Къде сте почувствали...

  • 4 072
  • 60
  •   1
Отговори
# 15
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Преди като момиче,почти всеки ден ходех в манастира и за мен баба Злата беше не само духовен водач,но и добър приятел......Тази жена имаше невероятното излъчване на доброта...Мъдростта която притежаваше я правеше различна от останалите.....обичаше не само хората ,природата,но и животните,имаше домашни доктори.... любимите и котки. Simple SmileВсичко ,което е преживяла във времето ,не я е сломило ,нито променило .....,а на против тя е живото доказателство,че човек може да бъде и светец в живота.

# 16
  • Мнения: 45
Определено Pилския манастир ме зарежда с много положителна енергия.

# 17
  • Мнения: 1 761
Руската църква "Св.Николай",особено криптата по нея.
Има една църква в Солун-"Св.ДИмитър".Там също съм се чувствала различно.
В католическата църква "Св.Богородица" в Дубровник също съм имала невероятно усещане.
И на трите места съм се молила за много лични неща.Всичко, което съм молила съм получила,дори по-хубави неща, за които дори не съм се сещала,че биха били възможни.

Винаги се чувствам много специално,когато съм в Люксембург-планините и закътаните манастири ми дават много позитивна енергия.

Морета изобщо не обичам,плажове още повече.

# 18
  • Мнения: 2 354
  Разкажете повече за баба Злата, молив!

# 19
  • Мнения: 4 335
На Соколския манастир Peace

# 20
  • Мнения: 3 376
Бяха ми казали за манастира в Арбанаси с чудотворната икона Св.Богородица Триручица.
Когато отидохме на почивка там с мъжа ми много исках да го посетя нещо все ме теглеше натам.
Оказа се,че и двамата сме се помолили за едно и също нещо,което искахме много,но не ставаше-детенце.
Веднага след това забременях.

Също много ми е хубаво в манстира в с.Кабиле до Ямбол.Обичам да ходя там,усещам много спокойствие,мир.

Обичам църквите.Чувствам се по-лека и пречистена като изляза оттам.

# 21
  • София
  • Мнения: 2 413
Никъде.
Прекрасни места много, ама чак пък прилив на енергия...
Още повече, че очаквам, очаквам една енергия да ме връхлети така, пък то само вятърът и миризмата на влага от стара сграда.

Ама много ми се ще да е иначе, де. Peace

# 22
  • Мнения: 636
Арбанаси и Царевец. Прераждам се там. Просълзявам се без да знам защо. Сякаш всичко натрупано се отмива в тия сълзи. Необяснимо е и много хубаво.

# 23
  • Мнения: 3 675
Аз определено се чувствам така, ако отидем с мъжа ми до някой манастир.Просто това са святи места,така се чувствам и ако отида в някоя църква.Аз на Кръстова гора не съм ходила.През 2003 г бях в Турция и посетих къщата на Дева Мария, усещането, което изпитах там беше същото-спокойствие.Мисля,че това не е енергия,както го пишете вие,а общуване с Бог и силата на молитвата са ви накарали да почувствате това,което вие определяте като енергия.Поне така го разбирам аз.

# 24
  • Мнения: 73
В Турция , при посещение на къщата на Дева Мария. Усещането е неповторимо и неописуемо. Моя приятелка беше посетила това място преди мен и сподели че и тя така го е усетила.

# 25
  • Мнения: 5 001
На Рила.Седемте рилски езера и Семково(но както беше преди години незастроено)

# 26
  • Мнения: 2 211
Роженският манастир - невероятно местоположение от което се открива величава гледка, съчетана с тихата святост на манастира. Обичам това място.

# 27
  • Мнения: 794
Родопите, по-специално някъде в планината около хижа "Момчил юнак"

В "Дяволското гърло" .

На повечето крепости и руини, които съм посетила.

На "Аркутино" есента, когато до нас заплуваха делфини  Heart Eyes

# 28
  • Мнения: 3 447
Наистина съм съгласна с Буболина,за тези места освен с едно Кръстова гора.
Мислех че ще видя нещо което ще ме разтърси,а не можах да преглътна това да видя парцали да висят по дърветата.
Парцалите не са боклуци, те се оставят там от хора, които искат да се излекуват. Такова е поверието.

# 29
  • Мнения: 589
Зад Мадарския конник се е намирало древно тракийско \ако не се лъжа, да не е било и по-древно\ светилище. Мястото е необикновен природен феномен - в скалата се е образувала огромна хралупа, в която могат да се съберат поне 50-тина човека. Прилича също на гигантска ласкава, застинала в камък, вълна, която аха да захлупи земята.
Ходила съм на много места из България и са ме вълнували по много причини - първите ренесансови лъчи, древни гробници, смели иконописци, разчупващи канона и прочие, но на това място почувствах особена енергия. Приятелката, с която бях, стоеше в центъра с разперени ръце около двайсет минути. После каза, че никога не е изпитвала подобно нещо. Отказа да обясни какво точно, но беше като събудена с грубо разтърсване. 

Общи условия

Активация на акаунт