Не мисля, че системата може да направи някого бездарен.
- Публикувана: 20 фев. 2008, 11:53 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 07:56 ч.
Петя Дубарова
pina, системата винаги деформира. Обществото тогава е било безжалостен коректив. За 70-те години на миналия век да си бил талантлив ( не зависимо дали пишеш, рисуваш, пееш) е било наказание. Кто не с нами, тот против нас. Казваш таланти, но онези, които са имали смелостта да кажат истината ги е сполетявал ГУЛАГ, Белене.
Мара Янкова:
Бях чувала за Петя Дубарова още преди да й преподавам. Чела бях някои нейни стихове в "Родна реч". Така че първата ми среща бе със стиховете й.
Не знаех точно в коя паралелка е, но още с влизането си в девети "г" клас разбрах коя е. Първото ми впечатление беше, че тя рязко се откроява от другите. И по външност, и по държание. Особеното във външността й идваше от очите — тъмни, красиви, големи и внимателни, с някакъв скрит огън, с някакъв спотаен тревожен въпрос. В държанието й имаше нещо напрегнато, неспокойно, поривисто.
.................
Петя седеше на чина с Жана — едно изключително умно, интелигентно момиче, сдържано и сериозно. На пръв поглед те не си подхождаха, но как дълбоко и истински се обичаха! Често виждах как в час Петя крадешком целува Жана по бузата. Това в началото ме учудваше, но после ме умиляваше и трогваше. Винаги, по последния си ден ще помня как бе разтърсена Жана от смъртта на Петя, как влезе при ковчега й. Още чувам плача й, виждам подпухналото й от сълзи и мъка лице. За два-три дни тя се смали, стопи се, остана без сили. Трудно можеше да се гледа вцепенението й, замръзналото от скръб лице. По-голяма скръб от тая у млад човек не съм виждала. Целият клас беше потресен, момичетата ридаеха, лицата на момчетата бяха измъчени от болка. Много дни беше болезнено трудно да се влиза при тях.
...................
Нейната смърт закова завинаги в главата ми един въпрос — защо?
Ще гори мъката ми по това прекрасно, гордо и талантливо момиче, което предизвикателно и дръзко си отиде от живота, забравило за живите.
Шанел, ти ме върна в моите ученически години. Аз съвсем малко хванах от онова време, дори честно казано, спомените ми се хубави - за стимулиращи учители, към които изпитвахме всички - и двойкаджии и отличници - уважение и респект. Не бях достатъчно голяма, за да разбера, че идеята на системата (може би) е да бъдеш унифициран.
Колко съм я препрочитала, особено дневника й... Беше страхотно вълнуващо, духовно воайорство един вид, защото дори и далечно и минало да е, знаех, че това се е случило на едно момиче на моята възраст.
Сега си спомних, че имам една нереализирана мечта оттогава - да посетя къщата й.
Бях чувала за Петя Дубарова още преди да й преподавам. Чела бях някои нейни стихове в "Родна реч". Така че първата ми среща бе със стиховете й.
Не знаех точно в коя паралелка е, но още с влизането си в девети "г" клас разбрах коя е. Първото ми впечатление беше, че тя рязко се откроява от другите. И по външност, и по държание. Особеното във външността й идваше от очите — тъмни, красиви, големи и внимателни, с някакъв скрит огън, с някакъв спотаен тревожен въпрос. В държанието й имаше нещо напрегнато, неспокойно, поривисто.
.................
Петя седеше на чина с Жана — едно изключително умно, интелигентно момиче, сдържано и сериозно. На пръв поглед те не си подхождаха, но как дълбоко и истински се обичаха! Често виждах как в час Петя крадешком целува Жана по бузата. Това в началото ме учудваше, но после ме умиляваше и трогваше. Винаги, по последния си ден ще помня как бе разтърсена Жана от смъртта на Петя, как влезе при ковчега й. Още чувам плача й, виждам подпухналото й от сълзи и мъка лице. За два-три дни тя се смали, стопи се, остана без сили. Трудно можеше да се гледа вцепенението й, замръзналото от скръб лице. По-голяма скръб от тая у млад човек не съм виждала. Целият клас беше потресен, момичетата ридаеха, лицата на момчетата бяха измъчени от болка. Много дни беше болезнено трудно да се влиза при тях.
...................
Нейната смърт закова завинаги в главата ми един въпрос — защо?
Ще гори мъката ми по това прекрасно, гордо и талантливо момиче, което предизвикателно и дръзко си отиде от живота, забравило за живите.
