индивида много повече, отколкото каквито и да било други емоции. Това "убива" и изпразва всеки. Убива самочувствие, подмолно, дори и да не го осъзнаваме първоначално, кара ни да се чувстваме непълноценни, да губим живеца за ежедневни неща, ставаме неспособни да сме полезни на хората около нас, а и на самите себе си...

И така! Имаш два варияната! Единият е да се "примириш" и както някой вече са те посъветвали да намериш емоции извън 4-те домашни стени. Неща, които да те накарат да почувстваш, че си млада, обичана, желана, че живееш! Ти си знаеш тип ли си за това.
Другият е, раздяла! Иначе "загиваш", бавно, но сигурно! А нали знаеш "по-добре ужасен край, отколкото ужас без край!

Успех Hug

# 25 20 фев. 2008, 14:47 ч.

Мнения: 111

Цитат на: Dona Bonbona в ср, 20 фев 2008, 12:32

към авторката! много глупости са ти написали, момиче мило. Rolling Eyes

Какво да промениш ти, в какви финитиофлюшки да се появиш, какви изненади да подготвиш, как да се примириш и прочее малоумствения...

Успех Hug

Това ли било грамотният и възпитан начин да се квалифицират чуждите мнения?! ooooh!

Може би авторката на темата най-добре ще прецени кои съвети и мнения са и полезни и кои - не.

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 14:53 от cassiopeia

# 26 20 фев. 2008, 16:09 ч.

Мнения: 168

И ние имахме такъв момент ,но аз не го оставях на мира постоянно говорех ,дуднях ,мрънках ,карах го да излизаме по парка с детето (той бил изморен) ще си почине после след разходка ,това дете да не е само мое . Пък и аз имам нужда от неговото присъствие . В къщи също пред ТВ ,или компютъра ,ааа оставям го малко да почпли или погледа и после го викам да играем с детето или да ми помогне с нещо или нещо което трябва да се свърши ,но не от мен. Или вечер с чаша вино задължително и сядаме на приказки ,питам разпитвам как е минал деня ,разказвам при нас как е било и т.н. Ако продължава да повтаря еднои също му дай да разбере ,че за него може всичко да е наред ,но за теб нещата не са така ,че живее със семейството си и имате нужда от него и неговото внимание , да си избистри малко мозъка и да погледне по реално на нещата и,че вие не сте даденост и даже можеш да го заплашиш ,че ако не се промени и не положи усилия нещата няма да продължат в същата насока.Може пък да се стресне и да се замисли .
Успех мила Hug

# 27 20 фев. 2008, 16:27 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Отдръпни се. От опит го казвам.

# 28 20 фев. 2008, 18:03 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Проблема е в теб, щом мъжа ти казва, че за него всичко е наред. Явно рутината на ежедневието него го задоволява напълно. Предизвикай го да се промени, но промяната да тръгне от него, а не ти да я изискваш. Т.е. прави неща, които ти харесват на теб - запознанства, курсове, излизания с приятелки и т.н., ти си знаеш кое ти харесва. Отклони вниманието си от него, явно в момента той ти е център на вселената, знае го и не се старае по никакъв начин да ти е приятно и на теб. В момента, в който спреш да се въртиш около него, той няма вече да е глезеното голямо дете, и сам ще започне да се старае да е отново център на вниманието ти. Оттам нататък ще знаеш какво да правиш. Успех!

Цитат на: Рени в ср, 20 фев 2008, 16:27

Отдръпни се. От опит го казвам.

# 29 20 фев. 2008, 21:34 ч.

Мнения: 1 111

Dona Bonbona , много хубаво си го казала...Страхотно мнение!

аз пък се чудя,защо винаги се провокира у потърпевшия някакво чувство на вина...Повечето мнения правят именно това - целят /може би не нарочно/ да накарат авторката да почувства вина,за цялата ситуация...Реплики от сорта "А ти какво правиш по въпроса..." ,според мен,не са уместни.
Еми тя казва,че иска внимание,иска близост,нежност,да чувства,че е значима за някого...Разбирам я напълно и не мога да я упрекна за нещо...Всеки иска да е значим и обичан от човека до себе си...
И не ги разбирам тези съвети в стил "подкуп" - направи му любимото ястие, изненадай го,купи му подарък...То когато го има,си го има - на сила хубост не става...
Освен това,защо си мислите,че мъжът й е по-уморен от нея...тя казва,че работи до късно и въпреки това пак го кара да се разходят,да излязат...като тук ,според мен,смисъла е не в самата разходка,а в желанието да са заедно и да споделят радостта и от малките неща в живота заедно...

съчувствам на авторката,за съжаление много често и аз се чувствам като нея...

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 21:44 от tuly

Препоръчани теми

Вземане на решения

Моята дилема...

Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?

Застой във връзката

Причина:

Причина: