На Рила - 7 езера и Мусала!
- Публикувана: 20 фев. 2008, 20:58 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 10:01 ч.
Къде сте почувствали...
Навсякъде сред природата. 
Колкото е по-диво, толкова- по-хубаво.
Напълно разбирам за какво говориш. За мен такова място е Йерусалим като цяло и Стената на плача, конкретно. Заедно с това искам да ти кажа, че ... как да се изразя по-правилно ... всичко е въпрос на настройка. Когато имаш нужда, когато някакъв момент напира в теб - където и да си, там е мястото да поискаш, да помолиш ... Дали ме разбра ?!? Аз често, например, правя това в колата. Шофирам, сама съм, тишина ... Момент на размисли ,изблик на чувства ... и ... да, това е мястото ... няма да чакам подходящ момент да бъда на определено място, я ... Та в този план всяко място би могло да се превърне на вълнуващо и на "реализиращо молби" ...
И аз на Рупите.Почуствах се като в друг свят,сякаш времето беше спряло.Сякаш бях на точното място в точното време.У дома си.Беше в края на май месец 2004.Имах чуството ,че самата баба Ванга е до мен.Дори наум и казах (не ми се смейте моля 
) че много обичам котки,а в нейният двор няма.....Тогава изведнъж от храстите пред къщата изскочи една прекрасна кафява котчица и с уверена стъпка се запъти към мен.Взе да ми се гали в краката и да мърка,гушнах я.Тогава отново наум помолих баба Ванга да ми помогне да имам дете.Малко след връщането ми от там забременях.......
) че много обичам котки,а в нейният двор няма.....Тогава изведнъж от храстите пред къщата изскочи една прекрасна кафява котчица и с уверена стъпка се запъти към мен.Взе да ми се гали в краката и да мърка,гушнах я.Тогава отново наум помолих баба Ванга да ми помогне да имам дете.Малко след връщането ми от там забременях....... 
когато отидох в Рим за първи път изпитах странно усещане, че се връщам вкъщи.не енергия, а просто все едно се прибираш у дома.не вярвам в прераждане - може би понеже съм чела много книги за древният Рим, но когато влязох в свети Петър се почувствах странно успокоена.усещането е като "дежа вю".същото беше в пантеона, колизеума и марсово поле...
необяснимо...
в България така се чувствам в Родопите.
най странното събитие беше когато като гаджета с мъжът ми отидохме в рилски манастир, влязох в църквата и се помолих от сърце на дева Мария да ми даде син/това беше август/, а ноември бях бременна!
мъжът ми през това време ядеше мекици в двора на църквата и не разбра за какво се молех, но явно и той е закачил от молбата ми
в света има много необясними неща....
необяснимо...
в България така се чувствам в Родопите.
най странното събитие беше когато като гаджета с мъжът ми отидохме в рилски манастир, влязох в църквата и се помолих от сърце на дева Мария да ми даде син/това беше август/, а ноември бях бременна!
мъжът ми през това време ядеше мекици в двора на църквата и не разбра за какво се молех, но явно и той е закачил от молбата ми
в света има много необясними неща....
Рупите
Отидох с любопитство, защото църквата е зографиствана от Светлин Русев, исках да я видя на живо, а и самото място е известно и "тайнствено", според мълвата.
Влязох в двора
Много беше тихо, въпреки че имаше хора и те си говореха обичайно. Покой се стелеше
После влязохме в църквата. Нещо ме стисна за гърдите, Бях точно под купола и гледах иконите, очите на светците.... И като го ударих на рев. И в същото време се чудех- защо рева?
Абсолютно необяснимо- нито ми е тежало нещо, бях в добро настроение, но като влязох вътре....
И не беше тежест, по скоро освобождаване- отприщване... и много мъка от липсата на Ванга.. сякаш близък съм загубила..Бях много изненадана от реакцията си и все още не си я обяснявам.
Много манастири съм посещавала, в много църкви съм влизала. Но нищо не може да се сравни с онова което ми се случи там
Отидох с любопитство, защото църквата е зографиствана от Светлин Русев, исках да я видя на живо, а и самото място е известно и "тайнствено", според мълвата.
Влязох в двора
Много беше тихо, въпреки че имаше хора и те си говореха обичайно. Покой се стелеше
После влязохме в църквата. Нещо ме стисна за гърдите, Бях точно под купола и гледах иконите, очите на светците.... И като го ударих на рев. И в същото време се чудех- защо рева?
Абсолютно необяснимо- нито ми е тежало нещо, бях в добро настроение, но като влязох вътре....
И не беше тежест, по скоро освобождаване- отприщване... и много мъка от липсата на Ванга.. сякаш близък съм загубила..Бях много изненадана от реакцията си и все още не си я обяснявам.
Много манастири съм посещавала, в много църкви съм влизала. Но нищо не може да се сравни с онова което ми се случи там
В Южният парк,край езерцата с малки патенца,Рилски манастир,Арбанаси,Царевец и всяко малко българско селце успяло да запази идентичността си от десетки години.Като посещавам такива места имам чувството,че съм попаднала в Машината на Времето.Имах възможност да посетя и храмове на различни религии в Азия,изключително интересни и там се чувствах като героиня от приказките.
А прилив на енергия мога да получа,дори само от първият слънчев лъч,много ми е подвластно настроението на времето.
А прилив на енергия мога да получа,дори само от първият слънчев лъч,много ми е подвластно настроението на времето.