Шанел, ти ме върна в моите ученически години. Аз съвсем малко хванах от онова време, дори честно казано, спомените ми се хубави - за стимулиращи учители, към които изпитвахме всички - и двойкаджии и отличници - уважение и респект. Не бях достатъчно голяма, за да разбера, че идеята на системата (може би) е да бъдеш унифициран.
Колко съм я препрочитала, особено дневника й... Беше страхотно вълнуващо, духовно воайорство един вид, защото дори и далечно и минало да е, знаех, че това се е случило на едно момиче на моята възраст.
Сега си спомних, че имам една нереализирана мечта оттогава - да посетя къщата й.
Chanel, темата ми подейства смазващо... Обожавам Петя, препрочитала съм всеки неин ред от стиховете и, от разказите и от дневника..хиляди пъти. 'Най-синьото вълшебство' ми беше като настолна книга. Мислех си, че с Петя страшно си приличаме, че има нещо, което ни свързва, защото като ученичка и аз пишех, и моята майка беше учителка и в общи линии знам какво е да се изисква максимума от теб.
Аз вярвам, че Петя е сложила край на живота си заради намаленото поведение, което според някои туй е нещо незначително."..тя е един много свободен дух, много сложен дух." И не е вярно,че се самоубиват само душевно слабите хора..Иска се голяма сила на духа, голяма смелост, за да вземеш такова решение. Някои души са просто такива...неможещи да се примирят с неправдата, колкото и клиширано да звучи. Те живеят в друг свят, в който няма норми и правила, няма ограничения. "Същественото е невидимо за очите!"
А колкото за Берберова...Преподаваше ми...Това е единственият преподавател в Немската гимназия в Бургас, за когото не искам да си спомням..Страхувах се от нея, имах кошмари, мразех я,нее-ненавиждах я за начина , по който се държеше с нас. Знаех,че е изгонена от Английската гимназия, но тогава още не знаех защо. По-късно научих, че е имало връзка със случая на Петя, но така и не съм сигурна в това. Бях чувала и случай , в който момиче от по-горен клас очаква изпитване, което Берберова нарочно отлага дълго време , за да държи ученичката в напрежение. Момичето, явно чувствително, припада на дъската/ от изтощение ли, от притеснение ли - не знам/...Берберова я е носила на ръце до кабинета, бягайки и повтаряйки: Дано не се случи отново! Вярвам,че е истина това, защото просто знам какъв човек е Берберова. Тя беше моят кошмар цели 5 години
Почивай в мир, Петенце!
За мен ти избра самоубийството пред убийството на духа...
Аз вярвам, че Петя е сложила край на живота си заради намаленото поведение, което според някои туй е нещо незначително."..тя е един много свободен дух, много сложен дух." И не е вярно,че се самоубиват само душевно слабите хора..Иска се голяма сила на духа, голяма смелост, за да вземеш такова решение. Някои души са просто такива...неможещи да се примирят с неправдата, колкото и клиширано да звучи. Те живеят в друг свят, в който няма норми и правила, няма ограничения. "Същественото е невидимо за очите!"
А колкото за Берберова...Преподаваше ми...Това е единственият преподавател в Немската гимназия в Бургас, за когото не искам да си спомням..Страхувах се от нея, имах кошмари, мразех я,нее-ненавиждах я за начина , по който се държеше с нас. Знаех,че е изгонена от Английската гимназия, но тогава още не знаех защо. По-късно научих, че е имало връзка със случая на Петя, но така и не съм сигурна в това. Бях чувала и случай , в който момиче от по-горен клас очаква изпитване, което Берберова нарочно отлага дълго време , за да държи ученичката в напрежение. Момичето, явно чувствително, припада на дъската/ от изтощение ли, от притеснение ли - не знам/...Берберова я е носила на ръце до кабинета, бягайки и повтаряйки: Дано не се случи отново! Вярвам,че е истина това, защото просто знам какъв човек е Берберова. Тя беше моят кошмар цели 5 години
Почивай в мир, Петенце!
За мен ти избра самоубийството пред убийството на духа... А колкото за Берберова...Преподаваше ми...Това е единственият преподавател в Немската гимназия в Бургас, за когото не искам да си спомням..Страхувах се от нея, имах кошмари, мразех я,нее-ненавиждах я за начина , по който се държеше с нас. Знаех,че е изгонена от Английската гимназия, но тогава още не знаех защо. По-късно научих, че е имало връзка със случая на Петя, но така и не съм сигурна в това. Бях чувала и случай , в който момиче от по-горен клас очаква изпитване, което Берберова нарочно отлага дълго време , за да държи ученичката в напрежение. Момичето, явно чувствително, припада на дъската/ от изтощение ли, от притеснение ли - не знам/...Берберова я е носила на ръце до кабинета, бягайки и повтаряйки: Дано не се случи отново! Вярвам,че е истина това, защото просто знам какъв човек е Берберова. Тя беше моят кошмар цели 5 години
Почивай в мир, Петенце! За мен ти избра самоубийството пред убийството на духа...
