Фокус: Бунтар ли е Петя в поезията си ?
Добрина Топалова: Не само, тя и като поведение е такава. В първата част на книгата си описвам предсмъртните и жестове. В момента, в който тя вече месец и повече е предупредена, че ще и намалят поведението й, викат я непрекъснато в дирекцията и искат от нея да твърди , че е виновна, че тя е счупила там някаква незначителна част, един брояч във фабриката у нея няма никакво съмнение, че ще и бъде намалено поведението, че ще бъде наказана. Въпреки това последния час на класния който тя има (предния ден преди смъртта й), този час се състои, когато вече Учителският съвет е решил да я накаже. Тя още не знае това, класната ръководителка просто не и го казва, защото самата тя е безкрайно разстроена. И този последен час става много необичаен, защото тогава идва на проверка заместник –директорът на Английската гимназия, Берберова, всъщност една от основните виновници за този натиск върху Петя.В много отношения този натиск е бил крайно неетичен, тези хора са злоупотребили с власт и когато издават наказанието и (в следственото дело на Петя може да се види това в архива), те нарушават две точки от закона за образованието, за да я накажат. Те не спазват процудерата и освен това на този съвет най-откровено лъжат. Те не казват истината, за да предизвикат такъв тип гласуване. Тогава Петя влиза в този час без да знае, че поведението и вече е намалено, очаква се, че още ще я викат и още ще я притискат и тя знае колко жестоко. Обявената тема за дискусия е за взаимоотношенията учител-ученик. Явно заместник-директорът Берберова е имала желание да види има ли бунт, има ли несъгласие, как ще се държи Петя след това наказание, защото тя е очаквала, че Петя вече знае. Петя не знае, но тя въпреки че никой не я посочва иска думата и прави едно изказване, което шокира буквално съучениците и защото е много дръзко и много смело. Всички знаят ,че госпожа Берберова няма да се съгласи със свободния и характер и с нрава и на свободен човек . Петя се изправя и казва пред всички, че има учители, които са истински хора, но за съжаление има и такива, които посрамват името на учителя, сред нейните учители. В ония години да кажеш това най-категорично означава полет над страха. И всъщност това са последните и жестове, с които я запомнят нейните съученици, защото след този час, когато класната и казва за намаленото и поведение тя се прибира, разказва на родителите си. Те я утешават. Но когато те излизат на работа, тя прави своя избор. Пише си предсмъртното стихотворение, което така и намират на пишещата машина и взима една много голяма доза лекарства, категорично и ясно подсказваща при интелигентността на Петя, че е желаела не просто да инсценира отчаяние, а наистина да свърши със живота. Така че тя е един много свободен дух, много сложен дух
Добрина Топалова: Не само, тя и като поведение е такава. В първата част на книгата си описвам предсмъртните и жестове. В момента, в който тя вече месец и повече е предупредена, че ще и намалят поведението й, викат я непрекъснато в дирекцията и искат от нея да твърди , че е виновна, че тя е счупила там някаква незначителна част, един брояч във фабриката у нея няма никакво съмнение, че ще и бъде намалено поведението, че ще бъде наказана. Въпреки това последния час на класния който тя има (предния ден преди смъртта й), този час се състои, когато вече Учителският съвет е решил да я накаже. Тя още не знае това, класната ръководителка просто не и го казва, защото самата тя е безкрайно разстроена. И този последен час става много необичаен, защото тогава идва на проверка заместник –директорът на Английската гимназия, Берберова, всъщност една от основните виновници за този натиск върху Петя.В много отношения този натиск е бил крайно неетичен, тези хора са злоупотребили с власт и когато издават наказанието и (в следственото дело на Петя може да се види това в архива), те нарушават две точки от закона за образованието, за да я накажат. Те не спазват процудерата и освен това на този съвет най-откровено лъжат. Те не казват истината, за да предизвикат такъв тип гласуване. Тогава Петя влиза в този час без да знае, че поведението и вече е намалено, очаква се, че още ще я викат и още ще я притискат и тя знае колко жестоко. Обявената тема за дискусия е за взаимоотношенията учител-ученик. Явно заместник-директорът Берберова е имала желание да види има ли бунт, има ли несъгласие, как ще се държи Петя след това наказание, защото тя е очаквала, че Петя вече знае. Петя не знае, но тя въпреки че никой не я посочва иска думата и прави едно изказване, което шокира буквално съучениците и защото е много дръзко и много смело. Всички знаят ,че госпожа Берберова няма да се съгласи със свободния и характер и с нрава и на свободен човек . Петя се изправя и казва пред всички, че има учители, които са истински хора, но за съжаление има и такива, които посрамват името на учителя, сред нейните учители. В ония години да кажеш това най-категорично означава полет над страха. И всъщност това са последните и жестове, с които я запомнят нейните съученици, защото след този час, когато класната и казва за намаленото и поведение тя се прибира, разказва на родителите си. Те я утешават. Но когато те излизат на работа, тя прави своя избор. Пише си предсмъртното стихотворение, което така и намират на пишещата машина и взима една много голяма доза лекарства, категорично и ясно подсказваща при интелигентността на Петя, че е желаела не просто да инсценира отчаяние, а наистина да свърши със живота. Така че тя е един много свободен дух, много сложен дух
Така ми се струва. Все пак по него време са родени, израстнали и творили много талантливи хора. И на тях не им е било леко.