Почивай в мир, Петенце!
За мен ти избра самоубийството пред убийството на духа... Дано никога не намери покой това чудовище!
Дали още преподава някъде?
Мисля, че се пенсионира...Време и беше 
Толкова жалък и долен човек. Не ми се разказват всичките истории , в които ни е унижавала, мен и още 2 съученички, защото според нея бяхме манекенки, които вадят повече пари от нея....Наричаше ни кльощи и анорексички. Изпитваше ме и ми пишеше 3-, докато всички ми пляскат как съм запомнила толкова дълъг текст за отрицателно време..Не съм го казала с английско звучене...А аз завърших висше за английски преводач. Охх, извинявам се за това излияние, просто ми се върнаха спомените за тази змия с червендалесто лице и мънички очички. Дребна душа! Просто съм много чувствителна и такива неща за мен бяха смазващи, затова разбирам какво е да те мачкат , а да не го заслужаваш. Кофти нещо е да си прекалено чувствителен, живее се трудно така!
Толкова жалък и долен човек. Не ми се разказват всичките истории , в които ни е унижавала, мен и още 2 съученички, защото според нея бяхме манекенки, които вадят повече пари от нея....Наричаше ни кльощи и анорексички. Изпитваше ме и ми пишеше 3-, докато всички ми пляскат как съм запомнила толкова дълъг текст за отрицателно време..Не съм го казала с английско звучене...А аз завърших висше за английски преводач. Охх, извинявам се за това излияние, просто ми се върнаха спомените за тази змия с червендалесто лице и мънички очички. Дребна душа! Просто съм много чувствителна и такива неща за мен бяха смазващи, затова разбирам какво е да те мачкат , а да не го заслужаваш. Кофти нещо е да си прекалено чувствителен, живее се трудно така!
Тази тема и мен ме върна далеч назад в годините,където властваше лошият учител,където да си различен,цветен,напредничав,беше престъпление.Имала съм такъв учител в Немската гимназия,те тези учители все по елитните гимназии се подвизаваха.Ужасно е да не бъдеш оценаван според знанията си,а според това,дали са те видели с момче предния ден или по това,че под мантата имаш хубава неуниформена пола.
Имам от ученическите си години тефтерче със стихове на Петя Дубарова.На мен нейната поезия не ми е действала подтискащо,напротив,много ме зареждаше,чувствах се млада и можеща всичко,когато четях стиховете й.
Имам от ученическите си години тефтерче със стихове на Петя Дубарова.На мен нейната поезия не ми е действала подтискащо,напротив,много ме зареждаше,чувствах се млада и можеща всичко,когато четях стиховете й.
Не разбирам как може Петя Дубарова да звучи подтискащо.На мен ми се плаче от възторг,когато я чета.А съм романтична колкото диван.
Не зная как, ама на мен така ми действаше. Някак твърде крехка изглеждаше за моя вкус и абсолютно се разминаваше с моя характер.
Аз бях другата, която каза че се депресира от стихотворенията и. Това не означаваше, че не я харесвам! Обожавам я! И на мене ми се плаче от възторг! 
Някак меланхолично ми звучи, самотно ми става с нея, не знам защо...
п.п. мене и от морето ми става самотно
Някак меланхолично ми звучи, самотно ми става с нея, не знам защо...
п.п. мене и от морето ми става самотно
Петя не е за всеки, убедена съм в това. За много мои познати, уж творци - актьори, певци, дори и текстописец - нейното творчество е просто добре римувани стихчета. За мен обаче няма по-образно виждане от нейното, по - жива картина, по-одуктворен дъжд, море, Бургас и всичко друго, за което пишеше Петя...И всички много ми се чудеха как мога да плача за нея, когато я четях - а аз плачех от щастие, че съм открила Петя за себе си. И от тъга, че е вярно това, което тя сама беше написала - истинските гении си отиват твърде рано от този свят, неразбрани от обществото. И истински съм си пожелавала да бях се родила години по-рано , за да можех да я познавам, дори и сега да съм вече на повече от 40.